Решение по дело №55/2022 на Административен съд - Кюстендил

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 61

                                                 гр.Кюстендил, 07.04.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети март   през  две  хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА    

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  Лидия Стоилова  и  с  участието  на  прокурора  Марияна Сиракова, като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 55 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208  и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, чрез юрисконсулт И.И., срещу  решение № 145 от 09.12.2021г., постановено по АНД № 759/2021г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление  № 570115-F565068/07.04.2021г.  В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано, а в производството по установяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отрича се приложението на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП.

Ответникът – Е.П.Л. ***, чрез пълномощника си адв. К.В.,  изразява становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане същото да бъде оставено в сила.  Претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил  дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че районният съд е приложил неправилно материалния закон.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните  основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна, а въззивното решение е правилно като краен резултат. Съображенията са следните:

Предмет  на  обжалване  пред районния съд е Наказателно постановление  № 570115-F565068/07.04.2021г. , издадено от зам. директора на ТД на НАП – София,  с което на Е.П.Л. ***,  на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  500,00лв.

 От  фактическата  страна  на  спора  е установено, че на 22.07.2020г.  в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, фронт-офис Дупница, при проверка на данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ от нарушителката е установено, че същата в качеството си на данъчнозадължено лице съгласно чл.3, т.1 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия доход за 2019г. в законоустановения срок до 30.04.2020г. по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Сочи се, че декларацията е подадена на 15.05.2020г. по електронен път, с оглед на което е налице закъснение от 15 дни.

За деянието е  съставен Акт за установяване на административно нарушение  № F565068/14.08.2020г., в който се съдържат същите фактически констатации и правна квалификация на нарушението. Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.

В производството пред районния съд са разпитани органите по приходите, които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават описаните в АУАН факти.  

При изложените обстоятелства, районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – предявеното обвинение е ясно, а в резултат от горното квалификацията на деянието е правилна. По същество, съдът е посочил, че административното нарушение   е доказано, като във връзка с доводите на нарушителката е приел за неприложими удължените срокове за подаване на годишни данъчни декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, установени с разпоредбата  на § 27, ал.2 от ПЗР на Закона  за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, тъй като нарушителката не е задължено лице по чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ. За да отмени НП съдът е приел, че административното нарушение  разкрива признаците на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно като краен резултат, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила при корекция в решаващите мотиви. Както се посочи,  за да отмени НП съдът е приел, че релевираното деяние  съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от формираните мотиви, приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАННН е обоснована с по-ниска степен на обществена опасност на деянието, от което не са настъпили вредни последици; с наличието на смекчаващи дееца обстоятелства предвид краткия срок на забавяне при подаването на процесната декларация - само 15 дни, а и доколкото инициативата за подаване на декларацията е на задълженото лице, предвид съществуващата епидемична обстановка в страната и предвид липсата на други нарушения, извършени от нарушителката.

Настоящият състав на касационната инстанция счита, че  изложените  правни   изводи  за приложимост на чл.28 от ЗАНН, са незаконосъобразни и необосновани. Административното нарушение е безрезултатно  и  вредите от извършването му не са сред  обстоятелствата, обосноваващи  маловажността на случая. Фактът, че нарушението  се извършва  за  първи  път  от наказаното лице, сам по себе си не доказва по-ниска обществена опасност на дееца, а обратно на приетото от въззивния съд,   закъснението от 15 дни не е незначително и не може да бъде оправдано с епидемичната ситуация в страната.  От друга страна, конкретните факти по случая, преценени съобразно  характера   на  релевираното деяние  и  на обществените отношения, които то  засяга,  са основания да се приеме, че същото  не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Независимо от изложеното, правилно  въззивният съд е отменил оспореното НП, т.е.  правният  резултат  по делото е съответен на доказателствата и  на приложимия закон.  Касационната инстанция констатира наличие на  съществени нарушения на процесуалните правила, относими към съдържанието на АУАН и НП, в резултат на които предявеното обвинение е неясно. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в НП  е посочена дата на извършване на нарушението. Касае се за  задължителен реквизит, предвиден в чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В съставения АУАН и в издаденото НП са посочени три дати - датата на извършване на проверката на данъчната декларация – 22.07.2020г., датата, до която е следвало да се подаде  ГДД  по чл.50 от ЗДДФЛ – до 30.04.2020 г.  и  датата  на подаване на декларацията – 15.05.2020 г.  Не е посочена обаче датата на извършване на нарушението – неподаване на декларация, която дата следва да се приеме, че е денят, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията.  Касае се за отсъствие на  съществен признак от състава на релевираното деяние, поради  което допуснатото процесуално  нарушение  е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното НП.

С оглед формалността на административнонаказателното производство и предвид санкционния му характер, е недопустимо  датата на извършване на нарушението да се извежда по подразбиране.  Същата следва  конкретно и самостоятелно да е посочена в АУАН и в НП, което обезпечава  предявяването на ясно обвинение.  Както се посочи, датата на извършване на нарушението се отнася към съставомерните признаци и правно релевантни факти, а на практика в АУАН и в НП в случая не е индивидуализирано нарушението. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Датата на  съставомерното деяние  е  определяща и при преценката на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и на  давностните срокове  по чл.80 и чл.81 от НК. Следват изводи за незаконосъобразност на НП.

Предвид изложеното, обсъждането на въпроса, отнасящ се до приложението на §27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се явява безпредметно.

С оспореното решение, въззивният  съд  е  постановил  резултат, съответен на приетия от касационната инстанция, а именно отменил е оспореното НП, макар и по други  съображения,  поради  което  съдебният акт  се  приема  за  правилен  и   следва  да  се  остави  в  сила.

Предвид изхода по делото и претенцията на ответника по касация, съдът присъжда  в  полза  на  последния  деловодни разноски в размер на 300,00лв., платими от ТД на НАП – София.  

Водим  от  изложеното  и  на  осн. чл.221,  ал.2 от АПК във вр. с чл.63в  от ЗАНН,  Административният съд

Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 145 от 09.12.2021г.  на  Районен съд – Дупница,   постановено  по  АНД  № 759/2021год. 

            ОСЪЖДА  Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –София  да заплати на Е.П.Л., ЕГН **********,***, деловодни разноски за касационното производство в размер на 300,00лв. 

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.