Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Кюстендил, 07.04.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с
участието на прокурора
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 55 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба от Териториална
дирекция на Националната
агенция за приходите – София,
чрез юрисконсулт И.И., срещу решение
№ 145 от 09.12.2021г., постановено по
АНД № 759/2021г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно
постановление №
570115-F565068/07.04.2021г. В жалбата е
наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано, а в
производството по установяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Отрича се приложението на чл.28 от ЗАНН. Прави
се искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП.
Ответникът – Е.П.Л. ***, чрез пълномощника си адв. К.В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното
решение за правилно. Прави искане същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски по
приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните
основания и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна,
а въззивното решение е правилно като краен резултат. Съображенията са следните:
Предмет
на обжалване пред районния съд е Наказателно
постановление №
570115-F565068/07.04.2021г. , издадено от зам. директора на ТД на НАП – София, с което на Е.П.Л. ***, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, за
нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че
на 22.07.2020г.
в ТД на НАП –
София, офис Кюстендил, фронт-офис Дупница, при проверка на данъчна декларация
по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ от нарушителката е установено, че същата в качеството си
на данъчнозадължено лице съгласно чл.3, т.1 от ЗДДФЛ, не е изпълнила
задължението си да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия доход за
2019г. в законоустановения срок до 30.04.2020г. по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Сочи
се, че декларацията е подадена на 15.05.2020г. по електронен път, с оглед на
което е налице закъснение от 15 дни.
За деянието е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № F565068/14.08.2020г., в който се съдържат същите фактически констатации и правна квалификация
на нарушението. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление.
В производството пред районния съд са разпитани органите по приходите,
които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават описаните в
АУАН факти.
При изложените обстоятелства, районният съд е приел от правна
страна, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – предявеното обвинение е ясно, а в резултат от горното квалификацията на
деянието е правилна. По същество, съдът е
посочил, че
административното нарушение е доказано, като във връзка с доводите на нарушителката е приел за неприложими
удължените срокове за подаване на годишни данъчни декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, установени с разпоредбата на §
27, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, тъй като
нарушителката не е задължено лице по чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ. За да отмени НП
съдът е приел, че административното нарушение разкрива признаците на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във
връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е правилно като краен резултат, поради което и
на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави
в сила при корекция в решаващите мотиви. Както
се посочи, за да
отмени НП съдът е приел, че релевираното деяние съставлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от формираните мотиви, приложимостта
на разпоредбата на чл.28 от ЗАННН е обоснована с по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, от което не са настъпили вредни последици; с наличието на
смекчаващи дееца обстоятелства предвид краткия срок на забавяне при подаването
на процесната декларация - само 15 дни, а и доколкото инициативата за подаване
на декларацията е на задълженото лице, предвид съществуващата епидемична
обстановка в страната и предвид липсата на други нарушения, извършени от
нарушителката.
Настоящият състав на касационната инстанция счита, че изложените правни изводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН, са незаконосъобразни и необосновани.
Административното нарушение е безрезултатно и вредите от
извършването му не са сред обстоятелствата,
обосноваващи маловажността на случая. Фактът, че нарушението се извършва за първи път от
наказаното лице, сам по себе си не доказва по-ниска обществена опасност на
дееца, а обратно на приетото от въззивния съд, закъснението от 15 дни не е незначително и не
може да бъде оправдано с епидемичната ситуация в страната. От друга страна, конкретните факти по случая, преценени съобразно характера на релевираното деяние
и на обществените отношения, които то засяга, са основания да се
приеме, че същото не разкрива признаците
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Независимо от изложеното, правилно въззивният съд е отменил оспореното НП, т.е. правният резултат по делото е съответен на доказателствата и на приложимия закон. Касационната инстанция констатира наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, относими към съдържанието на АУАН и НП, в резултат на които предявеното обвинение е неясно. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението. Касае се за задължителен реквизит, предвиден в чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съставения АУАН и в издаденото НП са посочени три дати - датата на извършване на проверката на данъчната декларация – 22.07.2020г., датата, до която е следвало да се подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – до 30.04.2020 г. и датата на подаване на декларацията – 15.05.2020 г. Не е посочена обаче датата на извършване на нарушението – неподаване на декларация, която дата следва да се приеме, че е денят, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията. Касае се за отсъствие на съществен признак от състава на релевираното деяние, поради което допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното НП.
С оглед формалността на административнонаказателното производство и предвид санкционния му характер, е недопустимо датата на извършване на нарушението да се извежда по подразбиране. Същата следва конкретно и самостоятелно да е посочена в АУАН и в НП, което обезпечава предявяването на ясно обвинение. Както се посочи, датата на извършване на нарушението се отнася към съставомерните признаци и правно релевантни факти, а на практика в АУАН и в НП в случая не е индивидуализирано нарушението. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Датата на съставомерното деяние е определяща и при преценката на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и на давностните срокове по чл.80 и чл.81 от НК. Следват изводи за незаконосъобразност на НП.
Предвид изложеното, обсъждането на въпроса, отнасящ се до приложението на §27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се явява безпредметно.
С оспореното решение,
въззивният съд е
постановил резултат, съответен на
приетия от касационната инстанция, а именно отменил е оспореното НП, макар и по
други съображения, поради
което съдебният акт се
приема за правилен
и следва да
се остави в
сила.
Предвид изхода по делото и
претенцията на ответника по касация, съдът присъжда в полза
на последния деловодни разноски в размер на 300,00лв.,
платими от ТД на НАП – София.
Водим от
изложеното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 145 от 09.12.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по
АНД № 759/2021год.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите –София да заплати на Е.П.Л., ЕГН **********,***,
деловодни разноски за касационното производство в размер на 300,00лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи.
Председател: Членове:
1. 2.