№ 101
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901920 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба на З.Д. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, основание
неплатежоспособност, съответно - свръхзадълженост.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е с предмет на дейност в областта на
информационните технологии, вкл. маркетингови и рекламни услуги, консултантски услуги,
логистични услуги, дейности, свързани с изграждане и поддържане на безжични мрежи,
търговско представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен /доколкото това е посоченото като
предпочитано от молителя основание/ е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
1
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията още през 2019 година, за което е налице и признание в
самата молба по чл. 625 ТЗ, в тази част към клиенти, доставчици, изискуеми публични
задължения към НАП общо в размер на 304 071.31 лева към 03.10.2022 година /най- старото
от които изискуемо от 25.11.2019 година. Публичните на основание чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 9
ДОПК задължения на молителя са за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях
правоотношения, ДДС и за задължителни осигурителни вноски и за лихви върху тях.
Последно погасяване на публично задължение е констатирано от вещото лице на 16.09.2021
година. Всички, посочени в заключението на вещото лице непогасени задължения на
дружеството към НАП по публичните задължения, освен това, са свързани с търговската
дейност на молителя и са изискуеми към 03.11.2022 година /изискуемостта настъпва след
датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения, посочени
конкретно в Приложение 2 от експертизата/.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът също взима предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството, изготвено при
съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и данни,
предоставени от НАП и след извършена проверка в счетоводството на дружеството.
Установява се, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. финансовият резултат на
дружеството е печалба, а от 01.01.2019 година – 31.10.2022 година – дружеството е на загуба
– която нараства до 415 417,71 лева към 31.10.2022 година.
За периода в структурата на активите се включват дълготрайни материални активи
/каквито към 31.10.2022 година вече няма/, вземания от клиенти и доставчици и парични
средства /касова наличност и по банкови сметки, като в края на изследвания период вече
няма средства по каса/. От значение при формиране на извода, обаче, дали едно предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, съответно способно ли е да
функционира нормално, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема,
че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца. В случая, основно, към релевантните балансови дати, това са
вземания от доставчици и клиенти и други вземания и парични средства в брой и по сметки.
От представените доказателства, обаче, е видно, че към датата на даване ход на устните
състезания, не са констатирани налични парични средства по каса, нито пък такива по
банковите сметки на дружеството. По делото не се установи и същото да е притежавало и
други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, не се установява и
част от краткотрайните активи да са несъбираеми.
Едновременно с това в структурата на пасивите се включват освен посочените
публични задължения за главници и лихви за данъци, и осигурителни вноски, както
задължения към персонала, така и задължения на дружеството към доставчици, които се
2
увеличават във всеки един от данъчните периода на изследвания общ времеви интервал,
задължения към персонала. Не се установява да са налице и други краткосрочни задължения,
които да не са намерили отражение в счетоводството на дружеството.
С оглед на горното, релевантна при анализ на финансово – икономическото състояние
на молителя е балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава
и възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на
тези стойности. Съпоставката на тези стойности налага извод за това, че към датите
31.12.2019 година и 31.12.2020 година краткотрайни активи на молителя надхвърлят по
стойност краткосрочни задължения и съответно - търговецът е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати всички свои текущи задължения. Поради това и
показателя за обща ликвидност, определен от вещото лице е над референтната стойност от 1
– от 1, 0718. Макар този коефициент и към 31.12.2021 година също да е малко над единица,
се отчита рязко /двойно/ увеличение на краткосрочните задължения/, при несъответно
увеличение на краткотрайните активи.
Към 31.10.2022 година – крайната дата от последния отчетен период, изследван от
вещото лице вече се наблюдава продължаващо /тенденциозно/ увеличение на задълженията
при едновременно отчетен сериозен спад на активите /задълженията надхвърлят над 5 пъти
активите/. Поради това и към тази дата коефициентът на обща ликвидност вече е под
референтните стойности и сочи на извод за това, че молителят вече не притежава
достатъчно ликвидни в кратък период от време активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни текущи задължения и влошено финансово - икономическо състояние,
съответно - състояние на неплатежоспособност. Именно това е и обективният фактор
търговецът да спре своите плащания – липсата на средства.
По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е
придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни
задължения. Дерегистрацията по ЗДДС също е индиция за трайното влошаване на
финансовото състояние. Видно от заключението, през целия период коефициентите за
незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните стойности, което произтича от
липсата на инвестиции и недостатъчно парични средства в брой и по сметки. Според
анализа на вещото лице, към 31.12.2021 година дружеството вече не е било финансово
автономно, а е изпаднало в състояние на зависимост от своите кредитори – НАП и
доставчици и към 31.10.2022 година – основно НАП, а собственият му капитал е
отрицателна величина.
Следователно, установява се, че дружеството изпитва силни затруднения да посрещне
задълженията си и е изцяло зависимо от своите кредитори и е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност в изследвания период. Този извод не се оборва от констатираните от
вещото лице налични ДМА /дълготрайни материални активи – машини/, тъй като в края на
изследвания период същите имат нулева стойност.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност.
3
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. В
установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната дата
съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по
причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Допълнително, практиката е възприела и
подхода, при определяне на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е
спряно плащането на изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а
към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС,
ТО и др./. С тези уточнения тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. От
заключението на вещото лице е видно, че още през 2019 година длъжникът е имал
изискуеми парични задължения. След 31.12.2020 година размерът на изискуемите
задължения на ответника е значително увеличен при липсата на съответно увеличение на
активи и недоказана стопанска дейност с цел подобряване финансовото състояние, като
длъжникът е изпазнал в пълна зависимост от своите кредитори и основно - НАП. Именно
поради това съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през
2021 година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът
приема, че предпоставките са установени към 31.12.2021 година, когато вече са налице
значителни по размер задължения и обективна невъзможност за погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап
от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства и бързоликвидно имущество, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл.
193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК /както е в настоящия случай/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на З.Д. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на З.Д. ЕООД, ЕИК:
4
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на З.Д. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на З.Д. ЕООД, ЕИК:
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ З.Д. ЕООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 1920/2022 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото
решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжник, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА З.Д. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на З.Д.
ЕООД, ЕИК: ******* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на
ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата на
връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5