Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1274 / 18.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети май, през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 853 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът И.Н.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, е предявил два обективно съединени иска против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с които претендира ответникът да бъде осъден да му
плати 1) обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди,
претърпени през периода 05.01.2020г.-20.04.2020г., произтичащи от
незаконосъобразни действия на П.Л. ***, на длъжност ИСДВР, както и 2)
обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени през
периода 10.10.2002г.-20.04.2020г., произтичащи от бездействието на служители на
Затвора Бургас, изразяващо се в непредоставяне на препарати и тоалетни
принадлежности за поддържане на личната хигиена и на тази в помещенията. Според
ищеца неимуществените вреди, които е понесъл са чувство на маловажност и
незначителност, уронване на човешкото му достойнство.
В исковата молба се
твърди, че на 11.04.2020г. в 14:40 часа ищецът бил посетен в спалното си
помещение от г-н П.Л. ***, който след отправено от ищеца запитване за
движението по негови жалби, касаещи проблеми относно изтърпяване на
наказанието, както и относно непридвижване на предложение за награда, направено
от прекия ръководител на ищеца, Л. му заявил, че ищецът следва да се обръсне,
да почисти и да подреди помещението си. Ищецът твърди, че е изпълнил това
разпореждане, защото се страхувал, че ще бъде наказан, но въпреки това изразил
устно несъгласие срещу отправеното от Л. разпореждане, касаещо личната му
хигиена и тази в спалното помещение. Последният му отговорил, че има право да
го задължи каквото той прецени за правилно. Ищецът поискал да му бъдат
представени критерии и параметри, които Л. счита за приемливи, за да може
ищецът да се придържа към всичките му изисквания. Не получил отговор на това
запитване. Ищецът твърди, че служителят Л. не се е съобразил с възможностите на
банята, доколкото след като се подстриже и обръсне трябва да се изкъпе. Не се е
съобразил също и дали ищецът разполага с машинка за подстригване. Не се е
съобразил и с религиозните потребности на ищеца, както и с желанието на
неговите близки да си остави коса. Служителят на затвора останал непреклонен,
като изразил тази непреклонност пред друг служител, който го придружавал, с
цел, според ищеца, да го унижи и да покаже специфично отношение, като това
поведение на Л. се проявявало често. Ищецът твърди, че служителят директно му е
заявявал, че „писането на жалби до различни институции само му вреди“,
служителят считал, че „оценката на риска трябва да бъде повишена, тъй като у Р.
се наблюдавала фиксация по присъдата вследствие на тези жалби, които пише, като
това поведение е неприемливо, тъй като вместо администрацията да изисква от Р.,
той изисквал от администрацията определени действия, а това поведение можело да
се приеме като бунтовническо.“ Съветвал Р. да се спре и да се примири с
наложената присъда.
На 14.04.2020г. ищецът
твърди, че отново бил посетен в спалното помещение от Л.. Р. го попитал дали ще
му бъдат предоставени джапанки, които поискал още преди два месеца, тъй като
свиждането поради епидемията било забранено и той няма откъде да си вземе
такива. Л. му заявил, че ще намери едни галоши и ще му ги донесе. Ищецът
възразил и поискал списък на дрехи и обувки, които се полагат на лишените от
свобода. Искането му не било уважено. Същевременно Л. отново заявил, че
помещението, което ищецът обитава е мръсно и непочистено, тъй като виждал
хлебарки. Ищецът отвърнал, че затова е подавал няколкократно жалби и ГДИН е
осъден за бездействието си от Административен съд Бургас. Твърди, че този
разговор със същия служител бил изключително обиден и унижаващ за ищеца, който
счита, че целта е да му създадат чувство за маловажност, незначителност и да му
преградят пътя да търси защита на неговите права. Затова счита, че са нарушени
неговите права и интереси, визирани в чл.3 от ЗИНЗС, тъй като служителят Л.
използвал служебното си положение, за да налага на Р. изисквания, които са
извън правомощията и служебните му задължения. Иска ответникът да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за
периода 05.01.2020г.-20.04.2020г.
В исковата молба
съвсем накратко се твърди, че за целия период, през който ищецът се намира в Затвора
Бургас, не са му предоставяни препарати и тоалетни принадлежности, за да
поддържа личната си хигиена и тази в спалното помещение, за което претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а периодът е
10.10.2002г.-20.04.2020г., изразяващи се в чувство на маловажност и
незначителност, уронване на човешкото му достойнство.
В съдебно заседание
ищецът лично поддържа исковата молба, ангажира гласни и писмени доказателства и
пледира за уважаване на предявените два обективно съединени иска.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез представител по пълномощие М.Г. –
старши юрисконсулт в Затвора Бургас, в писмен отговор счита, че предявеният иск
е допустим, но неоснователен. Според ответника поведението на служителя П.Л. е
съответно на неговите служебни задължения и не е от естество, че да причини
неимуществени вреди и от тези действия не могат да настъпят никакви
неправомерни последствия за ищеца. В отговора се твърди още, че твърденията за
липса за непредоставяне на тоалетни принадлежности и санитарно-хигиенни
материали са неоснователни. Посочено е, че в Затвора Бургас има график за
разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвора,
в това число и редът за ползване на баня, бръснене и подстригване. С график е
определен и редът за почистване на спалните помещения, а служителят, който е
натоварен да осъществява контрол върху тези действия, е именно инспекторът по
социална дейност и възпитателна работа П.Л.. Отделно от това ГДИН е възложил
дейността по извършване на дезинсекция и дератизация на сградите, между които и
Затвора Бургас, на търговско дружество „ДДД-1“ ООД, с което е сключил договор
№11179/13.11.2018г. (л.26). Ответникът твърди, че независимо от ежемесечното
химическо третиране в изпълнение на този договор, за да е налице траен резултат
от дезинсекцията е необходимо редовно поддържане на хигиената и почистване на помещенията,
особено от хранителни отпадъци. Затова проявената от инспектор Л. активност в
тази насока следва да се третира като действие с положителен знак. Според
ответника оплакванията, изложени в исковата молба, дори и да се докажат, не
представляват нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Иска предявените обективно съединени искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
както при отхвърляне на исковете, така и при хипотеза на тяхното частично
уважаване.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковите претенции са допустими, но са
останали недоказани от ищеца, поради което следва да бъдат отхвърлени.
ФАКТИ:
Не е спорно между
страните, а се установява и от приложена заповед № БС-163/27.08.2020г. на
началника на затвора (л.266), че ищецът И.Р. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Бургас от 03.12.2001г. От 04.12.2016г. до
настоящия момент е на специален режим.
По делото са
представени графици за разпределение на времето на лишените от свобода,
настанени в първа група, според който възможността за ползване на баня и за
услугите бръснене и подстригване е всяка седмица във вторник и четвъртък.
Според графика за почистване на спалното помещение, десетте спални помещения се
почистват всяко в рамките на два часа през делничните дни от седмицата (л.25).
Ответникът е
представил договор, сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
„ДДД-1“ ООД с предмет извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на
сградите на ГДИН и териториалните й служби, с обща площ 85 924 кв.м,
съобразно технически спецификации, които са неразделна част от договора. Според
чл.1, ал.2 от договора конкретните услуги в рамките на предмета на този договор
се извършват, както следва: дезинсекция – 6 пъти годишно, дератизация – 2 пъти
годишно. Договорът е сключен на 13.11.2018г. и има срок за изпълнение 24
месеца.
Според приложена
справка от ИСДВР П.Л. (л.40) със заповед № Л-1811/21.04.2020г. на главния
директор на ГДИН е утвърдена таблица № 6 за перилни, миещи и дезинфектиращи
препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец
(л.44). Съгласно тази таблица на един лишен от свобода мъж за един месец следва
да се предоставят 200 g тоалетен сапун за къпане и миене, 250g сапун за пране и
400 g перилни препарати, а на един работещ лишен от свобода допълнително следва
да се предоставя още 100 g сапун за къпане, 100 g перилен препарат и 100 g
препарат за миене.
По делото са
представени 10 списъка, съставени през периода 11.02.2020г.-06.10.2020г. В тези
списъци се съдържат трите имена на лишените от свобода от първа група, които са
общо 12 души, в т.ч. и ищецът И.Р. и срещу всяко име има нечетливи подписи,
след което в края на списъка на ръка неизвестно лице е записало „12х2=24бр.“ От
тези списъци не става ясна причината, поради която са съставени.
По делото са
представени множество документи, наречени „изписване на други материали от Затвора
Бургас“ (л.78.л.147), в които се съдържат наименования на стоки, количество,
единична и обща цена и подпис на лицето, което ги е изготвило без посочване на
длъжността му (С. З.). Изброените стоки са тоалетен сапун, сапун за пране,
препарат универсален за под, веро, белина, почистващи и дезинфекциращи
препарати за повърхности, тест бинго, гъби, четки, кофа, лопата, найлонови
торбички, чували за боклук, прах за пране. В края на всеки документ е записано,
че това са препарати и хигиенни материали за съответен месец от 2015г. до
2020г. – напр. „препарати и хигиенни материали за м.януари – корпус“.
Във връзка с
представения договор, сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД, ответникът представи 32
бр. фактури с предмет дезинсекция и дератизация, придружени с
приемо-предавателни протоколи. В приемо-предавателните протоколи е записано
„обособена позиция 2: затвора гр.Бургас ЗО „Житарово“, ЗО „Строител“, арест
Бургас, затвора Сливен, арест Сливен, ЗО „Рамануша“, арест Ямбол, арест Елхово
и прилежащите териториални служби, с обща площ 20 630 кв.м“, след което е
записана конкретната дейност (дезинсекция или дератизация), количеството площ,
която е обработена и дължимата цена. Представени са и протоколи за извършени
услуги, в които е записан само обектът, препаратът и площта.
По делото са
разпитани в качеството на свидетели А.Х.А. – лишен от свобода, който обитава
същия коридор като ищеца Р., и П. Иванов Л. ***. Първият свидетел – А. в
показанията си заяви, че служителят Л. действително е разпоредил на ищеца да се
избръсне и да се подстриже, като го предупредил, че ако не изпълни
разпореждането ще бъде наказан. Свидетелят е получил тази информация от ищеца,
не е чул изявленията на служителя Л.. Твърди, че ищецът е имал брада и дълга
коса и ги е подстригал, съответно обръснал, след изявленията на инспектора по
социална дейност. Свидетелят не може да конкретизира по кое време се е случило
това. Описва процедурата, по която става подстригването. Твърди, че има назначено
момче, което също е лишен от свобода, да извършва дейността по подстригване. Със
заповед на началника на затвора се определя затворникът, който ще бъде бръснар.
Лишените от свобода в коридора с наказание „доживотен затвора“ нямат свободен
достъп до бръснаря. Постовият надзирател извършва извеждането на лишения от
свобода до фризьора, като самото подстригване става извън килията, но в
коридора, където са килиите на наказаните с доживотен затвор. Месечно четири
пъти имат право на бръснар, тоест ежеседмично, а веднъж месечно имат право да
бъдат подстригани.
Свидетелят заяви, че
администрацията дава един сапун на човек на месец. Има случаи, когато сапуните
са два, но това е поради някакво изключение. Обикновено е по един сапун.
Раздаването става чрез инспектора по социални дейности, който минава по килиите
и го дава на ръка. Срещу получаването на сапуна лишените от свобода полагат
подпис. Свидетелят заяви, че по някога получават веро, но много рядко, като
посочи, че за миналата година са получили четири пъти, а за тази година още не
са получили. Понякога получават и препарат за почистване на тоалетни чинии.
Свидетелят заяви, че веднъж на 24 часа имат възможност да изхвърлят сметта от
килиите, което фактически става като специално определено лице - лишен от
свобода всяка вечер между 19:00 часа и 19:30 часа минава с казан, в който
останалите лишени от свобода хвърлят боклуците си. Свидетелят заяви, че могат в
два дни от седмицата да се къпят – вторник и четвъртък, но само до обяд. След
обед нямат топла вода. Банята имала две мивки и три прегради с три душа, без
огледала и без лопатки и метли за почистване. В спалните помещения обаче били
предоставени лопатки и метли. Свидетелят, на въпрос зададен от ищеца, заяви, че
му е известно за наличието на конфликт между ищеца и инспектора по социални
дейности за това, че времето, през което трябва да почиства спалното помещение,
съвпада с времето за престой на открито, т.е. ако предпочете да почиства
помещението, трябва да се лиши от престоя навън. Свидетелят посочи, че
помещението може да се почисти и по друго време, но тъй като килиите са
заключени тогава, не може да се изхвърли боклукът и да се измият предметите, с
които се извършва почистването. Според свидетеля, въпреки че в спалните
помещения има мивка, на нея може само да си измиеш ръцете, не може да се
напълни кофа, нито да се напълни шише с вода, тъй като кранът е близо до
мивката. Освен това свидетелят заяви, че конфликтът между ищеца и инспектора по
социални дейности е инспириран и от някакъв проблем, свързан с молби на Р. и
искане за предоставяне на регистрационни номера, поради което последният е
обявил гладна стачка. Свидетелят посочи, че е виждал и хващал хлебарки, както и
мишки, които изяждали храната. Според него администрацията на затвора не прави
нищо, за да реши този проблем с описаните паразити, въпреки че понякога се
пръска, но няма ефект. Според свидетеля на три месеца веднъж се пръска за
хлебарки и мишки. Във връзка с проблема с пералното помещение, свидетелят
заяви, че в момента не работи пералнята някъде от около две години и всички
перат на ръка, а ако си дадат дрехите за пране в общежитието в Дебелт, те
изчезват. Затова си перат лично дрехите и ги сушат в спалното помещение.
Свидетелят П.Л., при
разпита в съдебно заседание заяви, че съобразно задълженията му, регламентирани
в длъжностната характеристика на длъжността, която заема като ИСДВР, изискват
той да придвижва кореспонденцията на лишените от свобода до външни институции,
да обработва докладни записки, свързани с поведението на лишените от свобода,
да изготвя справки за помилване, за прекъсване на наказанията. Освен това следи
за поддържане на хигиената в помещенията, в които са настанени лишените от
свобода и настанява лишените от свобода в спални помещения на групата, за която
отговаря. Уточни, че ищецът Р. е настанен в зона с повишена сигурност, т.е. в
постоянно заключено помещение, като не се отчита времето, през което е на
открито. За помещението, в което е настанен той, свидетелят отговаря за
поддържане на хигиената. Посочи, че неговата функция е да следи дали се
поддържа хигиената, а самото хигиенизиране се извършва от лишения от свобода.
След като констатира, че състоянието на помещението не отговаря на хигиенните
изисквания, отправял препоръки към лицето да го почисти, както и препоръки да
поддържа личната си хигиена, като ако лишеният от свобода не се съобрази с тези
препоръки, служителят има право да изготви докладна записка за случая.
Свидетелят не можа да уточни дали има регламентирани обективни критерии, които
да дефинират кога личната хигиена и хигиената на помещението отговарят на
изискванията. Конкретно заяви, че когато той види, че лишеният е с дълга и
неоформена коса или не е бръснат, отправя такива препоръки за поддържане на
хигиена, защото свидетелят лично счита, че дългата коса не е препоръчителна.
Заяви, че имало някакъв предишен правилник за вътрешния ред в местата за
лишаване от свобода, в който било посочено, че лишените от свобода са длъжни да
поддържат приличен външен вид. Счита, че сега тези проблеми се регламентират от
ЗИНЗС и Правилника за прилагането му. Извън тях не се позовава на издадена
заповед или друг административен акт в тази връзка. Свидетелят заяви, че
добрият външен вид преценява според лични субективни критерии, както и в частност
относно носенето на бради, начина на носене на дрехи, обувки, нокти. Свидетелят
посочи, че редът за получаване на обувки, дрехи и други принадлежности е
следният – след като лишен от свобода счита, че има нужда да получи такива
вещи, които сам не може да се си закупи, се обръща към администрацията на
затвора, която му ги предоставя. За целта е съставена комисия, която преценява
нуждата и възможността да бъде предоставена съответната вещ, която лишеният от
свобода е поискал. Свидетелят в качеството ИСДВР не може лично да предоставя
такива вещи, но може да изразява отношение по отношение нуждата на конкретния
лишен от свобода. За да се получи галоши, дрехи или друг вид лични вещи, трябва
да бъде доказано, че лишеният от свобода няма друга възможност да ги набави, напр.
защото не получава финансова помощ от близки, нито трудово възнаграждение. В
показанията си свидетелят заяви още, че до м. септември 2020г. не е раздавал
хигиенни и почистващи препарати на лишените от свобода. Редът до този момент
бил следният – лишен от свобода ги взема от склада, където се съхраняват и ги
носи в коридора на зоната, където са настанени съответните лишени от свобода и
ги раздава. През м.септември 2020г. след „претенция на г-н Р.“ свидетелят се
ангажирал лично да ги раздава срещу подпис, за да има следа, че те са получени.
Преди това тези хигиенни препарати не са получавани от лишените от свобода
срещу подпис, а просто са им давани. Свидетелят заяви, че има утвърден график
от администрацията на затвора, в който се определя кога всеки лишен от свобода,
настанен в първа зона с повишена сигурност (ден и час), има право да ползва
санитарен полуден. Свидетелят заяви, че преди 2020г. е имало график, при който
времето на ищеца Р., определено за санитарен полуден, съвпадало с времето за
престой на открито. Според новия график, съставен през 2020г., този проблем не
съществува. Освен това свидетелят заяви, че лишените от свобода могат и по
друго време, извън въпросния график, да почистят килиите си, но не могат по
друго време да изхвърлят отпадъците, събрани при почистването, тъй като са
постоянно заключени. Тези отпадъци могат да се съберат само в деня и часа,
определен от графика за санитарен полуден. Това е времето, в което могат да се
изхвърлят отпадъци и да се измият инструменти, с които се извършва
почистването. Свидетелят Л. заяви, че от декември 2019г. ежедневно отправя
препоръки към ищеца да се поддържа в приличен външен вид, да се обръсне, да се
подстриже, да се окъпе и да си поддържа помещението чисто и подредено, тъй като
ежедневно констатирал, че точно това помещение е пълен хаос. В него отвсякъде
извирали хлебарки, докато в другите помещения на останалите лишени от свобода
нямало такова нещо, защото всички останали се грижели за хигиената си и държали
на нея. Обратно ищецът Р. оставял храна по земята, както и отпадъци от храна.
На въпрос на съда дали администрацията на затвора обуславя поведението си към ищеца
Р. от факта, че той е лице, което постоянно сезира най-различни институции с
молби, жалби, в които има оплаквания от различно естество, но все във връзка с
твърдени незаконосъобразни действия или бездействия на тази администрация,
свидетелят от една страна заяви, че склонността на ищеца постоянно да се
оплаква до различни институции не дразни администрацията, защото той има такова
право. Същевременно обаче изложи свои съображения за истинския мотив, поради
който счита, че лишените от свобода и в частност ищеца завеждат множество дела
във връзка с различни, но често сходни оплаквания – според свидетеля това се
върши умишлено, за да се осигурява допълнителен престой извън затвора.
Свидетелят заяви още, че е намирал в килията на ищеца хлебарки, събрани в
буркан, като това последният извършвал постоянно. На въпрос дали твърди, че
само в килията на ищеца има хлебарки, свидетелят Л. заяви, че в неговата килия
има видимо много хлебарки, а в други спални помещения е възможно също да има,
но той твърди, че не е виждал. На въпрос дали знае с каква цел ищецът е събирал
хлебарките, свидетелят заяви, че ищецът ги събирал, за да ги предостави на съда
или на администрацията на затвора. Свидетелят посочи, че ищецът Р. многократно
е отправял запитване до администрацията на затвора да му бъде разрешено да
получи от свои близки продукти, които могат да улавят хлебарки и други
вредители, но винаги е получавал отказ, тъй като такива продукти не фигурират в
списъка за разрешените вещи, които лишените от свобода могат да държат и
ползват при себе си. Също така ищецът многократно е подавал сигнали за наличие
на други нередности и проблеми, като например за проблеми с пералнята, бойлера,
липса на топла вода, като сигналите са докладвани на ръководството на затвора и
според свидетеля то е предприело съответните мерки. Свидетелят заяви, че ищецът
Р. непрекъснато, дори няколко пъти на ден отправял запитвания, които според
свидетеля са претенции към администрацията на затвора, свързани с най-различни
нередности. Например, ако в рамките на деня има прекъсване на водозахранването
в района, той веднага сядал и пишел до администрацията на затвора, завеждал
дела и т.н. Свидетелят посочи, че в квартала, където се намира затворът,
водопреносната мрежа е силно амортизирана и остаряла и често има аварии, но
ищецът считал, че администрацията на затвора умишлено прекъсва водата, за да
тормози затворниците. Свидетелят твърди, че ако съответният проблем с
водоподаване или с ел.захранване или др. възникне на територията на затвора,
администрацията винаги се старае да реши този проблем, но когато е извън
затвора тя няма правомощия да го стори.
Свидетелят при
разпита заяви, че от м. януари тази година е започнал ремонт на перално
помещение, което отговаря на потребностите на лишените от свобода, като до сега
била създадена организация който иска да си изпрати дрехите за пране в
затворническо общежитие „Дебелт“, а тези, които не искат, следва да си ги перат
сами и да ги простират в спалното помещение. Свидетелят Л. заяви, че
администрацията на затвора е сключила договор с търговско дружество, което
периодично извършва процедури по дезинсекция, като служителите на дружеството
идвали на място и пръскали самите спални помещения, общите помещения,
служебните помещения, но докато пръскат лишените от свобода си стояли в
спалните помещения. Свидетелят не знае каква е ефективността на тези действия,
тъй като не може да посочи дали след съответното пръскане изчезват паразитите.
Твърди, че лично присъствал когато се пръскало същата седмица, когато свидетелят
даде показания и в т.ч. било напръскано и помещението на ищеца Р., но
свидетелят лично възприел на следващия ден, че помещението отново било пълно с
хлебарки. При разпита на свидетеля А. се установи, че в банята няма огледала,
но свидетелят Л. твърди, че има възможност лишените от свобода, които сами си
закупят машинки за подстригване или прибори за бръснене, да ги използват по
предназначение, за да поддържат личната си хигиена, а за тези, които нямат
възможност, администрацията на затвора е създала такава, като е определила
конкретно лице – лишен от свобода, който да изпълнява функциите на фризьор и
бръснар. Свидетелят описа процедурата, по която лишен от свобода в коридора,
където се намира и ищецът, може да ползва бръснарска или фризьорска услуга, а
именно в определения за извършване на тази услуга ден лицето, което изпълнява
функциите на фризьор и бръснар, се довежда на територията на коридора и който
има желание, ползва услугата, като всеки от желаещите в този коридор се пуска
от килията поотделно. Свидетелят посочи още, че ищецът периодично отправя
питания и петиции към администрацията на затвора, че неговата кореспонденция по
една или друга причина не достига до адресата, до който е била изпратена.
Свидетелят твърди, че при сигнал от страна на Р. относно непристигнали писма и
документи, администрацията на затвора извършва проверки, за които Р. бива
информиран срещу подпис. Според показанията на свидетеля лишените от свобода в Затвора
Бургас ежемесечно получават по 2 бр. тоалетен сапун и 2 бр. сапун за пране.
Всички други препарати, като веро, препарати за почистване на тоалетни и др. се
предоставят само ако са налични в склада, като според свидетеля това се случва
ежемесечно, а предаването се случва едновременно, т.е. когато се дава сапун, се
предоставят и останалите препарати, с които складът разполага. От показанията
на свидетеля се установява още, че в спалните помещения след извършения ремонт
на затвора през 2017г. има тоалетна и мивка, но няма баня. Банята е обща за
коридора.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са два
обективно съединени иска против един и същ ответник – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Първият иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв., за които се твърди,
че са претърпени за периода 05.01.2020г.-20.04.2020г. и произтичат от
незаконосъобразни действия на П.Л. ***, е изцяло допустим за разглеждане,
предявен е срещу надлежен ответник.
Вторият иск е
частично допустим толкова, доколкото се твърди, че вредите от бездействие на
служителите на Затвора Бургас са нанесени в периода 10.10.2002г.-20.04.2020г.
Съгласно чл.19, ал.1 и 2 и чл.19а, ал.2 от ЗИН (отм.) през периода
17.07.2004г.-31.05.2009г. Министерство на правосъдието е било юридическото
лице, което е осъществявало прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване на свобода, какъвто е и Затворът Бургас, а ГДИН е бил
административно звено към министерството, но без правосубекност. Затова през
този период за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията на затвора и на длъжностни лица в системата на
местата за лишаване от свобода отговаря именно Министерство на правосъдието. По
отношение на посочения период (17.07.2004г.-31.05.2009г.) искът следва да бъде
оставен без разглеждане поради това, че е предявен против ненадлежен ответник.
Едва преди последното съдебно заседание ищецът писмено заяви, че желае като
ответник да бъде конституирано и Министерство на правосъдието, но след като
съдът му разясни процедурата, регламентирана в чл.228 от ГПК, ищецът заяви, че
с оглед напредналата фаза на съдебното производство, не поддържа искането си,
направено преди заседанието Министерството на правосъдието да бъде
конституирано като ответник наред с ГДИН.
Затова съдът приема,
че първият иск е изцяло допустим, а вторият иск е допустим за периода
10.10.2002г.-16.07.2004г. и от 01.06.2009г. до 20.04.2020г.
Разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
„Производства за обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а
чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи към ЗОДОВ. Ответникът, според
правилото на чл.205 АПК е юридическото лице, представлявано от органа (в случая
от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно чл.12, ал.2
от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а
затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.2
от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, следва да отговаря това юридическо лице, с изключение на периода
17.07.2004г.-31.05.2009г., през който прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода е било възложено директно на
Министерство на правосъдието.
При това положение,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и
материално правна легитимация да отговаря по предявените искове – за
първият-изцяло, за вторият – през периода 10.10.2002г.-16.07.2004г. и от
01.06.2009г. до 20.04.2020г.
Производството по чл.284
и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно
средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в
резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително
отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
регламентирана изрично в новата редакция на чл.3
от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3
на Конвенцията, която по силата на чл.5,
ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право
и има предимство пред националното законодателство.
Ето защо, за да бъде
приета основателност на исковете за вреди с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила
в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която
се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата
на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) причинно-следствена
връзка между тях.
Т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
Първият от двата
обективно съединени иска, с който се претендира заплащане на обезщетение в
размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди за периода
05.01.2020г.-20.04.2020г., произтичащи от незаконосъобразни действия на П.Л. на
длъжност ИСДВР в Затвора Бургас, е неоснователен по следните съображения:
По делото не се
доказа от действията на служителя на Затвора Бургас да са настъпили за ищеца
вреди, които да могат да се квалифицират като изтезания, жестоко и нечовешко
или унизително отнасяне.
От разпита в съдебно
заседание на въпросния служител в качеството на свидетел се установи, че
критериите, от които е воден при вземане на решение да отправи настоятелна
препоръка към ищеца да се подстриже и обръсне, са изцяло субективни и не са
нормирани под никаква форма. Единственото място, където е регламентирано
някакво задължение, това е разпоредбата чл.27в, ал.2 от Правилникът за
приложение на ЗИНЗС, според която през времето, определено за сутрешен личен
тоалет, което е не по-малко от 30 минути, лишените от свобода са длъжни да
оправят леглата си и да се приведат в подходящ външен вид. Освен това
свидетелят се позова и на вътрешен правилник, който не е представен по делото, където
също било въведено изискване лишените от свобода са длъжни да поддържат
приличен външен вид. Както се вижда от изискването, то е общо, неконкретизирано
и ако никъде другаде не е регламентирано детайлно кой вид се приема за подходящ
(приличен), очевидно, както и в процесния случай, подходът на служителя е бил
чисто субективен – подходящият външен вид съвпада с представата на служителя за
такъв външен вид. Явно служителят не приема дългата коса и брадата за
характеристики на приличния външен вид. След като няма нормирани обективни
критерии, конфликтни ситуации като процесната могат да възникнат по всяко
време, тъй като определено носенето на брада и дълга коса, ако те са чисти и
поддържани, не биха влезли в противоречие с изискването на чл.27в от правилника
за поддържане на подходящ външен вид. С други думи субективният критерий на
всеки от служителите не би следвало да бъде меродавен, защото по този начин
може да се стигне и до абсурдни изисквания, за каквото според нечии други
критерии може да се приеме и процесното за брадата и дългата коса. Независимо
от това обаче, че съдът не счита наличието на брада и дълга коса за реквизити,
които влизат в разрез с изискването за подходящ външен вид, препоръката на
служителя Л. не е довела до поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които да обусловят нечовешко
или унизително отнасяне. Това е така, защото отправената препоръка да се
подстриже и обръсне може и да не се харесва на ищеца и по съвременни критерии
да не противоречи на приличния външен вид и в този смисъл да внася някакъв
емоционален дискомфорт, но той не е неудобство с такава висока степен и
интензитет, че да бъде квалифицирано като причиняващо страдание или уронващо
достойнството, още повече, че дългата коса и брада изискват поддръжка, каквато
доста по-трудно може да се осигури в местата за лишаване от свобода с оглед на
естеството на тези заведения и целите, за които те са създадени.
По повод факта
установен от разпита на свидетеля Л., че ищеца Р. непрекъснато се оплаква
писмено на различни институции, в т.ч. и на съда, следва да се подчертае, че
лишаването от свобода не води до лишаване от всякакви права, затова лишените от
свобода имат пълното право, съобразно включително и собствените си характерови
особености, да реализират предоставените им от закона процесуални права по
начин какъвто намерят за добре, стига той да не противоречи на закона.
Многократното сезиране на различни институции е интензивно упражняване на
такива права, което по никакъв начин не противоречи на процесуалните правила и
не накърнява никаква законова норма. Затова служителите на администрацията на
затвора не би следвало под никакъв предлог да препятстват реализирането на тези
права, дори и когато оплакванията на някой лишен от свобода им се сторят
прекомерни по съдържание или като интензитет на сезираните институции.
Администрацията е длъжна да прилага регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС правила
за изпълнение на наказанията еднакво спрямо всички лишени от свобода, независимо
от техните индивидуалности и от тяхната склонност да се оплакват от реални или
мними нередности.
Вторият иск, допустим
за периода 10.10.2002г.-16.07.2004г. и от 01.06.2009г. до 20.04.2020г., с който
се претендира обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди,
произтичащи от бездействието на служители на Затвора Бургас, изразяващо се в
непредоставяне на препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната
хигиена и на тази в помещенията е частично основателен.
Съгласно чл. 151, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на лишените
от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене (по т. 1),
хигиена на ръцете и краката (по т. 2), къпане - по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично, след всяко ползване на баня помещението се
почиства и дезинфекцира (по т.3).
Като
доказателство по спора ответникът е представил Таблица № 6 (л.45) за полагащите
се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за
един месец, утвърдена от главния директор на ГДИН. Съгласно посочената таблица
на един лишен от свобода мъж за 1 месец следва да се предоставят 200 g тоалетен
сапун за къпане и миене, 250 g сапун обикновен за пране и 400 g прах за пране. Според
същата таблица на работещ лишен от свобода се предоставя допълнително още 100 g
тоалетен сапун за къпане и миене, 100 g перилен препарат и 100 мл препарат за
миене (веро и др.). В забележка 1 е регламентирано, че сапунът за миене и
къпане следва да се отпуска лично на лишените от свобода на 1-во и 15-то число
на месеца срещу подпис във ведомост. В конкретния случай по делото има
доказателства, че ищецът е от лишените от свобода, които работят, което
означава, че всеки месец според Таблица № 6 трябва да получава 300 g тоалетен
сапун за къпане и миене, 250 g сапун обикновен за пране, 500 g прах за пране и
100 мл препарат за миене (веро и др.).
По делото ответникът
е представил още извлечения от складови записвания, удостоверяващи изписаните
материали за всеки месец в периода 2015 г. – 2020 г. вкл. В тях се съдържа
информация колко броя сапуни всеки от 100 гр., сапуни за пране, веро, белина и
др. са изписвани от склада всеки месец през указания период.
По делото няма данни
колко лишени от свобода са обитавали Затвора Бургас през процесния период. За
това съдът ще ползва данните за капацитета на затвора и за реално настанените в
него лишени от свобода от докладите до Българското правителство за посещението
в България проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от 13-20 февруари 2015 г., 24
март-3 април 2014г. и 4-10 май 2012г., които са публично достъпни в официалния
сайт на Министерство на правосъдието - https://mjs.bg/home/index/21cd52f6-7036-4715-9294-75f2f1905dea.
В тези доклади се сочи, че капацитетът на Бургаския затвор е 371 лица. При
посещението на КПИ през 2012г. реално лишените от свобода са били 940 лица
(стр.12, т.22 от доклада), при посещението през 2014г. реално лишените от
свобода са били 844 лица (стр.44, т.66 от доклада), а през 2015г. - 579 лица
(стр.25, т.39 от доклада).
До 2015г. ответникът
не е представил доказателства, от които да се установи колко тоалетни сапуна,
сапуни за пране и други почистващи препарати са изписвани всеки месец от
склада. Всъщност не са представени никакви доказателства за честотата и
количеството на предоставените тоалетни сапуна и други почистващи препарати за
периода от 2002 до 2014г. включително. През 2015г. от склада са изписвани всеки
месец (л.136 и сл.) между 552 бр. и 631 бр. сапуни при реално настанени
лишените от свобода 579 лица, т.е. всеки месец са изписвани толкова на брой
тоалетни сапуни колкото са лишените от свобода, а не два или три пъти повече от
броя на лицата, както изисква Таблица №6. Тоалетните сапуни са с фабричен
грамаж – 100 g, а някои марки произвеждат и т.сапуни по 75 g. Това означава, че
през 2015 г. са изписани от склада т.сапуни в количество равно на половината от
предвидената в Таблица №6 месечна дажба и то, ако лишеният ос свобода не работи.
През 2016 г.
изписаните от склада количества тоалетен сапун са подобни на тези през 2015 г.
(л.124 и сл.). През 2017 г. от склада са изписани между 565 бр.(през януари) и
265 бр. (през октомври). През 2018 г. количествата тоалетен сапун изписвани от
склада ежемесечно намаляват - между 301 бр.(през март) и 271 бр. (през ноември).
Същото е положението и през 2019 г. - между 334 бр.(през декември) и 258 бр.
(през март). През 2020 г. изписаните от склада тоалетни сапуни се увеличават - между
562 бр.(през октомври) и 309 бр. (през март).
Доказателства за този
шестгодишен период, че изписаните от склада т.сапуни реално са предоставени на
лишените от свобода срещу подпис във ведомост (забележка 1 от Таблица №6) не са
представени. За останалата част от претендирания период – 10.10.2002 –
16.07.2004 г и 01.06.2009 – 31.12.2014 г. ответникът не е представил никакви
доказателства. В показанията си пред съда свидетелят А.А. заяви, че администрацията
на затвора дава по един сапун месечно, понякога получават веро, но много рядко,
като пример посочи, че за миналата 2020г. са получили четири пъти в годината
веро. Същото се отнася и за препаратите за почистване на тоалетни – най-много
четири пъти годишно, т.е. по 1/3 опаковка месечно.
В обобщение от
доказателствата по делото се установява, че за периода 10.10.2002 – 16.07.2004
г и 01.06.2009 – 31.12.2014 г. няма представени писмени доказателства за
изписани от склада и предоставени на лишените от свобода полагаемите се според
Таблица №6 тоалетни сапуни, перилни препарати и други почистващи препарати.
Единствено от показанията на свидетеля А. може да се приеме, че лишените от
свобода, в това число и ищецът, все пак са получавали сапуни и препарати за поддържане
на личната хигиена и тази на помещението, но в два пъти по-малко количество,
ако не са работещи, и три пъти по-малко – ако са работещи, от нормативно
предвиденото за обезпечаване на нужната за здравето хигиена. Тук е мястото да
се посочи, че на съдът е служебно известно от адм.д. № 107/2021 по описа на
АСБ, че свидетеля А. *** от 25.06.2002г., т.е. показанията му касаят целия
претендиран период.
За периода от 01.01.2015
г. до 20.04.2020г. може да се направи същият извод, тъй като представените от
ответника данни за изписваните от склада всеки месец сапуни и препарати са в
количество напълно съответстващо на показанията на свидетеля А. – по един
тоалетен сапун месечно и 1/3 от опаковка веро, респ. препарат за тоалетни.
От събраните по
делото доказателства не се установява за процесния исков период ищецът да е
получавал сапун, както и други миещи и дезинфекционни препарати за поддържане
на личната си хигиена в количество съответстващо на регламентираното в Таблица
№6.
Следователно
несъмнено се установява наличието на бездействие на служители
от
Главна
дирекция
„Изпълнение
на наказанията“ във връзка със задълженията
им
по
чл.151,
ал.1
от
Закона
за
изпълнение
на
наказанията
и
задържането
под
стража във вр. с утвърдената Таблица №6.
Неизвършването на
фактическите действия представлява незаконосъобразно бездействие тъй като
същото е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е
основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника.
Когато ищецът е въвел
като фактическо основание на предявения от него осъдителен иск бездействие на
ответника да изпълни свои законови задължения, ответникът е длъжен да докаже
отричаното от ищеца надлежно изпълнение на задълженията (Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). Ответникът по иска -
ГДИН в случая, не се е справил с носената доказателствена тежест и не е
ангажирал доказателства, с които да се установи изпълнение на задълженията си
да предостави в пълен обем на ищеца следващите му се сапун, както и други миещи
и дезинфекционни препарати за поддържане на личната му хигиена в исковия
период. Липсата на надлежно обективирано предаване (съгласно забележка 1 на
Таблица №6) на тези санитарни материали не може да бъде заместена със съждения,
каква е практиката в затвора за полагане на подписи, респ. за предоставяне без
подпис (според свидетеля Л.). В член 3, ал.1 от ЗИНС е въведена забрана, според
която затворниците не могат да бъдат подлагани на изтезания или на жестоко или
нечовешко отношение. Съгласно ал.2 от същата норма, за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. На
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС съответства чл.3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. По аргумент от чл.1, параграф 1, второто
изречение от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в
понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката
и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези
санкции или настъпват случайно при тях. Конвенцията е ратифицирана от Република
България с Указ на Държавния съвет, обн. ДВ бр.80/1986 г., и обнародвана в ДВ
бр. 42/88г. изменена и допълнена ДВ бр. 19/1995 г. Нормите на тази конвенция,
както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, се ползват с предимството по чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република
България. Правилото по чл.1, ал.1 изречение второ от Конвенцията против
изтезанията, като принципно положение, е изведено и в съдебната практика на
Съда по правата на човека по чл.3 ЕКПЧ. Според Съда по правата на човека по
тълкуването на последната норма от конвенцията счита, че лошото отнасяне трябва
да достигне минимално равнище на суровост, за да попадне в приложното поле на
чл. 3 от Конвенцията. Преценката на това минимално равнище на суровост е
относителна, тя зависи от всички обстоятелства по делото - времетраене на
отнасянето, неговото физическо и психическо отражение, а в някои случаи и пол,
възраст и здравословно състояние на пострадалия (така в решението по делото Ирландия
срещу Великобритания - I. v. the U. K., judgment of 18 J. 1978, § 162). Претърпените
страдания и унижение трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или
унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание.
Мерките, които лишават едно лице от свободата му, често съдържат такъв елемент.
Държавата трябва да гарантира, че лицето ще бъде държано при условия,
съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и способът на
изпълнение на наказанието не подлагат лицето на стрес или затруднения, чиято
интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на задържането,
че здравословното състояние и благополучието на лицето са осигурени в
достатъчна степен (така в решението по делото Kudla срещу Полша §§ 93-94).
Лишените от свобода лица като цяло продължават да се ползват с всички основни
права и свободи, гарантирани съгласно Конвенцията, с изключение на правото на
свобода, когато законно наложеното задържане изрично попада в обхвата на чл. 5
от Конвенцията. Неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на
лишения от свобода ищец в значителен период, какъвто е исковият – тринадесет
години, е такова, пораждащо чувство на малоценност и е в състояние да го унизи.
То превишава неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на
наказанието лишаване от свобода. Не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на
неизпълнението на процесните задължения. Нормално е да се приеме, че човешко
същество, на което за изключително продължителен период от време не са
предоставени необходимото количество сапун и други миещи препарати за
поддържане на личната хигиена, изпитва стрес и се чувства унизено,
интензивността на които превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на
наказанието лишаване от свобода.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния случай,
предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания,
при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията и размера
на периода, през който то е търпяло вредите – тринадесет години, съдът счита,
че справедливото обезщетение следва да е в размер на 650 лв. за целия процесен
период 10.10.2002г. до 16.07.2004г. и от 01.06.2009 до 20.04.2020г., като в
останалата част до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В процесния случай
ищецът не е претендирал разноски.
Неоснователно е
искането на ответника за присъждане на разноски при частично уважаване на
исковете, както е в конкретния случай. Специалната разпоредба на чл. 286
ал.
3 от ЗИНЗС изключва приложението на чл.
143, ал. 3 АПК и чл.
78, ал. 3 ГПК. Законодателят е
регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за
разноските съразмерно на уважената част от иска - чл.
78, ал. 1, 2,
3,
4
и 8
ГПК, съответно чл.
143, ал. 1, 2,
3
и 4
АПК, задължението за разноски по специалния
ЗИНЗС. Предвид това в хипотеза като настоящата ответникът няма право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 853/2020г по описа на Административен
съд Бургас в частта, относно исковата молба на И.Н.Р., ЕГН **********, с
адрес *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – чувство на
маловажност и незначителност, уронване на човешкото му достойнство, вследствие
противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в непредоставяне
на препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена и на
тази в помещенията в периода от 17.07.2004г.-31.05.2009г. и връща исковата
молба в тази част.
Решението до тук има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването пред тричленен състав на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на И.Н.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение в размер на 650 лв. за претърпени неимуществени вреди
– чувство на маловажност и незначителност, уронване на човешкото му
достойнство, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в непредоставяне в пълен обем на нормативно регламентираното
количество препарати и тоалетни принадлежности за поддържане на личната хигиена
и на тази в помещенията в периода от 10.10.2002г. до 16.07.2004г. и от
01.06.2009 до 20.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
15 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000
лв. за неимуществени вреди, претърпени през периода 05.01.2020г.-20.04.2020г.,
произтичащи от незаконосъобразни действия на П.Л. *** на длъжност ИСДВР.
Решението може да се
обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: