№ 56
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Атанас Кеманов
Камелия Първанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502528 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260904 от 12.02.2021 г., постановено по гр. д. №
11241/2018 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от
Л. Е. К. срещу Д. К. Д. иск за прогласяване нищожността на предварителен
договор от 20.12.2017 г. относно цената на сделката, и за установяване, че
действителните отношения между страните са уредени с окончателния
договор от 20.12.2017 г. С решението е признато за установено по иска на
Д.Д., че Л.К. му дължи сумата 32500 лева – първа вноска, дължима до
20.06.2018 г., от цената по предварителен договор от 2012.2017 г., със
законната лихва от 10.07.2018 г., за която е изданена заповед за изпълнение
по гр.д. № 45460/2018 г. на СРС. К. е исъден да заплати на Д. разноските по
заповедното и исковото производство.
Недоволен от постановеното решение е останал Л.К., който го
обжалвалва с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Оплаква се
от процесуално нарушение при отказа на съда да разгледа претенцията му с
правно основание чл.59 от ЗЗД, както и да допусне поисканите гласни
доказателства. Счита, че съдът е нарушил диспозитивното начало (чл.6 от
1
ГПК), поради което решението у недопустимо. Сочи необоснованост на
решението, с което не е установена действителната обща воля на страните по
предварителния договор. Твърди се нарушение на закона при разкриване на
симулацията и прилагане правилата на прикритото съглашение, тъй като
предварителният договор не бил вписан в ТР и следователно не пораждал
правните последици, целени с него. Отправя искане за отмяна на решението и
произнасяне съобразно закона по предявените искове.
Ответникът по жалбата я оспорва като моли да бъде оставена без
уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК, във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл.17, ал.1 вр. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, предявен от Л. Е.
К. срещу Д. К. Д. за установяване нищожност поради привидност на
предварителен договор от 20.12.2017 г. (с нотариална заверка №
9478/20.12.2017 г. на Нотариус К. Б.) и за установяване, че договорът за
продажба на дялове от „Флорес 17“ ООД между страните се урежда от
окончателен договор от 20.12.2017 г с нотариална заверка № 9480 и 9481 от
2012.2017 г. на Нотариус К. Б..
Към производството е присъединен на основание чл.213 от ГПК
предявеният от Д. К. Д. срещу Л. Е. К. установителен иск по чл.422 от ГПК за
съществуване на вземането на Д. по заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 45460/2018 г. на СРС за сумата 32500 лева,
дължима до 20.06.2018 г. първа вноска от цената по договор за покупко-
продажба на 48 дяла от „Флорес 17“ ООД, със законната лихва от 10.07.2018
г. и разноски.
В своята исковата молба К. твърди, че на 20.12.2017 г. между него и
ответника Д. били подписани едновременно Предварителен договор за
продажба на дялове от капитала на търговско дружество „Флорес 17“ ООД за
цена 65000 лева и Окончателен договор със същия предмет, но при цена 48
лева. Според окончателния договор, вписан в Търговския регистър,
договорената цена от 48 лева е платена изцяло, а според предварителния
2
договор цената трябвало да се плати на две вноски по 32500 лева – до
20.06.2018 г. и до 20.12.2018 г. В отделен документ Обратно писмо страните
декларирали, че продажната цена в окончателния договор не е действително
уговорената, а такава е посочената в предварителния договор. Сочи, че се
съгласил да инвестира в дружеството, купувайки 48 дяла за 65000 лева,
защото управителят Д. го убедил, че бизнесът е печеливш. Впоследствие
установил, че дружеството е на загуба. Счита, че със сключването на
окончателния договор, вписан в търговския регистър, клаузите на
предварителния договор са загубили действието си и той не дължи
посочената в него цена от 65000 лева. В отговора на исковата молба
ответникът Д. оспорва твърдението за симулативност на предварителния
договор, както и че симулацията е абсолютна.
В исковата молба на Д.Д. се твърди, че цената по договора за продажба
на дружествени дялове е посочената в предварителния договор, а със
сключване на окончателния той е изпълнил своето задължение да прехвърли
дяловете на купувача К.. Последният не е изпълнил своето насрещно
задължение да заплати уговорената цена от 65000 лева, платима на две
вноски. За вноската с падеж 20.06.2018 г. по заявление на Д. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на предварителен
договор с нотариална заверка на подписите. Л.К. възразил, че не дължи
плащане. Твърди се, че цената, посочена в окончателния договор е
симулативна, което се потвърждавало от обратното писмо в този смисъл.
Ответникът К. оспорва иска с довод, че със сключването на окончателния
договор са отпаднали уговорките, посочени в предварителния. Обратното
писмо не можело да докаже симулация, тъй като не било нотариално заверено
и не съдържало всички елементи на сключения договор.
Всяка от страните моли предявеният от насрещната страна иск да се
отхвърли.
Фактическата обстановка не е спорна между страните. Установено е, че
на 20.12.2017 г. между Д.Д. като продавач и Л.К. като купувач е сключен
договор за продажба на 48 дружествени дяла от „Флорес“ ООД, за което са
подписани последователно предварителен и окончателен договор като според
предварителния договор цената е 65000 лева, платими на две равни вноски
през 2018 г., а според окончателния – 48 лева, платени изцяло. В същия ден
3
двамата са подписали и обратно писмо, в което заявяват, че посочената в
окончателния договор цена е симулативна, а действителната договорена цена
е посочената в предварителния договор.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска на Л.К. за разкриване на относителна симулация при
сключване на предварителния договор и прилагане цената, посочена в
окончателния договор за продажба на дружествени дялове. Съгласно чл.26,
ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 от ЗЗД. Привидността
на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват
действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите
лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи
правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи
правни последици, различни от външно изявените – относителна симулация.
Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата
за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. В този смисъл искът по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД в случая е
предявен за разкриване на относителната симулацията, касаеща уговорката за
продажна цена по предварителния договор. В настоящия случай искът е
допустим, предвид позоваването от страна на продавача по договора на
уговорената в предварителния договор цена.
Твърдението за симулативност на предварителния договор в частта, с
която е определена продажната цена на дружествените дялове, е недоказано.
В действителност самият К. сочи, че е била постигната договореност именно
за цената, посочена в предварителния договор 65000 лева като подробно
обяснява как съгласието за тази цена е било постигнато. Договорът за
продажба на дружествени дялове е сключен в предписаната от чл.129, ал.2 от
ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите. Подписването на
окончателен договор, в който продажната цена е различна от посочената в
предварителния, не обуславя извод за симулативност на предварителния
договор. Симулация е налице, когато страните не желаят възникването на
последиците от посоченото в документа и не се считат обвързани от тях, а в
случая самият ищец К. твърди в исковата си молба, че се е съгласил да плати
именно цената, посочена в предварителния договор 65000 лева. На практика
4
самият той не твърди съгласието му за тази цена да е симулативно, но счита,
че след като в окончателния договор е посочена по-ниска цена, той не е
обвързан от уговорената в предварителния договор, а дължи само плащане на
посочената в окончателния договор цена. Релевантният момент е
действителната воля на страните към сключването на договора. Ако
впоследствие купувачът е счел, че цената, за която се е съгласил, е била
завишена, това не се отразява на действителността на договора.
Вярно е, че при сключване на окончателен договор страните могат в
съответствие с чл.9 от ЗЗД да постигнат съгласие по отношение на
съществените елементи на договора, без да бъдат обвързани от постигнатото
съгласие с предварителния договор по тези елементи. Изменението на
клаузите на предварителния договор в сравнение със сключения
окончателния договор няма само по себе си за последица симулативност на
окончателната сделката само на това основание. В случая обаче чрез
подписаното обратно писмо се установява, че страните по договора са
постигнали съгласие за цената по договора за продажба именно такава,
каквато е определена в предварителния договор. Следователно симулативна е
не цената, посочена в предварителния договор, а тази, вписана в
окончателния договор. Искът по чл.17, ал.1 вр. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД за
установяване нищожност на уговорката за цената в предварителния договор
и прилагане на цената, посочена в окончателния договор, предявен от Л.К., е
неоснователен.
По установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване дължимостта на сумите, за които в полза на ищеца Д.Д. е
издадена заповед за изпълнение въз основа на предварителния договор. По
принцип със сключването на окончателния договор отпада правното действие
на клаузите на предварителния договор относно идентичните елементи на
двата договора (така решение от 11.05.2004 г. по гр.д.№ 1402/2003г. на ВКС,
II т.о.). В случая обаче спорът е относно симулативността на посочената в
окончателния договор цена. В исковата молба ищецът Д. е изложил
обстоятелства относно сключването на предварителния и окончателния
договор, както и подписването на обратното писмо, разкриващо симулация
относно цената, посочена в окончателния договор, и установяващо
действителната воля на страните за цената, за която са постигнали съгласие
по договора. По мнение на мнозинството от настоящия състав продавачът
5
може да основе иска си за установяване дължимостта на продажната цена на
предварителния договор, въпреки наличието на сключен окончателен такъв,
щом твърди симулативност на окончателния.
Когато страна по окончателен договор за покупко-продажба иска да
установи симулативността на посочената в него продажна цена, тя може да
направи това чрез обратно писмо. По делото е представено такова обратно
писмо, което установява действителната воля на страните относно цената на
продаваните дружествени дялове, и тя е за цена 65000 лева. Следователно
ищецът по установителния иск Д. е доказал привидността на клаузата за
цената в окончателния договор и е доказал наличието на друга действителна
уговорка относно цената, която следва да се приложи в отношенията между
страните по договора на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.
За първата вноска от цената, платима до 20.06.2018 г. в полза на Д. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
При направено от длъжника възражение ищецът в производството по чл.422,
ал.1 от ГПК следва да установи съществуването на вземането по
изпълнителния лист. Няма пречка вземането да се претендира въз основа на
предварителния договор, въпреки, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение окончателният договор
вече е бил сключен. Това е така, защото в случая продавачът твърди
привидност на цената по окончателния договор и на основание чл.17, ал.1 от
ЗЗД иска прилагане правилата на действителната уговорка, съдържаща се в
предварителния договор, за което свидетелства и обратното писмо.
Претенцията е доказана и е основателна. С издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 20.08.2018 г. е разпоредено
длъжникът Л.К. да заплати на Д.Д. 32500 лева – цена по предварителния
договор, със законната лихва от 10.07.2018 г. По отношение на ответника К.
следва да се приеме за установено, че дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът следва да бъде
осъден да заплати разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
С оглед пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, съответно подадената въззивна
6
жалба – оставена без уважение. Въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските за тази инстанция в размер на 2000 лева за
адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор от 20.10.2021 г.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260904 от 12.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 11241/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. Е. К. да заплати на Д. К. Д. разноски пред въззивния съд в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7