№ 119
гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000063 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260019 от 10.12.2020 г. по т.д. №126/2019 г. Окръжен съд
Габрово е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на В. С. Б. и Г. Д.
М. сумата от 8000 лв. – обезщетение за претърпени от Д. Г. М., бивш жител
на гр. Габрово, неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
22.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2015 г. до
окончателното изплащане, като искът за горницата над уважения размер от
8000 лв. до размера на 35000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
причинени неимуществени вреди за сумата над 8000 лв. до 25000 лв. е
постъпила въззивна жалба от В. С. Б. и Г. Д. М., чрез адв. Г.Н.. В нея се
излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част
като постановено в противоречие с принципа за справедливост и утвърдената
съдебна практика по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Излага се, че с оглед характера и степента на засягане на телесния интегритет
на пострадалия в резултат на процесното ПТП, периодите от време,
необходими за неговото лечение и възстановяване, както и периодите, през
които пострадалият е търпял различни по интензитет болки и страдания,
1
справедливото обезщетение възлиза на сумата в размер на 25000 лв. Наведени
са подробни съображения в тази насока.
Отправено е искане първоинстанционното решение да се отмени в
частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата над 8000 лв. до 25000 лв., като неправилно, и ответникът по делото да
бъде осъден да заплати на ищците сума в размер на още 17000 лв., над
присъдените 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и
следващите се разноски за производствата пред първата и въззивната
инстанция.
В срока за отговор насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
депозирала становище, че жалбата е неоснователна, като присъденото
обезщетение в полза на ищците напълно съответства на претърпените от
пострадалото лице вреди. Отправено е искане въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено
в обжалваната част. Претендира се присъждането на разноски.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Д. Г. М. твърди, че на 22.11.2015 г., около 22:00
часа, в гр. Габрово, Ю. А. А., при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген, модел „Голф“, с рег. № ОВ 09****, поради движение с
превишена и несъобразена скорост, загубил контрол над моторното превозно
средство и самокатастрофирал, блъскайки крайпътно дърво. В резултат на
настъпилия удар са пострадали ищецът и други пътници в автомобила.
Виновен за катастрофата е водачът на лекия автомобил Ю. А., който е осъден
за посоченото деяние с влязла в сила Присъда по НОХД № 313/2019 г. на
Районен съд Габрово. Вследствие на инцидента Д. М.. е получил следните
увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, вулнус лацероконтузум
фации, екскориацио екстремитас суперио ет инфериор билатералис. Твърди
се, че вследствие на увреждането на горен десен крайник ищецът бил приет
2
по спешност в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, където престоял от
22.11.2015 г. до 25.11.2015 г. за извършване на медицински изследвания и
лекарско наблюдение. Впоследствие на М. било предписано домашно лечение
за периода от 22.11.2015 г. – 25.12.2015 г., за което бил издаден болничен
лист. Посочените травми оказали неблагоприятно въздействие върху
физическото и психическо здраве на ищеца, като вследствие на травмата на
главата при него започнали да се проявяват различни болестни симптоми,
определени като увреждане на централната нервна система. Посочва се, че
към момента на депозиране на исковата молба ищецът е неподвижен, с
парализа на тялото. Вследствие на ПТП на Д. М.. били нанесени и множество
леки телесни увреждания в различни части на тялото и крайниците, извън
посочените по-горе (натъртвания, охлузвания и отоци), които му причинили
болки и страдания. Установени били усложнения и трудности при
възстановяването му. Твърди се, че и към момента на депозиране на исковата
молба, състоянието на ищеца продължава да се влошава, като на същия е
необходимо денонощно наблюдение, тъй като изпитва изключителни
трудности да се обслужва сам. Във връзка с причинените увреждания Д. М..
търпи физическа болка и чувства емоционален дискомфорт.
Твърди се, че по отношение на лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ОВ 09**** е бил налице договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с
ответното дружество със срок на валидност от 05.12.2014 г. до 05.12.2015 г.
С оглед на изложените обстоятелства ищецът счита, че справедлив
размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди би
бил 200000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С Определение № 36/14.01.2020 г. по т.д. № 126/2019 г. по описа на
Окръжен съд Габрово като ищци по делото, на мястото на починалия ищец Д.
Г. М., са конституирани законните му наследници В. С. Б. и Г. Д. М..
С писмена молба по делото така конституираните ищци са заявили, че
поддържат предявения иск до размер на сумата от 35000 лв.
С отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва с няколко
основни възражения: наведени са доводи за недопустимост на иска, поради
неспазване на правилото на чл. 498, ал. 3 от КЗ; оспорват се твърденията, че
за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и
характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност; оспорва се
размера на предявения иск; направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че пострадалият бил без
поставен предпазен колан; оспорена е акцесорната претенция за лихва по
отношение на нейния размер и на момента, от който се претендира
присъждането ѝ.
3
С Определение № 300/24.06.2020 г. по т.д. № 126/2019 г. Габровският
окръжен съд е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия
се счита предявен за сумата от 35000 лв.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че искът е доказан
по основание, като за претърпените от Д. М.. болки и страдания ответното
дружество следва да заплати на конституираните вместо него ищци сумата от
8000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2015 г. до окончателното
изплащане. За разликата над уважения размер от 8000 лв. до 35000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настъпването на ПТП на 22.11.2015 г. в гр. Габрово не е спорно между
страните. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца Ю. А. А. са установени с влязла в сила на 18.10.2019 г.
Присъда № 239/07.05.2019 г. по НОХД № 313/2019 г. на Районен съд Габрово,
потвърдена с Решение № 66/18.10.2019 г. по ВНОХД № 58/2019 г. на
Окръжен съд Габрово.
Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: водачът Ю. А.
А., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Голф“, с рег.
№ ОВ 09****, поради движение с превишена и несъобразена скорост, загубил
контрол над моторното превозно средство и самокатастрофирал, блъскайки
крайпътно дърво. След първоначалния удар, вследствие на създалия се при
него въртящ момент, автомобилът се завъртял в посока, обратна на
часовниковата стрелка и се ударил в телена ограда около имот, който се
намирал вляво по отношение на първоначалната му посока на движение. След
това продължил да се движи на северозапад, въртейки се в посока, обратна на
часовниковата стрелка, до окончателното си установяване в северната лента
за движение, на разстояние 29 м. от дървото, в което е реализиран
първоначалния удар. Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието,
на пътен участък в рамките на населено място, с плавен ляв завой, с наклон на
пускане от 4,5 % по посоката на движение на автомобила и страничен наклон
от 5 %, при мокра пътна настилка. Пътното платно в посочения участък било
без неравности, пропадания или пукнатини. Пред автомобила на А. нямало
други МПС. Причината за ПТП е превишената и несъобразена с условията
скорост, както и мокрото пътно платно, по причина на които била нарушена
устойчивостта на автомобила, същият се поднесъл и се отклонил от посоката
си на движение. В момента на удара Д. М.. се е намирал на задната седалка,
зад водача на автомобила.
Не се спори също, че водачът е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
4
валидна за периода 05.12.2014 г. – 05.12.2015 г.
За доизясняване на обстоятелствата около процесното ПТП като
свидетел по делото е разпитан Ю. А. А.. От показанията му се установява, че
след настъпване на удара пострадалият Д. М.., заедно с други двама от
пътниците, изхвърчал извън автомобила. Свидетелят открил и тримата
пътници един до друг, като Д. М.. бил в седнало положение. Водачът на
автомобила не е забелязал преди инцидента дали пътниците са били с
поставени предпазни колани. Не знае Д. М.. да е имал увреждания или
здравословни проблеми преди инцидента.
С оглед установяване състоянието на пострадалия Д. М.. след
инцидента и протеклото възстановяване впоследствие, като свидетели по
делото са разпитани В. Б. К. и И. Н. К..
От показанията на свидетелката В. К. се установява, че след като
разбрала за катастрофата, посетила Д. М.. в болницата. Лицето му било
обезобразено. Имал амнезия и не си спомнял последните две години от
живота си. Искал да вижда само майка си и свидетелката К., с която имали
връзка повече от 2 години. Те били неотлъчно до него в болницата в
продължение на 6 дни. По думите на свидетелката Д. М.. бил изписан от
лечебното заведение преждевременно, а не защото бил излекуван.
Следващите две седмици не можел да става, боляла го главата, били му
необходими 2-3 минути след като се изправи, за да може да тръгне напред.
Изпитвал болки и в крака, не можел да ходи до магазина, трудно се хранел.
След инцидента спрял да спортува. Не успял да завърши шофьорския курс,
който започнал преди това. Не успял да започне и работа. Трудно успял да се
съвземе. В рамките на две седмици не можел да стане от леглото, поне месец
не излизал от вкъщи и не се срещал с хора. Около година след инцидента,
когато се возел в автомобил, правел инстинктивни движения да се предпази,
въпреки че не си спомнял катастрофата. При възстановяването си Д. М.. имал
огромна нужда от помощ – правели му превръзки, вземал успокоителни, не
можел да направи нищо сам. Впоследствие така и не си възвърнал паметта.
Според информацията, с която разполага свидетелката, непосредствено след
инцидента Д. М.. е намерен в безсъзнание на около 30 метра от автомобила.
След инцидента свидетелката и Д. М.. поддържали връзка, като се чували по-
5
често след като му поставили диагноза левкемия. Майката на Д. споделила на
свидетелката К., че по мнение на лекар от Плевен, левкемията е отключена
вследствие на стрес от някаква травма, най-вероятно от процесното ПТП.
Пострадалият изпитвал болки и в дясната ръка.
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че Д. нямал спомен
от катастрофата и дълго време не си възвърнал спомена за случилото се. След
като го изписали от болницата, свидетелят К. му помагал да си сменя
превръзката. Д. М.. имал травма на главата, наранявания по лицето и синини
по тялото, като изпитвал силна болка в ръката и не можел да се обслужва сам.
Останал на лечение вкъщи за около месец или повече, докато отново започне
да води социален живот. Свидетелят не си спомня пострадалият да е ползвал
медикаменти. Вземал му е гентамицинова паста, марли, кислородна вода и
памук. Докато бил вкъщи, Д. М.. държал завесите спуснати плътно, за да не
влиза светлина, тъй като го дразнела. По същата причина не гледал телевизия
и не слушал музика. По думите на свидетеля, Д. М.. бил неадекватен и
разконцентриран. Впоследствие Д. М.. заминал за чужбина и свидетелят
разбрал, че са му открили заболяване в напреднал стадий. В разговор с И. К.
майката на Д. споделила становището на лекуващия му лекар, че е налице
връзка между травмата на главата от пътния инцидент и болестта, която се е
отключила вследствие на преживения стрес.
По делото е допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза по
писмени данни. След запознаване с материалите по делото, вещото лице е
дало заключение, от което се установява, че при процесното ПТП на
22.11.2015 г. на Д. М.. са причинени следните травматични увреждания: 1)
травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
на дясната вежда и под нея, и множество охлузвания по лицето, като според
вещото лице се касае за значително нарушение на анатомичната цялост на
кожата, нуждаещо се от хирургична обработка, което следва да се преценява
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около
2 седмици; 2) травмата на главата е причинила мозъчно сътресение с изразена
амнезия; поради липса на данни в обратната насока, вещото лице е приело, че
се касае за мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание, което
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок
от около 1,5 – 2 месеца; 3) причинени са множество охлузвания по горните и
6
долните крайници, като пострадалият имал травма на дясната гривнена става,
дясната колянна става и шията, съпроводени с болезнени движения в същите;
поради затруднената функция на съответните стави, вещото лице е приело, че
е било налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за
срок от около 3 – 4 седмици. На пострадалия е провеждано медикаментозно
лечение в рамките на около 2 месеца по повод претърпяното мозъчно
сътресение. Вещото лице е посочило, че травматичните увреждания по тялото
на пострадалия са свързани с множество удари в твърди тъпи предмети в
купето на автомобила, като без поставен обезопасителен колан травматичните
увреждания на главата на пострадалия биха били много по-тежки. Смъртта на
Д. М.. е настъпила на 05.01.2020 г. в гр. Габрово, като липсват данни това да е
станало в лечебно заведение. Най-вероятната причина за смъртта е
злокачественото заболяване на кръвотворната система. От заключението се
установява, че оздравителният процес по отношение на последиците от
претърпяното ПТП и причинената от него травма на главата с мозъчно
сътресение би следвало да приключи в рамките на 2 месеца при благоприятно
протичане или до 1 година при по-затегнато протичане. Налице е причинно-
следствена връзка между претърпените от Д. М.. травматични увреждания и
процесното ПТП. Медикаментите, които пострадалият е приемал, са били
необходими за лечението на претърпяната закрита черепно-мозъчна травма.
Претърпените от Д. М.. травматични увреждания не налагат използването на
чужда помощ, както и специална рехабилитация, като липсва и медицинска
документация, от която да се направи извод, че такава е провеждана.
Черепно-мозъчната травма изисква спазването на правилен хигиенно-диетен
режим за срок от поне два месеца – физическо и психическо спокойствие,
изолация по отношение на силна светлина и шум; не трябва да се гледа
телевизия, да се чете и да се използват електронни устройства. От
приложената по делото документация и от тази, съхранявана в
информационната система на МБАЛ гр. Габрово, вещото лице не е
установило данни за усложнения в здравословното състояние на Д. М..,
свързани с процесното ПТП. Парализата на черепно-мозъчните нерви,
описана в епикризата, издадена от неврологичното отделение на МБАЛ гр.
Габрово най-вероятно е свързана с друго заболяване – Т-клетъчна
лимфобластна левкемия (злокачествено заболяване на хемопоетичната тъкан),
което вторично е засегнало централната нервна система.
7
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
уточнило, че минимумът за възстановяване от подобни травми е 2 месеца,
като в случая е налице по-затегнато протичане на черепно-мозъчната травма,
поради което оздравителният период е бил удължен в рамките на до 1 година.
Стресогенните ситуации могат да отключат най-различни заболявания, така
че инцидентът може да бъде фактор за появата на тежко заболяване, от
каквото е починал Д. М.., но в повечето случаи, точната причина за появата на
подобно заболяване не е ясна. Вещото лице посочва, че в случая не може да
се направи извод за пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
Няма данни за причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
влошаване състоянието на пострадалия. Не са налице данни за усложнения, и
конкретно по отношение на травмите по лицевата част и черепно-мозъчната
травма. Експертът посочва още, че в случая не е било необходимо
провеждането на рехабилитация, а единствено спазването на умерен
двигателен режим и умерена активност, каквито се изискват при мозъчно
сътресение. Възможно е пострадалият да е имал болки в ставите и по тялото,
тъй като е получил травми на горните и долните крайници, но не му е била
необходима чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности. Според
вещото лице в случая мозъчното сътресение спада към средно тежките
случаи.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Ю.
А., в резултат на което по непредпазливост са причинени телесни повреди на
Д. М... Ю. А. с управлявания от него автомобил, движейки се в тъмната част
на денонощието, в нарушение на относимите правила за движение по
пътищата, е управлявал в рамките на населеното място с технически
неправилно избрана скорост за конкретната пътна ситуация, довела до
занасяне и излизане от контрол от страна на водача на автомобила, при което
моторното превозно средство реализира удар в крайпътно дърво и в телената
ограда на намиращия се в непосредствена близост имот. Тези факти се
доказват с влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото НОХД и
материалите, приложени по него.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат
на удара, пострадалият Д. М.. е получил телесно увреждане – травма на
меките тъкани на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната
вежда и под нея, и множество охлузвания по лицето; мозъчно сътресение с
изразена амнезия, протекло без загуба на съзнание; множество охлузвания по
8
горните и долните крайници, травма на дясната гривнена става, дясната
колянна става и шията, съпроводени с болезнени движения в същите. Тези
увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване
на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Ю. А.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. А. е управлявал автомобил,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се поражда
задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./.
А. се явява застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./.
Пострадалото лице при настъпилото ПТП е упражнило правото си на пряк
иск от застрахователя – възможност, предвидена в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
приложим по силата на пар. 22 от ПЗР на КЗ. Съгласно пар. 22 от ПЗР на сега
действащия КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизане в
сила на този кодекс, се прилага част IV от отменения КЗ, освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на този кодекс. В случая
застрахователният договор е сключен на 05.12.2014 г., преди влизане в сила
на новия КЗ, считано от 01.01.2016 г. и липсват данни страните да са
договорили нещо друго, поради което са приложими правилата на отменения
КЗ, в които не е въведено законодателно изискване за предварително
уведомяване на застрахователя, като предпоставка за допустимост на
съдебната претенция. Доводите в обратния смисъл, релевирани от ответното
застрахователно дружество с отговора на исковата молба, са неоснователни.
Спорът в настоящия случай е ограничен до определянето на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди на
пострадалия, поради което настоящият състав счита, че следва да извърши
самостоятелна оценъчна дейност на релевантните факти, имащи отношение
към определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на дължимите обезщетения следва да се
определя по справедливост. Разясненията по прилагане на справедливостта
като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че
следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
9
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се отчетат
още следните данни: естеството на травмите за пострадалия Д. М.. – травма
на меките тъкани на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
дясната вежда и под нея, и множество охлузвания по лицето; мозъчно
сътресение с изразена амнезия, протекло без загуба на съзнание; множество
охлузвания по горните и долните крайници, травма на дясната гривнена става,
дясната колянна става и шията, съпроводени с болезнени движения в същите;
липсата на оперативно лечение; престой в болнично заведение за 3 дни;
липсата на необходимост от рехабилитация или чужда помощ, домашният
режим на възстановяване в продължение на един месец, съобразно
приложения болничен лист, и медикаментозно лечение; възрастта на Д. към
момента на ПТП – 19 години; възстановителен период за мозъчното
сътресение между 2 месеца и 1 година; стресът и страхът, които е изживял
пострадалия.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. К. в частта,
касаеща състоянието на ищеца непосредствено след инцидента. По делото е
разпитан водачът на автомобила Ю. А., участник в инцидента, който споделя,
че открил Д. М.. извън автомобила, в седнало положение. Липсват данни за
загуба на съзнание и в представената по делото медицинска документация,
поради което съдът намира за обосновано приетото от вещото лице, че
мозъчното сътресение при Д. М.. е протекло без загуба на съзнание.
Съдът не възприема за достоверни показанията на свидетелката В. К. и
в частта относно периода, в който Д. М.. е прекарал в болнично заведение. От
представената епикриза е видно, че пострадалият е приет в отделението по
хирургия при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово на 22. 11.2015 г. в 23:00
ч. (непосредствено след инцидента) и е изписан на 25.11.2015 г. в 12:00 ч.
Няма други данни по делото, които да опровергават отразеното в
медицинската документация.
Като взе предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира,
че справедлив размер на обезщетението би бил 8000 лв. Обезщетение в по-
голям размер не следва да се присъжда, тъй като няма данни за усложнения в
здравословното състояние на пострадалия, пряко свързани с процесното ПТП.
Действително, около месец след депозиране на исковата молба Д. М.. е
починал, но причината за смъртта му не е в пряка причинна връзка с
инцидента. В тази насока съдът съобразява заключението на вещото лице,
10
което е компетентно, обосновано, съответства на наличната медицинска
документация по делото и не е оспорено от страните. Фактите и
обстоятелствата, които свидетелите по делото са изложили по отношение на
търпените болки и страдания от пострадалия, както и по отношение на
възстановителния процес съответстват на изложеното от вещото лице и
обосновават извод, че оздравителния процес при Д. М.. е протекъл в рамките
на обичайното предвид получените травми. Свидетелят И. К. излагат в
показанията си, че пострадалият Д. М.. е възобновил социалните си контакти
около 1 месец след инцидента.
Размерът на обезщетението е съобразен и с наложилата се съдебна
практика относно подобен вид увреждания и подобен вид лечение, която
също се явява коректив при формиране на преценката за справедливия
паричен еквивалент на претърпените вреди.
Пред първоинстанционният съд ответното застрахователно дружество е
навело възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, което е отречено от съда и не се поддържа пред настоящата
инстанция.
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно с претендираната лихва за забава от датата на увреждането –
22.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По така изложените съображения и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която предявения иск е
отхвърлен за разликата от 8000 лв. до 25000 лв., като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответното застрахователно дружество следва да бъдат
присъдени разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно
обжалваемия интерес по делото. Насрещната страна е навела възражение за
прекомерност на претендираните разноски, което съдът намира за
основателно. Ответникът по жалбата претендира заплащането на разноски в
размер на 1920 лв. Същевременно, при обжалваем интерес за производството
пред въззивната инстанция от 17000 лв., дължимото адвокатско
възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
възлиза в размер на 1040 лв., а с ДДС – в размер на 1248 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид стеснения с въззивната
жалба предмет на производството пред втората инстанция, съдът намира, че
не е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок размер.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260019/10.12.2020 г., постановено по т.д. №
126/2019 г. на Окръжен съд Габрово в обжалваната част. ОСЪЖДА В.
С. Б., ЕГН **********, от гр. Габрово, ********* и Г. Д. М. , ЕГН
**********, от гр. Габрово, *********, да заплатят на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата 1248 /хиляда
двеста четиридесет и осем/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12