Определение по дело №1090/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2820
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101001090
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…...07.2019 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

въззивно търговско дело № 1090 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 30965/30.04.2019 г. на  И.Д.Г.,***, чрез адв. К.С., срещу решение № 1627/17.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2475/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена в размер от 150 лева след дадени указания от администриращия съд. С молба вх.№ 39532/03.06.2019 г. жалбоподателят е поискал  въззивния съд да определи дължимата държавна такса, респ. да постанови възстановяване на надвнесената част. С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове за главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за три периода в общ размер на 635.35 лева и за лихва за забава върху главниците за трите периода в общ размер на 97.79 лева, които претенции съставляват два отделни иска. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване, определена  по реда на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза общо на 50 лева. На жалбоподателя са били дадени погрешни указания за внасяне на държавна такса от 150 лева, поради което на основание чл. 4б от ЗДТ, следва да му се възстанови надвнесената сума в размер на 100 лева.

Тъй като в приложените по делото платежни нареждания не е посочена банкова сметка ***, молбата за възстановяване на надвнесената държавна такса следва да бъде оставена без движение до уточняване на IBAN ***, по която молителя желае да му бъде възстановена сумата.

 

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, която в срока по чл. 263 ГПК не е депозирала писмен отговор.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

В жалбата си въззивникът, обосновава оплаквания за недопустимост, необоснованост, противоречие с материалния и процесуалния закон на решението в цялост. Твърди, че постановеното решение не е съобразено със залегналия във вещното право принцип за противопоставимост правото на собственост на всяко трето лице, което го засяга, респ. представения по делото титул за собственост – нотариален акт № 13, том XXXVII, дело 8705/23.05.2006 г. за апартамент № 46, с 1.7132 % идеални части от общите части на сградата. Излага също, че са нарушени основни принципи на правото, като законност, служебно и състезателно начало, равенство на страните в процеса и установяване на обективната истина. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД не е постъпил такъв.

 

 III. По доказателствата: С въззивната жалба въззивникът е отправил искане пред настоящата инстанция за допускане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК на поисканите пред районният съд доказателства и доказателствени искания, като вместо изричното им посочване, жалбоподателят е цитирал пълния текст на подадените по делото отговор на искова молба, молба от 26.10.2018 г., молба от 30.01.2019 г.  и писмена защита от 01.04.2019 г. Настоящият състав намира, че доколкото искането е формулирано абстрактно, неясно и без конкретни доводи срещу недопускането на определени доказателства и доказателствени искания,  на жалбоподателя следва да се дадат указания по реда на чл.101 ГПК в този смисъл.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствената тежест между страните.

             Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

                         

                                      

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба  с вх. № 30965/30.04.2019 г. на  И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.С., срещу решение № 1627/17.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2475/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с което е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в отношенията между И.Д.Г. *** ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул. „Янош Хуняди” № 5, че същата му дължи сумата в общ размер 733.14 лева /седемстотин тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, от които:

 

-        главница 246.21 лева, за периода от м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл., и лихва 63.15 лева, за забава за периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г.,

-        главница 129.56 лева, за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл., и лихва 21.31 лева, за забава за периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2017 г.,

-        главница 259.58 лева, за периода от м. 11.2016 г. до м. 09.2017 г. вкл., и лихва 13.33 лева, за забава за периода от 01.01.2017 г. до 30.10.2017 г.,

ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.11.2017г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17596/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да уточни конкретно с изрична молба с препис за насрещната страна кои доказателствени искания, които не са били допуснати пред Варненски районен съд отправя пред настоящата инстанция.

            УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на горните указания процесуалното действие ще се счита за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, за която последица страната да се уведоми със съобщението.          

    ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба вх.№ 39532/03.06.2019 г. на И.Д.Г., чрез адв. К.С. - ВАК, за възстановяване на надвнесената държавна такса за въззивно обжалване по в.т.д.№ 1090/2019 г., на основание чл. 4б ЗДТ.

    УКАЗВА на молителя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по молбата, като посочи IBAN ***, по която желае да му бъде възстановена сумата.

    При неизпълнение в срок на дадените указания искането ще бъде оставено без уважение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2019 г. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

         

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                              

                                                                                             2.