ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2606
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. П., ул. я.“ № ..., оф. ..., чрез адв. В. С., срещу Разпореждане №
22259/29.09.2022 год., постановено по частно гражданско дело № 13464/2022
год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 417 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. С жалбата се твърди, че освен в заглавната
част на представения запис на заповед, по-нататък в текста на същия, в
изречението „Сумата по този запис на заповед ще се изплати без разноски и
без протест.“, също се съдържа определението „запис на
заповед“. С оглед на последното документът отговаря на
изискванията на т. 1 от ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС. С оглед на
това се твърди, че соченото разпореждане е неправилно и се иска отмяната
му, като съдът уважи искането на заявителя за издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна в спора,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За преценка на правилността на акта настоящият съд съобрази
1
следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от П. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.
П., бул. „Х. Д.“ № ..., чрез адв. В. С., срещу Б. К. Т., ЕГН **********, с адрес:
с. Т., общ. М., ул. „...“ № .... Поискано е издаването на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за парично вземане в размер на 21 790 лв., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното заплащане на
вземането. Дължимостта на посочените суми се твърди да произтича от запис
на заповед от 18.08.2022 год., с настъпил падеж на 01.09.2022 год. Сочи се, че
записът на заповед е предявен за плащане на 02.09.2022 год., но въпреки
многократните покани е налице пълно неизпълнение от страна на длъжника.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че в текста на
представения документ не се съдържа наименование „запис на заповед“,
поради което не е налице надлежен документ по смисъла на чл. 417, т. 9 от
ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя направените от заповедния
съд правни изводи поради следните съображения:
В случай на подадено заявление по чл. 417 ГПК, съдът проверява дали
представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По настоящия казус
вземането се твърди да произтича от ценна книга - запис на заповед,
представляваща абстрактна, формална правна сделка, която, за да бъде
валидна, съответният документ следва да съдържа реквизите, изброени в чл.
535 ТЗ, както и да отговаря на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС. Предвид тези особености на
документа, проверката на заповедния съд е именно за наличието на
посочените реквизити.
Доколкото заповедният съд е направил извода, че записът на заповед не
отговаря на изискванията за форма, а именно – в текста на документа липсва
наименованието „запис на заповед“, то това е и същественият въпрос в
настоящия казус.
Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изброява изчерпателно задължителните
реквизите, за да се приеме валидността на запис на заповед. В т. 1 се сочи, че
в текста на заповедта следва да се съдържа наименованието „запис на
2
заповед“. Това изискване е доразвито с указанията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 год., с което ОСТК на ВКС приема, че
за да е редовен записът на заповед от външна страна, трябва самият
документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът
"запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да
стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на
заповед.
В настоящият случай, от представения документ е видно, че същият е
озаглавен „Запис на заповед“, с което първото изискване е изпълнено. По-
нататък в съдържанието му са оформени няколко абзаца, които заедно
формират текстът на заповедта, които последователно изчерпва изброените в
чл. 535 ТЗ реквизити. Във вторият абзац, второто изречение, се посочва, че
„Сумата по този запис на заповед ще се изплати без разноски и без протест.“
Доколкото този текст е част от единният, цялостен текст, който формира
съдържанието на документа, то следва да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл. 535, т. 1 от ТЗ и изразът „запис на заповед“ е наличен и на
двете задължителни места. От смисъла на цитираното изречението е видно
още, че именно „този“ съставен документ е определен с понятието „запис на
заповед“. От тук следва, че е изпълнено и кумулативното изискване, изведено
в т. 1 от ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС, съответният израз да е в
такава логическа връзка с другите думи, за да става ясно, че с този израз се
обозначава самият документ за запис на заповед.
С оглед достигнатите от въззивния съд различни правни изводи от
тези, които заповедния съд е формирал, обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено, като се разпореди да бъдат издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите по заявлението.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 22259/29.09.2022 год., постановено по
ч.гр.д.№13464/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
3
състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК в полза на П. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „Х. Д.“ № ...,
чрез адв. В. С., срещу Б. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. М., ул.
„...“ № ... за сумата от 21 790 лв. /двадесет и една хиляди, седемстотин и
деветдесет лева/, ведно със законна лихва за периода от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, направени
разноски и изпълнителен лист за същите суми.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на
процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист за горепосочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4