РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 48445/2020г. по
описа на СРС, ГО, 162 състав, е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. срещу
„С.В.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за несъществуване на вземане в полза на ответното дружество в размер
на сумата от 361, 54 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги
по фактура № **********/31.05.2019г., начислена по партида с клиентски
номер № **********, за имот, находящ се в гр. София, кв. “М.Л.”, ул.
“*******
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца Т. Д. Т., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на изводите на съда,
че между страните по делото съществуват облигационни правоотношение по
1
договор за доставка на ВиК услуги. Поддържат се релевираните доводи, че
ищецът не е собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което не е
потребител на ВиК услуги. А безспорни доказателства за обратното не били
ангажирани. На следващо място, навеждат се съображения, че по делото не е
установена реална доставка на стоки/услуги от страна на ответното дружество
в процесното жилище на претендираната стойност. Счита, че представените
писмо и справка за задълженията по партидния номер са частни
свидетелстващи документи, едностранно издадени от “С.В.” АД и съдържащи
изгодни за издателя си факти, поради което същите не се ползват с
материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения.
Тези документи са непротивопоставими на ищеца, тъй като не са подписани
от него. Приетата в първоинстанционното производство комплексна
експертиза също не може да установи дължимостта на претендираните суми,
тъй като е изготвена въз основа на изходящи от ответника едностранно
съставени документи. В жалбата са развити подробни съображения, че по
делото не са представени доказателства относно изпълнението на
предвидените в чл. 21, т. 4 и т. 5 от Общите условия на водоснабдителното
дружество изисквания, според които отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Не се твърди, нито
се установява да е спазен предвиденият в Наредбата ред, по който се
удостоверява, че абонатът не е осигурил достъп до общия или
индивидуалните водомери. Не били ангажирани доказателства и за наличието
на някое от другите изключения, визирани в приложимата Наредба,
съобразно които ответното дружество има право да получи плащане на
презюмирано количество вода. Освен това ВиК операторът бил длъжен да
уведоми етажната собственост при установяване на разминавания между
показанията на общия водомер и индивидуалните отчети, което в случая не
било сторено. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не са
необходими карнети за отчитане на водомерите, тъй като това изключение в
Наредбата било установено единствено при отчитане на електронни водомери
с дистанционен отчет, но в случая не било установено, че се касае до такъв
тип общ или индивидуален водомер. На следващо място се аргументира
становище, че по делото не е установено дали потреблението по общия
водомер е било разпределено между всички съсобственици съразмерно по
предвидения за това ред. В обобщение е направен извод, че ответното
2
дружество не е установило наличието на облигационно правоотношение
между страните, нито обема на реално доставените в имота стоки/услуги за
исковия период, поради което счита, че предявеният иск е основателен. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.
Насрещната страна “С.В.” АД не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане за доставени
потребени ВиК услуги.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че представеният
информационен лист, чието оспорване от страна на ищеца е недоказано,
удостоверява изявлението на самия ищец, че е собственик на водоснабденото
жилище, което е потвърдено и в други подписани и неоспорени от него
документи (разпределителен протокол на л. 23 от делото, писмо от 24.06.2019
г. на л. 27 на гърба). С оглед на изложеното и на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ищецът се явява потребител на ВиК услуги в
процесния имот и между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги при публично известни общи
условия. Прието е още, че от представените писмени доказателства и
заключението на допуснатата комплексна експертиза се установява, че
предвидената в Общите условия на ответното дружество и в приложимата
Наредба 4/2004г. процедура по отчет и измерване на изразходваното
количество ВиК услуги в имота е спазена. Посочено е, че претендираната
сума включва индивидуално потребление в имота на ищеца от 13 куб.м. за
периода 05.04.2019 г. – 07.05.2019 г., както и припадащият се на ищеца дял от
общото потребление във входа за по-дълъг период от 07.11.2018 г. до
07.05.2019 г. в размер на 127, 08 куб.м. Съдът е приел, че индивидуалната
консумация е изчислена съобразно представения самоотчет от страна на
потребителя, данните в който, обсъдени наред с обстоятелството, че ищецът
3
не е навел твърдения да е предоставил достъп на отчетника за снемане на
реален отчет съобразно задължението си по Наредбата, са обосновали извод,
че отразеното в оспорената фактура индивидуално потребление в имота
обективира реално консумирания обем на стоката и услугата. По отношение
на общото потребление по общия водомер е съобразено становището на
вещото лице по комплексната техническа експертиза, според което за
процесния период са се изготвяли електронни отчети, при които отразените
на водомера стойности се нанасят директно в системата с електронно
устройство, което носи отчетникът. Взети са предвид данните от
електронните отчети, представени на вещото лице под формата на извлечение
от информационната система на дружеството и съдържащи се в приложения
по делото компакт диск, установяващи припадащото се на ищеца
потребление от общия водомер в размер на посочената във фактурата
стойност – 127, 08 куб.м. По тези съображения е направен извод, че по
делото е доказано пълно и главно отчитането по законово регламентираната
процедура на посочените количества ВиК услуги в имота на ищеца, както и
общото потребление във входа, разпределено пропорционално между
отделните абонати. Ето защо предявеният иск е отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
всяка едно от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Независимо от процесуалното си качество,
кредиторът /ответникът/ трябва да докаже факта, от който твърди да
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
съществуването и изискуемостта на вземането.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство са
спорни въпросите относно съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение през исковия период, както и действителната доставка на
ВиК услуги в претендирания от ищеца размер.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
4
спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2
от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на
ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от
нормата – това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., услугите ВиК се
заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в
общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86,
ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
5
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането
на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането.
Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква
единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни
права или концесионно право, като никакви други облигационни
правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в
съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект,
присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да
обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са
относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на
ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва
имота.
По делото са приети писмени доказателствени средства, неоспорени от
ответника, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначен
извод, че той е титуляр на правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. Този извод се налага при съобразяване на представения
информационен лист /приложение № 2 към документите за откриване на
индивидуална партида/, в който Т. Д. Т. е удостоверил с полагане на подпис,
че e собственик на водоснабденото жилище въз основа на нотариален акт №
189, нот. дело № 515/2005г. Релевираното от ищеца оспорване на авторството
на документа не е доказано, поради което формалната му доказателствена
сила не е оборена. Приети са и разпределителен протокол и писмо от
24.06.2019г., подписани от ищеца, в които се съдържа признание на
обстоятелството, че е собственик на процесния имот. Доколкото тези частни
документи не са оспорени от техния автор и в приложение на нормата на чл.
6
180 от ГПК, следва да се приеме, че изявленията в тях са направени от
лицето, посочено за техен автор. Предвид обстоятелството, че с тях са
удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползат с
доказателствена сила срещу него. Посочените документи съдържат
изявление, което представлява извънсъдебно признание на ответника, че е
титуляр на правото на собственост върху водоснабдения имот. Следва да се
има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху
имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за
прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за
основателност на предявения отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземане. Ето защо извънсъдебното признание относно
титулярството в правото на собственост е достатъчно за формиране на извод
относно възникването на облигационно правоотношение между ответното
дружество и ищеца в качеството му на собственик на водоснабдения имот.
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ответното
дружество е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е доставило ВиК услуги в количество и на стойност, съобразно описаните в
процесната фактура суми. В издадената на 31.05.2019г. фактура №
********** е отразено отчитане по индивидуалния водомер в периода от
05.04.2019г. до 07.05.2019г. на консумация на питейна вода, услуги по
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в обем от 13
куб.м., и индивидуален дял от общото потребление в периода от 07.11.2018г.
до 07.05.2019г. в обем от 127, 08 куб.м. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните канализационните системи /Наредба № 4 от
2004г./, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Установяването на извършения отчет и резултатите от него се
извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
7
Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път. Относно случаите, в които потребителят на В
и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за
извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е
определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата.
В случая вещото лице Е.В., изготвила техническата част от приетата
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, е формирало
своите изводи въз основа на предоставени от ответното дружество
електронни документи, като е уточнило, че за имота е било въведено т.нар.
електронно отчитане чрез записване на данните в електронен карнет
/нанасяне от отчетника на отчетените стойности директно в системата за
отчитане посредством електронно устройство/. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по, ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Такъв ред за отчитане е предвиден и в нормата
на чл. 23, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от “С.В.” АД, одобрени от КЕВР с решение No ОУ-2 от
13.07.2016г., съгласно която отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, които с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, които може
да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет.
Ищецът е оспорил изцяло съществуването на претендираното вземане
по доводи за липса на реална доставка в твърдяния от ответното дружество
обем. Описаните в заключението на комплексната експертиза и представени с
компакт-диск по делото справки представляват частни документи,
8
едностранно съставени от ответника, които не се ползват с материална
доказателствена сила и отразените в тях данни са непротивопоставими на
ищеца. При липсата на други доказателства /а и липса на установени
нормативни изисквания за отчитането чрез електронен карнет/ съдът намира,
че в доказателствена тежест на ответното дружество е било да установи
начинът на снемане на данните в електронният карнет и как се констатират
отчитаните чрез него количества. В този смисъл независимо, че за тях не важи
изискването за подпис от страна на потребителя на ВиК услуги по чл. 23, ал. 4
от Общите условия, при оспорване на дължимите количества
водоснабдителното дружество е следвало да установи каква е била
методологията по отчитането на посочените количества. При липсата на
такива доказателства съдът не би могъл да направи извод, че вписаните в
електронния карнет данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги в
претендирания размер - както по общия водомер, така и по индивидуалния
такъв.
В Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа
на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени
изчерпателно. С оглед това въззивният съд приема, че в проведеното
производство не е доказано реално потребление на ВиК услуги за исковия
период, през който от страна на ищеца са издавани фактури за начислените и
дължими суми от ответника. Не е доказано и наличие на визираните в чл. 35 и
чл. 39 от Наредба № 4/2004г. изключения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на количеството
и стойността на реално доставените и отчетени ВиК услуги за процесния
период. Освен това следва да се има предвид, че на ищеца е начислена за
плащане вода, отчетена по индивидуалния водомер, както и "суми за общо
потребление" /разлика между показанията на общия водомер и сбора от
показания на индивидуалните водомери на всички потребители от мрежата в
сградата-етажна собственост/, като е наведено изрично възражение, че
9
ответникът не е установил методологията, по която е разпределено това общо
потребление. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. за сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време, а според ал. 3 – така отчетеното количество вода
се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия
период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при
условията и по реда на тази наредба. В случая вещото лице В.по назначената
комплексна техническа и счетоводна експертиза е заявила при изслушването
си в публичното съдебно заседание пред СРС на 26.01.2021г., че отчетеното
по общия водомер общо потребление по правило се разпределя
пропорционално за всички потребители, но изрично е уточнила, че в случая
не е изследвала въпроса дали това разпределение е извършено правилно, т.е.
дали количеството потребление е разпределено пропорционално на всички
потребители. С оглед изложеното се налага извод, че ответното дружество не
е установило по реда на пълното и главно доказване, че на ищеца е начислено
задължение за отчетената по общия водомер вода, представляващо
припадащата му се съразмерно част от потреблението за общи нужди. Не са
ангажирани доказателства какви са реалните отчети за общия водомер на
сградата, както и спазен ли е установеният в чл. 32, ал. 3 от Наредба №
4/2004г. ред за определяне на припадащата са на всеки потребител част от
отчетеното по общия водомер общо потребление.
С оглед изложеното се налага извод, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен. Като е достигнал до други изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна
такса в размер на 26, 13 лева.
При този изход на спора в полза на адвокат М.Л. Л. – процесуален
представител на въззивника следва да се присъдят разноски за адвокатско
10
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които възлизат на сумата от 300 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
първоинстанцинното производство разноски в размер на 51, 41 лева за
държавна такса.
В полза на адвокат Н.И.И. – процесуален представител на ищеца следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в първоинстанционното производство по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които
възлизат на сумата от 300 лева.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящето решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20060582 от 08.03.2021г., постановено по
гр.дело № 48445/2020г. по описа на СРС, ГО, 162 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. Т., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. София, ул. „******* срещу „С.В.“ АД, с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, жк *******, ул. *******
А иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 361, 56 /триста шестдесет и един лев и 56 ст./
лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги по фактура №
**********/31.05.2019г., начислена по партида с клиентски номер №
**********, за имот, находящ се в гр. София, кв. “М.Л.”, ул. “**********
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, жк *******, ул. ******* А да заплати на Т. Д. Т., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 51, 41 /петдесет и един лев и 41 ст./ лева – съдебни разноски в
11
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 26, 13 /двадесет и шест лева и 13 ст./ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, жк *******, ул. ******* А да заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*******,
офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от
300 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на Т. Д. Т. по гр.д. № 48445/2020г. по описа на СРС, ГО, 162
състав.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, жк *******, ул. ******* А да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „*******,
офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от
300 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на Т. Д. Т. по в.гр.д. № 6431/2021г. по описа на СГС, ГО, II
А въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12