Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.05.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2617 по описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът
твърди, че със съдебно решение по гр.д.№13/2003г. по описа на Районен съд
Асеновград е осъден да заплаща на децата си Д.Е. и А.Е. чрез тяхната майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 50 лева за първия и 40 лева
за втория, считано от 25,02,2004г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д.№332/2004г. по описа на ДСИ при РС
Асеновград. Последното изпълнително действие по същото е извършено през 2005г.
и се състои в налагане на запор върху пенсията му. На 15,02,2010г. Д.Е., а на
20,10,2013г. А.Е. навършили пълнолетие. Изпълнителното производство било
прекратено на 29,03,2017г., като оригиналът на изпълнителният лист бил върнат на
взискателите. Въз основа на него те образували ново
изпълнително дело - №306/2018г. по описа на ДСИ при РС Асеновград. По същото му е изпратена призовка за
доброволно изпълнение, в която е посочено че дължи 9627,04 лева, от които 8240
лева неолихвяема сума, 500 лева допълнителни разноски
и 24 лева разноски по изпълнителното дело, както и 863,04 лева държавна такса.
Тези вземания, обаче, са погасени по давност. От последното изпълнително
действие през 2005г. е изтекъл срок много по-дълъг от предвидените в закона пет
години. Петгодишният срок, с който вземанията се погасяват по давност, е
изтекъл и от навършване на пълнолетие на децата до образуване на новото
изпълнително дело. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че не дължи горните суми. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците оспорват предявените искове, като
твърдят, че изп.д.№332/2004г. е присъединено към
изпълнително дело №112/2010г., по което са извършвани множество изпълнителни
действия, които се отнасят и за присъединеното производство и които прекъсват
давността. Освен това давност не тече между родители и деца, докато първите
упражняват родителски права. Твърдят, че действието, с което се прекъсва
давността, е образуването на изпълнително дело, а не получаване на покана за
доброволно изпълнение. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото
разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства – изпълнителен лист от 08,03,2004г.,
както и от приложените изпълнителни дела, се установява, че със съдебно решение
№87 от 23,05,2003г. по гр.д. №13/2003г. по описа на
АРС Е.А.Е. е осъден да заплаща издръжка на Д.Е.Е. и А.Е.Е. в размер на съответно
50 лева и 40 лева, както и че въз основа на него е издаден изпълнителен
лист от 08,03,2004г., послужил като изпълнително основание за образуване на
изпълнително дело №332/2004г. по описа на ДСИ
при Районен съд Асеновград. Последното е присъединено към изп.д.№112/2010г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Асеновград с разпореждане от 24,01,2011г. Не е спорно също така, че и двете
дела са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. Изпълнителният
лист по първото е върнато на взискателите, като въз основа на него е образувано изп.д.№306/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд Асеновград. Това е станало на
17,10,2018г.
За да се разреши
спорът между страните дали тези вземания са погасени по давност, следва да се
има предвид на първо място, че те са за периодични плащания. Те покриват понятието, както го дефинира ВКС с решение от 18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. ОСГТК - изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви.
Съгласно чл. 115, ал.1, б.“а“ давност не тече между деца и родители, докато
последните упражняват родителски права. В настоящия случай не е спорно, че длъжникът
не е упражнявал родителски права, поради което възражението, с което ответниците се позовават на тази разпоредба е
неоснователно. Дори да се приеме противното, то с оглед на периодичността на
вземанията, както и поради техния характер – за издръжка, то падежът на
последното вземане на Д.Е. е на 15,02,2010г., а на А.Е. – на 20,10,2013г. или това са датите, на
които са навършили пълнолетие.
Основателни са възраженията на ответниците, че в
образуваното изпълнително дело 332/2004г. и по изпълнителното дело, към което
то е присъединено – 112/2010г., са извършени действия за принудително
изпълнение на задължението, които прекъсват давността. Последното от тях е от
25,02,2011г. – опис и оценка на недвижима вещ. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.),
нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая това е 25,02,2011г. като към тази дата Д.Е.
е навършил 18 години, поради което падежът и на последното му вземане е
настъпил. Ето защо до новата погасителна давност е изтекла най-късно на
25,02,2014г. Последното вземане на А.Е. е с падеж 20,10,2013г. Не са
събрани доказателства след тази дата той да е извършил действия, с които да е
прекъснал давността или същата е изтекла най-късно на 20,10,2016г.
За пълнота следва да се отбележи само, че в мотивите към Тълкувателно
решение №2/2013г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС неизчерпателно
е изброено предприемането на кои действия произвежда този ефект – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. Като подаването на молба за образуване на изпълнително дело и
изпращане на покана за доброволно изпълнение не са сред тях.
По изложените мотиви вземанията на кредиторите, посочени в изпълнителен
лист от 08,03,2004г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №306/2018г.
по описа на ДСИ при Районен съд Асеновград, са погасени по давност. Ето защо
предявеният иск за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата от 9627,04 лева, от които 8240 лева неолихвяема сума, 500 лева допълнителни разноски и 24 лева
разноски по изпълнителното дело, както и 863,04 лева държавна такса е
основателен и доказан.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответниците дължат направените по делото
разноски в размер на 1061,35 лева на основание чл. 38, ал.2 от ЗА и Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК същите следва да заплатят по сметка на Районен съд Асеновград
държавна такса в размер на 385,08 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Е.А.Е.,***, не дължи на Д.Е.Е., ЕГН ********** и А.Е.Е., ЕГН ********** ***, сумата от 9627,04 лева (девет
хиляди шестстотин двадесет и седем лева и четири стотинки), представляваща 8240 лева неолихвяема
сума, 500 лева допълнителни разноски и 24 лева разноски по изпълнителното дело,
както и 863,04 лева държавна такса, за събирането на която е
образувано изпълнително дело №20185310400306 по описа на ДСИ при Районен съд
Асеновград.
ОСЪЖДА Д.Е.Е., ЕГН ********** и А.Е.Е.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Е.А.Е.,***, сумата от 1061,35 лева (хиляда шестдесет и
един лева и тридесет и пет стотинки), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА Д.Е.Е., ЕГН ********** и А.Е.Е.,
ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен съд Асеновград държавна
такса в размер на 385,08 лева (триста осемдесет и пет лева и осем
стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: