РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330106866 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 82, 46 лв.- главница, включваща 67, 46 лв.- застрахователно
обезщетение и 15 лв.- ликвидационни разходи, представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна полица „*******“
№****************/ *, за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № *********,
в резултат на настъпило ПТП на дата *********г., при което лекият автомобил попада
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „******“ в гр.
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда / 23.04.2021г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „********” рег. № ********** е
застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран
в застрахователна полица „******“ № **************/ * от ********г., с период на
валидност на покритието от *********г. до********г. Сочи се, че увреденият
автомобил е служебно МПС, собственост на „МКБ Аутопарк“ ООД, с което именно е
сключен и договорът за имуществено застраховане. Посоченият автомобил е бил
предоставен за ползване на дружество „Куадрант Бевъриджис“ АД по силата на
договор за лизинг. На дата ***********г., посоченото МПС било управлявано от П. Б.
И. И., когато на бул. „******“ в гр. ******** попаднало в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото
МПС настъпили увреди по задна дясна гума. Ищцовото дружество било уведомено за
увредите и била регистрирана настъпилата щета, за което била създадена претенция по
щета № ******************. Било констатирано че гумата не подлежи на ремонт и
следва да бъде заменена с нова такава. Възстановяването на вредите се извършило чрез
1
закупуване на нова гума, като ищецът заплатил стойността й по сметка на ползвателя
на автомобила- „Куадрант Бевъриджис“ АД. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил
увреденото лице, встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното
срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. До ответника била отправена
регресна покана за заплащане на сумата от 82, 46 лв., но било отказано възстановяване
на същата. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска по основание и размер.
Възразява се, че между ищеца и увреденото лице не съществува застрахователно
правоотношение. Възразява, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите материални увреди по лекия автомобил. Поддържа се,
че ищецът не е заплатил застрахователно обезщетение по заведената щета. Релевира се
възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с
пътните и атмосферни условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на
договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния
механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по
застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № ********** ), както и размера на
дължимото обезщетение.
Между страните не е налице спор, че бул. „*******“ се намира в
административните граници на гр. ******** ( поради което и пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск е Община Пловдив).
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД и
собственика на МПС рег. №***********, обективирано в застрахователна полица
„*********“ № *********************/ * от ******г., с период на валидност на
покритието от ******г. до ******г. Следва да се посочи, че между собственика на
процесното МПС – „МКБ Аутопарк“ ЕООД и ищеца е сключен Рамков договор за
застраховане № ******** от*******г., ведно с приложения към него / л. **- ** от
делото /. Предвид това, процесният договор за имуществено застраховане е пореден
между страните по рамковия договор за застраховане. В тази връзка, неоснователно е
възражението на ответника, че в договора за имуществено застраховане не са посочени
покритите рискове. Същите са обективирани в чл. 2 „Покрити рискове“ от рамковия
договор ( л. ** от делото ), както и в приложимите Общи условия на ищцовото
дружество към Автомобилна застраховка „*******“ ( л. **от делото ) . В посочените
два документа ясно е отразено, че ищцовото дружество покрива увреди, причинени
вследствие на „сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това
число ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата“. Неоснователно е и
възражението на ответника за липса на съществуващо застрахователно
правоотношение. Както вече бе коментирано, между ищецът и собственикът на
увредения автомобил е сключен рамков договор за застраховане, като обективираното
2
в застрахователна полица „*****“ №*********/ * от **********г. е поредното
договорно проявление на посочения рамков договор. Допълнително, от приетото по
делото заключение по изготвената ССчЕ / л. ***- *** / се изяснява, че дължимата
застрахователна премия по процесната застрахователна полица, която е в размер от 510
лв. е изцяло заплатена от застрахованото лице на ищеца по банков път на
**********г. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие (********г. ) е било налице осигурено покритие
по силата на посоченото застрахователно правоотношение. Нужно е да се посочи и че
застрахователното събитие е настъпило в периода на застрахователно покритие (
***********г. ).
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата-
***** г. е настъпило ПТП – управляваният от Б. И. И. лек автомобил рег. № *********
попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „*****“ в гр.
******. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- задна
дясна гума на автомобила е увредена до степен, налагаща цялостната й подмяна с
нова. От заключението по изготвената САТЕ / л. ***- ***/, което съдът кредитира
изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и
неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по
автомобила са вследствие на установената неравност на пътя ( дупка в пътната
настилка ), като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети.
Вещото лице е отразил, че на посочените координати в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие са налице множество неравности по бул. „*****“, които в
различни периоди от време са били обработвани частично чрез полагане на асфалт.
Предвид множеството увреди на асфалтовата настилка на бул. „******“, експертът не
е посочил точно в коя дупка от пътното платно на булеварда е пропаднал процесният
автомобил. Експертът е посочил, че именно вследствие на пропадане в пътна
неравност, задна дясна гума на автомобила се е увредила. Отразено е и че общата
стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила, в това
число и ликвидационните разходи възлизат на сума в размер от 83, 86 лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установиха други обстоятелства,
при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът приема, че механизмът на
настъпване на ПТП е описаният по- горе (попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена неравност на пътя ). Във връзка с възраженията на ответната страна,
съдът счита за нужно да изтъкне и следното: предвид факта, че съобразно
заключението на вещото лице, бул. „*****“ в гр. ******** е осеян с неравности, които
са частично попълнени с асфалт, то не само правно, но и житейски необосновано е да
се очаква, че за уважаване на исковата претенция, ищецът следва да посочи точната
дупка, в която процесното МПС е пропаднало. Приемането на противното, на практика
би означавало ответникът да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение и да се ползва от обстоятелството, че не изпълнява задължението си да
поддържа процесната пътна отсечка.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото
свидетел Б. И. И. / л. *** /. Бидейки водач на процесното МПС към момента
настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен
източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че на процесната дата е
управлявал лекия автомобил „********“ по бул. „********“ в гр. *******. Движел се е
със скорост от около 30 км/ч, когато автомобилът пропада в значителна неравност (
дупка ) на пътното платно. Свидетелят изтъква, че от силата на удара целият
автомобил е подскочил. Поддържа, че дупката на пътното платно е била необезопасена
и несигнализирана. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е
преминало през дупката на пътното платно, свидетелят е усетил тропане. Свидетелят
3
изтъква, че веднага след това е спрял и е констатирал повредата по задна дясна гума-
същата е била спукана. Свидетелят сменил гумата и продължил движението с
автомобила. Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета
и са предприети действия по отстраняване на повредите.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от
него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
Нужно е да се посочи и че отремонтирането на увредите по процесното МПС,
съответно заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на
свидетеля се изяснява и от приетия по делото опис към платежни нареждания ( л.
****** гръб- плащането е на позиция „**“ ). Сумата е изплатена по сметка на
дружество „Куадрант Бевъриджис“ АД- ползвател на автомобила по силата на договор
за лизинг. Фактът на плащане на застрахователното обезщетение се изяснява и от
приетото заключение по изготвената ССчЕ- експертът е категоричен, че
застрахователното обезщетение в размер от 67, 46 лв. е заплатено с кредитен превод
от ********г. / т. *- ва от заключението- л. *** от делото /. Съдът счита за нужно да
посочи и че съвсем правилно, ищецът е заплатил обезщетението по сметка на
лизингополучателя. Съобразно нормата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, при частични вреди
обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка
на бул. „******“ в гр. ******* осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя ( вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им ) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди.
От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.
От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите,
поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за
липса на причинно- следствена връзка между увредите по МПС и настъпилото ПТП на
дата ***********
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не
бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което
4
да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на
придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или
несъобразена ( водачът се е движел със скорост от около 30 км/ч). Впрочем, не може да
се изисква от водача на МПС, да предвижда наличието на неравност на пътното платно
( дупка ) и да се очаква от него да предприеме спасителна маневра. Напротив-
очакването на всеки водач на МПС е, че дадена пътна отсечка, отворена за обществено
ползване отговаря на изискванията за безопасност.
Предвид изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ,
вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято
възстановителна стойност възлиза на 83, 86 лв с ДДС ( т. 2- ра от заключението е
експерта ). Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда
на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета ), то меродавна за определяне
размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност ( в
тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во
ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение №
141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по
т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ). В конкретния случай застрахователят е заплатил
обезщетение на увреденото лице в размер от 67, 46 лв. ( съобразно заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ ). Към тази величина следва да се включи и сумата
от 15 лв. – ликвидационни разходи във връзка със заведената при ищеца щета. Следва
да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ изрично повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат
възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията. Предвид това, по
регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 82, 46 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 82, 46
лв.
Върху претенцията за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /23.04.2021г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в общ размер от 408 лева, формирана, както следва- 168 лв. с ДДС –
заплатен адвокатски хонорар, 50 лв. държавна такса, 15 лв.- депозит за свидетел, 100
лв.- депозит за изготвяне на САТЕ, 75 лв.- депозит за изготвяне на ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1 Кодекс за
застраховането, сума в размер от 82, 46 лв.- главница, включваща 67, 46 лв.-
застрахователно обезщетение и 15 лв.- ликвидационни разходи, представляваща
регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна
полица „********“ № *************/*, за причинени имуществени вреди по МПС с
5
рег. № *********, в резултат на настъпило ПТП на дата ************г., при което
лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на
бул. „******“ в гр. *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 23.04.2021г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 408 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6