Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 10 130 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на Д.Н.Н. се твърди, че на 30.03.2018
г., около 21.30 ч., на пътя от гр. Нови Искър към гр. Своге, по ул. „Искърско
дефиле“, Т.С.М., при управление на лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № ********нарушила правилата за движение
по пътищата, навлязла в лентата за насрещно движение и реализирала ПТП с
лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, управляван от ищеца. Твърди се, че от
пътното произшествие ищецът получил съчетано счупване на долните крайща на лакътната и лъчевата
кост – закрито, фрактура улне процесус
стилоиден син, фрактура осис
навикуларис декс, контузио педис декс, контузио манус син, множество натъртвания по тялото. Наложило се
обездвижване на долния крайник с гипсова шина респ. такава била поставена и на
ръката, както и яка на врата. С оглед претърпените увреди търпял болки и
страдания, психически травми. Претърпял и имуществена увреда
за разходи за неговото възстановяване.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Рено Меган ”, да му заплати сумата от 60 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при
пълен заявен размер от 80 000 лв. вследствие нанесените му травматични
увреждания, както и сумата от 337 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л..И“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
С..
Възраженията на ответника се поддържат
от адв. Т.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 218, изготвен от СДВР, от
който се установява, че на 30.03.2018 г., около 21.30 часа, на ул. „Искърско дефиле“, на около 2 км и 400 м
преди гр. Нови Искър се е осъществило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“ рег. № ********с
водач Т.С.М. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********с
водач Д. Ноузад Н., от което пострадал водачът на лек
автомобил „Опел Астра“ с работна диагноза – фрактура
на лява китка и фрактура на дясно ходило.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпването на произшествието е навлизане
по неизвестни причини на лек автомобил „Рено Меган“ в
лентата за насрещно движение на разстояние, по-малко от опасната зона за
спиране на лек автомобил „Опел Астра“.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Д.Н.Н. е получил счупване на
долния край на лява лакътна кост, счупване на ладиевидната кост на дясно ходило, навяхване на шията,
контузия на лява ръка, контузия на дясно ходило. Обоснован е извод за проведено
консервативно лечение с поставяне на гипсови имобилизации
за 35 дни на лява ръка и дясно ходило. Посочено е, че през периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания за период около 3-4 месеца, като първите 30
дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е установило и дефицит
при въртене на китката от 30 градуса и дефицит при повдигане на ходилото нагоре
от 10 градуса в дясна глезенна става, които ще
останат за постоянно. Посочено е, че извършените разходи по представените
финансови документи са направени във връзка с лечението.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.С.М.,
Т.Ш.У., майка на ищеца, и С.П.В..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 10.04.2018 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по САТЕ и констатациите в
протокола за ПТП.
Установено по делото, от
заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е
поведението на водача на лекия автомобил
«Рено Меган», изразяващи се
в предприетите от него действия по управление на
автомобила в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, които са довели до болки и страдания и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца /43 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/3-4 дни/, справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв. като
за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът
е пътувал без поставен предпазен колан.
С оглед ангажираните по делото доказателства – изводите на СМЕ и САТЕ
настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно.
С оглед изводите на
СМЕ следва изцяло да бъде уважена претенцията за обезвреда
на претърпените имуществени вреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 11.07.2018 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 03.06.2019 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр. 8/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявеният размер
на иска и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 2630 лв., който размер с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия по
него е адекватният такъв. Припадащата се част от нея, съобразно уважената част
от иска възлиза на 1 292 лв. с включен ДДС, предвид данните, че процесуалният
представител на ищеца е регистриран по ЗДДС, която се следва на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 273, 33
лв. – разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 1033, 33 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л..И“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** – адв. Я.С. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 30.03.2018 г. на ул. „Искърско дефиле“, гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2018 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 60 000
лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 80 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 337 лв. – обезщетение за имуществени вреди за
закупуване на медицински консумативи и лекарства по фактури с №№ 1840, 3169,
3176, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2018 г. до
окончателното й изплащан.
ОСЪЖДА ЗК „Л..И“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 1033, 33 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л..И“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
на адв. Я.С. сумата от 1 292 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** – адв. Я.С. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ЗК „Л..И“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 273, 33 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: