РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Сливен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230104583 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск
за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 2 от Договор за
паричен заем № ********* от 18.05.2022 година, като противоречаща на
закона и добрите нрави, намираща правното си основание в чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното
дружество е сключен Договор за паричен заем № ********* от 18.05.2022
година за сумата 700,00 лева, като е посочено, че искането за кредит ще бъде
разгледано при “експресно обслужване“, за което се дължи сума в размер на
170,02 лева или 24,3% от размера на главницата, която такса е включена към
месечните погасителни вноски по договора. Аргументират се твърдения за
нищожност на клаузата по чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем №
********* от 18.05.2022 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем №
********* от 18.05.2022 година, като противоречаща на закона и добрите
нрави. Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
1
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на исковата претенция, като се
сочат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на
изложените в исковата молба твърдения.
Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и
отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание и няма
изразено писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем №
********* от 18.05.2022 година ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД е предоставило в заем на ищеца Й. С. С. сумата от 700,00
лева. В чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем № ********* от 18.05.2022
година е договорено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за
което се дължи посочената в цитираната договорна клауза сума, дължимо на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителният план по кредита, заложен в
коментираният договор. Срокът за погасяване на кредита бил определен за 8
месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 31,07% и ГПР –
35,91 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
кредитирани изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за признаване за установено, че клаузата
по чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем № ********* от 18.05.2022 година,
предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
Тази уговорка е нищожна, поради противоречието й с разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като се нарушават правата на ищцата като
потребител и се цели недобросъвестно и несправедливо обогатяване на
кредитора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
2
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото
в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от
35,91 %.Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено
в много по-голям размер, като се има предвид, че допълнителните суми, в
това число и таксата за бързо разглеждане, уговорена в чл. 10, ал. 1 от
процесния договор не е включена. Поради това е надвишен максималния праг
на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По тези съображения исковата претенция се приема за основателна и
като такава се уважава.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
3
делото за заплатена държавна такса от 50,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
Х. П. Й. от САК, преупълномощена от ЕАД „Димитър Милев“ като
процесуален представител на ищцата по делото следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на последната
в размер на 1200,00 лева с ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 2 от Договор за
паричен заем № ********* от 18.05.2022 година, сключен между „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Район Изгрев, ул. Незабравка, № 25, ет. 5 и Й. С. С. с ЕГН:
********** с адрес: гр. ***, на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26
от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район Изгрев, ул. Незабравка, №
25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** сумата
50,00 лева /петдесет лева/, представляваща разноски по делото за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район Изгрев, ул. Незабравка, №
25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. П. Й. от САК, преупълномощена от ЕАД
„Димитър Милев“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено
дело № 24 от 2021 година по описа на 24-ти състав на СГС с адрес на
управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски, № 125-2, ет. 5, офис
5.3 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/ с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4