Р Е Ш Е Н И Е
№ 1423/21.7.2022г.
Град Пловдив, 21.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1342 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.П.Т. *** срещу решение № 495 от 08.03.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 7188 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 21-1030-006762 от 15.07.2021 г.
на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
И.П.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка
е безпротиворечиво доказана от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са еднопосочни и взаимно допълващи се, като е отчетена
презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл.189, 2 ЗДвП. Според районния съд при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изисквания
на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са констатирани съществени нарушения на процедурата,
които да опорочават самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Тъй
като наказателното постановление касае нарушението, че при настъпване на ПТП
водачът не е спрял и не е установил последствията от допуснатото ПТП, според районния
съд начинът и вида на вредите от ПТП не са съставомерни признаци на
нарушението. А доколкото многократно нарушителят е бил запознаван с протокола
за ПТП от 25.06.2021 г., районният съд е приел за неоснователно възражението,
че жалбоподателят не е разбрал за напускането на кое ПТП е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Според районния съд извършеното
нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с нарушеното правило
за поведение. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи и при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, актосъставителят и
наказващият орган правилно са квалифицирали нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, защото от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на нарушението. Като неоснователно е преценено
възражението, че нарушителят не е разбрал да е осъществил ПТП, тъй като
намаляването на скоростта е индикация за възприемане на настъпилото
съприкосновение между двата автомобила, от друга страна, жалбоподателят като
водач на МПС е длъжен да не допуска ПТП или ако допусне, трябва да спре и да
установи вредите. Според районния съд деянието е извършено умишлено, защото
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е,
че неизпълнението на задължението му да спре и установи вредите може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици. Според районния съд наказващият
орган правилно е индивидуализирал наказанието с оглед изискванията на чл.27 ЗАНН, което наказание отговаря на целите на чл.12 ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията са идентични с
възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, и на тях е даден отговор.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 495
от 08.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 7188 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.