№ 632
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509841 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20045741 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 49415/2020 г. по описа на
СРС, 138 с-в е осъден Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
"******* ет.4, да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „
*******, на основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 12000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 12.09.2019 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач
на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от
12000.00 лв. до размера от 24000.00 лв., предявен като частичен иск от пълен размер от
30000.00 лв.
Решението, в частта на отхвърляне на иска е обжалвано от ищеца Л. К. Д. с
изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно приложение
на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в производството е
установено, че в резултат на причиненото увреждане пострадалата е била с поставена
имобилизация един месец, след което е била с гипс още един месец. В посочения
смисъл са установените обстоятелства, чрез обясненията на експерта по СМЕ дадени в
с.з. и събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели.
Като не е съобразил периода на възстановяване, който е по-дълъг от два месеца СРС е
1
постановил неправилно решение в частта на отхвърляне на претенцията за сумата над
12000.00 лв. до сумата 24000.00 лв. предявен като частичен от общо вземане в размер
на 30000.00 лв. Решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй
като не е спазен принципа за справедливост указан в чл.52 ЗЗД. Поради това
обезщетението, което е определено е в занижен размер. Поддържа, че неправилно
съдът е приел, че законна лихва за забава се дължи от датата на постановения отказ на
ГФ да заплати обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП.
Според указанията на приложимите и цитирани разпоредби в случая се дължи законна
лихва от по-ранна дата - от уведомяване на ответника за ПТП. Отправя искане за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в цялост. Претендира
разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г.Ф., в
който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
В срок е постъпила и въззивна жалба от ответника Г.Ф. срещу постановеното
решение в частта на уважаване на исковете с изложени доводи за неправилност, поради
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в
производството не е доказано настъпване на ПТП по вина на неидентифициран лек
автомобил, който е напуснал произшествието. С оглед това, според ответника,
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за понесени в резултат на
произшествието неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При условията на евентуалност заявява, че определеното от СРС обезщетение е в
завишен размер, който не съответства на принципа за справедливост указан с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и
отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Л. К. Д., в
който е изразено становище за неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението в обжалваната от ответника част като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира
въззивната жалба на ищеца за основателна в една част, а въззивната жалба на
ответника - за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
2
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивнните жалби, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за доказано, че на
12.09.2019г. около 12.00 ч., в с. Панчарево на пешеходната пътека в района на МГТ „
Банята“ е настъпило ПТП в резултат на виновно, противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, в резултат на което на пострадалия пешеходец– ищец в
производството са причинени неимуществени вреди. За обезщетяване на последните,
съдът е определил сумата 12000.00 лв., като е съобразил характера и степента на
претърпените травматични увреждания, които в случая не са тежки, но включват
силни болкови симптоми, значителни затруднения при движението и неудобства в
ежедневието за некратък период от време, обичайната продължителност и интензитет
на претърпените болки и страдания, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, който в случая е продължил повече от три месеца, острата
стресова реакция от инцидента, характеризираща се със силна тревожност,
напрежение, установения от експертното заключение посттравматичен стрес,
ограниченията и дискомфорта, които е търпяла ищцата в бита и при изпълнението на
ежедневните си задължения, вкл. необходимостта от ползване на помощ от близки при
извършване и на ежедневни битово-хигиенни дейности, както и последиците върху
здравето й, установеният прогнозен срок за възстановяване на възможността за
физическо натоварване, обстоятелството, че към датата на произшествието ищцата е в
активна и трудоспособна възраст, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към момента на решението и нормативно
определените лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества
при причинени неимуществени вреди.
Решението е правилно в една част.
Настоящият състав намира, че фактическата страна на спора е правилно
установена от първата инстанция и се възприема напълно от въззивния съд.
Така, чрез представения пред първата инстанция констативен протокол за ПТП
от 12.09.2019 г., препис от досъдебно пр. № 11317/2019 г. на 08 РУ - СДВР, пр. пр. №
40092/2019 г. по описа на СРП и констатациите на експерта по приетата пред първата
инстанция САТЕ, която се възприема напълно от настоящия състав по реда на чл.202
ГПК се установява, че на 12.09.2019 г., около 12.00 часа, в с. Панчарево, ул.
"Самоковско шосе", на пешеходната пътека в района на спирка МГТ " Банята" е
настъпило пътнотранспортно произшествие между неизвестен лек автомобил и ищцата
3
Л. К. Д., като пешеходец.
Доводите на ответника, че в производството не е установено настъпване на ПТП
по вина на водача на неизвестен лек автомобил, съдът намира за неоснователни. Чрез
събраните по досъдебното производство доказателства в т.ч. и изетите записи от
видеокамери за наблюдение в района е установено, че ПТП е причинено от неизвестен
лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф 4 – сребрист цвят, който е невъзможно
да бъде идентифициран по индивидуализиращи белези /рег.№/, както е посочено и в
изготвената докладна записка /л.144 от делото на СРС/. Именно тази информация е
удостоверена и в съставения за произшествието с пострадало лице констативен
протокол от 12.09.2019 г. В протокола за ПТП са отразени следните обстоятелства и
причина за настъпване на ПТП: на 12.09.2019 г., около 12.00 часа по данни на участник
2 неизвестен лек автомобил " Фолксваген Голф", сив на цвят, се движи по ул. "
Самоковско шосе" в с. Панчарево, с посока от бул. Околовръстен път към с. Кокаляне,
и на пешеходната пътека в района на спирка на МГТ " Банята" реализира ПТП с
преминаващата отдясно наляво като пешеходец Л. К. Д., след което водачът и
неизвестното МПС напускат мястото на ПТП.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която
настоящия състав кредитира напълно се установява, че ПТП е настъпило по вина на
водача на неизвестния автомобил, тъй като същият е нарушил правилата за движение в
т.ч. нарушил е свои основни задължения да контролира непрекъснато ППС, което
управлява и при избиране скоростта на движението да се съобразява с характера,
интензивността на движението и конкретната пътна обстановка, така щото да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо или внезапно възникнало препятствие и в
случай на необходимост да намали скоростта и да спрат, когато възникне опасност за
движението (чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП), както и да бъде внимателен и предпазлив с
пешеходците (чл. 119 ЗДвП), в резултат на което е последвало и процесното ПТП.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства, констатациите на
приетите СМЕ и СПЕ се установява, че в резултат на ПТП на ищцата, като пострадал
пешеходец са причинени нарушения на здравословното състояние – охлузване в
областта на десния лакът и травма на дясно ходило с оток и кръвонасядане- счупване
на пета метатарзална (ходилна) кост на десен крак, закрито, както и остър емоционален
стрес с елементи на посттравматичен стрес. Установено е, че за възстановяване от
травмата на пострадалата са извършени безкръвно наместване в гипсова шина,
проверка на периферните пулсации и сетивност, контролна рентгенография.
Освободена е за домашно лечение с препоръки при изписването за ХДР и
медикаментозно лечение: да носи имобилизацията за срок от 35 дни. Чрез
констатациите на СМЕ и показанията на свидетеля В.Б. Д., преценени с оглед всички
събрани доказателства по реда на чл.172 ГПК се установява, че увреждането на лакътя
е зараснало за две седмици без последици, а лечението на фрактурата е продължило
4
повече от два месеца след датата на произшествието. През това време пострадалата е
била първоначално с поставена шина за един месец, след това с гипс за един месец,
след което около месец е провеждала рехабилитация за раздвижване на крака. Въпреки
това към 23.03.2021 г. /с.з., в което е изслушан свидетеля Д./ пострадалата не е
възстановена, тъй като е понасяла болки в травмирания крак, оплаквала се е, че кракът
и е подут; изпитва болки при натоварване; при промяна във времето. Тези факти са
установени и чрез констатациите на експерта по СМЕ.
С писмена претенция с вх. № 24-01-303 от 03.07.2020 г. ищцата е поискала от
Г.Ф. опреД.е и заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП
неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв., по която е постановен отказ,
обективиран в писмо с изх.№ 24-01-303/30.09.2020г. В писмото са изложени мотиви за
отказа - поради непредставяне на писмени данни дали във връзка с ПТП от 12.09.2019
г. е образувано досъдебно производство и за резултат от него.
С оглед това, съдът намира че са налице всички елементи от фактическия състав
на разпоредбата на чл. чл. 558, ал. 5, вр. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за ангажиране
отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от
пострадалия ищец вреди, вследствие на получените травматични увреждания при така
настъпилото ПТП.
При опреД.е на размера на дължимото се обезщетение, съдът изхожда от
задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 г., отчитайки характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални
страдания и преживявания, периодът на възстановяване и възможността за пълно
такова, възрастта на пострадалия, общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и държавата, както и
общественоикономическата конюнктура към момента на увреждането (относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на МРЗ към датата на
увреждането и предвидените в КЗ лимити). Критериите за опреД.е на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика.
В случая, съдът за опреД.е на обезщетение за понесените от ищцата
неимуществени вреди съобрази, че към датата на ПТП пострадалата е на 42 г., в
активна и трудоспособна възраст. Съдът съобрази вида и характера на причинените
увреждания; период на възстановяване на пострадалата. Така, възстановяването на
5
травмата на лакътя е настъпило до две седмици след датата на ПТП без негативни
последици; възстановяването от увреждането на петата предноходилна кост е
продължило за период по дълъг от три месеца след ПТП, като за периода от първите
три месеца пострадалата е изпитвала болки със завишен интензитет, а лечението и
възстановяването й е налагало ограничения в движенията, спазване на конкретен
режим; ползване на чужда помощ за придвижване и обслужване за ежедневни нужди.
След посочения тримесечен период болките на пострадалата са намалявали, но към
23.03.2021 г. пострадалата не е възстановена напълно, тъй като е понасяла болки в
травмирания крак, който оттичал; изпитвала болки при натоварване, както и при
промяна във времето.
За установяване отражението на инцидента в психо-емоционален план по
делото, съдът съобрази констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-
психологична експертиза. Последната сочи, че по време на инцидента ищцата е
преживяла остър емоционален стрес, изпитала е силен страх за здравето и за живота си,
като впоследствие е развила продължителна адаптационна реакция на стресогенното
събитие, изразяваща се в безпокойство, тревожност, напрежение, безсъние, потиснато
настроение, елементи на посттравматичен стрес. Като трайна последица й е останал
страх от пресичане на пешеходни пътеки, страх от пътуване с градски транспорт,
избягващо поведение спрямо мястото на инцидента.
При така преценените и установени по делото факти, съдът съобрази и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент и нормативно определените лимити на гражданската отговорност
на застрахователните дружества при причинени неимуществени вреди.
Доводите на ищеца, че при опреД.е размер на обезщетение за понесените от
пострадалата неимуществени вреди, съдът не е съобразил периода на възстановяване
на здравословното състояние, съдът намира за основателни. За опреД.е на последното,
СРС е посочил продължителност на лечебния и възстановителен период повече от три
месеца. За тази фактическа констатация, съдът е отчел установеното, чрез показанията
на свидетеля В.Б. Д., който е посочил, че в продължение на три месеца след ПТП
пострадалата е била първоначално с поставена шина за един месец, след това с гипс за
един месец, след което около месец е провеждала рехабилитация за раздвижване на
крака. При опреД.е размер на обезщетение за понесените от пострадалата
неимуществени вреди съдът не е съобразил, че в посочения тримесечен период
понесените от нея болки и страдания са били със засилен интензитет и лечението и
възстановяването й са наложили ограничения в придвижването, ползването на чужда
помощ за ежедневно придвижване и обслужване. След така посочения период
действително болките са намалявали, но травмирания крак е оттичал, пострадалата е
понасяла болки при натоварване и при промяна във времето.
6
С оглед всичко посочено, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
възлиза на сумата 15000.00 лв., до който размер искът, предявен като частичен за
сумата 24000.00 лв. от общо вземане в размер на 30000.00 лв. следва да бъде уважен. В
останалата част за сумата над 15000.00 лв. до сумата 24000.00 лв. искът, предявен като
частичен от общо вземане в размер на 30000.00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции в една част постановеното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта на присъждане на сумата
12000.00 лв. като обезщетение за неимуществени вреди понесени от травмите от ПТП
и отменено в частта на отхвърляне на претенцията над сумата 12000.00 лв. до сумата
15000.00 лв. В останалата част на отхвърляне на претенцията над сумата 15000.00 лв.
до сумата 24000.00 лв. постановеното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
Върху присъденото обезщетение се следва законна лихва от датата на
постановения отказ на ответника да изплати обезщетение при съобразяване на
указанията на съгласно чл. 558, ал. 3, във връзка с, ал.2 и чл. 497 и чл. 496, ал. 1 КЗ –
30.09.2020 г. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на
обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение /чл. 558, ал. 5 КЗ/. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 497 /чл. 558, ал. 1 КЗ/, поради което доводите на
ищеца, че такава се дължи от датата на уведомяване на ответника за ПТП съдът намира
за неоснователни.
По разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. С., на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде присъдена допълнително сумата
100.00 лв. за производството пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.
Д. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде присъдена сумата
1093.00 лв. за производството пред въззивната инстанция.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъде
присъдена сумата 146.00 лв. – разноски за въззивната инстанция с вкл. възнаграждение
за юрисконсулт в минимален размер.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20045741 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 49415/2020 г.
по описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден Г.Ф., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "******* ет.4, да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „ *******, на основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата от 12000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2019 г. вследствие виновното,
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 20045741 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 49415/2020 г. по
описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ ******* срещу
Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "******* ет.4, иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане допълнително на
сумата 3000.00 лв. /над сумата 12000.00 лв. до сумата 15000.00 лв./ представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
12.09.2019 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до
окончателното изплащане, както и в частта на разноските, с която в полза на Г.Ф. е
присъдена на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 79 лв. /разлика над сумата 311
лв. до сумата 390 лв./ като разноски за производството пред СРС, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "*******
ет.4, да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ *******, на
основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, допълнително сумата 3000.00 лв.
/над сумата 12000.00 лв. до сумата 15000.00 лв./ представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2019 г.
вследствие виновното, противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС,
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20045741 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 49415/2020 г.
по описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ ******* срещу Г.Ф.,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "******* ет.4, иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за заплащане на сумата 9000.00 лв. /
за разликата над сумата от 15000.00 лв. до размера от 24000.00 лв., предявен като
частичен иск от пълен размер от 30000.00 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2019 г.
вследствие виновното, противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС,
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.
8
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "*******
ет.4, да заплати на адв. Д. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата
1093.00 лв. за процесуално представителство на Л. К. Д., ЕГН ********** за
производството пред въззивната инстанция, както и допълнително сумата 100.00 лв. за
процесуално представителство за производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "******* ет.4, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата
146.00 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9