Присъда по дело №288/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 1
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселина Любенова Павлова
Дело: 20211460200288
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Оряхово, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
и прокурора С. К. Г.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Наказателно дело от общ характер №
20211460200288 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Н. Д. П., родена на ...... г. в гр. О., с
постоянен адрес в гр. М, ул. „....“ № 6, българка, българска гражданка, със
средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********
за ВИНОВНА в това, че по неустановено време - от .... г. до 05:00 ч. на .... г. в
гр. М, от къща, находяща се на ул. „....." № 15, е отнела чужди движими вещи
- 1 /един/ брой телефон марка „...", модел „.... с ИМЕЙ: ......, на стойност ....
лв.; 1 /един/ брой СИМ карта на „......" на стойност .... лв., собственост на М.
Т. М. от гр. М, обл. В., както и 1 /един/ брой банкнота с номинал 50 /петдесет/
евро и 1 /един/ брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева, собственост на
Т.Х. М., б.ж на гр. М, починал на ...... г., като движимите вещи са на обща
стойност 241,69 лева /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и девет
стотинки/, от владението на собствениците им - от владението на М. Т. М. от
гр. М, обл. В. и Т.Х. М., б.ж. на гр. М, обл. В., без съгласието на
собствениците им, с намерението противозаконно да ги присвои, като случаят
е маловажен — престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което и
на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 5 от НК, вр.
1
чл. 54 от НК, Я ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ" за срок от 6 /шест/ месеца,
като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, ОПРЕДЕЛЯ следните
пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 /шест/
месеца;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
6 /шест/ месеца, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК пробационната
мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес" да се изпълнява с
явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти
седмично.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата Н. Д. П., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – гр. В. направените в досъдебното производство разноски в
общ размер на 122 лева /сто двадесет и два лева/ за съдебно-оценителна
експертиза, както и 5 лв. /пет лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Оряхово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. В. по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 1 от 31.01.2022 г. по НОХД № 288/2021 г. по описа
на РС О.

Районна прокуратура гр. В., ТО О. е внесла в съда обвинителен акт срещу Н. Д. П.,
родена на ...... г. в гр. О., с постоянен адрес в гр. М, ул. „....“ № 6, българка, българска
гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********
за това, че по неустановено време - от .... г. до 05:00 ч. на .... г. в гр. М, от къща, находяща се
на ул. „....." № 15, е отнела чужди движими вещи - 1 /един/ брой телефон марка „...", модел
„.... с ИМЕЙ: ......, на стойност .... лв.; 1 /един/ брой СИМ карта на „......" на стойност .... лв.,
собственост на М. Т. М. от гр. М, обл. В., както и 1 /един/ брой банкнота с номинал 50
/петдесет/ евро и 1 /един/ брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева, собственост на Т.Х.
М., б.ж на гр. М, починал на ...... г., като движимите вещи са на обща стойност 241,69 лева
/двеста четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, от владението на
собствениците им - от владението на М. Т. М. от гр. М, обл. В. и Т.Х. М., б.ж. на гр. М, обл.
В., без съгласието на собствениците им, с намерението противозаконно да ги присвои, като
случаят е маловажен — престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Настоящото производство се развива по възобновено производство по НОХД № ..... г.
на РС О. и отменена Присъда от ..... г. по НОХД № ..... г. на РС О., съгласно Решение № ....
г. на Софийски апелативен съд по НД № .... г.
След приключване на разпоредителното заседание и насрочване на делото по общия
ред, по искане на защитника и подсъдимата, съдебният състав допусна предварително
изслушване и продължи разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура,
уредена в гл. XXVII НПК - в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. След направено от страна на
подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а при постановяване
на присъда съдът да ползва даденото от нея признание и доказателствата събрани в
досъдебното производство, то съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата
ще ползва даденото от подсъдимата признание и подкрепящите го доказателства от
досъдебната фаза на процеса, без да събира доказателства за фактите, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП В., ТО Оряхов поддържа
повдигнатото обвинение като намира, че то се подкрепя от събраните по делото
доказателства и е безспорно доказано. Счита, че при определяне на наказанието следва да се
съобрази решението за възобновяване на производството и постановеното по отменената
присъда наказание, тъй като не може да бъде наложено по-тежко от предходно
определеното наказание на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата намира, че деянието е доказано по безспорен начин,
предвид и направеното от подзащитната му самопризнание. Счита, че наказанието следва да
бъде „пробация“, определена в минимален срок.
Подсъдимата Н. Д. П., при упражняване правото си на лична защита, поддържа
казаното от защитника си, а в последната си дума пред съда изразява съжаление за
извършеното и моли за налагане на наказание „пробация“.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл. 373, ал. 3 НПК, съдебният
състав след като прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на
чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК и на доказателствата събрани в досъдебното
производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимата, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н. Д. П. е родена на ...... г. в гр. О., с постоянен адрес в гр. М, ул. „....“
1
№ 6, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********. По отношение на нея са представени противоречиви
характеристични данни, като от една страна спрямо нея не е налице злоупотреба с алкохол,
не е криминално проявена, не поддържа връзка с криминално проявени лица, има три деца, а
от друга страна – не се ползва с добро име, сприхава е, конфликтна личност, проявява явно
неуважение към държавните институции, посещава игрална зала-казино в гр. М и пребивава
на различни адреси в гр. М.
Свидетелят М. Т. М. и баща му - Т.Х. М., б.ж. на гр. М, живеели в гр. М, обл. В. в
частен дом, находящ се на ул. „.....“ № 15. Св. И.Х. - дъщеря на покойния Т. М. живеела и
работела постоянно в Р Италия, като изпращала периодично парични средства - банкноти с
различен номинал в евро и български левове на баща си, който ги съхранявал под
възглавница в дома си на горепосочения адрес. Св. М.М. притежавал личен мобилен
телефон марка „...“, модел „....“ с ИМЕЙ: ......, с намираща се в него СИМ карта на „......“.
На ..... г. Т. М., б.ж. на гр. М, бил диагностициран с коронавирус и бил настанен на
лечение в МБАЛ - Козлодуй, където при него като придружител останал сина му - св. М.М..
На 07.12.2020 г. Т. М. и св. М.М. били освободени от болничното заведение, като съобразно
Заповед на Министъра на здравеопазването били поставени под карантина в дома им в гр. М
на ул. „.....“ № 15. Един или два дни след поставянето им под карантина в дома им дошла
подсъдимата Н.П., която помолила св. М.М. да я пусне да пренощува, тъй като нямало къде
да спи. Св. М.М. се съгласил и оставил Н.П. да пренощува, като на следващия ден тя
предложила да полага ежедневни грижи за баща му Т. М.. Последният бил в тежко
здравословно състояние и синът му се съгласил и приел подс. П. да живее в дома им и да се
грижи за баща му.
По неустановено време, за времето от вечерта на .... г. до 05.00 часа на .... г. докато
оправяла леглото на Т. М., б.ж. на гр. М, под възглавницата му подс. Н.П. намерила 2 бр.
банкноти с номинал от по 50 евро и една банкнота с номинал 50 лв. Възползвайки се от
тежкото здравословно състояние на Т. М., подс. П. взела гореописаните три банкноти, но
веднага след това решила да върне едната банкнота с номинал от 50 евро, като я оставила в
нощно шкафче, намиращо се в стаята на Т. М.. Малко след това, отново в периода от
вечерта на .... г. до 05.00 часа на .... г. подс. Н.П. взела и мобилния телефон марка „...“, модел
„...." с ИМЕЙ: ......, с намираща се в него СИМ карта на „......“, собственост на св. М.М., след
което напуснала дома на М.и. Сутринта на .... г. св. М.М. отишъл да види баща си, който му
заявил, че липсват намиращите се под възглавницата му пари, а именно две банкноти с
номинал от 50 евро и една банкнота в номинал 50 лв. Св. М.М. установил, че липсват също
мобилния му телефон, с намираща се в него ведно със СИМ картата му. Веднага св. М.М.
отишъл до сградата на Участък „Полиция“ – гр. М, където съобщил на св. П.Г. - полицейски
служител в РУ - О., за извършената кражба и изразил съмнения, че извършител на деянието
е именно подс. Н.П.. След това свидетелите П.Г., В.В. и М.М. - полицейски служители при
РУ - О. предприели бързи издирвателни мероприятия, с цел установяване
местонахождението на Нина П.. Последната била установена от органите на МВР в парк,
намиращ се в центъра на гр. М и след проведени ОИМ и беседи, подс. Н.П. признала пред
полицейските служители, че е взела от дома на М.и една банкнота с номинал 50 евро и една
банкнота с номинал 50 лева, намиращи се под възглавницата на Т. М., както е взела също и
мобилния телефон със СИМ карта, собственост на св. Митко М.. Полицейските служители
поканили подс. П. да предаде доброволно откраднатите вещи, при което с Протокол за
доброволно предаване тя предала на св. Петър Г. следните вещи: 1 бр. мобилен телефон
марка „...“, модел „....“ с ИМЕЙ: ......, с поставена в него СИМ карта на „......“, както и сумата
от 25 лв. Пред органите на МВР подс. П. пояснила, че остатъкът от взетите пари, а именно
50 евро и сума от 25 лв. е изхарчила по-рано в магазин „......“ в гр. М, където е заплатила
закупени от нея стоки. Св. Р.В. Генева — касиер в хранителен магазин „......“ в гр. М,
потвърдила заявеното от подс. П.. Свидетелите П.Г., В.В. и М.М. отишли в дома на св. М. и
2
покойния му баща, където с разписка им били върнати доброволно предадените от
подсъдимата вещи. По отношение на втората банкнота от 50 евро, която М.и смятали, че е
открадната, полицейските служители обяснили, че се намира в нощно шкафче, намиращо се
в стаята на Т. М., където П. обяснила, че я е оставила, като именно там била открита тази
парична сума.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза се
установява, че стойността на инкриминираните вещите е следната: 1 брой телефон марка
„...“, модел „.... с ИМЕЙ: ...... на стойност 84 лв.; 1 брой СИМ карта на „......“ на стойност 9
90 лв., собственост на св. М. Т. М. от гр. М, както и 1 брой банкнота с номинал 50 евро и 1
брой банкнота с номинал 50 лева собственост на Т.Х. М., б.ж на гр. М, или движими вещи
на обща стойност 241,69 лева. Минималната работна заплата към момента на извършване на
деянието е била 610 лв.

По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка напълно съвпада с изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. На
основание чл. 373, ал. 3 НПК съдът прие за установени изложените фактически
обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимата самопризнание по чл. 371, т.
2 НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: писмени доказателства – писма до РУ О. и община М, удостоверение за
наследници, акт за смърт, справка за съдимост и характеристика на подсъдимата; гласни
доказателствени средства –показанията на свидетелите М.М., И.Х., П.Г., В.В., М.М. и Р.Г.,
обясненията на подсъдимата, както и заключението на съдебно-оценителната експертиза.
При проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
НПК съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по чл. 305, ал. 3 НПК, а приема
за установени по безспорен начин признатите от подсъдимата обстоятелства по
обвинителния акт. В тази връзка по отношение на съществените по делото факти
доказателствения материал е последователен и безпротиворечив, като основен източник на
информация са гласните доказателствени средства – свидетелските показания, на които
съдът даде вяра и възприе като логични, непротивречиви, относими към предмета на
доказване и допринасящи за изясняването на правно релевантните факти.
Писмените доказателства по делото се кредитираха изцяло, като автентични и
неоспорени, а заключението на съдебно-оценителната експертиза беше възприето като
обективно и компетентно изготвено.

От правна страна:
При тези факти се налага изводът, че подсъдимата Н. Д. П. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, за което й е повдигнато обвинение.
От обективна страна по неустановено време - от .... г. до 05:00 ч. на .... г. в гр. М, от
къща, находяща се на ул. „....." № 15 тя е отнела от владението на М. Т. М. и Т.Х. М., б.ж. на
гр. М 1 брой телефон марка „...", модел „.... с ИМЕЙ: ......, 1 брой СИМ карта на „......", 1
брой банкнота с номинал 50 евро и брой банкнота с номинал 50 лева без тяхно съгласие.
Отнемането е извършено като подсъдимата е взела намиращите се под възглавницата на
леглото банкноти, където е знаела, че Т. М. ги е сложил, като е взела и телефона на неговия
син - св. М.М.. С взимането на вещите тя е прекъснала упражняваната от М.и фактическа
власт върху тях. След това ги е прибрала в себе си и е напуснала къщата на М.и, по който
начин е установила трайна своя фактическа власт върху парите и вещите. Подс. П. не е
3
имала съгласието на собствениците на движимите вещи да ги взема, а намерението й е било
да се разпореди впоследствие с тях.
Авторството на деянието от страна на подсъдимата съдът прие за доказано от
показанията на свидетелите, както и от признанието на подсъдимата, с оглед развилата се
процедура по решаване на делото. Предметът на престъплението се установи също от
показанията на свидетелите и протокола за предадени вещи от .... г. С експертното
заключение на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на отнетите инкриминирани вещи възлиза на сумата от 241,69 лв., от които
размерът на невъзстановените вреди възлиза на 122,79 лв. Към датата на деянието
установената за страната MP3 е била в размер на 610 лева. При така изложените факти и
константната съдебна практика се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал. 3
НК.
От субективна страна деянието е осъществено от подс. П. при форма на вината пряк
умисъл. Тя е съзнавала, че взима чужди пари и вещи, които не й се следват и прави това без
съгласието на собствениците им. Разбирала е, че като открадне тези движими вещи, ще
лиши Митко и Т. М.и от възможността да ги използват за нуждите си, но ги е отнела,
именно водена от целта да ограничи по този начин правото на собственост на М.и и от
намерението да присвои вещите, като се разпореди с тях по своя преценка и в своя полза.
По тези съображения съдът счете, че подс. Н.П. е осъществила състава на
престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което следва да й бъде наложено
адекватно наказание.

По наказанието:
За да определи адекватното наказание за извършеното от подс. П. престъпление,
съдът съобрази на първо място предвидената санкция в чл. 194, ал. 3 от НК – лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева, както и това, че
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по отменена присъда на
подсъдимата и съответно наложено й вече наказание за същото деяние. Като прецени
отегчаващите, смекчаващите отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед
индивидуалната и генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената
опасност на деянието и дееца, съдът определи наказание „пробация“ за срок от 6 месеца,
като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, определи следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес" и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител". На основание чл. 42б, ал. 1 от НК пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес" постанови да се изпълнява с явяване и
подписване на осъденото лице пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност от два пъти седмично. На основание чл. 58а, ал. 5 от НК
определеното на подсъдимата наказание не подлежи на редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК.
В конкретния случай съдът прие, че целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати чрез
налагане на наказание „пробация”, с посочените по-горе мерки за срок от шест месеца.
Отчетени бяха смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, които са чистото
й съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното и цялостното съдействие за
разкриване на обективната истина в процеса. Отегчаващи обстоятелства са механизмът на
извършване на деянието, който сочи на предварително планиране, а обществената опасност
на конкретното деяние и на дееца в случая се завишава и от това, че подсъдимата е
използвала „служебното си положение“, което й е осигурило достъп до личните вещи на
сем. М.и и е злоупотребила с доверието, което са имали спрямо нея. Макар и изключително
укоримо от гледна точка на закона и на морала, деянието на подс. П. се явява инцидентно за
нея, като подбудите й главно се основават на липсата на средства за препитание и
4
задоволяване на нужди от първа необходимост.

По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и с оглед на изхода от делото подсъдимата Н. Д. П.
беше осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР В. сумата от 122
лева за изготвената в досъдебното производство експертиза, а по сметка на РС О. - 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни