Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна,
………..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на пети януари, през
две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Деница Кръстева , като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм.дело
N 2037 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145
от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата.
Производството е образувано по жалба на Д.В.Д. , ЕГН **********,
чрез адв. С. с посочен съдебен адрес ***, офис 309 срещу срещу Заповед №
20-0819-001266/24.07.2020 г. издадена от полицейски инспектор при ОД на
МВР-Варна, с която на основание чл.172,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , във
връзка с чл.22 от ЗАНН и е наложена принудителна
административна мярка по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на л.а. „Пежо 307“ с
рег. № ****за срок от шест месеца, потвърдена с
Решение № 365р-46687, екз.2 от 27.08.2020 г. издадено от изпълняващ длъжността директор на ОД на
МВР-Варна, съгласно заповед за заместване № 365з-5349/25.08.2020 г. издадена от
директора на ОД на МВР-Варна.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон ,при съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие
с целта на закона , представляващи основания за оспорване съгласно
чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Счита, че не се установяват фактическите и правни
основания за налагането на принудителната мярка. Сочи се, че водачът, който е
управлявал нейния автомобил не е бил неправоспособен само поради обявено
изгубване на СУМПС. Сочи се, че свидетелството за правоспособност има само
удостоверителна стойност, а самата правоспособност се придобива чрез успешно
положен изпит за управление на моторно превозно средство. Сочи се, на нарушен
принцип за съразмерност съгласно чл.6 от АПК, което обосновава несъответствие
на заповедта с целта на закона. Позовава се на идентична съдебна практика в
смисъла на неговите възражения. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
сторените разноски съгласно представен списък. Поддържа жалбата с представено
писмено становище. В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна с придружаваща изпращането на административната
преписка молба, изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостимостта на жалбата:
Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП обжалването на
принудителните административни мерки се извършва по реда на АПК, като Кодексът
дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно
тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. След
предприето оспорване по административен ред на заповедта, издаденото от по-горестоящия орган решение е връчено на жалбоподателката
на 28.08.2020 г., видно от саморъчна разписка на л.19 от делото. Жалбата е
подадена на 09.09.2020 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от страна с надлежна
процесуална легитимация, адресат на административния акт и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
основателността на жалбата:
Д.Д. е собственик на л.а.
„Пежо 307“ с рег.№ ****. На 24.07.2020 г. автомобилът бил управляван от нейния
син П.Д. П.. При извършена проверка от органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Варна било установено, че лицето управлява автомобила със СУМПС, което е
обявено за невалидно на основание чл.16,ал.4 от Наредба № І-157/01.10.2002 г.
на министъра на МВР, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Посоченото
обстоятелство било установено чрез извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“-МВР.
Срещу П.Д. П. бил съставен бил съставен АУАН серия GA № 230136/24.07.2020 г. за допуснато нарушение по
чл.150а,ал.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал МПС със СУМПС, което е невалидно. С
административната преписка е приложена декларация по чл.17,ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи, с която е декларирал , че свидетелството
му за правоуправление е изгубено. Установява се , че датата на валидност на
СУМПС преди обявяването му за невалидно , е от 24.08.2018 г. до 24.08.2028 т. Едновременно
с издаването на АУАН и поради установени фактически и правни основания съгласно
чл.171,т.2а,б.“ а“ от ЗДВП и чл.172,ал.1 от ЗДвП е издадена заповедта предмет
на настоящето производство. Жалбоподателката е
упражнила правото си да оспори акта по административен ред, като жалбата е
отхвърлена с Решение № 365р-46687,
екз.2 от 27.08.2020 г. издадено от
изпълняващ длъжността директор на ОД на МВР-Варна, съгласно заповед за
заместване № 365з-5349/25.08.2020 г. издадена от директора на ОД на МВР-Варна.
Относно
валидността на акта:
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Предвид нормата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, това правомощие
безспорно следва да се признае и на надлежно овластени от министъра на
вътрешните работи лица. Към преписката са представени Заповед
№ 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
365з-274/20.07.2017 г. на директора на ОДМВР Варна , определящи категориите длъжностни лица, в т. ч. полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна. Към описаната
категория служители принадлежи издателят на акта Ваня Славчева Иванова на
длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, поради което същият е компетентен да приложи
мярката за административна принуда по отношение на жалбоподателя. Оспорената
заповед е издадена в изпълнение на така възложените правомощия и при наличието
на нарочен акт за определяне права на издателя. Заповедта
е издадена и в изискуемата писмена форма
и не се установяват пороци обосноваващи основание да бъде обявена за нищожна.
Относно
процесуално-правната, материално-правната законосъобразност на акта и
съответствието му с целта на закона. :
Предмет на делото е индивидуален административен акт – Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а б."а" от ЗДвП. Принудителната административна
мярка “прекратяване
на регистрацията на МПС е от категорията
на превантивните принудителни административни мерки. Целта на
тази мярка е да се предотврати
извършването на нови нарушения от страна на
водача без свидетелство за управление на МПС, с които е възможно да се застрашат
живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в
специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е
за собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице , което не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на
противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо,
във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на
жалбата. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната
административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство" се налага на собственик, който без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. В настоящия случая мярката е наложена в хипотезата при която лицето
собственик е предоставил автомобила си
на друго лице, което не притежава валидно свидетелство за
правоуправление. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП,
който изисква, че за да се управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство.
Обществените отношения свързани с условията и редът за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС), за
водене на централен регистър на водачите на МПС, за отчет на водачите, за отчет
на наложените им наказания и служебното предоставяне и предоставянето срещу
заплащане на данни за водените на отчет водачи са регулирани с Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл.16,ал.4
от посочената наредба при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
свидетелство за управление на МПС притежателят в срок до три дни от настъпване
на съответното събитие декларира това в най-близката структура на
Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина. Промяната на статуса и
обявяването на свидетелството за невалидно се извършва от структурата, в която
е подадена декларацията, а в случаите на деклариране в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина - от органа, издал
свидетелството на лицето. В конкретния
случай и преди издаване на оспорената заповед, е установена регистрация в
съответната система АИС „АНД“ и „БДС“ на
невалиден документ за правоуправление. Поради каква причина П.П. не се е
снабдил с дубликат на документа съобразно възможността на чл.16,ал.2 от
наредбата ,е ирелевантно за настоящия спор. Безспорното е , че същият е
управлявал автомобила собственост на жалбоподателката,
без да притежава валиден документ за управление на МПС. В този смисъл
доводите на жалбоподателя, че липсата на валидно удостоверение не обосновава
неправоспособност са неотносими, тъй като мярката не
е наложена в хипотезата на управление на МПС при липса на правоспособност.
Спорът не е по фактите, установени по делото, а
относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение. Изгубването или
кражбата на свидетелството за управление на МПС действително не лишава водача
от неговата правоспособност като водач на МПС. Но разпоредбата на чл.171,
т.2а,б.“а“ от ЗДвП визира няколко вида изпълнително деяние, а именно: 1. без да
е правоспособен водач; 2. не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство; 3. след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Фактическият състав на посочената
втора хипотеза е безспорно установен по делото, а и самият жалбоподател не
оспорва, че лицето което е управлявало автомобила му е бил с обявено за
невалидно свидетелство.
В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща
възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т.
2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни
лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при
което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният
съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа
властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал.
1, вр. с чл. 171, т.
2а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на
фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които
съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за налагане на мярката.
В случая ПАМ е наложена при наличието на всички нормативноустановени за това условия. Налице е правопораждащ
фактически състав, налице е основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване
регистрацията на собствения на жалбоподателя автомобил, управляван от лице с
обявено за невалидно СУМПС.
Оспорената заповед не е издадена при допуснато
нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според
който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Спазването на нормите във връзка с изискванията за
управление на МПС е задължително, с оглед защитата на обществените интереси,
осигурена чрез правилата на ЗДвП. Отделно от това продължителността на мярката
е минималната установена в нормата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП и не може да се
приеме, че ще засегне правата на жалбоподателя в повече от необходимото.
С оглед на изложените съображения оспорената заповед
се явява законосъобразна , издадена при отсъствие на всички основания по чл.146
от АПК и жалбата следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д.
, ЕГН **********, чрез адв. С. с посочен съдебен адрес ***, срещу срещу Заповед №
20-0819-001266/24.07.2020 г. издадена от полицейски инспектор при ОД на
МВР-Варна, с която на основание чл.172,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , във
връзка с чл.22 от ЗАНН и е наложена принудителна
административна мярка по чл.171,т.2, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на л.а. „Пежо 307“ с
рег. № ****за срок от шест месеца, потвърдена с
Решение № 365р-46687, екз.2 от 27.08.2020 г. издадено от изпълняващ длъжността директор на ОД на
МВР-Варна, съгласно заповед за заместване № 365з-5349/25.08.2020 г. издадена от
директора на ОД на МВР-Варна.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: