Р
Е Ш Е
Н И Е №55
гр. София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 180 по описа за 2019 г. на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Е.А.И. е предявил срещу „С.“ ООД иск за
обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на лек автомобил,
инкорпориран в договор за финансов лизинг № 90075512/12.06.2013 г., а именно
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МL320CDI 4 MATIC, рама
№WDC1641221A451101, година на производство 2008. В исковата молба и
уточняващата такава се твърди следното: На 12.06.2013 г. между ищеца като
лизингополучател и ответника като лизингодател бил сключен договор за финансов
лизинг № 90075512/12.06.2013 г. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МL320CDI 4 MATIC, рама №WDC1641221A451101, година на производство 2008, на
обща лизингова стойност 72476 лв. с вкл. ДДС, главница, стойност на
допълнителни разходи, вноска за застраховка „Каско” за първата година и
договорна лихва, със срок на договора 36 месеца. Към 13.11.2015 г. ищецът
изпаднал в забава за плащане на месечните вноски, което довело до
преструктуриране на финансовия лизинг и на 13.11.2015г. с ответника постигнали
споразумение за следното: Остатъкът от задължението да бъде заплатено за 36
месеца при месеча вноска в размер на 847.43 лв., като отделно от тази вноска
ищецът дължал и размера на пътния данък и премията по застраховка „Каско“ за
целия срок на договора, а всички други условия на сключения договор за лизинг
се запазвали. Задължил се още да плати първоначална вноска в размер на 10000
лв. в брой или да прехвърли на ответника правото на собственост на полуремарке
марка Krone, модел SDP 27, рама № WKESD000000370335, peг. № РВ 66 29. 3а
погасяване на натрупаните до този момент задължения по процесния договор за лизинг в размер на 14000 лв.
ищецът се задължил да изработи и достави на посочена от ответника фирма 530 бр.
дървени палети с размер 120x80 см. в срок до 31.01.2016 г. Посоченото по-горе
било договорено на среща, проведена в автокъща на ответника, устно, между него
и представители на ответното дружество. На ищеца бил предоставен погасителен
план, с който се съгласил, като уговорката била адвокатът на ищеца да изготви
споразумението писмено и да го изпрати по електронната поща на ответника, след
което същото да бъде подписано и изпратено на ищеца. Между присъствалите на
срещата представители на ответника и адвокатът на ищеца многократно били
провеждани телефонни разговори за подписване на споразумението и връщане на
ищеца на правото на собственост на полуремаркето, но това не станало. През м.
ноември 2018 г. ищецът изпълнил изцяло поетите задължения по споразумението,
включително и задължението да изработи и достави дървените палети. Поради
изпълнение на задълженията на ищеца по договора и допълнително уговореното
между страните, плащането на пълната лизингова цена на лизнговата вещ и
уреждането на всичките финансови взаимоотношения между страните по договора
съгласно чл. 42 от същия следвало ответникът да прехвърли на ищеца правото на
собственост върху автомобила при условията на чл. 5 от договора: 1. Отправяне
на писмено заявление в 14 дневен срок от
изтичането на срока на договора до лизингодателя, че лизингополучателят желае
да придобие правото на собственост върху лизинговия автомобил /което условие
ищецът твърди, че е изпълнил на
14.01.2019 г. като изпратил заявлението с „Т.“/; 2. Лизингополучателят да не е
в неизпълнение на което и да е от задълженията си по договора към момента на
искането /което условие съобразно гореизложеното според ищеца също било
изпълнено/. Със същата покана ищецът уведомил лизингодателя, че следва да му
бъде върнато и правото на собственост на
полуремаркето. Поканата била получена от ответника на 15.01.2019 г., но
последният не прехвърлил правото на собственост върху лизинговата вещ, въпреки
че в договора за лизинг се съдържали клаузи и условия, при които то следва да
бъде прехвърлено на лизингополучателя. Поради това се предявява настоящият иск.
Искът е с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД.
Преписи от исковата молба,
уточняващата такава и приложенията са връчени на ответника на 07.08.2019 г. и в
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, изтекъл на 21.08.2019 г. /вкл., присъствен ден/,
ответникът не е подал писмен отговор /такъв е депозиран едва на 04.09.2019 г.,
поради което не е взет предвид от съда/.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен и следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
Установява
се от доказателствата по делото /не се и спори за това/, че между страните е
сключен договор за финансов лизинг при описаните в исковата молба условия.
Не се
установи по делото, че към договора са сключвани допълнителни споразумения. Твърденията
на ищеца в тази насока не се доказаха /самият ищец твърди само наличие на устни уговорки, след
които не се стигнало до подписване на писмено споразумение; писмената форма в
случая не е такава за действителност на споразумението, но е форма за
доказване, а в случая самите твърдения на ищеца са, че такова писмено споразумение
не е сключено, а надлежни доказателства за наличие на устни уговорки с
твърдените от ишеца условия не са ангажирани по делото/. Отговорът на
ответника, в който също се навежда твърдение за сключване на допълнително
споразумение /различно от твърдяното от ищеца/ е депозиран след срока за това,
съответно съдът не е взел предвид същия и не коментира изложените в него
фактически твърдения и правни доводи /само за пълнота на изложението – дори
отговорът да беше депозиран в срок това не би променило горните изводи досежно
липсата на допълнителни споразумения към договора, тъй като представеното с
този отговор допълнително споразумение не е подписано от страните, а не е
налице признание на този факт от ищеца/.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от договора лизингополучателят придобива правото на собственост
върху автомобила след изтичане срока на договора при кумулативното изпълнение
на следните условия: 1. Отправяне на писмено заявление в 14 дневен срок от изтичането на срока на договора до
лизингодателя, че лизингополучателят желае да придобие правото на собственост
върху лизинговия автомобил; 2. Лизингополучателят да не е в неизпълнение на
което и да е от задълженията си по договора към момента на искането. Според
ищеца тази клауза представлява предварителен договор за продажба на лизинговия
автомобил. Съдът намира, че така уговореното не съставлява предварителен
договор, тъй като липсва съществено условие на бъдещия окончателен договор –
цената, която следва да бъде определена или поне определяема. В случая няма и
как да бъде определено това условие предварително като се има предвид
спецификата на задължението на лизингополучателя и неизвестността предварително
дали към датата на изтичане на срока на договора лизингополучателят ще има
задължения и в какъв размер. Дори и да се приеме, че с чл. 5, ал. 1 от договора
лизингодателят е поел задължение да прехвърли правото на собственост на
автомобила след изтичане на срока на договора то следва да се има предвид, че
не е осъществено второто кумулативно условие на клаузата – лизингодателят да
няма задължения по договора. От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че съгласно счетоводните записвания
на ответника ищецът има непогасени задължения по договора в размер на 31546.12
лв. /дори да беше доказано твърдението на ищеца за погасявания по договора
съгласно твърдените от него устни уговорки пак би било налице непогасено
задължение в размер на 17546.12 лв. – като се има предвид, че той твърди
погасяване в размер на 14000 лв. чрез изработка и доставка на дървени палети на
тази стойност и погасяване в размер на 10000 лв. чрез прехвърляне на ответника
на правото на собственост на полуремарке, за което се установи обаче от
заключението на вещото лице, че съгласно счетоводните записвания на ответника то
е предмет на отделен договор за продажба между страните с цена 5000.40 лв./. Ищецът
не е навел възражение за нередовно водене на счетоводните книги на ответника,
поради което и с оглед всички обстоятелства по делото съдът намира за надлежно
доказани по делото горните факти.
На самостоятелно основание искът е неоснователен и
поради това, че към момента договорът е развален поради неизпълнение на ищеца.
От представените от ответника писмени доказателства – ноториална покана и
разписка за получаването й се установява, че след завеждане на исковата молба
ответникът е отправил до ищеца едностранно изявление за разваляне на договора,
съдържащо искане за изпълнение в определен срок и предупрежедние за разваляне
на договора при неизпълнение. Развалянето на договора е новонастъпил факт,
който съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид.
С оглед изхода на делото искането на
ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника в същата
насока би било основателно в случай на доказване на реално направени разноски
по делото, но в тази насока няма доказателства – претендираните с представения
списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 2000 лв. за възнаграждение на адвокат
не са доказани /в представения по делото договор за правна защита и съдействие
е посочен само срок, не и начин на плащане на възнаграждението, а други
доказателства не са представени/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.А.И. с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** срещу „С.“ ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Тони Златков, иск за обявяване за окончателен на
предварителен договор за продажба на лек автомобил, инкорпориран в договор за
финансов лизинг № 90075512/12.06.2013 г., а именно лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МL320CDI 4 MATIC, рама №WDC1641221A451101, година на
производство 2008.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: