№ 985
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С протоколно определение от 19.07.2021 г. е прекратено съдебното производство по
НОХД № 4106/2021 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 106 състав и делото е
върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от НПК е
подаден частен протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да
отмени атакувания съдебен акт като неправилен, както и се прави искане за връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В
протеста се сочи, че от материалите по делото се установява, че подс. Х.Х. е локомотивен
машинист и е приложена длъжностна характеристика, установяваща длъжностното му
качество. Не се налага според представителя на държавното обвинение допълнително
уточняване дали инкриминираното имущество е било поверено на Х. за пазене или
управление, доколкото за разлика от престъплението по чл. 201 НК при престъплението
кражба (за каквото Х. е предаден на съд) своеното имущество не е било поверено на дееца
за пазене или управление. В допълнение се навеждат доводи за това, че е ирелевантно за
съставомерността на деянието обстоятелството дали дизеловото гориво – предмет на
престъплението се е намирало във фактическа власт на дееца, доколкото е ясно, че при
престъплението кражба предметът на престъплението се отнема от чужда фактическа власт.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за
установено следното:
Софийският градски съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни.
Разгледан по същество в неговата цялост частният протест е неоснователен.
В СРС е внесен обвинителен акт срещу Х.М.Х. за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, предложение първо и предложение второ и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
1
ал. 2, вр. ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № 4106/2021г. по описа на СРС, НО, 106-ти
състав.
В протестираното определение съдът е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия,
изразяващо се в това, че е в обвинителния акт не са изложени факти относно това дали
подс. Х. е притежавал качеството длъжностно лице, доколкото е било посочено
единствено, че Х. е заемал длъжността „локомотивен машинист“. На второ място, като
процесуално нарушение от категорията на съществените е възприето и противоречието в
акта на прокурора относно това от чие владение е било отнето инкриминираното дизелово
гориво дали от това на св. Р.И. – МОЛ при „Локомотивно депо“ София – БДЖ или от
локомотива, намиращ се във фактическата власт на подсъдимия предвид полученото
непосредствено преди това разрешение от св. Н.Н..
Въззивният съд, за да прецени основателността на протеста срещу атакуваното
определение от 19.07.2021 г., обсъди изложените в последното основания за прекратяване на
съдебното производство.
Налице е твърдяната в определението на първоинстанционния съд неяснота относно
това дали прокурорът приема, че горивото, посочено в обвинителния акт като предмет на
престъпление, е било поверено да бъде пазено и управлявано от подсъдимия в качеството
му на длъжностно лице. Това обстоятелство е от съществено значение за обективната и
субективна съставомерност на повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1 от НК във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, тъй като от обективна страна предмет на кражба може да бъде само вещ,
върху която деецът не упражнява фактическа власт.
На следващо място в обвинителния акт не са изложени аргументи с оглед какви
съображения първоинстанционният съд приема, че подсъдимият притежава качеството
„длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Посочено е единствено, че подсъдимият
е имал качество на длъжностно лице – локомотивен машинист, без да е посочено с пазенето
и управлението на какво конкретно чуждо имущество се свързва това качество.
Всички посочени обстоятелства следва да бъдат посочени от прокурора, тъй като се
касае за елементи от обективна страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, за което следва да бъдат изложени ясни и безпротиворечиви факти, които
подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2
от НПК обстоятелствената част на обвинителният акт следва да съдържа всички факти и
обстоятелства, които индивидуализират престъплението и които подлежат на доказване в
съдебната фаза на процеса. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се събират
доказателства, за елементи от състава на престъплението, които следва да са предварително
известни на подсъдимия от обстоятелствената част на обвинителния акт и срещу които
следва да се защитава. В този смисъл, атакуваното определение в тази му част е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения, СГС, НО, ХІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.07.2021 г., с което е прекратено съдебното
производство по НОХД № 4106/2021 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 106 състав
и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
2
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3