Решение по дело №842/2020 на Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 13.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 842 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 327 ТЗ вр. 98а ЗЕ

Предявени са от „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ” ООД (в Несъстоятелност), ЕИК200990173, представлявано от А.Г.К., назначен за постоянен синдик, с определение № 6162 от 27.11.2018г., по т. д. № 3343/2017г., VI - 19 състав на СГС, тел. **********, адрес за призовки и съобщения по делото: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 26, ет. 2, срещу: „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пазарджик, Община: Ракитово, гр. Костандово, п.к. 4644, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя Г.Н.М., искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. 98а ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска с което да осъди „Лес Къмпани“ ЕООД да заплати на „Фючър Енерджи” ООД (в несъстоятелност), сумата от общо 8013,12 лв., от които: 3044,26 лв., с вкл. ДДС за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец септември 2017 г., по фактура № ********** от 30.09.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното заплащане на дължимите суми; сумата от 2871,79 лв. с вкл. ДДС, за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец октомври 2017г. по фактура № ********** от 31.10.2017г., ведно със законна лихва от датата на искова молба до окончателното заплащане на дължимите суми; сумата от 1960,27 лв. с вкл. ДДС, за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец ноември 2017г. по фактура № ********** от 30.11.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното заплащане на дължимите суми; сумата от 15 лв. с вкл. ДДС - префактурирани разходи по фактура № ********** от 30.11.2017г.; 121,8 лв. с вкл. ДДС за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за дата 01.12.2017г. по фактура № ********** от 31.12.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното заплащане на дължимите суми; както и сумата от общо 1449,98 лв., представляваща мораторни лихви върху главниците, както следва: сумата от 851,23 лв. - лихва за периода от 15.11.2017г. до 15.10.2020 г., начислена върху сумата от 2871,79 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.10.2017г.; сумата от 564,71 лв. - лихва за периода от 15.12.2017г. до 15.10.2020 г., начислена върху сумата от 1960,27 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 30.11.2017г.; и сумата от 34,04 лв. - лихва за периода от 15.01.2018 г. до 15.10.2020 г., начислена върху сумата от 121,8 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.12.2017г..

Ищцовото „Фючър Енерджи“ ООД - в несъстоятелност, излага, че като търговец на електрическа енергия и координатор на балансираща група, притежаващ лицензия № Л-361-15 / 21.07.2011 г. е продавал и доставял на „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД, активна нетна електрическа енергия, поемал е за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението и е предоставял услугата „Прогнозиране на потреблението" в периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2017г. включително. Във връзка с доставените количества електрическа енергия и допълнителни услуги „Фючър Енерджи“ надлежно е издавал фактури. Излага, че доказателство за наличие на договорни отношения между „Фючър Енерджи” и „Лес Къмпани“ са данните от дневниците за продажби на „Фючър Енерджи" за периода от месец януари 2017г. до месец октомври 2017г. включително. Твърди, че „Лес Къмпани“ не е извършило плащания по следните фактури: фактура № ********** от 30.09.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец септември 2017 г. на обща стойност 3044,26 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 31.10.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец октомври 2017 г. на обща стойност 2871,79 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 30.11.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец ноември 2017 г. на обща стойност 1960,27 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 30.11.2017г. за префактурирани разходи на обща стойност 15 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 31.12.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за дата 01.12.2017 г. на обща стойност 121,8 лв. с вкл. ДДС. Излага, че фактурите са надлежно осчетоводени от „Фючър Енерджи“ и са включени в дневниците за продажби на дружеството, като от извлечението от дневниците и продажбите било видно, че има направено отбелязване, че ответникът също е осчетоводил процесните фактури. Поддържа, че към настоящия момент ответникът не е извършил плащане по фактурите. Сочи, че в отношенията между „Фючър Енерджи“ и „Лес Къмпани“ е било установено фактурите за потребена ел.енергия и допълнителни услуги през съответния месец да се заплащат от ответника през следващия календарен месец до 14- то число на последния. Поради забава за заплащане на главниците по процесните фактури излага, че на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, изразява становище, че исковата молба е нередовна, неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че ищецът не е посочил фактите и обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, не е конкретизира правопоражадащият юридически факт, от който са възникнали правоотношенията между страните. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните и извършени доставки на електрическа енергия от ищеца на ответника. Поддържа, че в процесните фактури липсва конкретно посочване на цените, на които се доставя електрическата енергия, както и на цените на допълнителните услуги, също така не е уточнено какво количество електрическа енергия е потребно. Излага, че твърдението на ищеца за осчетоводяването на процесните фактури и отбелязването им в дневниците за покупки от ответното дружество е несъстоятелно и недоказано, тъй като информацията, предоставена от НАП, се отнася само за месец ноември и декември. Липсва доказателство, от което да е видно, че фактурите за месец септември и октомври са били осчетоводени и включени в дневниците за покупки на ответното дружеството. Оспорва твърдението на ищеца, че ответното дружество е направило признание, че дължи процесните суми. Алтернативно релевира възражение за погасяване по давност на вземането по фактура № ********** от 30.09.2017 г. за доставена ел.енергия и допълнителни услуги за месец септември 2017 г. на обща стойност 3044.26 лв. с вкл. ДДС е с падеж 14.10.2017 г., съобразно разпоредбата на чл. 111. буква „в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Оспорва доказателственото значение на процесните фактурата с доводи, че представляват частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК, и като такъв нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато имат официалните документи. Формалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи обхваща единствено авторството на документа и изявленията, съдържащи се в него. Твърди, че ако фактурата не е подписана от страните по сделката или не съдържа съществен елемент, характеризиращ договора за продажба, не може да се приеме, че тя материализира договор за продажба и установява получаването на стока от купувача. Сочи, че в настоящия случай, процесните фактури са подписани едностранно само от съставител, поради което не представляват годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките от ответното дружество, нито могат да представляват доказателства за облигационна обвързаност на страните по силата на неформални договори за търговска продажба. Твърди, че процесните фактури не са вписани в дневниците за покупко-продажба на ответника, стойността им не е отразена в справките-декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит, нито е извършено плащане, в този смисъл счита, че не са налице и действия на ответника, представляващи извънсъдебно признаване на задълженията по сключени неформални договори за търговска продажба. Моли да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. 98а ЗЕ

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

При съобразяване разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, съгласно която доставката на електрическа енергия се осъществява по силата на договор, сключен при общи условия, които с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила без изрично приемане, а при липса на възражение от потребителя, след публикуването им в централен и местен ежедневник, то следва изводът, че между страните се установява да е възникнало облигационно правоотношение, което има за предмет покупко-продажба на електрическа енергия и съдът приема за неоснователни възраженията на ответника в тази насока.

От приетите по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ответника и той е ползвал данъчен кредит по тях, което представлява недвусмислено признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. Осчетоводяването им представлява извънсъдебно признание на неизгодни факти, а именно, че стоката / от посочения количество и вид/ е получена и че се дължи посочената във фактурата цена за нея, поради което съдът намира за неоснователни оспорванията на ответното дружество, сторени в тази насока.

При установената основателност на претенциите следва да се разгледа заявеното възражение на ответника за погасяването им по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, какъвто е ищеца по делото са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Задължението на ответника за плащане на цената по процесните фактури не е спорно между страните, че е изискуемо през следващия на издаването им календарен месец до 14- то число. Искът е предявен на 16.10.2020 г., с което погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД. Следователно, давността за претендираното вземане по фактура № ********** от 30.09.2017г., започнала да от 14.10.2017 г., към датата на депозиране на исковата молба- 16.10.2020 г. е изтекла, поради което следва да се приеме, че вземането в посочения в нея размер- 3044,26 лв. е погасено по давност. По изложените съображения задълженията по останалите фактури с падежи на 14.11.2017 г., 14.12.2017 г. и 14.01.2018 г. не са погасени давност. Ето защо, установените за възникнали вземания в настоящото производство са частично погасени по давност и исковете се явяват частично основателни.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД

От приетата без възражения съдебно- счетоводна експертиза е видно, че вещото лице е изчислило срокът за забава до 19.10.2020 г., а не до датата на депозиране на исковата молба 15.10.2020 г. /исковата молба е депозирана на 16.10.2020 г.- п.к./, поради което съдът на основание чл. 162 ГПК и с помощта на калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли размерите им както следва: за главницата по фактура № ********** от 31.10.2017г., сумата от 850.37 лв., за периода от 15.11.2017 г. до 15.10.2020 г., за главницата по фактура № ********** от 30.11.2017г., сумата от 564.13 лв., за периода от 15.12.2017 г. до 15.10.2020 г., за главницата по фактура № ********** от 31.12.2017г. сумата от 34.01 лв., за периода от 15.01.2018 г. до 15.10.2020 г., до които размери исковете са основателни, а за разликата над и до пълните претендирани следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, съобразно уважената част от исковете но доколкото такива не се претендират съдът не следва да се произнася. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски, съобразно отхвърлената част от исковете или сумата от лв., при съобразяване представените доказателства в размер на 193,11 лв., съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса по делото в размер на 256,68 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ” ООД (в Несъстоятелност), ЕИК200990173, представлявано от А.Г.К., назначен за постоянен синдик, с определение № 6162 от 27.11.2018г., по т. д. № 3343/2017г., VI - 19 състав на СГС, тел. **********, адрес за призовки и съобщения по делото: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 26, ет. 2 против „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пазарджик, Община: Ракитово, гр. Костандово, п.к. 4644, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя Г.Н.М., иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. 98а ЗЕ за сумата от 3044,26 лв., представляваща цена за ел. енергия и допълнителни услуги за месец септември 2017 г., по фактура № ********** от 30.09.2017г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пазарджик, Община: Ракитово, гр. Костандово, п.к. 4644, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя Г.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 86 ЗЗД на „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ” ООД (в Несъстоятелност), ЕИК200990173, представлявано от А.Г.К., назначен за постоянен синдик, с определение № 6162 от 27.11.2018г., по т. д. № 3343/2017г., VI - 19 състав на СГС, тел. **********, адрес за призовки и съобщения по делото: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 26, ет. 2, сумата от общо 1448,51 лв., представляваща законна лихва за забава, от които сумата от 850.37 лв., мораторна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 15.10.2020 г., върху главницата по фактура № ********** от 31.10.2017г., сумата от 564.13 лв., мораторна лихва за периода от 15.12.2017 г. до 15.10.2020 г., върху главницата по фактура № ********** от 30.11.2017г. и сумата от 34.01 лв., мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 15.10.2020 г., върху главницата по фактура № ********** от 31.12.2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над посочените размери до пълните претендирани с исковата молба, а именно: до сумата от 851,23 лв., за периода от 15.11.2017г. до 15.10.2020 г., върху главницата по фактура № ********** от 31.10.2017г.; до сумата от 564,71 лв., за периода от 15.12.2017г. до 15.10.2020 г., за главницата по фактура № ********** от 30.11.2017г.; до сумата от 34,04 лв., за периода от 15.01.2018 г. до 15.10.2020 г., върху главницата по фактура № ********** от 31.12.2017г..

ОСЪЖДА „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ” ООД (в Несъстоятелност), ЕИК200990173, представлявано от А.Г.К., назначен за постоянен синдик, с определение № 6162 от 27.11.2018г., по т. д. № 3343/2017г., VI - 19 състав на СГС, тел. **********, адрес за призовки и съобщения по делото: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 26, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пазарджик, Община: Ракитово, гр. Костандово, п.к. 4644, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя Г.Н.М., сумата от193,11 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЛЕС КЪМПАНИ“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пазарджик, Община: Ракитово, гр. Костандово, п.к. 4644, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя Г.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 256,68 лв., представляваща държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

Номер на акта:	260186
Дата:	13 октомври 2021 г. (в сила от 20 ноември 2021 г.)
Съдия:	Лилия Георгиева Терзиева Владимирова

Дело:	20205210100842
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 октомври 2020 г.

Решение по дело №842/2020 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта