Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе,
03.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, търговска колегия, в
публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ъшъл Ириева
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Ириева т. д. № 284
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът „У****“
АД твърди, че по силата на Договор за
поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №
RC-648/18.02.2013г., Анекс № 1/31.05.2013г., Анекс № 2/11.07.2013г., Анекс
№3/12.06.2014г., Анекс № 4/01.07.2014г., Анекс № 5/11.06.2015г., Анекс №
6/03.07.2015 г., Анекс №7/15.06.2016г., Анекс №8/17.11.2016г., Анекс № 9/06.03.2017г.,
Анекс №11/09.08.2017г. и Анекс №12/16.08.2017г. и Общи условия, при които У****
АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, „У****“ АД е
предоставило банков кредит на „П****“ АД, в качеството му на
„Кредитополучател“. На основание чл. 121-127 от ЗЗД в изпълнение на
задълженията на Кредитополучателя по Договора за кредит са встъпили и солидарните
длъжници - „П****“ ЕООД, Л.В.В., Х.Л.В. и А.Г.А..Съгласно
т.2 от Договора за кредит средствата, предоставени по кредита са в общ размер
до 4 000 000 BGN, от които револвиращ кредит до 2 000 000
BGN за финансиране на нуждите на кредитополучателя от оборотни средства и за
издаване на банкови гаранции и акредитиви до 2 000 000
BGN /контракт 958LTOC181572EQB /. Крайният срок за погасяване на всички задължения
по кредита бил 17.06.2018г., съгласно чл. 8.2 от Анекс № 11/09.08.2017 г. към
договора за кредит, като за платените суми по акредитиви и банкови гаранции
падежа бил в деня на плащане. До крайния срок за издаване на
гаранции/контрагаранции и акредитиви-16.06.2018г. по договора за кредит бил
издаден 1 стенд бай акредитив с реф. № 961LCI1173075LE1, издаден в полза на „B****“
LTD за сумата от 700 000 EUR и срок на валидност до 15.05.2018 г.
На 09.05.2018г. в Банката постъпило валидно искане от
обслужващата бенефициента банка „R****“ AG за плащане по издадения акредитив за
сумата от 700 000 EUR в полза на Бенефициента. С писмо
изх.№58-028501/01.06.2018г. кредитополучателя бил уведомен за подаденото искане
и поканен в срок до 05.06.2018г. да осигури необходимите средства, като в
противен случай Банката ще извърши плащане на 06.06.2018 г. към Бенефициента за
сметка на лимита по Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и анексите към него. До предоставения
срок такова плащане към банката не постъпило, поради което бил усвоен лимита от
Договора за кредит и извършено плащане към Бенефициента, за което Кредитополучателя
бил уведомен лично на 12.06.2018г.
Усвоената сума от лимита била левовата равностойност на 700 000 EUR, а именно
сумата от 1 369 081 лева.
Въпреки поетите с договора задължения и настъпилия падеж
длъжниците не обслужвали кредита, не изпълнявали своите задължения и не
извършвали плащания за погасяване на дълга.
Поради бездействието на длъжниците по
договора и настъпилата изискуемост на
вземанията, на 22.06.2018 г. банката депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр.
д. № 4368/2018 г. по описа на РРС, по което била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, с които „П****“ АД, „П****“ ЕООД, Л.В.В., Х.Л.В. и А.Г.А. били осъдени солидарно да заплатят на банката
сумата от 1 369 081 лева, ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до изплащане на вземането и разноски, съставляващи държавна такса в
размер на 27 482.33 лева.
Претендира
съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „П****“ АД и А.Г.А., че дължат солидарно
на „У****” АД сумата от 1 369 081 лева - просрочена главница, представляваща
платен акредитив с реф. № 961LCI1173075LE1 в полза на Бенефициента „B****“ LTD
по Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №
RC-648/18.02.2013 г. и сключените към него анекси и Общи условия, при които У****
АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2018г. до изплащане на вземането. Претендират
разноски.
Постъпили са
отговори на исковата молба от ответниците „П****“ АД и А.Г.А., по реда на
чл.367 ГПК, с идентично съдържание, с което се оспорва претендираното вземане по основание и
размер. Навеждат се доводи за това, че
няма изявление от страна на банката за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита. Банката не е уведомила ответниците за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, без което обявяване няма договорно основание за депозиране
на заявление по чл.417 ГПК. Твърди се, че липсват доказателства ответното
дружество „П****“ АД да е давало съгласие за плащане по процесния акредитив към
сочения от ищеца контрагент и в този смисъл се сочи, че банката е извършила
плащане без оторизация.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба по реда на чл.372 ГПК. Във връзка с направеното възражение за ненадлежно уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост изрично конкретизира, че такава не се твърди,
тъй като е настъпил крайният срок за неговото издължаване – 17.06.2018г., което
е основанието на претенцията и след който срок е подадено заявлението по чл.417 ГПК. По отношение възражението за липса
на оторизация за извършеното плащане към
бенефициента„B****“ LTD, допълнително представя
Рамков договор за издаване на банкови гаранции, контра-гаранции и
стендбай акредитиви, сключен на 23.05.2014г. между страните. Счита, че не е
необходимо изрично нареждане от кредитополучателя за плащане по издадения по
договора акредитив с реф. № 961LCI1173075LE1 в полза на „B****“ LTD за сумата
от 700 000 евро и срок на валидност 15.05.2018г., поради факта, че с
подписването на договора за кредит, анексите към него и рамковия договор за
издаване на банкови гаранции, контра-гаранции и стендбай акредитиви,
кредитополучателят изрично е овластил банката в случай на предявяване на
акредитива да плати по него на бенефициента съгласно чл. 11 от рамковия
договор.
С постъпилия по реда на чл.373 ГПК допълнителен
отговор на допълнителната искова молба само от втория ответник- А.Г.А., са
развити доводи за неприложимост не само
на цитираната норма на чл.11 от Рамковия договор, но и на Рамковия договор като
цяло, тъй като същият не го обвързва, поради това, че не е подписан от него и
не се цитира в нито един от анексите, подписани от него към договора за кредит.
В случай, че съдът приеме действие на рамковия договор и по отношение на него, счита,
че нормата на чл.11 не предвижда възможност за ищеца да изплаща акредитиви без
изрично нареждане. Счита, че подобна
възможност се допуска само по отношение на издадени гаранции, а не и на
акредитиви. Твърди, че референтния номер на акредитива не може да се обвърже с
процесния договор за кредит. Поддържа твърдението си, че банката е извършила
плащане без съгласието на ответника “П****” АД. Счита, предвид на това, че не е
обвързан солидарно с претендираното вземане.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че на 18.02.2013г., в гр.Р****, „У****“ АД, гр.С**** като
кредитор, „П****“ АД, гр. Р**** като
кредитополучател, „П****“ ООД, гр.Р****, Л.В.В. и Д.С.Р., като солидарни длъжници сключили в писмена
форма Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит
№ RC-648/18.02.2013г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарните длъжници кредит
под формата на многоцелева револвираща кредитна линия, до размера на който
банката поема кредитни ангажименти при условията, размера и сроковете,
уговорени в договора, а кредитополучателя го усвоява, ползва целево и връща
ведно с начислените лихви такси и комисионни, съобразно условията в договора. В
т.1 страните уговорили вида на кредита, а именно т.1.1 револвиращ кредит и
т.1.2 банков кредит под условие, усвояван при плащане от страна на банката по
всеки поет от нея кредитен ангажимент под формата на гаранция/контрагаранция/акредитив и/ или чрез погасяване за сметка
на кредита суми, дължими на банката, при условията на договора. Съгласно т.2 от
Договора за кредит средствата, предоставени по кредита са в общ размер до 4 000
000 BGN, от които
т.2.1 револвиращ кредит до 2 000 000 BGN и
т.2.2 банков кредит под условие до 2 000 000 BGN/контракт
958LTOC181572EQB /. В т.3 била уговорена целта на кредита: по т.1.1 за
финансиране на нуждите от оборотни средства на кредитополучателя и по т.1.2.
поемане от страна на банката-издадел, при условията
на договора и съответните нареждания, дадени от кредитополучателя в негова
полза/в полза на посочените от него лица на ангажименти за плащане към
бенефициентите по издадени банкови и
митнически гаранции/контрагаранции/, режим отложено плащане на акциз, банкови
гаранции за участие в търг, за плащане по договор, връщане на аванс. В т.4 уговорили условията, приложими към
кредитните ангажименти: в т.4.1. условията за издаване на банкови
гаранции/контрагаранции/ и документарни акредитиви и други кредитни
ангажименти; т.4.1.2. срок за издаване на гаранция /контрагаранция/
акредитив, в рамките на свободен кредитен лимит, в т.4.1.3. максималния срок на
валидност на ангажимента на банката-издател да плаща по гаранция /контрагаранция/ акредитив, в т.4.1.4. комисионна за
издаване на банковата гаранция, в т.5 уговорили годишния лихвения процент,
върху редовна и просрочена главница, фиксирания лихвен процент, в т.6 уговоррили комисионните, в т.7 краен срок за усвояване на
кредита, в т.8.2 краен срок за погасяване на главницата, в т.9 били уговорени
обезпеченията. В т.12. били уговорени условията за плащане по издадена банкова
гаранция /контрагаранция/ акредитив. Съгласно т.12.1.
Банката поема ангажимента и е длъжна да удовлетворява всеки пълен или частичен
иск за плащане на суми по гаранция /контрагаранция/
акредитив, издадени по реда на договора, в рамките до общата им сума, срещу
редовно представени документи за целта
съгласно гаранционните/акредитивните условия, без право на оспорване плащането
от страна на кредитополучателя. Според т.12.4. При пълно или частично
инкасиране на гаранция /контрагаранция/ от страна на
бенефициента и при плащане по издаден акредитив, платената от кредитора сума за
сметка на усвоения по договора кредитен
лимит по т.2 служебно се оформят като ползван кредит по договора, за което
кредитополучателя дава безусловното си и неотменимо съгласие с подписване на договора. Съгласно т.19.3 от
договора, с подписването му кредитополучателя и солидарните длъжници
декларират, че са право и дееспособни да сключват, обезпечават и изпълняват
договора, в качеството си на главен, съответно солидарни длъжници, които на
осн. чл.121-127 от ЗЗД встъпват в изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора и се задължават да отговарят солидарно с него за
изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, вкл. лихви, такси,
комисионни и разноски, съгласно договорените условия и до окончателното
погасяване на всички дължими суми по договора. Вземанията на кредитора спрямо
кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими и се събират изцяло от
всеки един от тях, съответно от правоприемниците им, и от всички заедно при
условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото
задължение въз основа на договора и получените по реда на чл.417 и сл ГПК
заповед за незабавно изплълнение и изпълнителен лист.
С Анекс № 1/31.05.2013г., Анекс № 2/11.07.2013г., Анекс
№3/12.06.2014г., Анекс № 4/01.07.2014г., Анекс № 5/11.06.2015г., Анекс №
6/03.07.2015г., Анекс №7/15.06.2016г. страните по горепосочения договор уговаряли
продължаването на крайния срок за издаване на банкови гаранции/акредитиви и
максималният срок на валидност на ангажимента за плащане, както и промяната на
сроковете на усвояване и погасяване на кредита.
С Анекс №8/17.11.2016г. страните по договора се съгласили,
на осн. чл.101 от ЗЗД и при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ, Х.Л.В.
и А.Г.А. да встъпят като солидарни длъжници по договора и анексите към него и
да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му за
погасяване на кредита/главница, лихви,такси, комисионни, разноски/, до
окончателното им погасяване съгласно договора и ОУ. С този анекс кредиторът
освободил Д.Р.С. от солидарна отговорност по договора.
С Анекс
№9/06.03.2017г. били уредени специалните отношения между страните, възникнали с
приемането от страна на банката по нареждане на кредитополучателя-наредител,
за сметка и срещу ангажиране на свободен кредитен лимит, предмет на договора,
да поеме ангажимент и да носи солидарна отговорност заедно с кредитополучателя
до определена максимална сума пред митнически орган, в полза на РБ, при
условията на едно или повече еднократни обезпечения под формата на договори за
поръчителство за операциите-митническо складиране, обхващащо описаните стоки, а
именно газьол/дизелово гориво/, наричани “поръчителство”, включително
отношенията, свързани с обезпечаване изпълнението на задълженията на банката за
плащане по поръчителство. В т.2 от анекса страните уговорили, че нареждането за
поемане на поръчителство, включва като имплицитно присъща част от съдържанието
си Рамковия договор за издаване на банови гаранции,
контра-гаранции и стендбай акредитиви от 23.05.2014г. и Анекс №9, и като един
общ договор имат правно действие по отношение на всички страни, подписали
нареждането.
Съгласно т.11.1 от рамковия договор банката е овластена в случай на предявяване на иск за плащане, да
изплати сумата за сметка на усвоен ефективен кредит, предоставен по договор за
кредит, при условие, че наредителят не е осигурил на
банката необходимите парични средства за извършване на плащането в указания от
банката срок.
С Анекс №11/09.08.2017г.
страните уговорили продължаването на крайния срок за издаване на
гаранция /контрагаранция/ акредитив до 16.06.2018г.,
максимален срок на валидност на ангажимента на банката да плаща по гаранция /контрагаранция/
или открит акредитив-не по-късно от 15.01.2019г., като посочения в гаранция /контрагаранция/ акредитив срок за постъпване на иск/редовни
документи за плащане не може да е по-късно от 31.12.2018г. Уговорен бил краен
срок за усвояване на кредита-до 16.06.2018г.; краен срок за погасяване на
главницата по кредита-до 17.06.2018г.
С Анекс №12/16.08.2017г. страните уговорили промяна на
комисионната за издаване на гаранция /контрагаранция/
по т.4.1.4. от договора; годишния лихвен процент върху редовната главница по
т.5.1 от договора;комисионната за управление по т.6.1 от договора; еднократната
комисионна, събирана по т.9.2.1 от ОУ; годишната комисионна, начислявана и
събирана по т.9.2.2 от ОУ.
По договора за кредит бил издаден 1 стенд бай акредитив с
реф. № 961LCI1173075LE1, издаден в полза на „B****“ LTD за сумата от 700 000
EUR и срок на валидност до 15.05.2018 г.
На 09.05.2018г. в Банката постъпило валидно искане от
обслужващата бенефициента банка „R****“ AG за плащане по издадения акредитив за
сумата от 700 000 EUR в полза на Бенефициента. С писмо изх.
№58-028501/01.06.2018г. кредитополучателя бил уведомен за подаденото искане и
поканен в срок до 05.06.2018г. да осигури необходимите средства, като в
противен случай Банката ще извърши плащане на 06.06.2018г.
към Бенефициента за сметка на лимита по Договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и анексите към
него. До предоставения срок, плащане към банката не постъпило, поради което бил
усвоен кредит от лимита по договора за кредит и извършено плащане към
Бенефициента на сумата от 700 000 EUR. Кредитополучателя бил уведомен за извършеното плащане на
12.06.2018г. Усвоената сума от лимита била левовата равностойност на 700 000
EUR, а именно сумата от 1 369 081 лева.
Крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита
бил 17.06.2018г., съгласно т.8.2. от Анекс №11/09.08.2017г.
На 22.06.2018г. банката подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК за паричното й вземане в размер на 1
369 081 лева-просрочена главница по
Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит
№ RC-648/18.02.2013г. и анексите към него, срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници, като било образувано ч.гр.д. №4368/2018г. по описа на
РРС. На 26.06.2018г. била издадена
заповед №2422 за изпълнение на задължение за вземания на парични суми, въз
основа на документ-извлечение от счетоводни книги, визиран в чл.417 от ГПК за
посочената сума срещу кредитополучателя и солидарните длъжници. В срока по
чл.414 от ГПК възражение подали кредитополучателя “П****”АД и солидарния
длъжник А.Г.А.. С оглед на това, на осн. чл.415 от ГПК, РРС указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
горепосочените лица.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че по т.2.2 от договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC - 648/18.02.2013, на 06.06.2018г., е усвоена /заверена е разплащателната сметка на
ответното дружество/ сумата от 700 000 EUR
или 1 369 081 лева с основание-усвояване на кредит. На 06.06.2018г., сумата в размер на 1 369 081 лева е преведена на
фирма „B****. Към 22.06.2018 г. - датата
на подаване на Заявление по реда на чл. 417 от ГПК и към датата на изготвяне на
експертното заключение, задължението по т.2.2 от договора за кредит и анексите към него е за
дължима главница - в размер на 1 369 081
лв. и за платена ДТ от 19.06.2018 г. по чл. 417 ГПК- в размер на 27 482.33 лева. Съгласно експертизата, не са
извършвани плащания за погасяване на усвоения от “П****” АД акредитив.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - договори и анекси, носещи подписите
на страните и ползващи се с регламентираната в чл. 180 ГПК доказателствена
сила, искане за плащане от страна на бенефициента-стенд бай акредитив с реф. №
961LCI1173075LE1, писмо и уведомление до “П****” АД, информация по сметка за
усвояване на 700 000 от 06.06.2018г., извлечение от счетоводни книги,
както и приетата по делото съдебно -
икономическа експертиза, които съдът кредитира като неоспорена от страните,
обоснована и компетентно дадена, кореспондираща с останалите доказателства по
делото.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение с правно основание чл. 422 ГПК.
Предявяването на специалният установителен иск по чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с възражение в
срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за
кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.
415, ал.4 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на
вземането срещу длъжника /арг. от чл.416 ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на Б**** - ищец заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжниците “П****” АД и А.А.Г. в срок са подали възражение. Оспорването на заповедта
за изпълнение е породило правния интерес от търсената искова защита. Искът е
предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което същият е
допустим.
Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване
съществуването на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение.
В настоящият случай заповедта за изпълнение е
издадена по приложеното ч.гр.д. №4368/2018г. по описа на РРС за вземане в размер на 1 369 081 лева-просрочена
главница по Договор за поемане на
кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и
анексите към него, за платен от страна на банката стенд бай акредитив с реф. №
961LCI1173075LE1 в полза на „B****“ за
сумата от 700 000 EUR и срок на
валидност до 15.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.06.2018 г. до
изплащане на вземането, както и 27 482.33лева- заплатена държавна
такса.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да
установи вземането си, както по основание, така и по размер.
От събраните по делото доказателства се установи
по категоричен начин, че на 18.02.2013
г., в гр. Р****, „У****“ АД, гр. С**** от една
страна, в качеството на кредитор, „П****“ АД, гр. Р****,
от друга страна, в качеството на
кредитополучател, и „П****“ ООД, гр. Русе, Л.В.В. и Д.С.Р., като солидарни длъжници сключили в писмена
форма Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит
№ RC-648/18.02.2013г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарните длъжници банков
кредит под условие, усвояван при плащане от страна на банката по всеки поет от
нея кредитен ангажимент под формата на гаранция/контрагаранция/акредитив
и/ или чрез погасяване за сметка на кредита суми, дължими на банката, при
условията на договора за сумата до 2 000 000
BGN/контракт 958LTOC181572EQB /. С Анекс №8/17.11.2016г. А.Г.А. встъпил като
солидарен длъжник по договора и анексите към него, с което приел да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му за погасяване
на кредита/главница, лихви,такси, комисионни, разноски/, до окончателното им
погасяване съгласно договора и ОУ.
Сключването на договора и анекс №8/17.11.2016г.-по отношение
на А.Г.А., се явяват правопораждащи
юридически факти, тъй като създават договорна връзка между страните - права и
задължения за всяка от тях.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се
приеме, че Банката в качеството си на кредитодател е изпълнила поетите с
договора задължения.
Установено е, че въз основа на издаден 1 стенд бай акредитив
с реф. № 961LCI1173075LE1, издаден в полза на „B****“ LTD за сумата от 700 000
EUR и срок на валидност до 15.05.2018 г., банката е извършила плащане към
бенефициента на горепосочената сума на 06.06.2018г., като е усвоила кредит от
лимита по договора, а именно левовата
равностойност на 700 000 EUR- сумата от 1 369 081 лева. Преди да извърши
плащането, с писмо изх. №58-028501/01.06.2018г. банката е уведомила
кредитополучателя за подаденото искане и го поканила в срок до 05.06.2018г. да
осигури необходимите средства, като в противен случай Банката ще извърши
плащане на 06.06.2018г. към бенефициента. Впоследствие, на 12.06.2018г.
кредитополучателя бил уведомен от
банката за извършеното плащане по акредитива.
Банката е изпълнила ангажимента си съобразно т.12.1. от
договора като е платила по иск за плащане на сумата по акредитива, срещу
редовно представени документи за целта,
за което плащане кредитополучателя не е имал право на оспорване. В съответствие
с уговореното в т.12.4. от договора, а именно, че при плащане по издаден акредитив, платената от
кредитора сума за сметка на усвоения по
договора кредитен лимит по т.2 служебно се оформя като ползван кредит по
договора, за което кредитополучателя дава безусловното си и неотменимо съгласие с подписване на договора, банката, след
извършеното плащане по акредитива е усвоила сумата от лимита по т.2 от договора
и го е оформила служебно като ползван кредит от кредитополучателя.
Тези факти дават основание да се приеме, че банката е изпълнила
поетите с договора задължения като по издаден акредитив е извършила плащане със
сумата по кредита в полза на посочения в договора бенефициент.
Съгласно т.8 от Анекс 9/06.03.2017г. към договора, всяка
усвоена сума от кредита е незабавно изискуема, дължима и платима. В случая,
след плащането от страна на банката, кредитът, оформен като ефективен, е станал
незабавно изискуем на дата 06.06.2018г.
Фактът на усвояването на средствата от кредитополучателя е
отразен в счетоводствата на банката, заверена е разплащателната сметка на
кредитополучателя, което дава основание съдът да приеме, че като изправна
страна, банката има качеството на кредитор.
За ответниците в качеството на кредитополучател и солидарен
длъжник е възникнало задължението да погасяват кредита при условията и
сроковете, уговорени в договора и анекси към него. Неоснователно е възражението
на ответниците, че липсва изрично нареждане за плащане по акредитива от страна
на кредитополучателя, тъй като съобразно договора за кредит- т.12.1 и т.12.2,
анексите към него и рамков договор за
издаване на банкови гаранции, контра-гаранции и стендбай акредитиви от
23.05.2014г.- т.11, банката е овластена
да плати при предявен иск, без право на оспорване от страна кредитополучателя. В този смисъл неоснователно се твърди от солидарния
длъжник, че тъй като не е подписал рамков договор от 23.05.2014г., както и че в
т.11 от същия се допуска възможност за плащане без изрично нареждане по
гаранции, а не по акредитиви, банката е извършила плащане без съгласие, поради което
не е обвързан солидарно с претендираното вземане. На първо място от предмета на
рамковия договор от 23.05.2014г. се установява, че банката и кредитополучателя
са уредили отношенията си, възникнали с приемането от страна на банката на
всяко отделно нареждане по образеца й за издаване на банкова гаранция, контрагаранция и стенбай
акредитив/общо наричани по-нататък банкова гаранция или само гаранция/, поради
което уговореното в т.11 от договора е относимо и към издадения стендбай
акредитив. На следващо място, с подписването на анекс №8/17.11.2016г.,
ответника А. е встъпил в Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и е обвързан с неговите условия, с
анексите към него, с общите условия, вкл. и с рамковия договор/изрично цитиран
в Анекс №9/, тъй като е поел ангажимент да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване
на задълженията му за погасяване на кредита по договора, до окончателното
погасяване.
По делото в доказателствена тежест на ответниците е да
установят факта на изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по
кредита, за което същите не са релевирали
доказателства.
С приетата по делото експертиза се установи, че от страна на
ответника „П****“ АД не е налице погасяване на задълженията по усвоения кредит.
Неоснователно се твърди, че цитираният от ищеца акредитив не може да се обвърже
с процесния договор за кредит, тъй като от заключението на вещото лице се
установява, че банката е заверила разплащателната сметка на кредитополучателя
именно със сумата по издадения акредитив, като усвоен кредит и е извършила
плащане към бенефициента, посочен в акредитива. Неотносимо
е възражението, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй
като предсрочна изискуемост не е налице. В случая е настъпил падежа на цялото
задължение по договора, още на 17.06.2018г., съгласно т.8.2 от Анекс
№11/09.08.2017г. и то преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Именно на
тази изискуемост на задълженията по договора за кредит се позовава ищеца по
делото при обосноваване на правния си интерес от предявения иск.
Няма доводи и съответно доказателства дължимата сума да е
погасена от ответниците, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задълженията от ответниците.
Неизпълнението е нов правнорелевантен
факт, настъпил в договорната връзка на страните, който поражда нови правни
последици.
За банката в качеството й на кредитор е възникнало
субективното право да претендира реално изпълнение от длъжниците, заедно с
обезщетение за забава. За реализиране на това свое право кредиторът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищеца е установил
вземането си по заповедта за изпълнение както по основание, така и по размер.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските в
заповедното производство. Същите са в тежест на ответниците и същите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 27 482.33 лева. разноски
за заповедното производство.
Съгласно чл. 78 ГПК в тежест на ответниците са и разноските
за настоящото производство в размер на 27 782. 33 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „П****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр.Р**** и адрес
на управление ул**** и А.Г.А., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, че дължат солидарно на „У****“
АД, ЕИК **** със седалище гр.С**** и адрес
на управление **** сумата
от 1 369 081 лева - просрочена главница, представляваща платен акредитив с реф.
№ 961LCI1173075LE1 в полза на Бенефициента „B****“ LTD по Договор за поемане на
кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и
сключените към него анекси и Общи условия, при които У**** АД предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, ведно със законната лихва,
считано от 22.06.2018г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 4368/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „П****“ АД, ЕИК ****, със
седалище гр.Р**** и адрес на управление ул.****
и А.Г.А., ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплатят солидарно на „У****“ АД, ЕИК ****
със седалище гр. С**** и адрес на управление **** сумата в размер на 27 482.33 лева - разноски за заповедното
производство, както и сумата в размер на 27 782. 33 лв. - разноски за
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОС-РУСЕ: