Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря К. М., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4**2 по описа
на ДРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.С.С. - И. с ЕГН ********** ***, с
която срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У.Ж.” АД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр. С., ул."Ю." №**, е предявен осъдителен иск за
заплащането на сумата от 5000 лв. –
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Живот”, сключен между
ответното дружество и работодателя на Е.С.С.- ГД „ИН” – наследодател на ищцата,
за претърпян покрит риск – „**” на последния, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – **.**.**г.
/датата на **та на Е. С. С./.
Претендираните
от ищцата права произтичат от следните обстоятелства: Г. С. - И. е единствен
наследник на Е. С. С., б.ж. на гр. Д., ** на **.**.**г., който е работил по
трудов договор с ГД „ИН” в ** – гр. В., като е заемал длъжността „**”. Между ГД
„ИН” и ответното дружество е сключен договор за задължителна по закон групова
застраховка „Живот”, застраховани лица по които са служители от системата ГД
„ИН”. Ищцата поддържа, че със **та на наследодателя й е настъпило уговорено
между страните по застрахователния договор застрахователно събитие, поради
което ответникът следва да й заплати застрахователно обезщетение в размер на
5000 лева, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното
събитие – **.**.**г. /датата на **та на Е. С. С./. Преди подаване на исковата
молба, ищцата е получила отказ от страна на ответното дружество за заплащане на
обезщетение поради наличие на „изключен риск” по смисъла на чл. 16, ал.1 от ОУ
към Застраховка „Живот”, а именно: **та на Е. С. е настъпила вследствие на *** С
исковата молба се оспорва наследодателят на Г. С. - И. да е ****Според ищцата
ОУ към процесния договор не могат да й се противопоставят, тъй като
застрахованото лице е нямало възможност да се запознае с тях преди сключването
на договора за групова застраховка. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковата претенция.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор. Не оспорва, че е
сключил застрахователен договор с №***от 24.11.2014г. за групова рискова
застраховка „Живот”, действал към датата на настъпване на заастрахователното
събитие, и че наследодателят на ищцата е застраховано лице по него. Оспорва да
е налице покрит риск, настъпил в срока на действие на застраховката „Живот”,
тъй като **та на наследодателя на ищцата е настъпила вследствие на ****
Възразява, че в случая е налице изключен застрахователен риск по смисъла на
чл.16, ал.1, т.11, б. „г” от ОУ към процесния договор, съгласно която клауза
застрахователят не покрива събития, причинени от доказана причинно-следствена
връзка от *** върху застрахованите към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В тази връзка излага, че от медицинската документация
по случая е видно, че непосредствената причина за ***** По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 238 вр. чл. 231 от КЗ
/отм./. Според пар. 22 от КЗ /нов/ за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на КЗ /нов/, се прилага част четвърта от отменения КЗ
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Част
четвърта от отменения КЗ урежда застрахователния договор, в т.ч. и
имущественото застраховане. Процесните правоотношения са основани на договор за
застраховане, сключен на 16.01.2015г. при действието на отменения КЗ. Поради
това и предвид липсата на твърдения и доказателства за това да е уговорено
приложението на новия КЗ, квалифицията на предявения иск е по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./.
Уважаването
на предявения иск по чл. 238 вр. чл. 231 от КЗ /отм./ е предпоставено от
пълното и главно доказване по делото, че е налице валиден договор за
застраховка „Живот”, застрахован по който е наследодателят на ищцата, че
последната е трето ползващо се лице като законен наследник на **, че е
настъпило застрахователно събитие - ** на застрахованото лице, което е покрит
риск по застраховката, както и размера на застрахователното обезщетение. В
тежест на ответника е да докаже, че са налице наведените от него изключения по
договора за застраховка, които му дават основание да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
Между
страните не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по договор за групова застраховка „Живот” по смисъла на чл. 231 ал. 2 от КЗ
/отм./, сключен с полица № ** от 16.01.2015г. между ГД „ИН” като работодател и
ответника като застраховател, която има за предмет живота, здравето и
работоспособността на работниците и служителите на застраховащия. Застраховани
лица, съгласно договора са 4597 служители на застраховащия. Ответното дружество
не отрича, че наследодателят на ищата като служител на работодателя на длъжност
„**” се явява застраховано лице по процесната застраховка. Липсва спор, че
ищцата е единствен законен наследник на застраховния и като такава е
бенефициент на застраховката при настъпване на застрахователния риск „**”.
Не
е спорно, че **та на застрахования е настъпила в срока на застрахователното
покритие.
Спорен
между страните е въпросът с оглед причината за настъпване на застрахователното
събитие, налице ли е твърдяното от ответното дружество основание за изключване
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователната сума.
Съгласно
чл. 230, пр. 1- во от КЗ /отменен/ договорът за застраховка „Живот” е с
покритие за случай на **. Следователно по силата на сключен договор за
застраховка живот, застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на
застрахователното събитие - ** на затрахованото лице, което се изразява в
заплащане на обезщетение на ползващите се лица. В разпоредбата на чл. 239, ал.
1 от КЗ /отм./ законодателят е допуснал изключение от горното правило, като е
посочил четири хипотези, с оглед причината за настъпване на застрахователното
събитие, при които се изключва отговорността на застрахователя в случай, че
страните не са уговорили противното. В ал. 2 на чл. 239 от КЗ /отм./ е
предоставена възможност на страните по договора за застраховка да договорят
други изключени рискове.
Систематичното
и логическото тълкуване на закона, сочи на извода, че застрахователят по
договор за застраховка „Живот“ винаги носи риска от настъпване на
застрахователното събитие – „**“ освен в случаите изрично предвидени в закона
или уговорени в договора между страните. В настоящата хипотеза ответникът
твърди, че застрахователното събитие е настъпило поради ** ***, което съгласно
чл. 16, ал.1, т.11, б. „г“ от Общите условия за рискова застраховка живот
изключва отговорността на застрахователя. Това е и основанието, поради което е
отказано изплащане на застрахователно обезщетение, видно от писмо изх. № 4967/03.08.**
г., адресирано до ищцата и представляващо част от застрахователната преписка.
Съдът
счита този аргумент за неоснователен по следните съображения:
Като
писмени доказателства по делото са приети множество медицински документи,
касаещи ** на наследодателя на ищцата – Е.С., които са обсъдени в заключението
на приетата по делото първоначална съдебно - медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица - ** Д.Д. и ** М.К.. Според заключението причината за ** на Е. С.
е ****
Поради
оспорване на първоначалната експертиза от страна на ответното дружество, по
делото е назначена повторна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от ** **
В. Д. и ** ** М.М.. Според повторното заключение непосредствената причина за **
на Е. С. е ** Причините за гореспоменатите състояния са напреднала ****
Повторното заключение е оспорено от ответното дружество с твърдения за
противоречия между отговорите на част от въпросите, а именно – има
ли данни за ***, ** за **та н**а е. С.. Съдът намира, че не е
налице твърдяното противоречие. Вещите лица ** ** В. Д. и ** ** М.М. при
изслушването си категорично заявявават, че в случая не би могло да се установи
конкретната причина за ** на Е. С., както и дали същата се дължи на ** Изводите
на първоначалната и на допълнителната експертиза не се различават. И двете
експертизи са обосновани, подробни и компетентно изготвени след обстойно
изследване на цялата приложена по делото медицинска документация, поради което
се кредитират от съда. В случая, както посочва вещото лице ** Д. при
изслуването си в съдебно заседание, е налице казус с диагностична сложност от
медицинска гледна точка, поради което следва да се приеме, че конкретната
причина за *** на наследодателя на ищцата не би могла да се установи.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не може да се приеме, при условията на
пълно и главно доказване, че застрахователното събитие е настъпило вследствие
на *** по смисъла на чл.16, ал.1, т.11, б. „г” от ОУ към процесния договор.
Предвид
изложеното се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът на последното
не е спорен по делото, а именно: 5000 лева /чл. 2, ал.2, т.2.1 от процесния
застрахователен договор/.
Съгласно
чл.238, ал.3 от КЗ /отм./ законната лихва върху главното вземане следва да се
присъди, считано от изтичане на 15 – дневния срок от датата, на която пред
застрахователя са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането. По делото са налице
доказателства, че претенцията до ответното дружество е заявена от ищцата на **.**.**г.
Броен от тази дата и по правилата на чл.72, ал.1 и 2 от ЗЗД, 15-дневният срок
за доброволно изпълнение изтича на 27.**.** г. Следователно законната лихва
следва да се присъди, считано от 28.**.**г.
Ищцата
не е сезирала съда с искане за присъждане на разноски.
Така
мотивиран, Д. районен съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У.Ж.” АД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр. С., ул."Ю." №**, ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.С.С. - И. с ЕГН ********** ***, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева
– застрахователно обезщетение по договор с №** от 24.11.2014г. за групова
рискова застраховка „Живот”, сключен между ответното дружество и работодателя
на Е.С.С.– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – наследодател на
ищцата, за претърпян покрит риск – „**” на последния, настъпила на **.**.** г.,
ведно със законната лихва, считано от
28.**.**г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: