Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./16.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20947/2019 г.
Производството по делото е образувано
въз основа на предявени от страна на „К.И.“
АД, ЕИК ********* – правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище
адрес на управление:*** срещу И.А.И., ЕГН **********, адрес: *** обективно
кумулативно съединени искови претенции, с които се претендира да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от
900 лева, представляваща дължима главница по договора за потребителски кредит
„Екстра“ № 81247/26.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.08.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 75,60 лева, представляваща дължима договорна
лихва за периода 26.12.2018 г. до 26.07.2019 г. /след извършено уточнение на
исковата претенция по реда на чл. 129 ГПК/; на основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 574,37 лева, представляваща
дължима договорна такса „гарант“ за периода от 26.12.2018 г. до 26.07.2019 г.
/след извършено уточнение на исковата претенцията по реда на чл. 129 ГПК/; на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД сумата от
39,02 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода 27.12.2018 г. до
14.08.2019 г., за които
суми е издадена по ч.гр.д. № 13095/2019 г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК.
В
исковата молба ищецът излага следните факти и обстоятелства:
Твърди, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13095/2019 г. по описа на
ВРС, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на ответника. Поради това
счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за
установяване на претендираните вземания. Твърди, че И.А.И. е кандидатствал за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството. В резултат на
подадената заявка, служител на дружеството се е свързал с ответника на
посочения от него телефон, в разговор с когото е потвърдил самоличността си и
желанието да получи сумата от 900 лева. На посочена от И. електронна поща е
изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, където чрез
посочен линк е потвърдил сключването на договора и в последствие желаната сума
му е била преведена чрез системата ипей и получена на каса на партньорски офис
на изипей срещу представена от него лична карта. Твърди, че съобразно сключения
между тях договор, ответникът е избрал да му бъде осигурен гарант за ползване
на кредита, съобразно което се е задължил да заплати и такса „Гарант“ за
предоставената услуга – т.4 от договора. Заявява, че на И. е предоставена
преддоговорна информация както и че същият се е запознал и приел общите условия
на предлагания му кредит. Съобразно сключения договор ищецът е поел
задължението да му предостави заем под формата на потребителски кредит, а
ответникът се е задължил да върне предоставения кредит с договорна лихва и
такса „Гарант“ като общо задължението възлиза на 1592,37 лева, платимо на осем
равни месечни вноски на следните падежи: 26.11.2018 г.; 26.12.2018 г.;
26.01.2019 г.; 26.02.2019 г.; 26.03.2019 г.; 26.04.2019 г.; 26.05.2019 г. и 26.06.2019
г. Предвид извършено плащане на дължимите лихви и такси „Гарант“ на 26.11.2018
г., срокът за погасяване на кредита е бил удължен до 26.07.2019 г. На
26.12.2018 г. е извършено частично плащане в размер на 52,75 лева. Последващи
плащания след това не е имало. Моли исковите претенции да бъдат уважени като претендира
присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника чрез назначения особен представител. Твърди, че одобрение
на заявката на ищеца не е налице, както и че е провеждан разговор между
страните по телефона. Твърди, че сумата от 900 лева не е получена от ответника.
Оспорва и представените общи условия, както и обстоятелството, че договорът е
валидно сключен, тъй като твърди, че същият следва да е подписан с електронен
подпис. Предвид горните оспорвания, твърди че не е възникнало задължение за
заплащането и на претендираната договорна лихва. Заявява, че клаузата от
договора относно таксата „Гарант“ е нищожна, съгласно разпоредбите на ЗКП.
Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради
противоречието му със закона с оглед липсата на подписи на страните и поради
накърняване на добрите нрави. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът след като съобрази събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа страна:
По делото са приети три електронни
документа, възпроизведени съгласно изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен
носител като преписи: първият, от които ненаименуван и съставляващ "Заявка
за кредит" /лист 11 и 12 от делото/, в който се съдържат следните данни за
ответника - имена, ЕГН, е-мейл, данни за №, датата на издаване и за издателя на
лична карта, телефон за контакт, настоящ адрес, роднина за контакт, семейно
положение, образование, притежавани жилище и личен автомобил, адрес по лична
карта; вторият, наименуван "Заявка № 81247"
/листове 8 и 9 от
делото/, в който се съдържа следната информация : информация за кандидата -
Заявка № 81247, дата и час на потвърждение на заявката
- 26.10.2018 г. в 16.03.25 ч., клиент № 76949 – И.А.И.;
информация за заявката - продукт Екстра, заявен на 26.10.2018 г. в 15:59:03 ч.,
статус - подписан, IP на клиент; информация за кредита - искана сума - 900 лв.,
сума за връщане – 1721.97 лв., банкова гаранция - иска банкова гаранция, дата
на одобрение - 17:00:42 ч., одобрен от - Niki, отстъпка - 60, цел на кредита - ремонт, договорът е
видян на - 26.10.2018 г 17:06:22 ч.; информация за плащане - метод на плащане -
Изипей; работа - назначен постоянен трудов договор; университет - не е избран;
фирма – Смарт селекшън ООД – град Варна; позиция - шофьор; населено място -
Варна; адрес на работно място; телефон на работодател; доходи в лева - заплата
- 1500 лв.; получавам заплата на – 15-то число; доход от наем - 300 лв.;
разходи в лева -- 0; комунални услуги; за домакинство; други кредити - да,
стойност 15000 лв., вноска месец 300 лв., оставащи вноски 35; други лизинги –
не.
Третият
електронен документ, представен на хартиен носител, приет като писмено
доказателство по делото е договор № 81247/26.10.2018 г. със страни „К.и.“ ООД,
ЕИК ********* като кредитодател и И.А.И., ЕГН ********** като кредитополучател,
от който е видно, че е предоставен от страна на кредитодателя кредит в размер
на 900 лева за задоволяване на потребителски нужди. Срокът за погасяване на
същия е осем месеца от подписване на договора до 26.09.2019 г. Установява се,
че страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36% и
годишен процент на разходите – 49.7%. В т.4 на договора е отразено, че
кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за
гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да плати такса
гарант в общ размер от 605,97 лева, разсрочена към месечните му вноски, които
включват дължимата главница и лихва. В т. 6 от договора е договорено, че
кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем при липсата на
плащане на две поредни вноски, съгласно приложения към договора погасителен
план, както и да претендира всички суми по кредита ведно с начислени лихви,
главници, такса гарант и разноски. От приложеният към делото погасителен план
се установява, че първата падежна дата е 26.11.2018 г., а дължимата за всеки от
осемте месеца месечна вноска възлиза на 199.05 лева. По делото е представен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 26.10.2018 г. подписана едностранно от заемодателя. Представени и
приети по делото са общите условия на „К.и.“ ООД приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит.
Приета
като писмено доказателство е разписка за извършено плащане № 2000000163553498 от
26.10.2018 г. с наредител „К.И.“ и получател И.А.И. в размер на 900 лева с
основание паричен превод към EasyPay – договор №
81247/26.10.2018 г.
Като
писмено доказателство по делото е приета разписка № 2000000166961570 от
10.12.2018 г., от която е видно, че И.А.И. е заплатил на „К.и.“ ООД сумата от
90 лева, представляваща вноска по кредит. От банков превод от 22.07.2019 г. се
установява, че е преведена в полза на ищеца от ответника сумата от 50 лева.
По
делото е прието заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че
кредитодателят е предоставил на И.А.И. сумата от 900 лева на 26.10.2018 г. чрез
паричен превод към Изипей по договор № 81247/26.10.2018 г. Вещото лице е
посочило, че на 10.12.2018 г. и на 22.07.2019 г. са извършени две плащания в
размер на 90 лева и 50 лева, с които са погасени задълженията по първа и втора
вноска без дължимата главница с падеж както следва 26.11.2018 г. и 26.12.2018
г. Размерът на просрочените задължения е 900 лева – дължима главница; 75.60
лева – дължима договорна лихва и 574,37 лева – дължима „такса гарант“. В
заключението е отразено, че дължимото обезщетение за забава върху дължимата
главница от 900 лева е в размер на 31.25 лева за периода от 27.12.2018 г. до
14.08.2019 г. Размерът на договорната лихва не надвишава три пъти законната
лихва. При изчисляване на компонентите на ГПР, ако се добави и такса гарант,
тогава ГПР се равнява на 384,89% и надвишава пет пъти законната лихва.
Като
писмено доказателство е приета разписка № 07000807881821/26.10.2018 г.,
подписана от И.И., в която последният удостоверява, че е получил сумата от 900
лева с наредител „К.И.“ и посочено основание договор 81247/26.10.2018 г. Това
писмено доказателство не е оспорено по реда на чл. 193 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни изводи :
Предявените установителни искове са
допустими, тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба,
вследствие връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на
основание чл. 47, ал.5 ГПК и имат за предмет вземанията посочени в заповедта.
Първият спорен между страните въпрос е
този дали е налице валидно възникнало между тях облигационно правоотношение,
съобразно действащата в страната нормативна уредба.
Процесният договор за
кредит е сключен от разстояние, като по отношение на същия намира приложение
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В
разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът
изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е
изключително за доставчика, т.е. кредитодателят.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3
ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13,
ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис –
чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В
този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 672 по
описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/ 19.02.2014 г., постановено по
гр.д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС. В настоящия случай електронните
документи са представени на хартиен носител от страна на ищеца, надлежно
заверени по реда на чл. 183 ГПК и са приети от съда като доказателства. Не е
направено искане от страна на ответника за тяхното представяне на електронен
носител, поради което представените преписи доказват авторството на изявлението
и неговото съдържание.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – електронна заявка за получаване на кредит №
81247, разписка за извършено плащане № 2000000163553498 от 26.10.2018 г.,
договор № 81247/26.10.2018 г., както и общи условия към него, може да се
направи извода за възникване на облигационна връзка между страните. Договорът е
консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на договорената
сума. В настоящият случай ответникът И.А.И. е получил сумата от 900 лв. на
26.10.2018 г., който факт се доказва от
приетата в оригинал по делото разписка № 07000807881821/26.10.2018 г. с посочено
в нея основание процесния
договор за потребителски кредит № 81247/26.10.2018 г.
С оглед гореизложените
мотиви, съдът приема за доказан фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит с
предоставена в заем сума от 900 лв. и срок на връщането й – 8 месеца. С оглед изложените
съображения за наличието на годна доказателствена стойност на представените на
хартиен носител електронни документи е установено и съдържанието на
облигационното отношение между страните. От съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и с оглед заключението по назначената ССчЕ, което
съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по
делото доказателствен материал, се установява, че ищецът /кредитодател/ е
изправна страна по същото, а ответникът /кредитополучател/ с оглед
преустановеното плащане на дължимите месечни вноски е неизправна такава.
С оглед естеството на спора за
съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към
процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно. В този смисъл е ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на
спора съдът е длъжен служебно да разгледа
въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните
правни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че
клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение за потребителя да заплати
такса "Гарант", включена в месечните вноски в размер на 75,75 лв.
месечно или в общ размер от 605.97 лева, е уговорена във вреда на потребителя и
е нищожна /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. Таксата е определена в размер, почти равен с
размера на отпуснатия кредит, и води до неоснователно обогатяване на кредитора
и създава опасност от свръхзадлъжняване на потребителя, което противоречи на
изискванията за добросъвестност, което обуславя извода за неравноправност на
клаузата по смисъла на чл. 145, ал. 1 ЗЗП. В случая таксата е включена като падежно
вземане – част от дължимата вноска, като същевременно не е отразена в размера
на ГПР, който съобразнозаключението на вещото лице възлиза на 384,89% при
включване в него и на такса „Гарант“. По този начин заобикаля ограничението в
чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР, което обуславя нищожност на договорната
клауза относно таксата гарант и съответно недължимост на претендираното на това
основание вземане.
Клаузите, уреждащи договорната лихва,
доколкото уговорената възнаградителна лихва сама по себе си не нарушава
забраната, установена в чл. 19 ал. 5 от ЗПК, нито накърнява добрите нрави. От
заключението на вещото лице се установява, че същата дори не надвишава и три
пъти законната лихва, поради което и съдът приема, че цената на кредитиране не
е прекомерна и договорната лихва се дължи.
С оглед
гореизложените мотиви и при съблюдаване заключението по назначената ССчЕ, което
съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че кредитополучателят И.А.И.
дължи връщане на претендираната главница и договорна лихва. Предвид доказаното
плащане на сума по кредита в размер на 107,35 лева, представляваща такса гарант,
с тези суми следва да се погаси при спазване на поредността, предвидена в
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, дължимата договорна лихва /75,60 лева/ и
част от главницата по процесния договор /900 лева/ като първата се погасява
изцяло, а втората остава дължима в размер на 868.25 лева.
Предвид дължимостта на претендираната главница, основателна се явява и
акцесорната претенция за претендираната лихва за забава за заплащане на
дължимата главница по реда на чл. 86 ЗЗД. Съдът не кредитира заключението на
вещото лице досежно изчислената лихва за забава, доколкото същата е изчислена върху
сумата от 900 лева. Лихва за забава, след извършеното погасяване на част от
главницата, следва да се начисли върху оставаща неплатена част от втора вноска
за периода от 27.12.2018 г. до 14.08.2019 г. и върху всички оставащите вноски
за периода след датата на падежа на всяка от тях до 14.08.2019 г. Крайната дата
– 14.08.2019 г. е посочена от ищеца с депозираната искова молба. С помощта на
лихвен калкулатор съдът изчислява, че дължимата лихва за забава върху
оставащата незаплатена част от втора вноска и върху оставащите вноски до края,
възлиза в общ размер на 29,19 лева.
С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция с
правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД относно дължимата главница
по договора за потребителски кредит „Екстра“ № 81247/26.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 19.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата следва да се уважи в размер от 868,25 лева,
а за горницата над 868,25 лева до пълно претедирания размер от 900 лева – да се
отхвърли. Исковите претенции с които се иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 75,60
лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 26.12.2018 г. до
26.07.2019 г., на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.
79 ЗЗД и сумата от 574,37 лева, представляваща дължима договорна такса „гарант“
за периода от 26.12.2018 г. до 26.07.2019 г. – следва да се отхвърлят изцяло, а исковата претенция с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца мораторна
лихва за периода 27.12.2018 г. до 14.08.2019 г. следва да се уважи за сумата от
29,18 лева, а за горницата над 29,18 лева до пълно претендирания размер от 39,02
– да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
Направено е искане единствено от
страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК включват – 31,78 лева /държавна такса в
заповедното производство/; 300 лева /адвокатско възнаграждение в заповедното
производство/; 168,22 лева /държавна такса в исковото производство/; 300 лева
/адвокатско възнаграждение в исковото производство/; 200 лева /депозит за
особен представител; 250 лева /депозит за изготвяне на ССчЕ/. Претендираните
разноски за исковото производство възлизат на 918,22 лева, а за заповедното
331,78 лева. С оглед частично уважените искови претенции в тежест на ответника
следва да се възложат разноски за исковото производство в размер на 518,60
лева, съобразно уважената част от исковите претенции. При съблюдаване постановките на
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне и за
разноските в заповедното производство. Предвид уважената част от исковите
претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 187,39
лева за заповедното производство
С
оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в
отношенията между „К.И.“ АД, ЕИК ********* –
правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище адрес на управление:***
и И.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, че И.А.И., ЕГН ********** дължи на „К.И.“ АД, ЕИК
********* – правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* сумата от 868,25 лева, представляваща дължима главница по договора
за потребителски кредит „Екстра“ № 81247/26.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
19.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13095/2019
г. по описа на Районен съд – град Варна, като отхвърля исковата
претенция за горницата над 868,25 лева до пълно претендирания размер от 900
лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от страна на „К.И.“
АД, ЕИК ********* – правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище
адрес на управление:*** срещу И.А.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, с които се
претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.А.И.,
ЕГН ********** дължи на „К.И.“ АД, ЕИК ********* – правоприемник на „К.и.” ООД,
ЕИК ********* сумата от 75,60 лева,
представляваща дължима договорна лихва по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 81247/26.10.2018 г. за периода 26.12.2018 г. до 26.07.2019 г., за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13095/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения
от страна на „К.И.“ АД, ЕИК ********* –
правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище адрес на управление:***
срещу И.А.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, с които се претендира да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че И.А.И., ЕГН **********
дължи на „К.И.“ АД, ЕИК ********* – правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* сумата от 574,37 лева, представляваща
дължима договорна такса „гарант“ по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
81247/26.10.2018 г. за периода от 26.12.2018 г. до 26.07.2019 г., за която сума
е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13095/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „К.И.“ АД, ЕИК ********* –
правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище адрес на управление:***
и И.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, че И.А.И., ЕГН ********** дължи на „К.И.“
АД, ЕИК ********* – правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* сумата от 29,18 лева, представляваща
дължима лихва за забава за периода 27.12.2018 г. до 14.08.2019 г., за която сума
е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13095/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна като отхвърля исковата претенция за горницата над 29,18 лева до пълно
претендирания размер от 39,02 лева
ОСЪЖДА И.А.И.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „К.И.“ АД, ЕИК ********* –
правоприемник на „К.и.” ООД, ЕИК ********* със седалище адрес на управление:***
сумата от 518,60 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковите претенции и сумата от 187,39 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.
78 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: