Решение по дело №398/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 152
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520200398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200398 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
С Решение № 16/16.02.2023 г. по КАНД № 387/2022 г. на АдмС – Русе е
отменено Решение № 639/01.11.2022 г. по АНД № 1062/2022 г. на РС – Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-002953/25.11.2021
г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС.
В жалбата си К. И. К., ЕГН: **********, с адрес ***, твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява адв. К. К., упълномощена от преди, която взема
становище за основателност на жалбата. Твърди, че
административнонаказващият орган, въпреки че е имал данни от
възраженията по акта и обясненията на доверителя ми, че колата е
собственост по документи на жена му, както е обяснил той, не е съобразил и
не е набавил доказателства в тази насока, приложил е правната норма по
чл.638 ал.3 КЗ, като е счел, че жалбоподателят е лице, което не е собственик.
От новопредставените доказателства било видно, че жалбоподателят е
1
собственик, поради което обжалваното наказателно постановление следвало
да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 24.06.2022
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 13.06.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 21-1085-002953/25.11.2021 г. е издадено
за това, че на 01.11.2021 г., около 21,05 ч, в гр. Русе, на ул. „Захари Стоянов“
до бл. № 80, жалбоподателят К. И. К. управлявал товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № Р *** АМ, което било установено да е
собственост на В. Н. В., и извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ,
изразяващо се в това, че като лице, което не е собственик на управляваното от
него МПС, управлява последното без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. За това нарушение му е
наложена глоба в размер на 400 лв.
С Решение № 16/16.02.2023 г. по КАНД № 387/2022 г. на АдмС – Русе е
отменено Решение № 639/01.11.2022 г. по АНД № 1062/2022 г. на РС – Русе, с
което е потвърдено наказателното постановление е било потвърдено и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС с оглед събиране на
нови доказателства.
Приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показанията на
актосъставителя Т. К. потвърждават обстоятелствата, отразени в АУАН, а
именно, че последният е съставен от него за това, че жалбоподателят на
01.11.2021 г., около 21,05 ч, в гр. Русе, на ул. „Захари Стоянов“ до бл. № 80 е
управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № Р *** АМ, без да
е била сключена за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Тази информация била установена чрез справка в
техническо устройство – служебен таблет. Нямало данни дали регистрацията
на процесното превозно средство е била прекратена.
Не се явява спорно обстоятелството, че към него момент за процесния
2
автомобил „Ситроен“ действително не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като това се
потвърждава и от представената по делото застрахователна полица,
доказваща сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на дата 02.11.2021 г. – на следващия ден от установяване на
нарушението.
Представени са доказателства, че процесният товарен автомобил е в
съпружеска имуществена общност (СИО), доколкото с доказателствата се
установява, че същият е придобит по време на брака на жалбоподателя с В. Н.
В., следователно първият се явява също собственик на процесното превозно
средство. Договорът за покупко-продажба, с който е придобито процесното
МПС, е сключен на 29.07.2010 г., а жалбоподателят е в граждански брак с В.
В. от 12.07.2002 г., видно от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак. В представеното свидетелство за регистрация част I за
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № Р *** АМ е отразено, че В.
Н. В. е единствен собственик на превозното средство, но този документ не
удостоверява право на собственост и не дерогира приложението на чл. 21, ал.
1 СК, според който вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити, като съгласно ал. 3 на същата разпоредба
съвместният принос се предполага до доказване на противното и тази
презумпция не е оборена, а нейното оборване не може и да бъде предмет на
настоящото производство.
Съставът на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ изисква
лице, което не е собственик да управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В този смисъл езиковото тълкуване на разпоредбата води до извода, че субект
на административнонаказателна отговорност може да бъде само водач на
МПС, който няма право на собственост върху превозното средство, което
управлява при констатиране на нарушението. Не така стоят нещата обаче
предвид новопредставените от жалбоподателя доказателства, от които е
видно, че товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № Р *** АМ, е
придобит от В. Н. В. по време на брака със жалбоподателя и по силата на
3
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК същият е станал собственост на
двамата съпрузи.
Видно от анализа на тези разпоредби така извършеното
административно нарушение се явява несъставомерно, доколкото
жалбоподателят не може да бъде субект на неговото извършване. В
настоящия случай възприетата както от административнонаказващия орган,
така и от актосъставителя, фактическа обстановка описва нарушение по чл.
638, ал. 3 КЗ, отговорност за което може да носи само лице, което не е
собственик. Собственикът би могъл да носи административнонаказателна
отговорност на основание чл. 638, ал. 1 КЗ, доколкото на същия му е вменено
задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради факта, че
са налице нови обстоятелства, които не са били съобразени при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление, е невъзможно
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ да бъде преквалифицирано от районния съд
в такова по чл. 638, ал. 1 КЗ съобразно Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. и чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, защото
това би довело до съществено изменение на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, тъй като е налице нов елемент от състава на друго
административно нарушение.
Поради тези съображения обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски за производството в размер на общо 600 лв. за процесуално
представителство пред двете въззивни инстанции, както и за касационното
производство пред Административен съд – Русе.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002953/25.11.2021 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с
което на К. И. К., ЕГН: ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 400 лв. за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
4
ОСЪЖДА ОД МВР – Русе, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. К., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 600 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5