№ 72
гр. Перник, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720104405 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. А..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2667,61 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в **********, инсталация **********, аб.
1
№ *****, за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.; сумата 369,35 лева, представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.12.2019 г. до 03.11.2022 г.; сумата
0,17 лева, представляваща лихва за периода от 16.10.2019 г. до 13.07.2021 г. върху платена
главница за дялово разпределение за периода 08.2020 г. до 04.2021 г., за които суми е
издадена ЗИПЗ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59/2023 г. на Районен съд – Перник.
Претендират се разноски.
Ответникът Д. Б. А. не е депозирала писмен отговор, не се явява в настоящото
съдебно заседание, за което е редовно призована, не изпраща представител, не депозира
молба за гледане на делото в отсъствие на такъв и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът, като съобрази твърденията и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. По акцесорния
иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай предпоставките по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил
искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане
на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се
явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (Заявление-декларация за откриване на
партида, договор за наем на недвижим имот, нотариален акт за собственост, удостоверение
за идентичност на имот, извлечение от сметки по месеци за процесния период, договор
2
между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение, съобщение
към общи фактури, протокол от ОС на СЕС за избор на фирма за дялово разпределение,
договор между ищеца и ТЛП, Общи условия и документите за дялово разпределение и
годишни отчети за процесния период, представени от ТЛП) предявеният иск е вероятно
основателен, поради което следва да бъде уважен, ведно с произтичащите за това правни
последици и присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу Д. Б. А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, обективно
кумулативно съединени искове с право основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
съществува изискуемо вземане спрямо Д. Б. А. за сумата от 2667,61 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в **********, инсталация **********, аб.
№ *****, за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.; сумата 369,35 лева, представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.12.2019 г. до 03.11.2022 г.; сумата
0,17 лева, представляваща лихва за периода от 16.10.2019 г. до 13.07.2021 г. върху платена
главница за дялово разпределение за периода 08.2020 г. до 04.2021 г., за които суми е
издадена ЗИПЗ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59/2023 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Д. Б. А., с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 60,74 лв. – държавна такса в
исковото производство; сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство; сумата 60,74 лв. – държавна такса в заповедното производство и сумата
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага срещу него със защитата по чл. 240 ГПК да поиска
отмяната му пред Окръжен съд – Перник в едномесечен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „Техем Сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
*********, като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3