М
О Т И
В И
към присъда по НЧХД №503/2019 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано по
подадена тъжба от Ц.П.Д.,ЕГН **********,*** чрез повереника му адвокат М.М. от
САК против Л.С.М.,с постоянен адрес ***,с обвинение за извършено престъпление
по чл.130,ал.1 от НК. Тъжителят поддържа в тъжбата си,че на 25.08.2018г. в гр.Б.,
област Софийска на ул.“***” №21, като е ударен с лопата в областта на главата
от Л.С.М. му е причинена средна телесна повреда - престъпление по чл.129,ал.2
вр. ал.1 от НК,вследствие на което е образувано досъдебно производство
№451/2018г по описа на РУ-МВР гр.Б. и въпреки проведеното разследване, което
намира за непълно, наблюдаващият прокурор при БРП е спрял производството по
делото.Тъжителят поддържа,че в законоустановеният срок постановлението не е
обжалвано от него в качеството на пострадал и на 10.07.2019г. е получил
уведомление по чл.50 от НПК, че разполага с шестмесечен срок, за да се ползва
от правата си по реда на чл.81 от НПК и въз основа на подадената тъжба
вх.№6910/08.10.2019г до Б.ски районен съд, желае да се възползва от
предоставената му процесуална възможност и предостави на съда да се произнесе
по въпроса за виновно причинената му телесна повреда от страна на Л.С.М..
Тъжителят заявява,че обстоятелствата на които се основава тъжбата, са изложени
в приложеното постановление на БРП за спиране на воденото досъдебно
производство №451/2018г изх.№1243/18г от 10.07.2019г.,което прилага към същата.
Тъжителят поддържа,че правната квалификация е направена от водещия
разследването по досъдебно производство №451/2018г . по описа на РУ Б. и е
отразена и в постановлението на БРП от 10.07.2019г.,а именно по чл.129,ал.2
вр.ал.1 от НК, като счита, че това е вярната правна квалификация,а впоследствие
правната квалификация е променена по чл.130 ал.1 от НК и тъй като с оглед
направената правна квалификация от разследващите и под надзора на БРП е по
чл.130, ал.1 от НК, представляващо престъпление от частен характер,чието
преследване се възбужда посредством тъжба от пострадалия до съответният
първоинстанционен съд, то посредством тъжба вх.№ 6910/2019г желае от Б.ски районен
съд, да образува НЧХД срещу Л.С. ***, за извършено от него престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.В допълнение към тъжбата си,тъжителя
ясно,
аргументирано и недвусмислено заявява,че на база съдържащи се в постановление
№1243/2019г на БРП обстоятелства и факти е налице правния извод изведен от
прокурор при БРП Теодора Йонова, че е налице извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, от което е пострадал и от заключението на изготвената в хода на
разследването съдебно-медицинска експертиза, е установено,че в резултат на
нанесения му от страна на Л.С.М. удар са му причинени разкъсно-контузна рана в
лявата теменна област на главата с наличие на кръвонасядане около нея и мозъчно
сътресение, което е протекло без изпадане на пострадалия в безсъзнателно
състояние в момента на причиняване на травмата,които увреждания са реализирали
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,неопасно за живота
по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.Тъжителят излага доводи,че в цитираното
постановление на БРП са изложени факти от проведено разследване по досъдебно
производство №451/2018г от РУ-Б. и въз основа на тях твърди, че на 25.08.2018г.
в гр.Б. ул.”***”№21 Л.С.М., чрез удар с лопата в областта на главата му е
причинил травми довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Тъжителят твърди,че изпълнителното деяние се
изразява в нанасянето на удар с лопата от страна на Л. Сайдов М. в областта на
главата му,а причинената телесна повреда се изразява в причиняване на разкъсно -
контузна рана в лявата теменна област на главата му с наличие на кръвонасядане
в областта около нея и мозъчно сътресение довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
С определение в съдебно заседание
на 05.02.2020г.
съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения граждански иск от тъжителят Ц.П.Д., с ЕГН **********,***
против подсъдимият Л.С.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата в размер 2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за
причинени болки и страдания и посттравматичен стрес вследствие на настъпилото
увреждане на здравето му,ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното плащане на сумата,а също го е
конституирал като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание повереника на тъжителя Ц.П.Д.,
адвокат М.М. от САК излага съображения, че с оглед събраните гласни
доказателства е установeно по един несъмнен и безспорен
начин, а също е посочено от двама от свидетелите механизма на извършване на деянието, описан в
тъжбата, а именно, че подсъдимия посредством удар с лопата по главата е увредил
подзащитния му Ц.Д. и му е причинил травми, които са повлияли на неговото
здравословно състояние и предвид на така установените медикобиологични
наранявания смята, че е налице престъпление по чл.130,ал.1 от НК независимо, че
бил направен неуспешен опит деянието да бъде за реторсия. Адвокат М. е на
становище,че не са установени такива данни, още повече, че и подсъдимия няма
никакви наранявания по себе си, нито е
представил доказателства за това, напротив Ц.Д. понастоящем още изпитва
последствията от нанесените му травматични
увреждания, за което са ангажирали
доказателства за негово лечение в болнично заведение. Адвокат М. моли да
бъде уважен предявения граждански иск в пълния му размер, както и да им се
присъдят направените разноски, за което представя списък с разноските.
Частният тъжител Ц.П.Д. в
съдебно заседание заявява,че поддържа казаното от адвоката му.
Защитникът на подсъдимия Л.С.М.–
адвокат С.С. в съдебно заседание моли да бъде постановен съдебен акт, с който
да бъде признат подзащитния му Л.М. за невиновен за повдигнатото му с тъжбата
обвинение, за причинена лека телесна повреда на тъжителя Ц.Д.. Адвокат С.
заявява,че не е разбрал какво обвинение
е повдигнато и се поддържа и не е ясно за какво обвинение се претендира, за
какви вреди, какво му е причинено и по никакъв начин, така и не станало ясно,
нито от тъжбата, нито от останалите допълнителни обяснения, за какво
престъпление се претендира да е причинено от подсъдимия на тъжителя.Адвокат С.
изтъква,че от събраните гласни доказателства се установява, че на 25.08.2018г.
в гр.Б., тъжителя бил в компания на адрес в съседство с дома на подсъдимия,
където нарушавали обществения ред, като пускали силна музика, което принудило
майката на подсъдимия да им направи забележка да спрат музиката и не стига, че
не преустановили тези си действия, но тъжителя започнал да псува, да обижда, да
хвърлят предмети срещу майката, което принудило майката и Л. да излязат на
улицата да предотвратят тези действия, хвърляне на дървета, на предмети и
чупене на прозорци.Адвокат С. заявява,че при излизането на Л., тъжителя и всички от групата се впуснали към
майка му и него и всички с твърди предмети се нахвърляли върху Л. ,като
пояснява,че по делото са приложили медицинско за пред съд, в което е
установено, че на Л. вследствие на нанесените удари от тъжителя Ц.Д. са му
предизвикали повърхностно охлузване с размер на 3/5 см. в областта на VІІ-VІІІ
ребро, на предна аксилорна линия, с изразен периферен оток, масивно
насиняване и т.н. Адвокат С. отбелязва също,че след като Л.С. е изпаднал в
ситуация да бъде пребит от тази озверяла тълпа, е започнал да се отбранява с
ръце, като издърпал намираща се в тъжителя Ц.Д. лопата за ринене на сняг, като
я издърпал от ръцете му и се отбранявал от нанасящите върху него удари. Адвокат
С. счита, че съобразявайки разпоредбите на материалния закон, ако се приеме за
доказано причиняване телесно увреждане на Ц.Д., то следва на база събраните
гласни доказателства, а те са безспорни от свидетели, които не са в пряка
родствена връзка с подсъдимия, че Л.С. се е отбранявал от нанесените от
тъжителя удари и ако той е причинил лека телесна повреда на Ц.Д., тя е
вследствие на реторсия, тъй като преди
това тъжителя му е нанесъл удари с лопата по главата и т.н. и спазвайки
принципите на наказателния процес, непосредственост, обективност, всестранност
и пълнота, при изграждане на вътрешното убеждение, съдът следва да постанови
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му, защото тежестта на
доказване в наказателния процес по делата от общ характер е за прокуратурата, а
по делата от частен характер е за тъжителя. Адвокат С. изтъква,че в случая се
претендира телесно увреждане, което телесно увреждане, за да бъде доказано,
следва да са налице писмени доказателства, изготвени от необходимите
специалисти, защото счита, че съдът не притежава необходимите медицински
знания, за да установи дали е налице такова увреждане, което се претендира в
тъжбата и допълнителните молби и с предвидените в НПК способи на доказване, а
именно експертизи и счита, че тъжителя е
трябвало да докаже наличието на такова увреждане, както и ексцес, както се твърдяло
в предходното съдебно заседание и вследствие на тия телесни увреждания след
това състоянието му се е влошило и има повишено кръвно. Адвокат С. счита, че са
необходими специални знания в областта на медицината, които обвинението по
настоящето дело не е доказало и в тази
връзка е на становище, че съда не може да постанови осъдителна присъда, която
да почива на предположения на база твърдението на обвинението. Адвокат С.
отбелязва също,че в тъжбата си и в допълнителните молби, тъжителя се позовава
на прокурорската преписка, която се намира в делото, че видите ли в нея се
намира съдебно-медицинска експертиза, която била установила наличието на еди
какви си телесни увреди и отново се позовава на принципа на непосредственост,
че в съдебната фаза доказателствата съдът проверява на база именно на този принцип на
непосредственост и доказателствата, не са събрани на съдебното следствие и не
могат да бъдат ценени, защото установените от прокуратурата факти, обективирани
в постановлението не могат да бъдат ценени със силата на присъдено нещо, защото
постановлението на прокуратурата няма такава сила по отношение на съда и след
като съда не е проверил тези доказателства, респективно съдебно-медицинската
експертиза, изготвена на досъдебното производство, същата не може да бъде
ценена, защото не е спазен принципа на непосредственост. В тази връзка адвокат С.
счита, че поради недоказаност на първо място, следва да бъде оправдан
подзащитния му,но ако се приеме, че са налице всички доказателства, които се
твърдят от частния обвинител, че е доказана и телесната увреда на база
съдебно-медицинската експертиза, моли да бъде прието, че е налице реторсия, с
нанасяне на телесната повреда от подсъдимия,
поради това, че се е отбранявал от нанесената му такава преди това от
тъжителя и да бъде прекратено производството,както и да им се присъдят направените
разноски в пълен размер. По отношение претендираните разноски от повереника на
частния тъжител, адвокат С. моли да не се присъждат такива, защото с представеното
с тъжбата пълномощно и договор липсва договорена сума за заплащане от страна на
тъжителя на адвоката му.
Подсъдимият Л.С.М. в съдебно заседание не се признава за виновен по обвинението му
за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК,не дава обяснения по делото и в
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Тъжителят Ц.П.Д. и подсъдимият Л.С.М.,***
2018г. станал инцидент между тях, по повод празнуване на Ц.Д. в дома си ,което
дразнело съседите и при станалия скандал , пред входа на дома му се струпали
много хора-над 20 човека,като на Ц.
хората - племенниците му били с прътове и лопати,а подсъдимия Л.С.М. бил с баща си и
вуйчо си.Племенниците на Ц.Д. започнали да нанасят удари по тялото, по главата,
по ръцете на подсъдимия М.,а Ц.Д. го ударил с дървена лопата за сняг/дърво/ и в
този момент за да се заварди и защити подсъдимия изтеглил дървото/лопатата/ от ръцете на Ц.Д. и го
ударил един път в главата в теменната област, от което получил нараняване с
кървене и отишъл до тях и си взел меча,като започнал да го размахва пред
насъбралите се хора. На място пристигнали служители на жандармерията за да
усмирят биещите се.
От приложената по делото прокурорска
преписка №1243/2018г. на РП - Б./досъдебно производство № 451/2018г. по описа
на РУ Б. се установява ,че с постановление от 10.07.2019г. прокурор при РП гр.Б.
е спрял наказателното производство по досъдебно производство № 451/2018г. по
описа на РУ Б., прокурорска преписка №1243/2018г. на РП –Б.,образувано и водено
за престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК,тъй като е приел,че се касае за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК предвид на медико-биологичните наранявания на
пострадалия Ц.П.Д. и съгласно чл.161,ал.1 от НК като престъпление от частен
характер наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия,а с
постановление от 22.01.2020г. прокурор при РП гр.Б. е прекратил същото
производство.
От приложената по делото прокурорска преписка
№1209/2018г. на РП - Б./досъдебно производство № 14/2019г. по описа на РУ Б. се
установява ,че с постановление от 09.08.2019г. прокурор при РП гр.Б. е
прекратил досъдебното производство № 14/2019г. по описа на РУ Б., прокурорска
преписка №1209/2018г. на РП – Б.,водено за престъпление по чл.144,ал.3 от НК с
пострадал Л.С.М.,поради недоказаност на осъществен състав на престъпление по
чл.144,ал.3 от НК.
Съдът приема въз основа на изложените
фактически обстоятелства,че както от обективна,така и от субективна страна
подсъдимия Л.С.М. не е
осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.1
от НК,а именно на
25.08.2018 г. в гр.Б., област Софийска,
на ул.„***“ № 21 чрез удар с лопата в областта на главата да е причинил на Ц.П.Д.
***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсноконтузна рана
в лявата теменна област на главата с наличие на кръвонасядане в областта около
нея и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.Нито един от разпитаните по делото свидетели не
установи причинавяне на лека телесна повреда на Ц.П.Д. от подсъдимия в
изложения по-горе смисъл. В показанията си св.Иван Костов Манов твърди,че не си
спомня точно датата през август 2018 година,но помни, че се чула шумотевица на
по-висок тон и когато се обърнал, видял, че от едната врата се бил показал Ц.,
а от другата отсреща трима мъже,които го погнали,като един от тях държал метровица,а другите двама –
мотика и той се намесил да ги разтървава,но по едно време го ударили с
метровицата и той паднал. Св. Манов уточнява,че Любчо /свидетеля сочи
подсъдимия/го ударил само веднъж с една метровица отгоре на темето,след което
дошла жандармерията и ги разпръснала. Св.Манов
уточнява,че живее на ул.“***“ №48 вх.А,като на този адрес във вх.Б живее и Ц.,***
къща. Св.Манов установява,че бил долу когато видял ситуацията пред блока и там имало много хора-над 20 човека.Свидетелят
заявява,че преди да се извършат тези действия не е видял някой да удря Любчо и
да го замеря. Св.Манов твърди,че не е участвал в бой до сега и като видял удара
и кръвта, се обърнал и пояснява,че когато Любчо замахнал да удари Ц. по главата
/свидетеля сочи теменната част на главата/, той бил прав и с лице към Любчо и
Любчо му нанесъл удара в главата
/свидетелят посочва с ръце как е бил удара – събрани двете ръце и замахва
отгоре надолу към теменната област на главата/.Свидетелят не може да уточни с
коя ръка Любчо е държал метровицата,която била около един метър дълга . Св.Манов
твърди,че имало хора до Любчо когато станал боя, но по имена не може да ги
посочи кои били там,но твърди че видял на Ц. децата – Николай, Петър, Митко и Валентин и на Любчо баща му и
вуйчо му.Свидетелят заявява,че след като ударили баща му,единия син на Ц. взел
и държал някаква пръчка или бухалка.Свидетелят установява,че Ц. му е споделял, че е лежал в болницата и не знае
какво е предизвикало скарването между двамата. В показанията си св.Борислав Д.
Атанасов установява,че през 2018 година, но месеца не помни бил отвън на улица
„***“ и чул,че Ц. си празнува и по едно време излязъл от дома си,а също излезли
и трима човека,между които бил и подсъдимия и Ц. бил ударен с дражале. Свидетелят
не е видял кой го е ударил.Св.Атанасов установява,че с Ц. са комшии и се виждат,като
той му се оплакал,че има болки в главата, прилошава му и пада, тъй като има засегнат
нерв. Свидетелят потвърждава факта,че били тримата - подсъдимия, баща му Сашо и
Тихомир вуйчо му и не е видял кой го е
ударил. Св.Атанасов заявява,че инцидента станал на улицата но не помни с точност къде е нанесен удара върху Ц..
Свидетелят заявява,че не е видял да има следи от бой върху Любчо и някой да го
удря. Св. Нико Страхилов Цонков установява в показанията си,че познава и Ц. и
Любчо, тъй като живеят на една улица в гр.Б., ул.“***“ и преди две години станал
инцидент между тях,като при станалия скандал ,той излязъл и видял,че дошли на Ц.
хората - племенниците му с прътове, лопати и нагънали Любчо,при което той
вдигнал ръце да се защитава. Св.Цонков твърди,че Любчо като се завардил с
ръцете си, се пресегнал и взел дървото, но не знае от кой и се сбили,като първо
нанесли бой на Любчо и той се завардил и се самоотбранявал и като взел от ръцете
на някой от тях лопатата, ги избутал от дома си. Св. Цонков установява,че много
народ имало пред дома на Любчо - над 20 души,като между тях били и племенниците на Ц. и го удряли по тялото, по
главата, по ръцете преди да вдигне ръце,като Ц. ударил Любчо с дървена лопата
за сняг.В този момент Любчо взел дървото от ръцете на Ц. и го ударил един път в
главата, тъй като по този начин се завардил. Св. Цонков заявява,че никакво
нараняване нямал Ц., само му била кървясала главата и отишъл до тях и си взел
меча,като започнал да го размахва. Свидетелят заявява,че не е видял Ц. да пада и да му става лошо,а го хванали
неговите хора и го отвели и той си отишъл в апартамента. Свидетелят твърди,че
на място пристигнали служители на жандармерията за да усмирят биещите се. Св.Цонков
твърди,че от страна на Ц. има често скандали, не само с Любчо,а той се кара с
много хора и на два-три пъти е идвала полиция заради поведението на Ц..Св. Пенка
Георгиева Райкова установява,че познава и Ц. и Любчо и знае за инцидента, който
станал преди две години,тъй като минала по ул. „***“ съвсем случайно,когато изпращала
внучето си до къщата на майка му и видяла, че пред къщата на входа имало много
хора,като Ц. бил там с лопата за сняг и я размахвал и нападнал Любчо. Свидетелката
потвърждава факта,че били много хора - техните братя, сестри, синове, над 20
човека. Св. Райкова твърди,че нападнали Любчо и той започнал да се варди с
ръцете, но взел от някой едно дръжале и ударил Ц.. Св.Райкова разказва,че тълпата
им потрошила къщата, било като на война и не е виждала така да се бият хора, да
трошат и да чупят.Св. Райкова потвърждава,че Ц. ударил Любчо и той се вардел,
защото нямал нищо в ръцете си, но от тълпата дръпнал едно дражале и ударил Ц.,за
да се предпази. Свидетелката твърди,че не е видяла Ц. да пада на земята,а че
тръгнал към блока и всички негови хора се събрали в къщата, която граничи с
къщата на Любчо. Св. Райкова установява
също,че Ц. нанесъл удар на Любчо с
лопата и същия имал следи по главата и по ръцете, тъй като бил с къс ръкав и се виждали нараняванията. Свидетелката
установява,че в тази матраба не е видяла кой точно е ударил Любчо,а също не е
видяла Любчо да удря Ц.,а само видяла, че в ръцете му имало дражале /дърво,
лопата/.
Съдът приема,че показанията на
свидетелите са нееднозначни, противоречиви,някои от тях и вътрешно
противоречиви и от същите се установява,че е имало инцидент – сбиване между две
групи от хора – между Ц.П.Д. и
племенниците му от една страна,които били с прътове и лопати и подсъдимия Л.С.М.,който
бил с баща си и вуйчо си, и бил нападнат от първите,при което той вдигнал ръце
да се защитава и Ц. го ударил с дървена лопата за сняг/дърво/,а подсъдимия М.
за да се защити,изтеглил лопатата от ръцете на тъжителя Ц.Д. и му нанесъл
удара в главата - в теменната област на
главата,от което същия получил нараняване,но не е падал на земята и се прибрал
в дома си.От показанията на свидетелите не се установява безспорно кога точно е
станал инцидента,като само св. Иван Костов Манов установява,че е през м.август
2018г.,а останалите свидетели не уточняват дата,а също само св. Иван Костов
Манов и св. Нико Страхилов Цонков твърдят,че подсъдимия Л.М. е ударил Ц.Д. по
главата с лопата/ дърво,дражале/,като св.Цонков заявява,че е станало при
самоотбрана,тъй като първоначално Ц.Д. ударил подсъдимия с тази лопата/ дърво/,а
св. Борислав Д. Атанасов заявява,че не знае кой е ударил Ц.Д.,както и св.Пенка
Георгиева Райкова първоначално твърди,че Любчо ударил Ц. с дръжале,което
изтеглил от тълпата,която го нападнала,за да се защити,а впоследствие отрича и казва,че не е видяла Любчо да удря Ц.,а само
видяла, че в ръцете му имало дражале /дърво, лопата/. От показанията на
свидетелите не може да се направи безспорния извод за механизма на получаване
на телесното увреждане от тъжителя Ц.П.Д. и в какво се изразява същото.На
досъдебното производство №451/2018г. по описа на РУ Б. е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза от д-р Веселин Топалов от заключението на която е
видно,че въз основа на представената медицинска документация и свидетелски
показания се установява,че в резултат на побой Ц.П.Д. е получил следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на
главата с наличие на кръвонасядане около нея,което увреждане е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето,неопасно за живота и мозъчно
сътресение,което е протекло без изпадане на пострадалия в безсъзнателно
състояние в момента на причиняване на травмата,което увреждане му е причинило временно
разстройство на здравето,неопасно за живота./приложена към пр.пр. №1243/2018г.
на РП Б./.Резултатите от тази експертиза съдът не прие като доказателство в
процеса,с оглед принципа на непосредственост в процеса,като съда следва лично
да провери доказателствения материал и да формира вътрешното си убеждение на
база на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото.По делото бе назначена съдебно – медицинска
експертиза,но поради невнасяне на определения депозит за вещото лице от
тъжителя,същата бе отменена от съда ,при което не се установи Ц.П.Д. да е
получил телесни увреждания от неправомерни действия на подсъдимия Л.С.М.. Съдът приема,че обвинението е
недоказано,при което подсъдимия следва да бъде оправдан за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК спрямо Ц.П.Д..
Съдът призна подсъдимия Л.С.М., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***,
българин, български гражданин,
неосъждан, с ЕГН **********, за
невинен, за това на 25.08.2018 година в гр.Б., област Софийска, на ул.„***“
№ 21 чрез удар с лопата в областта на главата да е причинил на Ц.П.Д. ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсноконтузна рана в лявата
теменна област на главата с наличие на кръвонасядане в областта около нея и
мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с което да е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.1 от НК,
като на основание чл.304 от НПК го
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Относно предявения граждански иск
Съдът прие,че с
оглед недоказване на обвинението за извършено
престъпление по чл.130,ал.1 от НК от подсъдимия Л.С.М. спрямо Ц.П.Д.,предявения
граждански иск ,с оглед неговата акцесорност се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
Съдът отхвърли предявения граждански иск от Ц.П.Д., с ЕГН **********,***
против подсъдимия Л.С.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за причинени болки и страдания и
посттравматичен стрес, вследствие на настъпилото увреждане на здравето му,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното плащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
С оглед изхода на делото съдът осъди Ц.П.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на Л.С.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, сумата в
размер на 1650.00 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева, за направени по делото
разноски – за изплатен адвокатски хонорар на
ангажирания адвокат.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НЧХД №503/2019г. по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :