№ 37
гр. Кюстендил, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Ю.Д. от
**************, в качеството й на пълномощник на ИВ. В. ИВ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в *****************, същата и като съдебен
адресат с адрес: *************, ет.1, против решение №260225 от
26.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№378/2020г. по
описа на съда, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ИВ.
В. ИВ. против Й. Г. Й., с ЕГН ********** и Н. ПЛ. Й., с ЕГН **********,
двамата от **************************, обективно и субективно съединени
искове да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от **********
лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,
представляващи пазарната цена на убитото на 30.12.2018г. в местността
„***********“, в землището на с.************* от три кучета порода
„**************“, собственост на ответниците, ловно куче мъжки пол,
порода „************“ на име „*********“, родено на **********., бяло на
цвят с кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия
**********, собственост на ищеца, както и на унищожената и поставена на
убитото куче каишка с вграден джипиес марка „**************” (в размер на
********* лева), а така също и сумата от ****** лева, представляваща
обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, представляващи
душевни болки и страдания, уплаха, психически и нервен шок, в резултат на
1
причинената жестока смърт на кучето, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и е осъден ИВ. В. ИВ. да заплати на всеки от ответниците Й. Г. Й. и Н.
ПЛ. Й. сума от по ********* лева, или общо ******** лева, представляващи
сторени в производството разноски за адвокатски хонорари.
В жалбата се прави оплакване за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, който се счита постановен в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в
решението неправилно са преценени правилата на доказателствената тежест,
доколкото не е съобразено, че съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината на дееца се
счита за налична до доказване на противното, т.е. доказателствената тежест за
опровергаване на вината се носи от ответника-делинквент.
Според жалбоподателя, в производството по делото по безспорен
начин е било установено, че: ответниците са собственици на два броя кучета
порода „**************“, охраняващи стадото им от около 200 овце, както и
на още едно куче, доведено от овчаря; кучетата са се намирали под надзора на
ответниците, движейки се свободно и без наморници; след установяване на
трупа на кучето на ищеца, до него е имало кучета и стадо овце; смъртта на
кучето е настъпила в резултат на увреждания, които е възможно да са били
получени от нахапвания от кучета, порода като притежаваните от
ответниците; били са налице вреди, претърпени от ищеца.
Изразява се несъгласие с решаващия извод на районния съд за
недоказаност деянието да е било причинено именно от притежаваните от
ответниците кучета, като се счита, че съдът е следвало да съобрази
показанията на разпитани във водено досъдебно производство свидетели, при
което би достигнал до обратен извод, съответен на доказателствата по делото.
Прави се оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че съдът, след като е възприел показанията на
доведените от ищеца свидетели, от които е преценил, че не се установяват
твърдените факти, е следвало да даде на ищеца указания, че не сочи
доказателства за тези факти, което не е сторил, в нарушение на чл.7 ал.1 от
ГПК, а е дал ход на устните състезания, при все, че обективната истина е
останала неизяснена.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт
по същество, с който исковете да бъдат уважени. Търсят се и разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Й. Г. Й. и Н.
ПЛ. Й., са депозирали отговори на въззивната жалба. В отговорите се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и обоснованост на атакуваното решение, което се счита, че следва да бъде
потвърдено. Въззиваемите считат, че оплакването за неправилно приложена с
първоинстанционния акт доказателствена тежест е несъстоятелно, като
правят разграничение между отговорността по чл.45 и тази по чл.50 от ЗЗД.
2
Излагат доводи в подкрепа на разбирането си за наличието на подробна и
правилна мотивираност на съдебния акт, посредством анализ на
свидетелските показания. В отговорите се обръща внимание върху
недопустимостта в исковото производство да се ползват показания на
свидетели, дадени пред разследващ орган в досъдебно производство. Сочи се,
че никой от свидетелите не е установил до мъртвото куче да е имало други
кучета, още по-малко – такива, собственост на ответниците. Въззиваемите
считат, че поддържаното от жалбоподателя процесуално нарушение на
принципа на чл.7 ал.1 от ГПК не е налице, тъй като съдът е изпълнил
задължението си да разпредели доказателствената тежест с доклада по делото,
не е възпрепятствал страната да докаже твърденията си, като е уважил
доказателствените й искания и не е имал задължение да дава на ищеца
допълнителни указания, тъй като това би довело до неравнопоставеност
между страните. Възразява се срещу уважаване на доказателствените искания
на жалбоподателя. Въззиваемите претендират присъждане на разноски.
ОС-Кюстендил намери въззивната жалба за допустима, като подадена
в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите в контекста на оплакванията за необоснованост на фактическите
изводи на съда, както и след като взе предвид събраните във въззивното
производство доказателства, посредством допуснатия повторен разпит на
свидетеля А. К., при условията на чл.267 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
ИВ. В. ИВ. е бил собственик на ловно куче от мъжки пол, порода
„************“ на име „*********“, родено на **********., бяло на цвят с
кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия **********.
На 30.12.2018г. В. участвал в ловен излет заедно с кучето в землището
на с.*************, в местността „***********“. По време на лова кучето
било пуснато свободно, като на врата му била поставена каишка с GPS
устройство, марка „**************”, с цел да бъде проследявано и
установяване местонахождението му.
Според показанията на свидетеля Ан.К., депозирани в производството
пред РС-Кюстендил, който също е бил участник в лова, към края на гонката
започнало неистово пищене на куче и когато няколко от ловците се събрали
проверили по GPS устройството и установили, че кучето на И. не се движи,
стои на едно място. Събрали се няколко човека и с джип тръгнали да го
търсят. Намерили го в една градина разкъсано и умряло. Свидетелят е
посочил, че коментарите били, че кучето е убито от овчарски кучета, но той
лично други кучета не е видял.
В първоинстанционното производство е разпитан и свидетеля Л.Д.,
който сочи, че не е участвал в лова въпросния ден, но от Ив.И. е разбрал,че
кучето му е „удавено“ от други кучета или от някакви животни, като И. се
3
опасявал дали не е загинало от вълк.
И двамата свидетели са заявили, че кучето е било испанска порода,
изключително рядка и много добре обучено, специално за лов на диви
прасета. Посочили са, че И. тежко преживял загубата на любимеца си, бил
отчаян. Положил и много усилия да намери друго куче от тази порода, която
не се развъждала в България.
Ответниците Н. и Й.Й.и са съпрузи. Установено е от показанията на
посочения от тях свидетел Г.Г., че Н.Й. е притежавала към датата на
инцидента две кучета порода „**************“. Тези кучета излизали със
стадото от около 150 овце, което семейството отглеждало, като към
въпросната дата е имало и трето куче, което овчарят довел, но семейството
гледало на него като на свое. Същият ден – 30.12.2018г., след като било
открито мъртво ловното куче, овчарските кучета били убити, според
показанията на свидетеля Г. – по тях било стреляно от неизвестни лица от
вътрешността на джип „****“, бял на цвят.
По повод умъртвяването на ловното куче и на овчарските кучета, след
подадени сигнали, било образувано ДП, в последствие разделено.
Досъдебното производство, образувано по повод причинена смърт на
ловно куче „************“ - ДП №402/2019г. по описа на Първо РУ-Перник,
пр.пр.№1638/2019г. по описа на РП-Перник било прекратено с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 09.09.2019г., поради липса
на данни за наличие на човешко поведение, довело до смъртта на
гръбначното животно.
Досъдебното производство, водено по повод умъртвяване на три броя
кучета порода „кангал“, собственост на Н.Й. – ДП №1964, ДП №665/2019г. по
описа на РП-Дупница, е спряно, поради това, че въпреки проведените
оперативно-издирвателни мероприятия и извършените действия,
извършителят на деянието не е открит.
От заключение с вх.№260425/11.01.2021г. на в.л.д-р Е.Г., прието от
КнРС, е установено, че пазарната цена за страната на куче от породата
„************“, обучено, мъжко, без доказано родословие, на възраст 5
години към датата на смъртта – 30.12.2018г., е ****** лева; стойността на
каишка за куче с вграден GPS, марка „**************”, е на стойност
********* лева.
Според заключение с вх.№264479/25.02.2021г. на същото вещо лице,
причина за настъпването на смъртта на кучето на ищеца е пълно разкъсване с
неравни ръбове на трахеята /дихателната тръба/ , която е част от дихателната
система и жизнено важен орган. Смъртта е настъпила в резултат от спиране
на дишането и на сърдечната дейност; разкъсани били и големи кръвоносни
съдове в областта на шията – лява юголарна вена. Според вещото лице,
разкъсването на трахеята и на кръвоносните съдове е резултат от силно
захапване, с дълбоко проникване на зъбите в меките тъкани в областта на
шията. Пълното разкъсване на трахеята и големите кръвоносни съдове в
4
областта на шията е довело до летален изход по особено жесток и мъчителен
за кучето начин. Според експерта, причинените травматични увреждания и
смъртта на кучето е възможно да са причинени от нахапвания от порода
кучета „**************“.
При така установените в производството пред първата инстанция
факти, КнРС е приел, че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил, като
след като е анализирал предпоставките за ангажиране на отговорността по
чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД, е приел, че по отношение на ответника Й.Й. не е
било установено да е бил собственик на двете кучета порода
„**************“, за които се е установило, че са собственост – при липса на
данни за обратното – еднолично на съпругата му; че третото куче не е било
установено да принадлежи към същата порода, макар да е било притежавано
от двамата ответници, но с водещия преди всичко довод за недоказаност на
твърдението на ищеца, че собственото му куче е било умъртвено от трите
овчарски кучета. Съдът е обсъдил част от свидетелските показания,
депозирани на досъдебното производство, както и тези на свидетелите,
разпитани от районния съд – Д. и К., констатирайки, че същите не
установяват по несъмнен начин тезата на ищеца.
С оглед предвидената възможност в чл.267 ал.2 от ГПК, пред
въззивния съд бе извършен повторен разпит на свидетеля А. К.. В
показанията си същият заявява, че преди да започне лова на въпросната дата,
в близост до мястото, където наредили пусиите, се намирало стадо с овце, с
което, освен овчар, имало три големи кучета турска порода „кангал“, за което
стадо разбрал от другите ловци, че е на Й., когото свидетелят не познавал, но
за когото му казали, че е конфликтен. Стадото било в близост до насаждение
с овощни дървета. Ловът се провеждал от другата страна на пътя, на около
100 м разстояние от стадото по въздух. По едно време откъм насажденията до
стадото се чул „неистов“ писък на куче, сякаш умира. Появили се с джип
други двама от ловната дружина, взели свидетеля, както и още един участник
в лова – Л., който бил по-нагоре, на последната пусия. Оттам видели в
дърветата, в насажденията кангалите и кучето, отстоящи на около 50-60 метра
от стадото; кангалите били върху ловното куче. Четиримата се отправили с
джипа към стадото, като междувременно по GPS-устройството, което било в
единия от тях, предположили, че кучето е мъртво, тъй като спряло да се
движи, а местоположението му било в насажденията. След около десетина
минути пристигнали на мястото и установили, че кангалите са все още върху
кучето – устите им били пълни с кръв, а гърдите им – червени от кръвта на
убитото ловно куче. Когато слезли от джипа, озверелите кучета се спуснали
към тях и един от ловците стрелял във въздуха, за да ги сплаши, при което те
се върнали към стадото, а ловците взели мъртвото куче и потеглили с джипа.
Свидетелят обяснява, че когато пред районния съд е казал, че други кучета не
е видял, е имал предвид, че не е видял други кучета освен кангалите и убитото
куче. Пояснява също така, че като е казал пред районния съд, че не е видял
някой да стреля е имал предвид, че не е видял някой да стреля в кангалите, а
5
във въздуха е стреляно.
При така установените факти, въззивният съд прави следните правни
изводи:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира,
че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението на КнРС се явява неправилно и следва да се
отмени, доколкото в светлината на установените в хода на въззивното
производство факти се налагат различни от възприетите от
първоинстанционния съд фактически изводи, водещи до формиране и на
различни правни такива. Обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло, а предявените искове – уважени по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, причинени от
животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се
намира. Отговорността е безвиновна.
Фактическият състав за уважаване на предявения иск предполага
кумулативното установяване на следните предпоставки: 1) да е налице вреда;
2) вредата да е причинена от поведението на животно; 3) ответниците да имат
качеството на собственици на животното или да упражняват надзор върху
него, като в конкретния случай интерес по делото представлява първата
хипотеза.
В настоящия казус несъмнено е доказано наличието на вреди, тъй като
по делото е установено, че И.И. е бил собственик на ловно куче, порода
„************“, което на 30.12.2018г. е било умъртвено. За собственика е
настъпила вреда, от една страна имуществена – доколкото животното има
пазарна стойност, от друга – неимуществена, доколкото загубата на обичания
домашен любимец, притежаващ при това и специални умения, в които е бил
добре обучен, са причинили на собственика тревога, душевна болка и
страдания със значителен интензитет, за които свидетелстват Д. и К..
Доказано е и повреждането на каишка с GPS-устройство, която е била
поставена на врата на кучето и която също е била притежавана от ищеца, а
повреждането й по необратим начин представлява имуществена вреда от вида
на претърпяна загуба.
Относно стойността на имуществените вреди са събрани доказателства
по делото – според заключение с вх.№260425/11.01.2021г. на в.л.д-р Е.Г.,
прието от КнРС, пазарната цена за страната на куче от породата
„************“, обучено, мъжко, без доказано родословие, на възраст 5
години към датата на смъртта – 30.12.2018г., е ****** лева, а стойността на
6
каишка за куче с вграден GPS, марка „**************”, е на стойност
********* лева.
По делото може да се приеме за установено, че ответниците са имали
качеството на собственици на трите кучета порода „**************“,
доколкото твърдението на ищеца в тази посока не е оспорено изрично;
ответниците говорят за тези кучета като за „нашите“ кучета. Свидетелят Г.,
който е баща на ответника Й.Й., също потвърждава това обстоятелство. В
някои от доказателствените източници по делото се откриват данни, че
собственик на кучетата е била ответницата Н.Й., но дори формално това да е
така, при липса на други данни и предвид установеното, че ответниците са
съпрузи, действаща се явява неопроверганата презумпция за имуществена
общност, очертаваща принадлежността на животните общо на двамата
ответници - съпрузи. За вреди, причинени от собствените им животни, Й.и би
следвало да отговарят солидарно.
При горните, установени по делото релевантни за спора факти, които
при това не са били предмет на съществен спор между страните, особено
внимание заслужава обсъждането на третата от гореказаните предпоставки, а
именно – претърпените от ищеца вреди настъпили ли са в резултат на
поведението на собствените на ответниците животни – три кучета порода
„**************“. Касае се за обстоятелство, което по общото правило на
чл.154 ал.1 от ГПК подлежи на доказване в процеса от твърдящата го страна –
ищеца. Въззивният съд намира, че в контекста на събраните в хода на
производството доказателства, включително чрез повторния разпит на
свидетеля А. К. в настоящото производство, твърдението на ищеца следва да
се счита за доказано в необходимата за уважаване на исковата претенция
степен.
Установява се, че на 30.12.2018г. по време на лова именно кучетата от
порода „**************“, собственост на ответниците са се намирали в
близост до мястото на лова, в който И. е пуснал ловното си куче. Установява
се, че същото е намерено умъртвено в сливови насаждения на около 50-60
метра от стадото, което кангалите са охранявали. От показанията на К. става
ясно, че овчарските кучета са имали кръв по устата и козината на гърдите си.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на този свидетел, за
когото няма никакви данни да е заинтересован или предубеден относно
изхода на делото. Действително, пред районния съд показанията му не
съдържат някои от фактите, изложени пред въззивната инстанция, но това
само по себе си не е основание същите да се счетат за недостоверни, тъй като
и самия повторен разпит бе допуснат именно поради твърдения, че в някои
части показанията му са възпроизведени по начин, несъответстващ на
действителното възприятие на свидетеля. Въззивният съд, за да кредитира
дадените от К. допълнителни показания, отчита и няколко други
обстоятелства. От една страна, по делото липсват каквито и да било други
доказателства, опровергаващи тези показания – няма данни, които да сочат,
че в района на лова в този момент е имало други кучета или други хищни
7
животни въобще, които биха могли да причинят смъртта на ловното куче;
категорично е установено, че стадото и кангалите са се намирали в
непосредствена близост. От друга страна, макар и косвено, налице е
доказателство, което подкрепя твърденията на този свидетел и то се съдържа
в констатациите и изводите на вещото лице, обективирани в заключение с вх.
№264479/25.02.2021г. на д-р Г.в, според което причина за смъртта на кучето е
разкъсването на трахеята и на кръвоносните съдове, което от своя страна е
резултат от силно захапване, с дълбоко проникване на зъбите в меките тъкани
в областта на шията и които травматични увреждания и настъпила смърт
отговарят да са причинени от нахапвания от порода кучета
„**************“.
Ответниците по исковете, тук въззиваеми, апелират при преценка
показанията на свидетеля К. съдът да вземе предвид материалите по
приложените досъдебни производства. Следва да се има предвид, че като
доказателствено средство, предвидено и уредено в ГПК, свидетелските
показания съгласно чл.163 от ГПК са само устни, трябва да бъдат събрани по
предписания в закона ред - чрез устен разпит и имат значение само по делото,
по което са дадени, с изключение на хипотезата по чл.232 изр.2 от ГПК, която
не е налице в случая. Показанията на свидетел пред орган на досъдебното
производство нямат характеристиката на посоченото доказателствено
средство. Като писмени показания, те са частен документ и съгласно чл.180
от ГПК представляват доказателство, че са направени от лицето, но не и за
достоверност на отразеното в тях. Основен принцип в гражданския процес е
съдът да не се позовава на събрани извънсъдебни доказателства, а да
постанови решението си въз основа на доказателствата, събрани по
конкретното дело, в открито заседание с участието на страните. Такова
процедиране обезпечава друг основен принцип в гражданския процес - този
на непосредствеността. Лицето, дало показания пред орган на разследването,
следва да бъде разпитано в качеството на свидетел, за да може съдът да
прецени достоверността на показанията му, които е изслушал и от които има
лични възприятия. Само по този начин съдът ще може да изгради вътрешното
си убеждение по истинността на фактите, които са спорни между страните по
делото. Ето защо, дадените пред органите на разследването показания не
могат да бъдат съпоставяни нито с показанията, дадени от същото лице в
качеството му на свидетел по конкретното дело, нито с други събрани по това
досъдебно производство доказателства - писмени, гласни и заключения на
вещи лица.
В обобщение може да се посочи, че по делото е доказано, че смъртта
на кучето на ищеца, е настъпила в резултат на поведението на кучетата,
притежавани от ответниците, които като техни съсобственици отговарят
солидарно за причинените вреди.
Исковете за обезщетяване на имуществените вреди следва да се уважат
изцяло. Предявени са в размери (след допуснато изменение), съответстващи
на установените по делото щети (обсъдени по-горе).
8
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увреденото лице.
В своята практика ВКС на РБ (ППВС №4/23.12.1968г.; решение №32
от 19.02.2015г. по гр.д.№2269/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №142 от
05.06.2013г. по гр.д.№419/2012г. на ВКС, IV г.о. и др.) приема, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение
за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на
претърпените душевни болки, други страдания и неудобства, временен или
траен е характерът на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
други.
В процесния случай, в резултат на поведението на отглежданите от
ответниците кучета е настъпила смъртта на кучето на ищеца. Вредата е
необратима; настъпила е внезапно; според вещото лице – по особено
мъчителен и жесток за животното начин. Тези факти несъмнено са
рефлектирали тежко върху психическото и емоционално състояние на
собственика на убитото животно, което при това е било от рядка породи и
специално обучено. Всички тези факти, според въззивния съд, очертават
извода, че дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
дори надхвърля претендираната сума от ****** лева, което от своя страна
очертава извода за основателност на претенцията изцяло.
Върху сумата се дължи присъждане и на законната лихва от датата на
увреждането – 30.12.2018г., до окончателното изплащане.
3. Относно разноските:
Предвид отмяната на решението, налага се ревизия на присъдените от
9
КнРС разноски, доколкото такива на ответниците не се следват въобще и в
тази част решението следва да се отмени. Същевременно, на ищеца следва да
се присъдят, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените разноски, които са в
размер общо на ****** лева.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на Ив.И. се следват разноски
за държавна такса – ******** лева (въпреки указанието на съда сума в размер
на ******** лева не е била доплатена).
На адв.В.П., осъществила безплатна правна помощ на жалбоподателя,
въззиваемите следва да заплатят солидарно възнаграждение в размер на
минимума по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно ******* лева.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я изцяло решение №260225 от 26.03.2021г. на Районен
съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№378/2020г. по описа на съда, като
вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О С Ъ Ж Д А Й. Г. Й., с ЕГН ********** и Н. ПЛ. Й., с ЕГН
**********, двамата от ************************** да заплатят
солидарно на ИВ. В. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
*****************, следните суми: ********** лева (******** лева),
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,
представляващи пазарната цена на убито на 30.12.2018г. в местността
„***********“, в землището на с.************* от три кучета порода
„**************“, собственост на ответниците, ловно куче мъжки пол,
порода „************“ на име „*********“, родено на **********., бяло на
цвят с кафяви уши, регистрирано с паспорт на домашен любимец серия
**********, собственост на ищеца (в размер на ****** лева), както и на
унищожената и поставена на убитото куче каишка с вграден джипиес марка
„**************” (в размер на ********* лева); ****** лева (****** лева),
представляваща обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди,
представляващи душевни болки и страдания, уплаха, психически и нервен
шок, в резултат на причинената смърт на собственото му куче, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 30.12.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от ****** лева (********* лева),
представляваща общ размер на сторените в производството пред първата
инстанция разноски.
10
О С Ъ Ж Д А Й. Г. Й., с ЕГН ********** и Н. ПЛ. Й., с ЕГН
**********, двамата от ************************** да заплатят
солидарно на ИВ. В. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
*****************, сумата от ******** лева (**** лева), представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
О С Ъ Ж Д А Й. Г. Й., с ЕГН ********** и Н. ПЛ. Й., с ЕГН
**********, двамата от ************************** да заплатят
солидарно на адв.В. П. от ************** сумата в размер на ******* лева
(**************), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ИВ. В. ИВ. във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11