Решение по дело №28/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 489/14.6.2021г.

 

гр. Пазарджик,  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 28 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на Г.Б.Н.,***, против Заповед № ЛС-28/07.12.2020г. на началник на военно формирование 42650 за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Жалбата е подадена чрез валидно упълномощен адвокат – Н.Д.,  като се заявяват възражения за незаконосъобразността на административния акт. Твърди, че не е изслушан преди да бъде наложено дисциплинарното наказание; липсват мотиви за налагането му; наказанието е несъразмерно. Отрича се извършването на твърдените със заповедта нарушения и същите да са системни. Направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - началник на военно формирование 42650, се явява лично, оспорва подадената жалба като неоснователна. Представлява се и чрез упълномощен процесуален представител - юрк. Т.. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържание, съобразено със закона, неговата цел, без нарушение административно - производствени правила, е законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Г.Б.Н. е редник 3-ти клас „Завеждащ хранилище за квартирно-експроатационно имущество“ във военно формирование 42650 – Копривщица. На заеманата длъжност е назначен със Заповед № ЛС-01-1/16.01.2019г. на началник на В.Ф.42650 На военна служба е от 12.11.2003г. и дата на изтичане на договора за военна служба 26.05.2021г. Съгласно кадровата справка има получени награди -  благодарност 03.05.2007 от началник на В.Ф.42650; парична награда – от 07.11.2018г., от 07.11.2019г. и през 2020г. Наказанията са: строго мъмрене – заповед № 63/22.02.2005г.; мъмрене – заповед № 317/20.11.2007г.; мъмрене – заповед № 76/27.02.2008г.; предупреждение за уволнение за срок от 1 година – заповед № 261/03.09.2008г.; строго мъмрене – Заповед № 235/22.03.2013г.; мъмрене – Заповед № ЛС-6/28.04.2020г.

На 13.07.2020г. е било изготвен Рапорт с вх. рег.№ 421-4-14/13.07.2020 от 1лСД№ ПУПД-03 от лейтенант В.П.К. – началник група „Комуникационни системи“ във В.Ф. 42650 до началника на ВФ – майор И.Д.. В него се описва събитие от 09.07.2020г. във връзка със застъпване на дежурство от лейтенант К., при което редник Г.Н. – нов дежурен по КПП-1, е поискал подписване на плана за дейност като дежурен по КПП, преди самия план да бъде написан, което не е подписано. След застъпване на в дежурството той е разбрал от дежурни длъжностни лица от подчинения му денонощен наряд, че при извозване на личния състав в района на ВФ редник Н. е изказал реплика „На тоя лейтенант ще му фрасна един и ще му разбия носа“ по негов адрес. Лейненат К. е възприел ситуацията като заплаща по негов адрес за саморазправа във връзка с несъгласие за спазване на установените правила за дейността на дежурните длъжностни лица.

Издадена е заповед № РД-230/14.07.2020г. от началник ВФ 42650, с която е назначена  комисия за проверка и изясняване на обстоятелствата и причините довели до нарушаване на професионалната етика във връзка с подаден рапорт от лейтенант К..

Към административната преписка са представени обяснения от служещи във ВФ 42650.

Лейтенант Д.П.Д. е посочил, че на 09.07.2020г. е пътувал с лейт. В. К., като при преминаване на КПП 1 , редник Г.Н. е попитал дали ще му подпише книгите на дежурен, което е отказано от лейт. К.. Качвали са се в машината за тръгване към работните места, като той е стоял до вратата и е изчаквал редник Н., който казал „Ще му разбия носа“, и на уточняващ въпрос посочил, че „на лейтенант К.“.

Г.С.П. е дал също писмени обяснения, че при качване във военния автомобил на 09.07.2020г., е чул редник Н. да се заканва, че ще счупи носа на лейтенанта. По – късно разбрал, че е за лейт. В. К..

Младши сержант П.К.Т. дава обяснения, че на 09.07.2020г. при явяване във ВФ 42650 за застъпване в денонощен наряд се качил във военния автомобил и при качване на редник Г.Н. го чул да казва репликата “На тоя лейтенант ще му ударя един и ще му счупя носа“. Зададена му е реплика, на която редник Н. отговорил „На К.“. Дадени са допълнителни обяснения от 14.07.2020г. като се допълва, че редник Г.Н. го е заплашвал във връзка с дадените показания от 09.07.2020г.

Обяснения са дадени от В.П.К., от 14.07.2020г., които преповтарят написаното в рапорта.

Обяснения са дадени на 14.07.2020г. от редник Стоян Илиев С., редник Л.С.К., които заявяват, че са се явили на работа, но не знаят и не са чули нищо.

Старши Н.А.П. посочва на 14.07.2020г., че на 09.07.2020г. е пътувал със служебен превоз, не е чул нищо по зададените въпроси.

В обясненията си от 14.07.2020г.  Т.Ч. заявява, че не знае нищо по въпроса.

Редник Р.Н.П. в обяснение от 14.07.2020г. посочва, че редник Н. и мл. с. Т. спорят с нападки и двамата, като към Т. са отправени заплахи за побой.

Писмени обяснения дава и Г.Б.Н.. В тези от 09.07.2020г. посочва, че не знае за какво става въпрос. В обясненията си от 17.07.2020г. пише, че на 09.07.2020 г. е бил наряд на КПП1 в 18ч., като е попитал мл.с. Т. дали знае кой е писал рапорт срещу него. Той е казал, че е писал, при което е попитан за какво. Казано му е, че той е казал, че ще счупи носа на лейтенант К.. Описва се словесен спор между двамата.

Комисията по Заповед № РД-230/14.7.2020г. е извършила проверка, за което е съставила Протокол 17.07.2020г. , в който описва събраните обяснения и установени факти. Прието е, че със своите действия(опит за заобикаляне на установения ред за протичане на дежурство, системни заплахи за саморазправа с по-старши и неуважение към установената йерархия в МО) редник Г.Б.Н. е нарушил изискванията на чл. 241, 242, т. 1, т. 3 и т. 9 от ЗОВСРБ и чл. 110, т. 6, чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1, т. 5 и чл. 114, т. 7 и т. 13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и Етичния кодекс. Комисията предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Протоколът е утвърден от началник на ВФ 42650 И.Д..

На 16.11.2020г. с редник Г.Б.Н. е проведена беседа от началник ВФ 42650, за което е съставен протокол рег. № 422-808/16.11.2020г., който жалбоподателят е подписал, като е отбелязал, че не е съгласен с обявеното наказание.

Становището на комисията е възприето изцяло от началник на ВФ 42650, който е издал Заповед № 28/07.12.2020г., с която е наложил  на жалбоподателя редник Г.Б.Н. наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта е връчена на 07.12.2020г., за което редник Н. се е подписал. Жалбата срещу административния акт е подадена на 18.12.2020г. видно от пощенското клеймо на подаделя, депозирал първоначално жабата си пред Административен съд София област, който е прекратил делото и изпратил на Административен съд Пазарджик по компетентност.

За доказване на своята компетентност началник на ВФ 42650 майор И.Р.Д. е представил Заповед на Министъра на отбраната № КВ-23/23.01.2019г., с която е назначен на длъжност началник на ВФ 42650 и Заповед на министъра на отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г., с която са оправомощени длъжностни лица, сред които в т. 10 командири(началници) на военни формирования да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти и войници на длъжности в подчинените им военни формирования; да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения.

По делото е представена административната преписка по издаване на Заповед № ЛС-17 от 07.08.2020г., с която редник Г.Б.Н. е наказан с предупреждение за уволнение. Причината е, че на 09.07.2020г. той е бил дежурен на КПП1 и същият след пристигане на лейтенант К., е поискал да му бъде подписан плана за дейността, без същият да е изготвен, което не е сторено.  След това при превозване със служебен транспорт той е заявил, че „на тоя лейтенант ще му фрасна един и ще му разбия носа“. Счетено е, че деянието е нарушение на установения ред по ЗВСРБ и  е наложено дисциплинарното наказание. Със Заповед № ЛС-18/31.08.2020г. началник на ВФ 42650 е отменил Заповед ЛС-17/07.08.2020г., като се е позовал на продължителен отпуск за временна неработоспособност на р-к Г.Б.Н..

Представени са болнични листи за неработоспособност на Г.Б.Н. за период от 03.08.2020г.-01.09.2020г.;02.09.2020г.-01.10.2020г.;02.10.2020г.-31.10.2020г.;01.11.2020г.-15.11.2020г.

По уважено доказателствено искане на жалбоподателя изслушани свидетели.

Свидетелят Л.С.К. е военнослужещ във ВФ 42650, като е пътувал в служебния транспорт с жалбоподателя, но не си спомня да е чул нещо. Не е чул от колегите да е ставало конфликт.

Свидетелката Л. С. Ш. е била в служба регистратура на ВФ42650, до освобождаването й през март 2021. Знае за скандал между П.Т. и Г.Н. по време на дежурство, за което е уведомила майор С. от Военна полиция. За скардала знае от жалбоподателя, а не е присъствала и не е чула.

         Въз основа на установеното, съдът прави следните изводи:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", е издадена от компетентния по см. на чл.137, ал.5 от ППЗОВСРБ, във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, което е доказано с представените заповеди на министъра на отбраната № КВ-23/23.01.2019г., и  № ОХ-1252/07.12.2017г.

Заповедта е издадена при съблюдаване на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта. Не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви. Спазени са изискванията на чл.148, ал.1, вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на заповедта, според които мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението трябва да се съдържат в описанието на фактическата обстановка, а също така да бъдат посочени разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Липсата на срок на наказанието не е нарушение на изискванията, тъй като за дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ не се изисква посочване на срок, така както за дисциплинарните наказания по чл. 244, т. 4 и т. 5 от ЗОВСРБ.

По отношение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание: Началникът на ВФ 42650 е съобразил чл. 141, т. 3 от ППЗОВСРБ, като по подадения рапорт от лейтенант К., е образувал дисциплинарно производство и е назначил комисия със своя заповед по реда на чл. 142 от ППЗОВСРБ. Комисията е извършила проверка, за резултатите от която е изготвила протокол по реда на чл. 143 от ППЗОВСРБ.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание; изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения.

С оглед на представените болнични документи за ползване на отпуск по болест, както и разрешения платен годишен отпуск, и по аргумент на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ сроковете по ал. 1 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск. Тоест 5-те работни дни за беседа следва да бъдат след завръщане на служителя от отпуск.

Същевременно обаче се установи по делото, че началник на ВФ 42650 е издал заповед № ЛС-17/07.08.2020г., с която е приключил дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Същата заповед е отменена в последствие със Заповед № ЛС-18/31.08.2020г., с оглед установеното продължително отсъствие на редник Н. поради болест.

След завръщането му на служба, е проведена беседа, съответно повторно е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Установява се, че производството по налагане на дисциплинарно наказание е довело до резултат и е придобило формална сила с издаване на Заповед № ЛС-17/07.08.2020г. на началник ВФ 42650. Оттегляне или отмяна на административен акт може да бъде извършено в разписани от закона хипотези. С отмяната му се заличават с обратна сила и породените от него последици. Органът може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, ако той е оспорен по административен или съдебен ред. Условие е да има подадена срещу него жалба, което предполага същият да е съобщен на адресата на акта. В казуса за отмяна на Заповед № ЛС-17/07.08.2020г. на началник ВФ 42650 като основание е посочено ползван продължителен отпуск по болест, което би бил пречка за връчване на самия акт, съответно - преминаване към връчване по реда на чл. 149, ал. 3 от ППЗОВСРБ, но не и за отмяна на административния акт. С издаване на административния акт(Заповед № ЛС-17/07.08.2020г. на началник ВФ 42650) се приключва дисциплинарното производство. Липсата на основания за отмяна, без да е налице оспорване пред горестоящ административен орган или съд, съответно последвала отмяната на Заповед № ЛС-17/07.08.2020г. на началник ВФ 42650 и издаване на втори акт, със същото съдържание и на същите основания, нарушава основни принципи на административния процес: като принципа на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК и предвидимост.

Констатираното нарушение в производството по издаване на административен акт за налагане на дисциплинарно наказание, чрез отмяна на първата заповед за налагането му и в последствие издаване на нова, води съда до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Извън правомощията на административния орган е да отменя издаден от него административен акт, без срещу него да е подадена жалба.

Установеното е съществено, поради което съдът счита, че не следва да излага правни изводи дали е извършено нарушение на ЗОВСРБ, Етичния кодекс и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че жалбата е основателна, тъй като оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК административният орган следва да бъде осъден да заплати от бюджета на органа направените деловодни разноски пред настоящата инстанция. Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност от страна на юрк. Т., е неоснователно, доколкото изплатеното в размер на 700 лева адвокатско възнаграждене и близко до минимално определеното в Наредба № 1/2004г. по чл. 8, ал. 3. Недоказано остана по делото, че на адвоката е заплатено възнаграждение от 100 лева за явяване в трето по делото заседание. Още повече, че отлагане на делото с още едно заседание е било по причина, свързана с уважено доказателствено искане на жалбоподателя. Възнаграждението от 20 лева, внесено като първоначален депозит от страната за призоваване на свидетел е неосвоен, поради което може да бъде заявено за възстановяване. Държавната такса в размер на 10 лева следва да бъде присъдена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд, Пазарджик, 6 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Б.Н. Заповед № ЛС-28/07.12.2020г. на началник на военно формирование 42650 за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

ОСЪЖДА Военно формирование 42650 да заплати на Г.Б.Н. *** разноски по делото в размер на 710(седемстотин и десет) лв.

Решението е окончателно на основание чл. 251 от ЗОВСРБ и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: /П/