О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
гр. В., 17.01.2020 г.
Врачански районен съд, V граждански състав в закрито
заседание на
седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 3829 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен
иск от съсобственици срещу други съсобственици за ревандикация на идеални части
от поземлен имот с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и искане
по чл.537, ал.2 ГПК за частична отмяна на нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка.
В исковата молба и в уточнителната такава (наречена
заявление) от 17.10.2019г. ищците Д.Г.И., Й.Д.И. и В.Г.И. ***, твърдят, че са
от кръга законни наследници на И.И.П., роден на *** г. и починал на 05.10.1955
г. Поддържат, че на наследниците на И.П. е било възстановено правото на
собственост върху земеделска земя, съгласно Решение № 235/07.09.1994 г. на
тогавашната Поземлена комисия във В., представляваща нива от 82.978 декара,
земя втора категория, имот № 065033 в местността Лицето/Сливова дръмка в
землището на с. Чирен, Община В. с ЕКАТТЕ 81400, при съседи: имоти №№ 065008,
001121, 065002, 001125, 065007 и 065031. Посочват, че на 19.09.2014 г. за
въпросния имот е съставен НА за признаване право на собственост на недвижим
имот по давност № 153, рег. 4444, н. дело № 320 от
Ответниците Г.Г.И. и М.Г.Г.,***, с отговора на
исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощниците си, оспорват
изцяло предявения иск като недопустим и молят съда да прекрати производството
поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка – влязло в сила решение
между същите страни, за същото искане и на същото основание, като им присъди и
разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК. Твърдят,
че на основание влязло в сила Решение на ВОС по гр. дело № 246/2018 г. от
17.09.2019 г., което частично отменя решение по гр. дело № 4794/2016 г. на ВРС,
вписано в АВ, СВ с вх. рег. № 5603, акт № 25, том 4 от 29.10.2019 г. на
основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на Й.Д.И., В.О.Я.,
Е.Б.О., В.Г.И. - К., Д.Г.И., Н.Х.И., Ц.К.А., Г.К.И., И.В.И., Р.К.К., И.К.К., И.К.К.,
Т.К.К., Р.Д.Д, Н.Д.Г., И.П.К, Б.И.П., М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С.,
Р.Н.И., Г.И.Г.и В.И.Г.- всички в качеството им на наследници на И.И.П., б.ж. на
град В., че М.Г.Г. е собственик на недвижим имот - Нива с площ от 82.978 дка,
представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне в землището на село Чирен,
обл.В. с ЕКАТТЕ 81400 на Община В., втора категория, при граници (съседи): път №
001121 - път IV кл. на Община В., № 0650002 - нива на ДПФ, Землища граница, №
001125 - полски път на Община В., № 065008 - нива на И.М., № 065007 - нива на
,,Ромфарм компани” ООД, № 001125 - Полски път на Община В. и № 065031 - нива на
"Агроенерджи инвест" АДСИЦ. Посочват, че ищците Д.Г.И., Й.Д.И. и В.Г.И.
- К. са участвали в същото производство като ответници, в качеството им на
наследници на И.П., като предмет на разглеждане по гр.дело № 4794/2016 г. на ВРС,
както и в настоящето производство е съставеният нотариален акт по давност ***г.
на нотариус И.Л., с който Г.Г. е признат за единствен собственик на процесния
имот, както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***на
нотариус И.Л., по силата на който е продаден процесния имот от Г. и С.
Григорови на М.Г.Г.. Поддържат, че по делото е бил предявен инцидентен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от Й.Д.И., В.О.Я., В.Г.И. - К. и Д.Г.И.,
с който е следвало същите да докажат, че са собственици на процесния имот по
силата на наследствено правоприемство, като искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Изтъкват, че с настоящата искова молба се иска
отмяна на констативния нотариален акт за признаване на собственост по давност
на Г.Г., както се иска и предаване на идеалните части от правото на собственост
на ищците от ответника М.Г., който иск е идентичен с предявения иск за
признаване на правото на собственост на М.Г.Г. спрямо настоящите ищци и
тогавашни ответници и ищци по инцидентен установителен иск по гр.дело №
4794/2016 г. на ВРС, както и с предмета на предявения инцидентен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК, по които спорът е разрешен с влязло в сила решение
по гр.дело № 4794/2016 г. на ВРС. Също така твърдят, че между страните е
образувано гр.дело № 4333/2014 г. по описа на ВРС за делба на процесния имот,
което е спряно до произнасянето на окончателен съдебен акт по гр.дело № 4794/2016
г. на ВРС, като с определение от 21.10.2019 г. по гр.дело № 4333/2014 г.
