РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. В. 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря .Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20231300500311 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Ц. И., процесуален
представител на Н. Т. С. ЕГН : **********, против Решение № 573 от
23.07.2023 г. по гр.д № 2522/2023 г по описа на РС- В.
В жалбата се посочва че обжалваното решение е прецизно в частта му в
определяне на кръга на наследници, обема на наследствената маса и
обсъдените доказателства. Твърди се, че Решението е неправилно в частта, в
която съдът е приел, че Н. С. не е придобила по давност имотите предмет на
съдебното производство. Моли въззивния съд да обсъди доказаната
фактическа обстановка, като прави анализ на представените доказателства.
Счита, че първоинстанционното решение е необосновано и моли да бъде
отменено, като се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск за
делба. В жалбата не са направени нови доказателствени искания. В съдебно
заседание се поддържа жалбата, не се сочат нови доказателствени искания.
Счита, че решението на Районен съд – В. е необосновано, като същото не
кореспондира с доказателствата по делото. Счита, че възражението за
придобивна давност следва да бъде уважено.
1
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответната страна Р. Т. М. с ЕГН: **********, чрез упълномощен с
пълномощно адвокат Л. С., с който се оспорва подадена жалба като
неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Счита че решението на Районен
съд – В. е правилно, обосновано и законосъобразно. Прави се анализ на
доказателствата в производството пред РС-В., като посочва че районният съд
правилно и обосновано е приел, че правата на двете сестри - съделителки са
равни. Моли да и се присъдят разноски за настоящата инстанция. Не сочи
нови доказателствени искания. В съдебно заседание оспорва жалбата,
поддържа отговора си, няма нови доказателствени искания. Прави повторен
аргументиран анализ на събраните пред първата инстанция доказателства.
Окръжен съд - В. в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и
допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
2
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
гласни и писмени доказателства. Следва да се подчертае, че страните също не
спорят по отношение на същата, а въззивникът оспорва само изводите, до
които е достигнал първоинстанционния съд от нея.
Основният предмет на жалбата си въззивника очертава с това, че Н. С.,
заедно със своето семейство, владее процесните имоти, с намерение да ги
свои. Стопанисвала е същите като свои, извършвала е подобрения върху тях,
довели до увеличаване на тяхната стойност. Техните съселяни са
манифестирали волята на г-жа С. за своене на същите имоти, като нейна
собственост и са приели, че имота е неин.
Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо
и правилно решение, като правилно е определил обема на наследствената
маса и правата на съделителите по ½ от нея.
По отношението на възражението за придобивна давност Окръжен съд
– В. намира същото за неоснователно.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
3
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, съгласно
Тълкувателно Решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Горните предпоставки, за уважаване на възражението за придобивна
давност на въззивника, не се доказаха в настоящото производство, а даже
напротив. От показанията на свидетелите П. и М. се установи, че семейството
на Р. М. е посещавало къщата всяка година, като никой не е пречил да
упражняват своята собственост върху спорния имот.
Горното се подкрепя и от показанията на съпруга на Н. С.- С. С. и
техния съсед Т. К. които в показанията си свидетелстват за присъствие на Р.
М. и нейното семейство по време на съборите на Ново Село и никой не им е
попречил да упражняват своите права върху основния имот, за който се
спори.
По делото липсват доказателства, че Н. С. по ясен и категоричен начин
е заявила намерението си да свои процесната къща като своя, както и да е
отблъсне владението на останалите съсобственици. Липсват и доказателства,
тези нейни действия да са доведени до знанието на другия съсобственик –
нейната сестра.
По отношение на останалите имоти в делбата маса няма никакви
доказателства за своене от някоя от страните, поради което възражението за
придобивна давност също се явява необосновано и недоказано.
Окръжен съд – В. счита, че първоинстанционния съд правилно е
извършил преценката, като е взел предвид всички гореизброени
обстоятелства и правилно е определил наследствената маса и квотите на
съделителите.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.
Нейният процесуален представител – адв. С. е претендирала разноски за един
адвокат, като е представила Договор за правна защита за сумата от 400 лева.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 400 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 573 от 23.07.2023 г. по гр.д № 2522/2023 г по
описа на РС- В. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. Т. С. ЕГН : ********** да заплати на Р. Т. М. с ЕГН:
********** сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5