РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.София,
18.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря И.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
9213 по описа за
2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1,
т.2, б. „а” КЗ /отм./.
Ищецът М.А.К., като малолетна действащ чрез своя законен представител Л.Т.И. – нейна
майка, поддържа
твърдения, че на 29.06.2011 г. в с.Гърмен, област Б. при управление в
нарушение на правилата за движение по пътищата водачът на лек автомобил Форд
Мондео с рег.№ ******* – Г.Й.Б. станал причина за настъпване на ПТП. По
твърдение при неправилно извършена маневра движение на заден ход автомобилът
блъснал ищцата със задната си броня и го премазал със задната си дясна гума. За
пътния инцидент било образувано досъдебно производство № 523/2011 г. по описа
на РУП Гоце Зелчев, което било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК.
Поддържа твърдения и
излага правни доводи,че водачът на автомобила е нарушил редица правила за
движение, между които чл.116 ЗДвП, чл.117 ЗДвП, чл.40 ЗДвП.
Непосредствено след ПТП
ищцата била хоспитализирана за времето от 29.06.2011 г. до 04.07.2011 г. в МБАЛ
И.С. ЕООД гр.Г.Д., където били установени и причинените й увреждания. След
направени изследвания, лекарите поставили окончателна диагноза: „Контузио регио
лумбалис билл. Ет пелвис. Вулнус лацеро контузиум регио перианалис“. Вследствие
на получените травматични увреждания, в областта на ануса, на 29.06.2011 г., била
подложена на оперативно лечение където под обща анестезия й била извършена
щателна хемостаза сутура на раната (с поставяне на шевове (спряно
кръвотечението от раната в областта в ляво от вулвата и ануса).
След изписването й
лечението продължило в домашни условия. Поддържа твърдения, че повече от година
понясала болки във връзка с оперативната й интервенция.
Поддържа, че в резултат
на ПТП й били причинени следните травматични увреждани: „мозъчно сътресение; контузия
на главата; съчетана травма на корема и тазобедрена става; разкъсно-контузна
рана в перианалната област от ляво с рамери 4-5/1 см. с ( неравни ръбове умерено кървящи с
дълбочина 1-2 см.; контузия в двете лумбални области (кръста).
По твърдения, отправила
претенция до Г. Ф. за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, тъй като към момента на ПТП за описания автомобил не била налице валидна
задължителна застраховка ГО. По образуваната претенция по щета №
210099/27.03.2015 г. бил постановен отказ, което обуславя правния интере на
ищцата.
Предвид горното,
ищцата моли,
да бъде осъден ответника Г. Ф. да
му заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ /отм./
сумата 40000.00 лв. за претърпените неимуществени
вреди /болки и страдания/ от причинените му травматични
увреждания
в резултат на ПТП. Претендира законна лихва, считано от 25.06.2015 г. /датата, на която е постановен отказ от страна на
ответника/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В допълнителна искова
молба оспорва твърденията на ответника, че пострадалата носи вина за настъпване
на ПТП, както и твърденията, че същата е допринесла с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва, като неоснователни релевираните от
ответника възражения в писмения отговор.
Ответникът Г. Ф.
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм
на ПТП. Оспорва вината на водача на описания автомобил, настъпилите вреди в
причинна връзка с ПТП. Твърди, че вина за ПТП носи ищцата, която си играела
неправомерно на пътното платно, оставена вез надзор от своите баба и дядо. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия-пешеходец при изложените твърдения. Оспорва
претенцията, като завишена по размер и несъответна на принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва претенцията за
лихва с възражения, че от страна на пострадалата не са били представени
необходимите документи за разглеждане и произнасяне. Претендира разноски.
Подпомагащата страна
на ответника Г.Й.Б., оспорва предявените искове, като неоснователни по
изложените от ответника в писмените отговори съображения.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.288,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, приложим в настоящия случай, при липса на
застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който деликвентът е
отговорен, има право да иска обезщетението от Гаранционния Ф.. За
основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже, че в причинна връзка с
виновно противоправно деяние на лице, причинено при управление на пътно
превозно средство, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, както и обстоятелствата, които имат
значение за определяне размера на обезщетението. С разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, буква „а” КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото от настъпилото
застрахователно събитие лице да иска пряко от Г. Ф. обезщетение за причинените
му вреди. Отговорността на Г. Ф. е функционално обусловена от деликтната
отговорност по чл.45, ал.1 ГПК на прекия причинител на увреждането.
В настоящето производство, механизмът на
ПТП се установява, чрез съставените писмени документи –протокол за оглед на
местопроизшествието от 29.06.2011 г., констатации на САТЕ и показанията на
свидетеля К.А.Ч.. Водачът на лекия автомобил Форд Мондео с рег.№ ******* – Г.Й.Б.
управлявал същия на 29.06.2011 г. в село Гърмен, област Б., като в автомобила бил
и свидетеля К.Ч. на предна дясна седалка. При извършване на маневра движение на
заден ход, за да излезе от улицата ударил със задната част на автомобила /задната
броня/ детето, което си играело пред къщата. Пострадалата – ищца в производството
била повалена на терена, след което била притисната от ниските долни части на
автомобила и прегазена от задното дясно колело. Както се установява от
показанията на свидетеля Ч. и констатациите на САТЕ в този район няма тротоар, а
къщите са директно на улицата. Мястото на удара по дължина на улицата било в
близост до пейката, около входа на къщата без номер на около 1.0-1.5 м. вляво
от къщата. Според показанията на свидетеля Ч. и констатациите на САТЕ, пътят
бил прав с поставен асфалт, но в лошо състояние. Според показанията на
свидетеля Ч. автомобилът се движел със скорост около 10-20 км./ч., която не е
била безопасна за детето по описания механизъм. Чрез констатациите на експерта
по САТЕ водачът е бил длъжен да избегне удара, тъй като е следвало да наблюдава
поведението на детето и да контролира движението на автомобила. Причината за
ПТП, според експерта е в поведението на водача. Ударът е бил непредотвратим,
ако детето е тръгнало рязко към автомобила и предотвратим при полагане на необходимото
внимание от водача.
Чрез приложената
медицинска документация и констатациите на експертите по СМЕ – д-р Б.Б. и д-р Р.Д.
се установяват причинените на ищцата травматични увреждания: „двустранна контузия и контузни рани на
поясната област; контузия на таза; разкъсно-контузна рана на перианалната
област /около ануса вляво/ с размери- дължина 4-5см., ширина 1 см. и дълбочина
1-2 см. без засягане влагалището и ануса“. По съвкупност според експертите,
уврежданията са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Според експертите /д-р Б.
и д-р Р.Д./ дадената диагноза: „контузия на главата. мозъчно сътресение;
контузия на корема“ е била само първоначална такава. Същата имала характер
на предварителна работна диагноза от изпращащото здравно заведение - в случая
Спешния кабинет на БМП гр.Г.Д.. При извършените изследвания и консултации в
болничното заведение са били отделени като действителни уврежданията вписаните
в окончателната диагноза. В съставената медицинска документация липсва такава
диагноза според становището на експерта д-р Б. дадено в с.з. на 15.06.2016 г.
потвърдено и от д-р Р.Д. в дадената повторна СМЕ.
Според СМЕ на д-р Б., получените
увреждания са били тежко понесени от пострадалото дете от една страна поради
появилите се след ПТП интензивни болки, кръвотечение от раната в областта на
перинеума и от друга- поради това че детето преживяло силен психологически
стрес от случилото се. В продължение на около месец детето не можело да се
предвижва, поради болковия синдром, била наложителна строга хигиена поради
опасната зона където се е намирала разкъсно-контузната рана. След гладко
протекъл болничен период пострадалата била изписана от болницата и лечението продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи на 14.07.2011 г. и на 20.07.2011 г.;
били предписани превръзки и обезболяващи лекарства. Лечебният и възстановителен
период само на уврежданията на опорно- двигателния апарат приключил за срок до
1 месец, като първите две седмици непосредствено след злополуката - болките са
били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди ищцата търпяла само
периодично явяващи се болки при обща преумора и най вече при осъществяване на
превръзките. Налагал се във връзка с това прием на обезболяващи средства. Наред
с описаното, според СМЕ на д-р Б., по време на лечението детето се нуждаело от
намесата на чужда помощ при хранене, обличане, посещаване на контролни прегледи
и превръзки. През изминалия период от шест години общото състояние на
пострадалата било възстановено, без установени и документирани във времето
негативни последици или усложнения от получените увреждания. В областта на посочената
област -двустранно имало остатъчни малки депигментирани участъци от охлузни
рани. Остатъчния белег, според експерта е с дължина около 4 см. - останал в
перианалната област от претърпяната ръзкъсно-контузна рана.