производството по делото е прекратено поради липса на предмет на иска, с оглед
разрешаването на спора за собствеността по гр.дело № 4794/2016 г. на ВРС. Алтернативно,
ако съдът не приеме горните доводи, то оспорват изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан, като твърдят, че ищците не са собственици на
процесния имот, тъй като собствеността му принадлежи на ответницата М.Г.Г. по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и правото й на
собственост е признато с влезли в сила решения на съдилищата на Р България.
В писмено становище по делото вх. № 702/14.01.2020г. ищците
твърдят, че въпроса за законосъобразността на нотариален акт за признаване
право на собственост на недвижим имот по давност ***г. на нотариус И.Л., не е изследван
в нито едно от посочените от ответниците съдебни производства. В тази връзка и
след като е издирил по съответния ред доказателства, включително след завеждане
на гр.д. № 3829/2019г. на РС-В., на 10.01.2020г. ищецът Д.Г.И. *** с искане за
проверка на действията на ответника Г.И. и трети лица при заявяване на
обстоятелства и факти пред ДФЗ и нотариус относно обективиране на ползване и
владение на част и/или изцяло на имот с идентификатор 81400.65.33. Молят съда
да остави искането на ответниците за прекратяване на производството без
уважение. Към становището е приложено копие от сигнал вх. № 55/20/10.01.2020г.
до РП-В. с приложения.
Съдът, като прецени събраните по делото и по приложените
гр.д. № 4794/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 246/2018г. на ВРС и гр.д. № 829/2019г. на
ВКС писмени доказателства, приема за установено следното:
По делото се
установи, че по предявен от М.Г.Г. срещу В.О.Я., Е.Б.О., Й.Д.И., В.Г.И. – К., Д.Г.И.,
Н.Х.И., Ц.К.А., Г.К.И., И.В.И., Р.К.К, И.К.К., И.К.К., Т.К.К., Г. И. К., Р.Д.Д,
Н.Д.Г., И.П.К, Б.И.П., М.И.П. – Д., Р.Г.В., Г.Г.И., Р.П.И., И.П.И., К.П.И., Ц.Г.Н.,
О.Г.С., С. Г.И., Р.Н.И., Г. И.Г., В.И.Г.и И. Г.И., установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК е било образувано гр.д. № 4794/2016г. на ВРС. В исковата молба
ищцата е твърдяла, че е единствен собственик на недвижим имот - нива с площ от
82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне на землището
на с. Чирен с ЕКАТТЕ № 81400 на Община В., втора категория, находяща се в
местността „Лицето/Сливова Дръмка/”, при посочени граници /съседи/; че е
придобила имота от нейните родители /Г.Г.И. и С. Г.И./ по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т. 1,
рег. № 4543 по нот. д. № 323/2014 от 26.09.2014 г. на нотариус И.Л. с район на
действие РС В. и рег. № 339 в НК, както и че нейните праводатели Г. и С. И. са
се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт за признаване право
на собственост на недвижим имот по давност № 153, т. II, рег. № 4444, нот. д. №
320/2014 г. от 19.09.2014 г. на нотариус И.Л.. Ищцата е искала от съда да
признае за установено между страните, че тя е единствен и изключителен
собственик на процесния недвижим имот по силата на посочения договор за
покупко-продажба на недвижим имот.
За съвместно разглеждане в съдебния процес е приет за
разглеждане инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
предявен от Й.Д.И., В.О.Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И. за признаването за установено
по отношение на ответницата С. Г.И. /праводател на ищцата по главния иск/, че
са съсобственици на процесния имот по силата наследствено правоприемство от
общия им наследодател И.И.П., б.ж. на гр. В., починал на 01.12.1985 г.
С решение № 772/01.12.2017г. съдът е признал за
установено на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между М.Г.Г., от една страна, и И. Г.И., С. Г.И., Р.П.И., К.П.И., Г. И. К.
и Г.Г.И., че М.Г.Г. е собственик на процесния недвижим имот, като е отхвърлил
предявения иск по отношение на: Й.Д.И., В.О.Я., Е.Б.О., В.Г.И. – К., Д.Г.И., Н.Х.И.,
Ц.К.А., Г.К.И., И.В.И., Р. К.а К., И.К.К., И.К.К., Т.К.К., Р.Д.Д, Н.Д.Г., И.П.К,
Б.И.П., М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С., Р.Н.И., Г. И.Г., В. И.Г.,
като неоснователен и недоказан. С решението съдът е признал за установено на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по предявения инцидентен установителен иск в
отношенията между В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О.Я., от една страна, и С. Г.И.,
от друга, че В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О.Я. са съсобственици по силата на
наследствено правоприемство по отношение на припадащите им се части от
наследството на процесния недвижим имот. Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач С. Г.И. на страната на ищцата по предявения главен иск М.Г.Г..
Решението на ВРС е обжалвано пред ВОС, който с решение
№ 260 от 22.08.2018г. по в.гр.д. № 246/2018г. е отменил решението на Районен
съд гр.В. от 01.12.2017 г., постановено по гр. д. № 4794/2016 г. и вместо него
е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между М.Г.Г.,
от една страна, и от друга Й.Д.И., В.О.Я., Е.Б.О., В.Г.И. – К., Д.Г.И., Н.Х.И.,
Ц.К.А., Г.К.И., И.В.И., Р. К.а К., И.К.К., И.К.К., Т.К.К., Р.Д.Д, Н.Д.Г., И.П.К,
Б.И.П., М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С., Р.Н.И., Г. И.Г., В. И.Г., че
М.Г.Г. е собственик на процесния недвижим имот. Съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения инцидентен установителен иск от В.Г.И. – К.,
Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О.Я., против С. Г.И. за установяване, че първите са съсобственици
по силата на наследствено правоприемство по отношение на припадащите им се
части от наследството на горния недвижим имот. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач С. Г.И. на страната на ищцата по предявения
главен иск от М.Г.Г..
В мотивите на решението е прието, че ищцата М.Г.Г. се
легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното правно основание –
договор за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус И.Л., с район на
действие РС В., по силата на който придобива собствеността върху имота от
своите родители – Г.Г.И. и С. Г.И., които се легитимират като собственици на
процесния имот въз основа на нотариален акт за признаване право на собственост
на недвижим имот по давност след извършена обстоятелствена проверка *** г. на
нотариус И.Л., с район на действие РС В., по силата на който Г.И. е признат за
собственик по давностно владение на процесния имот, като С. И. е станала
съсобственик в качеството й на негова съпруга. Съдът е приел, че Г.И. е
променил основанието на своето владение още със започване упражняването на
фактическа власт върху имота, и владеейки го в продължение на 20 години, той е
станал собственик на основание давностно владение, и е прехвърлил на ищцата по
главния иск - негова дъщеря правото си на собственост по отношение на имота,
при което тя се явява единствен негов собственик. Въз основа на изложеното,
съдът е стигнал до извода, че легитимиращият ефект на констативния нотариален
акт следва да се зачете по отношение на всички ответници, поради което
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Решението на ВОС
е обжалвано пред ВКС, който с определение № 402 от 17.09.2019г. по гр.д. №
829/2019г., ІІ г.о., не е допуснал касационно обжалване на решение №
260/22.08.2018г. по гр.д. № 246/2018г. на ОС-В..
Въз основа на изложеното, по отношение на
допустимостта на предявеният ревандикационен иск, съдът намира за обосновани
следните правни изводи:
Според чл. 299, ал.1 и ал.2 ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното
дело се прекратява служебно от съда.
При преценката
дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и
повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално
право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е
възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на съда
да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в
чл. 297 от ГПК.
В конкретния случай, предмет на разглеждане по гр.д. №
4794/2016г. на ВРС е бил установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК и приетия за съвместно
разглеждане с него инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В настоящото производство предмет на разглеждане е ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Установителният иск за собственост (чл. 124, ал. 1 от ГПК) цели да разреши със сила на присъдено нещо спор за собственост или
ограничено вещно право. Защитата по този иск се изчерпва с установяване на
действителното правно положение в отношенията между страните, осуетявайки по
този начин възникването на бъдещ спор за собственост. Поради това предмет на
този иск е единствено претендираното от ищеца право на собственост или
ограничено вещно право.
Ревандикационният иск, уреден в чл. 108 от ЗС, е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, чиято цел е установяване правото на
собственост на ищеца върху имота и осъждане на ответника да му предаде
владението върху него (арг. от т. 2А на от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК). Предмет на този иск е
претендираното от ищеца право на собственост, както и единственото релевантно
нарушение по смисъла на чл. 108 от ЗС
– отнемане на ищцовото владение/държане и установяване на такова от страна на
ответника. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма
да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Следователно, предмета на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС включва
в себе си предмета на установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Настоящото гр. дело № 3829/2019 г. по описа на РС-В. е
образувано на 19.09.2019 г., т.е. след влизането в сила на решението на ОС-В.
по в.гр.дело № 246/2018 г., с което спорът по гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В. е
разрешен при изложените от въззивния съд мотиви.
Ищците по настоящото гр. дело № 3829/2019 г. по описа
на РС-В. са били ответници по гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В., такъв е бил и първия
ответник Г.И., а втората ответница М.Г. е била ищец по това дело.
Претендираното от ищцата М.Г. с установителния иск по
чл.124, ал.1 от ГПК право на собственост върху целия недвижим имот - нива с
площ 82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне на
землището на с. Чирен с ЕКАТТЕ № 81400 на Община В., находяща се в местността
„Лицето/Сливова Дръмка/”, е признато за установено по отношение на всички
ответници (вкл. и ответниците Д.И., Й.И., В.К. и Г.И.) с влезлите в сила
решения по гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В. и по в.гр.дело № 246/2018 г. на ОС-В..
С предявения ревандикационен иск, въз основа на който
е образувано настоящото дело, ищците Д.Г.И., Й.Д.И. и В.Г.И.К., искат да бъде
установено по отношение на ответниците Г.Г.И. и М.Г.Г., правото им на
собственост върху част от недвижимия имот, предмет на гр.дело № 4794/2016 г. на
РС-В..
Повторното заявяване на правото на собственост по
настоящото дело, вече от част от ответниците по гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В.
срещу друг ответник и срещу ищцата по това дело и като част от имота, предмет
на това дело, не сочи на нов иск, а за предявяване на същото материално право,
по което вече е налице произнасяне.
Налице е съвпадение в предмета на приключилите гр.дело
№ 4794/2016 г. на РС-В. и по в.гр.дело № 246/2018 г. на ОС-В. и образуваното
след това гр. дело № 3829/2019 г. по описа на РС-В. - това е правото на
собственост върху 240/4320 идеални части от поземлен имот с идентификатор
81400.65.33 - нива от 82.978 декара, земеделска земя втора категория, имот №
065033 в местността Лицето/Сливова дръмка в землището на с. Чирен, Община В., който
въпрос е разрешен с влезли в сила решения. Налице е и пълно съвпадение между
страните, въпреки че са в различно процесуално качество по двете дела.
Повторно
пререшаване на вещноправния спор, касаещ материално право на собственост, е
недопустимо между същите страни и за същия имот, тъй като това право вече е
установено със сила на пресъдено нещо. Това обосновава погасяване на правото на
иск, тъй като с решенията по гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В. и по в.гр.дело №
246/2018 г. на ОС-В. е постигната крайната му цел, а именно разрешаване на
гражданският спор, който го е породил. За силата на пресъдено нещо съдът следи
служебно, защото е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Ето защо,
съгласно чл.299, ал.2 от ГПК, настоящото дело следва да се прекрати.
Неоснователно е твърдението на ищците, че въпроса за
законосъобразността на нотариален акт за признаване право на собственост на
недвижим имот по давност ***г. на нотариус И.Л., не е изследван в нито едно от
посочените от ответниците съдебни производства. Както бе посочено по-горе, в
исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 4794/2016 г. на РС-В.,
ищцата М.Г.Г. е твърдяла, че се легитимира като собственик на процесния имот на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус И.Л.,
и нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот по давност
след извършена обстоятелствена проверка *** г. на нотариус И.Л., и с решението
по в.гр.дело № 246/2018 г. ОС-В. е приел, че ищцата се легитимира като
собственик на процесния имот на твърдяното правно основание.
С оглед изхода на спора, своевременно заявеното от
ответната страна искане за присъждане на разноски и представения списък по
чл.80 от ГПК и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника Г.Г.И. следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600, 00 лева.
Водим от
гореизложените мотиви, на основание чл.299, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 3829 от 2019г. на РС-В. поради
недопустимост на претенцията.
ОСЪЖДА Д.Г.И. с ЕГН **********, Й.Д.И. с ЕГН **********,***,
и В.Г.И. – К. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Г.И. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600,
00 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
ОС-В. в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: