№ 49
гр. Варна, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110203945 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Нишикли травел“ ЕООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 23-0003120/02.08.2024г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на
дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1
от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно- съставяне на акта в присъствието само на един свидетел,
липса на реквизити по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН (посочване на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства) и по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН (ЕИК на
санкционираното дружество и дата на раждане на неговия представител).
Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира чрез адв.Г. С. от АК-Стара Загора писмено
становище в подкрепа на жалбата, в което излага допълнителни аргументи за
приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Оспорва компетентността на
1
наказващия орган. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, също не изпраща представител.
Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г.
На 19.04.2024г. по реда на чл.52, ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на
МТС на дружеството била издадена книжка с пътнически ведомости
ИНТЕРБУС за извършване на случаен международен превоз на пътници с
автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, с №3003481.
През м.май 2024г. служители на ОО „АА”-Варна извършили комплексна
проверка за спазване на относимите нормативни изисквания от страна на
превозвача, по време на която проверяващите поискали последният да им
представи посочената ИНТЕРБУС-книжка. Въззивното дружество обаче не
било в състояние да я представи. Това обстоятелство било отразено в
Протокол от 11.06.2024г., в който упълномощен представител на дружеството
вписал, че изисканите във връзка с проверката ИНТЕРБУС книжки не са
налични поради съхраняването им в офисите в Република Турция и в
автобусите, а част от тях са съхранявани в офисите в старата сграда на
Автогара Варна, но не могат да бъдат представени, поради преместването в
новата сграда. Декларация в този смисъл била депозирана и от управителя на
дружеството, в която същият потвърдил невъзможността книжките да бъдат
представени.
Във връзка с тези констатации на 18.06.2024г. на дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е
съхранило книжка №3003481, издадена на 19.04.2024г. по реда на чл.52, ал.2 и
чл.52а, ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. Актът бил съставен в
присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 02.08.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
200,00 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
2
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на свидетеля В. Ж. П., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се
съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени
доказателства (сред които с най-съществено значение са Протокол от
11.06.2024г. и Декларация, подписана от М. Н. от същата дата), които
позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП,
да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на
транспорта и съобщенията и Заповед №138/28.02.2024г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Неоснователни са възраженията, изложени в депозираното от
представителя на жалбоподателя писмено становище, че първата от
посочените заповеди е незаконосъобразна, тъй като овластяването на
наказващия орган е постановено на основание чл.47, ал.2, вр. ал.1, б.“б“ от
3
ЗАНН, а препращането по чл.47, ал.2 от ЗАНН е изрично и само към чл.47,
ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Като ръководител на ведомство министърът на
транспорта и съобщенията има качеството „ръководител по буква “а““ по
смисъла на чл.47, ал.1 от ЗАНН и разполага с възможността да делегира
правомощията си на наказващ орган на длъжностно лице, когато това е
предвидено в съответен нормативен акт. Същевременно според разпоредбата
на чл.92, ал.2 от ЗАвПр наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.
Такова длъжностно лице се явява началникът на областен отдел
„Автомобилна администрация“ и именно това се има предвид с препращането
към чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН. Следователно няма съмнение относно
правомощието на министъра на транспорта и съобщенията да възложи
правата си на наказващ орган на началника на областен отдел „Автомобилна
администрация“, което е надлежно упражнено с издаването на посочената по-
горе заповед. Не могат да бъдат споделени и доводите, че в заповедта не е
посочен териториален обхват, съобразно който посочените в нея длъжностни
лица да имат право да осъществяват административнонаказателна дейност.
Териториалната компетентност на наказващия орган следва директно от
нормата на чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, според която специализираната
администрация е организирана в дирекция „Автомобилни превози“…, Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“, в структурата на която се включват и 27
областни отдела „Автомобилна администрация“ – по един отдел във всеки
областен град на страната с териториална компетентност на територията
на областта с административен център съответният областен град. След като
е счетено, че е налице нарушение, извършено в гр.Варна, компетентен да
постанови обжалваното НП е именно началникът на ОО „АА“-Варна.
На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Книжката, която се твърди, че не е съхранена, е
индивидуализирана в достатъчна степен чрез посочване на номер и дата на
издаване.
Не представлява основание за отмяна на наказателното постановление
съставянето на акта в присъствието само на един свидетел. Законът допуска
4
съставянето на АУАН дори и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е
установено въз основа официални документи (чл.40, ал.4 от ЗАНН). В
практиката си ВАдмС също приема, че макар и съставянето на акта в
присъствието на един свидетел да е нарушение, то не е от категорията на
съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление (В този смисъл е напр. Решение № 2618 от
29.10.2012 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3429/2012 г.).
Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването
на констатираните от наказващия орган смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Процесуалните права на санкционираното лице не са
накърнени по никакъв начин, тъй като наказанието е определено във
фиксирания размер, предвиден в закона.
Дружеството-нарушител също така е надлежно индивидуализирано, чрез
посочване на неговото наименование и ЕИК (в диспозитива на НП). Посочени
са и имената на представляващия дружеството, както и неговият ЕНЧ.
Нормата на чл.57 от ЗАНН не поставя изискване за посочване на други данни
за законния представител на юридическото лице, при което нормативните
изисквания относно индивидуализацията на нарушителя са изпълнени
надлежно. Изисквания за посочване на дата на раждане и т.н. са въведени само
за случаите, когато нарушителят е физическо лице-чужденец, но не и когато се
касае за представляващ юридическо лице-нарушител.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.52, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква за
извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския
съюз, освен лиценз на Общността наличие и на пътническа ведомост
съобразно приложение № 23, както и разрешително за държавата, на чиято
територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на
международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
Втората алинея на цитираната норма задължава лицата по чл. 2, ал. 1 (а
именно-всички еднолични търговци или търговски дружества, които
притежават съответен лиценз на Общността) да подават заявление до
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки,
5
съдържащи пътнически ведомости. По силата на чл.52б от Наредбата
превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2
две години.
В наказателното постановление не е конкретизирано дали се касае за
книжка по чл. 52, ал. 2 или чл. 52а, ал. 2 от Наредбата, но доколкото в
приложения протокол от 11.06.2024г. се визират т. нар. „ИНТЕРБУС“ книжки,
в каквато насока са и показанията на свидетеля, става ясно, че
непредставената книжка е такава по чл.52, ал.2 от Наредбата, издадена по
образеца на приложение №23. Санкционираното дружество се явява
„превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на пътници
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава
лиценз на Общността за превоз на пътници №0470. В това си качество същото
е имало задължение да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две
години. Процесната книжка с №3003481 е издадена на 19.04.2024г. и е
следвало да бъде съхранявана до 19.04.2026г. Не се оспорва в настоящото
производство, че при поискване от контролните органи въззивното дружество
не е представило процесната „ИНТЕРБУС“ книжка, като е декларирало, че му
е невъзможно да изпълни указанието за представянето й. При това положение
съдът намира, че дружеството действително не е изпълнило задължението си
по чл.52б от Наредбата да съхранява издадената по реда на чл.52, ал.2 от
Наредбата книжка за срок от две години, за което правилно и законосъобразно
е санкционирано с настоящото наказателно постановление.
Наказанието е определено правилно, на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, какъвто е и настоящият случай. Санкцията е наложена във
фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, несвързано с
настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде
преценена, поради което за формирането на извод за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да
6
бъде оценена като по-малка от типичната. В случая наличие на такива особени
обстоятелства не се констатира. В практиката на ВАдмС се изтъква, че за
формирането на извода за маловажност на случая при формалните нарушения
е необходимо наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. (В този смисъл са напр. Решение №585/26.04.2023г.,
постановено по к.а.н.д.№679/23г., Решение №660/12.05.2023г., постановено по
к.а.н.д. №810/2023г. и др.). Според настоящия състав преместването в друг
офис не може да се счете за такова обстоятелство, още повече, че деянието
засяга обществени отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници,
при което стриктното спазване на нормативните изисквания е от особено
съществено значение. Основателно се изтъква в тази връзка от страна на
наказващия орган, че превозвачът следва да съхранява изискуемите от закона
документи в помещение с адрес- посочен в Декларация за съответствие с
изискването за установяване на територията на Република България. Поради
това несъхраняването на документите в определеното за тази цел помещение,
а в други такива, включително извън страната, се явява неправомерно и не
може да обуслови извод за маловажност на случая.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление- да
бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно
заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
7
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0003120/02.08.2024г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Нишикли травел“ ЕООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
200.00 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Нишикли травел“ ЕООД- гр.Варна, ЕИК:********* да
заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8