Чрез съдебно
психологическа експертиза на д-р З. –С. се установява, че ПТП се е отразило
негативно върху психиката на детето /на 3 г. и 8 м./. Освен преживяната болка
от инцидента и травмите, детето е станало емоционално нестабилно, неспокойно,
агресивно, с деструктивно поведение /чупене на играчки/. Сочи, че детето е
имало неспокоен сън, напикаване, гризене на нокти, страх от коли. Според
експерта последиците върху психиката от ПТП са траен характер, доколкото е
възможно нощното напикаване и гризене на нокти да отзвучат, но деструктивното и
агресивно поведение могат да се затвърдят като черти на характера. По отношение
на изпитвания страх от коли вещото лице сочи, че е налице тенденция към
отслабването му.
Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил Г.Й.Б.,
по
отношение на причинените на ищеца неимуществени вреди
от описаното ПТП.
Доколкото в
производството не се установи към момента на ПТП наличие на действащ договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти”, покриваща отговорността
на сочения деликвент при управлението на посоченото ППС, съдът
намира че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника съобразно
цитираната норма.
Чрез приложеното
писмо изх.№ 24-01-220/25.06.2015 г. на Г. Ф.
се установи, че е постановен отказ за изплащане на
обезщетение за причинените на ищеца вреди от
ПТП въз основа на Решение № 24-3/25.06.2015 г., като е предоставена възможност за предявяване на
претенцията по съдебен ред с представяне на необходимите документи обосноваващи
отговорността на деликвента.
Чрез обсъдените
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира че се установи
извършване на противоправно увреждащо деяние от страна на водача Г.Й.Б. при управление на описания лек автомобил Форд Мондео.
Установи се, че при извършване маневра „движение назад“ същия е нарушил
правилата на чл.40 от ЗДвП, тъй като от една страна преди да започне извършване
на маневрата не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
а от друга – при извършването на посоченото движение назад, водачът не е
осигурил непрекъснато наблюдение – лично или чрез осигурено лице, доколкото се
установява, че свидетеля Ч. е бил в автомобила и е било възможно изпълнение на
указаното в чл.40, ал.2, изр. второ ЗДвП. Както се установи, чрез показанията
на свидетеля Ч. детето е било видимо за водача на автомобила, както и неговото
местоположение и възраст. С оглед това, съдът намира че водачът е нарушил и
правилата на чл.116 ЗДвП, доколкото водачите на ППС са длъжни да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците,
особено към децата. Доколкото не се установи внезапна поява на детето зад
автомобила /според свидетеля Ч. детето е било възприето от водача/, съдът
намира че изцяло вината за ПТП принадлежи на водача на автомобила, който е
следвало да осигури безопасно извършване на сочената маневра. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Ч. в частта им установяваща, че автомобила
леко е чукнал детето, доколкото чрез събраните в производството доказателства –
констатации на САТЕ и СМЕ и писмени такива се установява, че детето е било
прегазено от дясна задна гума на автомобила. Това обстоятелство не се оспорва в
производството и отговаря на характера на причинените на пострадалата травми.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че поведението на водача Г.Й.Б. е в противоречие с предписаното в
тези норми поведение и е било противоправно и представляващо деликтно
поведение, съгласно изискванията на чл.45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на описаното ППС по отношение на
причинените на ищеца - пешеходец, вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Преживените от ищеца
вследствие на описаните травматични увреждания /с изключение на
твърдяните увреждания „контузия на главата. мозъчно сътресение; контузия на
корема“/ - болки
и страдания са в пряка и непосредствена последица от соченото събитие. Поради това, ищецът има право на
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от
застрахователя или Г. Ф., който отговаря за причинените от него вреди.
От гореизложеното,
съдът намира, че исковете за репариране на описаните неимуществени вреди се
явяват основателни и доказани по основание.
В тежест на ищеца бе
да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
уврежданията от ПТП.
Чрез представената
медицинска документация и констатациите на СМЕ на д-р Б. и д-р Д. и приетата
СПЕ на д-р С. се установява, че по отношение на пострадалата не са били
диагностицирани по съответния ред от болничното заведение уврежданията „контузия
на главата. мозъчно сътресение; контузия на корема“. Поради това, съобразно
правилата на чл.154, ал.1 ГПК тези обстоятелства останаха недоказани в
производството. Установиха се обаче причинените във връзка с ПТП травми: „двустранна контузия и контузни рани на
поясната област; контузия на таза; разкъсно-контузна рана на перианалната
област /около ануса вляво/ с размери- дължина 4-5см., ширина 1 см. и дълбочина
1-2 см. без засягане влагалището и ануса“ които са причинили на
пострадалата болки и страдания за един месец, като в първите две седмици са
били с по-голям интензитет. Въпреки, че по своя медико-биологичен характер,
същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, съдът
намира че въздействието им върху малолетната е оказало дълбока психологическа
промяна. Както се установява, чрез констатациите на експерт С. детето е
преживяло не само негативни емоции във връзка с преживяното, а и в резултат на
болките от травмите и преживения страх. Последиците върху нейната крехка
психика са с траен характер и са довели до емоционална нестабилност,
безпокойство, агресивност и деструктивни промени. Както сочи експерт С.
вероятно страхът от коли ще остане постоянен, макар и с тенденция за
отслабване. От своя страна останалите негативни промени могат да се затвърдят
като черти на характера. Чрез СПЕ се установи, че пострадалата е съобщила за
неспокоен сън, напикаване и гризене на нокти. Тези отражения върху нейната
психика, според съда не са отзвучали към настоящия момент и следва да бъдат
отчетени при разрешаване на спора по същество и определяне на обезщетение за
понесените нематериални вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Тези
критерии са възприети и във формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правно релевантни факти. Възприето е и становището,
че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение и в нарастващите нива
на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
В настоящия случай
при съобразяване дадените разяснения, съдът намира, че с оглед възрастта на детето –
3 години и осем месеца към датата на ПТП, вида
и естеството на уврежданията, ограниченията и болките, които се е наложило да
търпи в детската си възраст, от една страна, а от друга - сравнително бързия
период на лечение и последвалото пълно възстановяване от травмите и непълно по
отношение на отраженията на психиката й, при преценка на обсъдените по-горе
обстоятелства,
справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат
на травматичните увреждания от ПТП следва да бъде определено в размер на
20000.00 лв. Искът за разликата над така
определения размер до предявеният размер 40000.00 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
За определяне този
размер, съдът съобрази крехката възраст на ищеца, при която същият е следвало
да понесе описаните страдания във връзка с настъпилия пътен инцидент, времето
за лечение и възстановяване от травматичните увреждания – един месец с
по-интензивни болки и около две седмици, както и дадената благоприятна прогноза
от експерта за завършен лечебен и възстановителен процес протекъл без
усложнения.
Съобразно отправеното искане и разпоредбата
на чл.288, ал. 7 от КЗ /отм./ върху присъденото обезщетение ответникът дължи
мораторна лихва от 25.06.2015 г. /постановяване на отказ за изплащане на
обезщетение/ до окончателно погасяване на задълженията.
Релевираното
своевременно от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
с поведението на пострадалия, съдът намира за недоказано и
съответно-неоснователно. Съображения:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Както е прието и в
постановените по реда на чл.290 ГПК Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г.
на ВКС, Второ ТО и Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ
ТО/, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения,
а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на
чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите.
В случая, ответника релевира
възражения за извършени от пешеходеца нарушения на правилата за движение по
пътищата, изразяващи се във внезапно навлизане на детето на пътното платно и
попадане в опасната зона на водача на лекия автомобил. Съобразно указаното в
чл.114, т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение. Съобразно указаното в чл.40
от ЗДвП, преди да започне извършване на маневра движение назад, водачът следва
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а от
друга – при извършването на посоченото движение назад, водачът следва да
осигури непрекъснато наблюдение – лично или чрез осигурено лице. Както бе
посочено, в случая се установи, че водачът е нарушил виновно и двете указания
на разпоредбата.
Чрез събраните в
производството доказателства и при преценка констатациите на експерта по САТЕ
не се установи противоправност в поведението на пешеходеца. Не се установи
твърдението на ответника за внезапно навлизане на пътното платно на детето.
Напротив, както бе посочено от експерта и свидетеля Ч. детето е било възприето
от водача на автомобила преди да започне да извършва посочената маневра, т.е.
пешеходеца е бил видим за водача на ППС, неговото местоположение и възраст
също, не е имало препятствия които да ограничат неговата видимост. Както се
установи чрез констатациите на САТЕ и показанията на свидетеля Ч. в района на
ПТП няма тротоар, а къщите са разположени на улицата. Мястото на удара по
дължина на улицата било в близост до пейката, около входа на къщата без номер
на около 1.0-1.5 м. вляво от къщата. Чрез констатациите на експерта по САТЕ
водачът е бил длъжен да избегне удара, тъй като е следвало да наблюдава
поведението на детето и да контролира движението на автомобила. Причината за
ПТП, според експерта е в поведението на водача. Последното при съобразяване с
възложените задължения от закона /чл.40 ЗДвП/. В този смисъл, съдът изцяло
възприема дадената от експерта констатация, че „при движение на заден ход
анализ за предотвратимост на удара от водача не се прави, защото водачът е
задължен да осигури безопасност на това движение във всички случаи и ако няма
видимост да намери човек, който да го ръководи и да му дава указания“. В случая
свидетеля Ч. е бил в автомобила и е можел да осигури посоченото съдействие при
извършване на маневрата. Последното не е било извършено, поради което не следва
да се търси вина в поведението на детето – уязвим участник в движението, което
е играело пред вратата на къщата в близост до пейката към момента на настъпване
на ПТП.
По отношение на разноските.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Е.С.
от САК сумата от 865.00 лв. без ДДС, или 1038.00 лв. с ДДС в полза на адвокатско дружество „Г.И П.“ Булстат ********
съразмерно
на уважената част от иска. В
съответствие с указаното в чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на възнаграждение
за един адвокат. В полза на ищеца се следват и сторените разноски в общ
размер на 302.50 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в общ размер на 1150.00
лв. – възнаграждение за юрисконсулт и разноски за съдебна
експертиза.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 800.00
лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК – държавна такса, дължима по уважените срещу
него искове, за заплащането на които ищецът е бил освободен, както и сумата 280.00
лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица и свидетел.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.А.К., ЕГН **********, като малолетна действащ чрез своя законен представител Л.Т.И., ЕГН ********* – нейна майка и двете с адрес ***, 33, чрез
адв.С.С. от САК, на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“
КЗ /отм./ сумата от 20000.00 -/двадесет хиляди лева/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и
страдания вследствие травматични увреждания: „двустранна контузия и контузни рани на поясната област; контузия на
таза; разкъсно-контузна рана на перианалната област /около ануса вляво/ причинени
в резултат на
пътно – транспортно произшествие станало на 29.06.2011 г. в с.Гърмен,
област Б. при управление на лек автомобил Форд Мондео с рег.№ ******* от страна
на Г.Й.Б. в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.40 ЗДвП
предвиждащ, че преди да започне извършване на маневра
„движение назад“ водачът следва да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, а от друга – при извършването на посоченото движение назад,
водачът следва да осигури непрекъснато наблюдение – лично или чрез осигурено
лице, както и и чл.116 ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, по
отношение на което ППС /лек автомобил/ към момента на
произшествието е нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти”, ведно със законната
лихва, считано от 25.06.2015 г. /дата на постановен
отказ/ до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата 20000.00
лв. до сумата 40000.00 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.А.К., ЕГН **********, като малолетна действащ чрез
своя законен представител Л.Т.И., ЕГН ********* – нейна майка и двете с адрес ***,
33, чрез адв.С.С. от САК, да заплати на Г. Ф. със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1150.00 лв. – разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф. със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.А.К., ЕГН **********, като
малолетна действащ чрез своя законен представител Л.Т.И., ЕГН ********* – нейна
майка и двете с адрес ***, 33, чрез адв.С.С. от САК на основание чл.78, ал. 1
от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата от 1038.00 лв. с ДДС в полза на адвокатско дружество „Г.И П.“ Булстат ********,
чрез адвокат С.Е.С. от САК.
ОСЪЖДА Г. Ф. със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 800.00 лв., представляваща
дължима държавна такса по уважените срещу ответника искове, както и сумата 280.00 лв. –
заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда.
Решението е
постановено при участието на Г.Й.Б., ЕГН ********** с адрес ***, 2, като
трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: