Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр. Велико Търново, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №684/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176 от АПК.
Образувано е по искане, подадено
от *** Ц.Д., процесуален представител на Х.С.М. *** – жалбоподател по делото,
за допълване на постановеното
от съда Решение № 194/19.07.2022г. по настоящото дело. Твърди се, че в
постановеното решение съдът не се е произнесъл по цялото оспорване на Решение
№1012-04-155#1/15.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново,
обективирано в жалба вх. №2103-04-54/02.11.2021г. на ТП на НОИ – Велико Търново,
като липсва произнасяне относно стажа му за периода от 01.11.1983г. до 01.03.1990г.
Ответната страна по искането – директора
на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл.... М., оспорва
подаденото искане, като излага аргументи, че в съдебното решение е обсъден
стажът на лицето, касаещ периодите от 02.11.1983г. до 01.03.1990г. и от
01.03.1990г. до 31.12.1999г. Посочва също, че доводите, изложени по същество на
спора са неотносими към искането за допълване на решението, като същите са
предмет на първоинстанционното производство и евентуално касационно такова.
Съдът, след като извърши проверка на
постановеното решение, съобрази следното:
Искането за допълване на съдебното решение
е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
В конкретния случай съдът е сезиран с
жалба от Х.С.М. срещу Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на М. против Разпореждане
№2113-04-869#11/30.08.2021г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ –
В.Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
Със съдебното решение съдът е отменил Решение
№ 1012-04-155#1/15.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-869#11/30.08.2021г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ –
В.Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, изпратил е делото като преписка
на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от
Х.С.М. ***.Оряховица, заявление с вх. № 2113-04-869/15.06.2021 г., съобразно
дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона и е осъдил ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Х.С.М.
разноски по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното
производство административният орган е допуснал нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не е предприел необходимите действия за събиране на конкретни
доказателства относно характера на работата на длъжността „шлосер – ел.
заварчик“, каква е била структурата на осигурителя, наличието на обособено
звено за осъществяване на трудовите функции съответно в кой цех/обособено звено
е полаган трудът от лицето, характерът и естеството на работа съобразно и
договореностите с работодателя, за да бъдат преценен трудовите функции на
заявителя с оглед дейността на предприятието и прилагането на т. 67 от ПКТП
(отм.). По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение
на административно-производствените правила, което е довело и до неправилно
приложение на материалния закон при категоризиране на труда за периода от
01.03.1990 г. до 31.12.1999г. Отделно от това е намерил, че органът е
коментирал единствено заеманата от жалбоподателя длъжност „шлосер“ и „шлосер -заварчик“
през периода на полагане на труд при „Захарни заводи“ АД (предишна Захарна
фабрика – Г.О.) и не е обследвал въпроса за полагания при същия работодател
труд на длъжността „сърцар – формовчик“ след 01.01.2001г., а от мотивите на
решението и на потвърденото с него разпореждане не става ясно коя точно
категория труд е признал в тази част. Изтъкнал е също, че за времето, през
което жалбоподателят е работил в предприятието, са налице данни за неговото
преназначаване на различни позиции от първа, втора и трета категория труд,
които променят като цяло и размерът на осигурителният стаж, признат от
ответника за трета категория, но в оспореното решение и в потвърденото с него
разпореждане за съда оставя неясно дали и кои конкретни периоди и на кои
длъжности ответникът е приел за такива от трета категория, за да може да
извърши проверка за материална законосъобразност в тази част.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК съдът
постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото
оспорване. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че непълен е съдебен
акт, в който липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или
по един от предметите на оспорване, или по допълнителни искания, свързани с
главния спорен предмет. Следва да се има предвид обаче, че наличието или
липсата на произнасяне от съда по целия спорен предмет се преценява съобразно
диспозитива на съдебното решение, или - на допълване подлежи диспозитивът,
който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт (в този смисъл
са решение №53/21.02.2012г. по гр.д.№546/2011г. на ІV г.о. на ВКС, определение
№219/23.03.2011г., по ч.т.д.№886/2010г. на I т.о. на ВКС). Не е налице непълно
съдебно решение, когато съдът не се е мотивирал (вж. определение
№904/09.12.2010г. по ч.т.д.№873/2010г. на I т.о. на ВКС) – отчасти или въобще.
В конкретния случай, видно от диспозитива
на Решение №194/19.07.2022г. по настоящото дело е, че със същото съдът е отменил
изцяло Решение № 1012-04-155#1/15.10.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново, върнал е делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване
към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне съобразно дадените в
решението указания и е осъдил ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Х.С.М.
разноски по делото. Така постановен диспозитивът обхваща целия спорен предмет. Доколкото
указанията при следващото разглеждане на заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст се съдържат в мотивите на съдебния акт,
то в него е индивидуализиран единствено периода, през който е доказано
полагането на труд от втора категория, а именно периода от 01.03.1990 г. до
31.12.1999г. когато жалбоподателят е заемал комбинираната длъжност „шлосер –
ел.заварчик“. Липсата на конкретизиране в мотивите на решението на периода от
01.11.1983г. до 01.03.1990г. е поради обстоятелството, че през този период М. е изпълнявал длъжността „шлосер“, която
длъжност не попада в приложното поле на т.20 от ПКТП /отм./ и специалните
разпоредби не признават труда като такъв от втора категория, което изрично е
отбелязано и в самото решение. Това обстоятелство обаче не обосновава наличие на
непълнота по смисъла на чл. 176 от АПК, тъй като наличието на пропуски в мотивите на съдебния акт не е
основание за допълване на решението.
Следва да бъде посочено, че по естеството
си искането на М. не съставлява искане за допълване на решението поради
непроизнасяне от страна на АСВТ по целия предмет на спора, а искане за
преразглеждане на така формираната воля и промяна на правния резултат от спора,
каквото произнасяне е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 176 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на
Административен съд Велико Търново намира, че искането за допълване на Решение
№194/19.07.2022г., постановено по адм.д. №684/2021г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 176, ал.2
от АПК, Административен съд Велико Търново, осми състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.С.М. ***, подадено
чрез *** Д., за допълване на Решение №194/19.07.2022г.,
постановено по адм.д. №684/2021г. по описа на Административен съд – Велико
Търново.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването
му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: