О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85
04.02.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията в. т. д. № 65 по описа на
ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 255 ГПК,
образувано по молба на Д.А.К. за определяне на срок на Добрички окръжен съд за произнасяне
по възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирано в частна въззивна жалба
вх. № 12742/25.06.2019г., подадена по ч. гр. д. № 896/2019г. по описа на
Добрички районен съд, по която е било образувано в. ч. т. д. № 713/2019г. по
описа на Добрички окръжен съд.
Молителят твърди, че при произнасяне по
частна въззивна жалба вх. № 12742/25.06.2019г. съставът на Добрички окръжен съд
е пропуснал да разгледа искане за приемане на възражение по чл. 423 ГПК, и това
не е направено до момента, въпреки подаването на нарочна молба вх. №
7445/20.11.2019г. по в. ч. т. д. № 713/2019г.
Към изпратената преписка е приложено
становище на съдебният състав по в. ч. т. д. № 713/2019г. по описа на ОС –
Добич.
Молбата за определяне на срок при
бавност е процесуално допустима, но неоснователна, като съображенията за този
извод са следните:
С разпореждане от 18.11.22019г. по ч.
гр. д. № 896/2019г. Добричкият районен съд е приел, че възражението по чл. 414 ГПК на Д.А.К. срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена срещу молителя в
полза на „Райфайзен България“ ЕАД – гр. София, е подадено в срок, като на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В подадената от молителя частна
въззивна жалба вх. № 12742/25.06.2019г., по която е било образувано в. ч. т. д.
№ 713/2019г. по описа на ДОС, не са релевирани и не биха могли да бъдат сочени
фактически твърдения, относими към някоя от законовите хипотези на 423 ГПК. Във
всяка една от предвидените в посочената норма фактически състави следва преди
всичко да се твърди от страната, срещу която е издадена заповед за изпълнение,
че едномесечният срок по чл. 414 ГПК за подаване на възражение, е пропуснат.
Целта на защита по чл. 423 ГПК е да се възстанови пропуснат от длъжника по
заповедта за изпълнение срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като
възражението се приеме от въззивния съд, с правните последици, идентични с тези
на подадено в срок възражение до заповедния съд.
След като молителят не твърди факти и
обстоятелства, които биха могли да се субсумират под която и да е от хипотезите
на чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 ГПК, и не отправя адекватно искане до въззивния
съд, подлежащо на квалификация по чл. 423 ГПК за приемане на възражение срещу
заповед за изпълнение от въззивния съд, в случаите на пропускане на срок по чл.
414 ГПК за подаване на възражение пред заповедния съд, то посочването на
нормата на чл. 423 ГПК в частна жалба или в отделна молба не може да сезира
валидно въззивния съд с искане за постановяване на съдебен акт по възражение по
чл. 423 ГПК.
Въз основа на посоченото съдът намира,
че липсва несвоевременно извършено от Добрички окръжен съд процесуално
действие, обуславящо определяне на срок за осъществяването му. Молбата за
определяне на срок при бавност е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдията във
Варненски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.А.К.
за определяне на срок на Добрички окръжен съд за произнасяне по възражение по
чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, което според молителя е обективирано в частна
въззивна жалба вх. № 12742/25.06.2019г., подадена по ч. гр. д. № 896/2019г. по
описа на Добрички районен съд, по която е било образувано в. ч. т. д. №
713/2019г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В АС: