РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20205300900534 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Г. К., ЕГН
**********, и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес- **** чрез
пълномощника им адвокат З., против ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, с която са
предявени активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищците са родители на И. Н. К., ЕГН
**********, починал при ПТП, настъпило на *** г. в ***. На посочената дата около 22,00
часа И.Б. Ч. управлявал личния си автомобил „СААБ“ с рег. №****, като се движил по
платното за движение на *** в посока от север на юг. Като пътници в автомобила се возили
Б. К. С. и синът на ищците, който седял на задната седалка зад шофьора. В един момент
автомобилът достигнал до ляв завой на пътя, в който водачът навлязъл със скорост от около
97 км/ч, близка до критичната. Ч. не успял да овладее с действията си автомобила, който
станал неуправляем и напуснал платното за движение, след което се ударил в метален стълб,
а впоследствие се преобърнал на лявата си страна. В резултат на реализираното ПТП И. К.
починал. По случая било образувано н.о.х.д. №781/2019 г. на ОС- ***, приключило с влязла
в сила присъда №47/29.05.2019 г., с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на
***г. в ***, при управление на МПС- лек автомобил „СААБ“ с рег. №****, е нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на И. К.- престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. Твърди се, че
вследствие неочакваната загуба на сина им, с когото са били в изключително близки
1
отношения, ищците са били съкрушени, претърпели са огромни по обем и интензитет болки
и страдания и понастоящем все още не са се отърсили от шока, който са преживели. По
време на катастрофата синът им е бил едва на *** години, току-що започнал своя
самостоятелен житейски път. Същият е живял с ищците в едно домакинство, бил е опора и
радост за родителите си, отношенията помежду им се основавали на обич, разбирателство и
взаимна привързаност. Твърди се, че за лекия автомобил „СААБ“, рег. №****, е била
сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, със срок на действие от 09.09.2016 г.
до 09.09.2017 г., валидна към датата на застрахователното събитие. Ищците са предявили
претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като
по образуваните преписки №*** и №*** са им били определени и изплатени обезщетения в
размер от по 50 000 лв., които същите считат за крайно занижени и несъответстващи на
степента, характера и интензитета на търпените от тях болки и страдания. Ето защо, се иска
от съда да постанови решение за осъждането на ответното застрахователно дружество да им
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената
смърт на сина им И. Н. К. при ПТП, станало на ***г., в размер от по 200 000 лв.,
представляващи разликата между определения от тях справедлив размер на обезщетяване от
по 250 000 лв. и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на по 50 000 лв.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от *** г. до
изплащането им. Съображения са изложени в писмена защита на адвокат Т.Й.-
пълномощник на ищците.
В срока по чл.367 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорват исковите претенции по основание и размер. Изложено е, че вредите, чието
обезщетяване се търси в настоящото производство, са репарирани в пълен обем от страна на
дружеството с изплащане на ищците на сумите от по 50 000 лв., като определеният размер
на обезщетенията е съобразен с реално претърпените вреди, със съдебната практика по
аналогични случаи за процесния период, с общественоикономическите условия в страната
към *** г., с доходите и стандарта на живот на ищците и загиналия им син приживе, както и
със значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици. Оспорва
се изключителната вина на водача на застрахования в дружеството лек автомобил за
настъпване на вредите от пътнотранспортното произшествие. Направено е възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. К., изразяващо
се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП;
доброволно качване и пътуване в автомобил, управляван от рисков водач, за когото
загиналият предварително е знаел, че шофира рисковано и безразсъдно, с висока скорост, с
умишлено предизвикване на загуба на устойчивост на автомобила /дрифтиране/, като по
този начин загиналият сам е поставил живота и здравето си в опасност; доброволно качване
и пътуване в автомобил, управляван от водач, за когото предварително е знаел, че по
принцип употребява и че преди да предприемат процесното пътуване е употребил
наркотични вещества и е бил под тяхното въздействие в нарушение на ЗДвП. Оспорват се от
ответника твърденията в исковата молба за претърпени от ищците неимуществени вреди и
че загиналият и родителите му са имали добри взаимоотношения и силна духовна и
2
емоционална връзка. Оспорва се също размера на претенциите като прекомерно завишен и
несъответстващ на реално претърпените вреди и на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД. На следващо място, ответникът оспорва и началната дата на лихвата за забава,
претендирана с исковата молба, като счита, че при основателност на исковите претенции
лихва би могло да се претендира от 05.05.2020 г., когато застрахователят се е произнесъл по
извънсъдебните претенции на ищците. Признава обстоятелството, че е съществувало
валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „СААБ“ с рег. №****.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците
оспорват възраженията на ответника, че с изплащането на сумите от по 50 000 лв.
претенциите им са удовлетворени; че е налице съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия И. К., поради непоставяне на предпазен колан, както и поради това че се е
съгласил да пътува в автомобил, управляван от рисков водач, който е употребил наркотични
вещества. Същите твърдят, че получените от сина им травми са такива, че биха довели до
летален изход, независимо дали пострадалият е бил с или без предпазен колан, а в
проведеното наказателно производство не е било установено наличие на наркотични
вещества в кръвта на И.Ч..
С допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички направени в
първоначалния отговор на искова молба твърдения, възражения и оспорвания. Развива
съображения по спора и в писмени бележки на *** К.И.- *** на ЗАД ”ДаллБогг Живот и
Здраве” АД. Претендира присъждане на разноски.
От И.Б. Ч., с адрес- ****, конституиран в производството като трето лице- помагач на
страната на ответника, е постъпило по делото писмено становище. Изложено е в него, че в
случая са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди, настъпили в резултат на смъртта на сина им И. К., причинена при ПТП, реализирано
на ***г., за което вината е на И.Ч., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва се от третото лице- помагач размера на претенциите като прекомерно и
неоснователно завишен, съобразно претърпените вреди, социално- икономическия живот в
страната и в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Третото лице се
присъединява към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените- удостоверение за
раждане и удостоверение за наследници №*** г., издадени от Община ***, че ищците са
родители и наследници по закон на И. Н. К., ЕГН **********, починал на *** г.
Видно е от приложеното н.о.х.д. №781/2019 г. на ОС- ***, че с присъда
3
№47/29.05.2019 г., постановена по това дело, изменена с решение №36/06.03.2020 г. по
в.н.о.х.д. № 33/2020 г. на АС- ***, подсъдимият И.Ч. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК- затова че на *** г. в ****,
посока изток, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „СААБ“ с рег.
№****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. К., за което му е наложено наказание- две
години лишаване от свобода.
Не е спорно по делото и се установява от представената справка от ИЦ към ГФ, че
лекият автомобил „СААБ“ с рег. №**** е бил застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
събитието.
Няма спор между страните, че ищците са предявили претенции за обезщетяване пред
застрахователя, като с писмо изх. № ***г. същите са уведомени, че им е определено и
изплатено на 05.05.2020 г. обезщетение от по 50 000 лв. Последното обстоятелство се
установява и от приложените по делото преводни нареждания, с които са преведени на
ищците по посочените от тях банкови сметки, съотв. в *** и „***” ЕАД, горните суми,
представляващи обезщетение по щета с №*** г.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите И.Г. Г. и В. Д. И.
Свидетелите депозират показания, че внезапната смърт на сина им причинила
изключителни болки и страдания на С. и Н.К., същите били сломени от случилото се,
животът им изцяло се променил. И. бил единственото дете на ищците, живеели заедно в
едно домакинство, отношенията помежду им били много близки и топли, основавали се на
взаимно уважение, доверие и разбирателство. Свидетелите описват И. като всеотдаен,
целеустремен, креативен и отговорен, помагал на всички. Същият бил обграждан с много
внимание и обич от родителите си. Смъртта му била голям удар за всички, родителите му
изживели неописуема мъка, плачели, ходели често на гробищата, след инцидента
здравословното състояние на майка му се влошило- получавала панически атаки, всеки път,
когато минавала покрай мястото на ПТП, й прилошавало. Свидетелите сочат, че ищците все
още не могат да преживеят смъртта на детето си, прекършени са мечтите и надеждите им,
свързани с него, не искат да приемат случилото се. Болката им, не само че не е отшумяла, но
се засилва с годините и особено на празници. И към момента домът им прилича на
„гробница”, щорите са постоянно спуснати, навсякъде има снимки на И., стаята му е
непокътната.
Във връзка с установяване на въведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалия, по делото са изслушани показанията на свидетелите А. Е. Г., К.
И. Ц. и Б. К. С..
Първите двама свидетели са *** на ***, *** са мястото на процесното ПТП, но не си
спомнят подробности за случая. Твърдят, че при инцидента имало починало момче, водачът
4
на автомобила бил притеснен, направили му тест за алкохол и наркотици.
Свидетелят С. посочва, че с И. К. пътували в автомобила, управляван от И.Ч., като И.
седял на задната седалка зад шофьора. И. управлявал автомобила с несъобразена скорост-
над 150 км/ч, като свидетелят твърди, че и друг път го е виждал да кара с висока скорост. И.
не бил близък с Ч., дотогава не се е случвало тримата да пътуват заедно. Свидетелят не знае
И. да е употребявал наркотици и алкохол преди инцидента, бил адекватен, държал се
нормално.
В хода на производството е допусната КСМАТЕ, с вещи лица *** М.Б. и *** В.С., от
чието заключение се установява, че лекият автомобил „СААБ“ с рег. №**** е оборудван с 2
бр. триточкови колани на предните седалки и 3 бр. триточкови колани на задните седалки.
Посочено е от експертите, че от удара на автомобила в метален стълб са настъпили увреди в
задна лява врата, таван и деформация на купето с 10 см отдясно и ляво на осите, и тъй като
ударът е бил високо енергиен, вдлъбнатината на задната лява врата е навлязла напречно на
автомобила до средата на седалката на водача, а таванът е пречупен нагоре и издаден около
средата на салона на автомобила. Описани са в заключението травматичните увреждания,
получени от И. К., който е пътувал на задната седалка на автомобила, като е посочено, че
причина за смъртта му е тежката черепно- мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
кости на черепа, оток в мозъка, два кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, два
кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, контузии в
областта на малкия мозък и мозъчния ствол, кръвонасядане на меките черепни покривки.
Травмата е довела до притискане и разрушаване на жизненоважни центрове на мозъка.
Според заключението, налице е пряка причинна връзка между травматичните увреждания,
получени от К. при ПТП, и настъпилия летален изход. Предвид причинените травми и
тяхното естество, вещите лица са направили извод, че пострадалият е бил без правилно
поставен предпазен колан, но с оглед факта, че при произшествието е бил пътник вляво на
задна седалка, дори и с правилно поставен обезопасителен колан ударът в главата е бил
неизбежен, което означава, че смъртоносното нараняване ще настъпи.
С оглед оспорване на горното заключение от ответната страна, по делото е допусната
повторна КСМАТЕ, с вещи лица *** Б.П. и *** Д.С.. От приетото в съдебно заседание на
23.02.2022 г. заключение се установява, че водачът Ч. е управлявал лекия автомобил със
скорост 97 км/ч по платното за движение на ***, в посока от север на юг, като при
навлизането в ляв завой, с радиус на дъгата на завоя 106 м, водачът е загубил контрол над
автомобила. Според вещите лица, след критично доближаване последователно на дясната и
след това на лявата граница на платното водачът е реагирал с отклоняване на волана
надясно, като това е довело до напускане платното за движение отдясно и удар в метален
стълб. Отразено е в заключението, че автомобилът е оборудван с триточкови колани както за
водача, така и за всички пътници в купето. Описани са деформации на автомобила
вследствие на ПТП, получените от пострадалия К. увреждания, както и механизма на
настъпване на травмите. Посочено е, че причината за настъпване смъртта на пострадалия е
тежката черепно- мозъчна травма, довела до притискане и разрушаване на жизненоважни
5
мозъчни центрове и мозъка. За смъртния изход е допринесла и аспирацията на кръв в
дихателните пътища и белите дробове от счупените кости в основата на черепа. Според
експертите, К. е бил без поставен обезопасителен колан в момента на настъпване на
инцидента. Анализирайки ПТП, описаните травматични увреждания и деформациите по
автомобила, вещите лица са категорични, че уврежданията в главата на пострадалия щяха да
се получат при конкретния механизъм и при поставен, и при непоставен предпазен колан.
Прието е по делото наказателно постановление №****, с което на И.Ч. е наложена
глоба, затова че на *** около 1,20 ч. в гр. *** е управлявал лек автомобил „СААБ“ с рег.
№**** под въздействието на наркотични вещества.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-токсикологична експертиза с вещо
лице *** Я.И.. Установява се от заключението, че към датата на ПТП в организма на водача
Ч., чрез скринингов тест и техническо средство, е констатирано наличието на амфетамин.
Тридесет минути след инцидента е взета кръвна проба от водача, съответстваща на
нормативно установените изисквания за годност и надеждност, при която не е установено
съдържание на наркотично вещество. Тези данни са дали основание на вещото лице да
заключи, че вероятно не е имало наркотично вещество, макар скрининговият тест да е
показал наличие на такова.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна
страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в
това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и
вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно напра-вените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи
наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащ основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между
последния и застрахователя.
В процесния случай не е формиран спор между страните, че към датата на
настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил- лек
6
автомобил „СААБ“ с рег. №****.
Не е спорно и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увредените
лица са насочили писмени претенции до ответника, като им е било изплатено обезщетение
в размер на по 50 000лв.
Освен това, въз основа на събраните по делото доказателства се установи и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Доказа се, че на *** г. в гр. *** е настъпило пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от виновния водач И.Б. Ч. при управление на лек автомобил „СААБ“ с рег.
№****. С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. №781/2019 г. на ОС- ***,
подсъдимият Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено съответното наказание. С оглед на това и
съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът приема за доказани факта на настъпване на
ПТП, противоправността на деянието, извършено от Ч., вината на последния, както и
причинения вредоносен резултат- смъртта на сина ищците.
Въз основа на обстоятелствата, установени чрез показанията на свидетелите И. Г. и В.
И., които съдът кредитира като убедителни и основаващи се на непосредствените им
впечатления от преживяванията на ищците, се налага извод за доказаност на търпените от
родителите болки и страдания от внезапната загуба на сина им И., към когото те са били
силно привързани. Събраните гласни доказателства еднозначно сочат, че между починалия и
неговите родители са съществували близки отношения, основани на обич, грижа, уважение и
разбирателство. Ищците К. са понесли изключително тежко загубата на единственото си
дете, което е починало само на ** години, били са съкрушени, психически и емоционално
сринати, затворили са се в себе си, животът им се е променил завинаги, като и понастоящем
болката им не е отшумяла, продължават да посещават гроба на сина си и да тъгуват за него.
С оглед на така установените обстоятелства, следва да се приеме, че са налице
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищците по реда
на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените им вреди.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл.52
ЗЗД/, като се отчетат характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания.
От изслушаните свидетелски показания, които са еднопосочни и категорични, се
доказа, че ищците са приели изключително тежко загубата на сина си. С оглед на това и
предвид установените обстоятелства относно силната привързаност на родителите към
детето им, факта, че са живели в едно домакинство, изключителната загуба, която е била
внезапна, възрастта на пострадалия към този момент, начинът, по който смъртта на детето
се е отразила на родителите, интензитета и продължителността на преживените душевни
болки и страдания и техния необратим характер, както и съобразявайки конкретните
икономически условия в страната към правнорелевантния момент /***г./, чийто обективен
белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият размер на
7
обезщетението възлиза на 180 000 лв. за всеки от ищците.
Предвид обстоятелството, че на С. и Н.К. е заплатена извънсъдебно от застрахователя
сума от по 50 000 лв. по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ по
образуваната пред него щета, то същата следва да се приспадне от определеното
обезщетение, при което разглежданите претенции се явяват основателни за размера от 130
000 лв.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и въведеното от
ответния застраховател възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните
последици от пострадалия.
Принос, по смисъла на горепосочената разпоредба, е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая не се доказаха обстоятелства, които да водят на извод, че за настъпване на
вредоносния резултат е допринесло и поведението на И. К.. Установи се от показанията на
свидетеля С., които съдът няма основание да не кредитира, че пострадалият е пътувал на
задна седалка зад шофьора. Действително, от заключенията на вещите лица, включени в
състава на първоначалната и повторната КСМАТЕ, които следва да се възприемат изцяло,
като обективни, обосновани и компетентно изготвени, стана ясно, че И. К. е бил без
поставен обезопасителен колан, но, отчитайки вида и характера на причинените
травматични увреждания и изяснените обстоятелства относно механизма на процесното
ПТП, експертите са формирали еднозначния извод, че смъртта на пострадалия е могла да
настъпи, независимо дали той е бил с или без предпазен колан. Не се установи и твърдяното
от ответника, че И. К. е приел да пътува в автомобил, управляван от водач, за когото
предварително е знаел, че шофира рисково и опасно. С оглед на това и доколкото не се
доказа по категоричен начин от заключението на съдебно-токсикологичната експертиза И.Ч.
да е управлявал увреждащия автомобил под влияние на наркотици, то следва да се приеме,
че възражението за съпричиняване на вредните последици от пострадалия се явява
неоснователно. Следователно, не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
редуциране на определения размер на обезщетението.
Предвид изложеното, исковете ще се уважат за сума в размер от по 130 000 лв. за
всеки от ищците, като за разликата над тази сума до 180 000 лв. следва да се отхвърлят
поради извършеното плащане на обезщетение по застраховка „ГО”, а до пълния
претендиран размер от по 200 000 лв.- като неоснователни и недоказани.
По отношение на претенциите за лихви за забава върху обезщетенията:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
8
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че е предявена пред ответното дружество претенция за
изплащане обезщетение на ищците за претърпените вреди в резултат на процесното ПТП.
От представените писмени доказателства е видно, че с молба вх. №503/07.02.2020 г.
застрахователят е бил уведомен от К. по реда на чл.430, ал. 1, т.2 от КЗ за настъпилото
застрахователно събитие, при което 07.02.2020 г. следва да се приеме като дата на
уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, тъй като е най- ранната дата в случая. Ето защо,
дължимите обезщетения за неимуществени вреди ще се присъдят ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2020 г. до изплащането им, а за периода от *** г. до 07.02.2020 г. искането
ще се отхвърли като неоснователно.
Ищците не са направили и не претендират разноски по делото.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Същият е представил
списък по чл.80 ГПК, според който претендира разноски в общ размер на 2 185 лв., като от
тях 930 лв.- депозит за КСМАТЕ; 250 лв. – депозит за съдебно- токсикологична експертиза;
100 лв.- депозит призоваване на свидетели; 5лв.- държавна такса за удостоверение и 900 лв.-
депозит за повторна КСМАТЕ, като иска и присъждане на *** възнаграждение. Установява
се от представените по делото доказателства, че ответникът е направил разноски в размер на
2 160 лв., като сумата от 25 лв.- депозит за призоваване на четвърти свидетел е останала
неизползвана, при което не следва да се съобразява при определяне дължимите разноски.
Вземайки предвид, че делото е с материален интерес и по него са проведени повече от три
съдебни заседания, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр.
чл.25, ал.3 вр. с ал.1 от НЗПП *** възнаграждение в размер на 450 лв. Или от общия размер
на разноските на ответника - 2 610 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците ще бъдат
осъдени да заплатят, съобразно отхвърлената част на претенциите, сума в размер на 913,50
лв.
Тъй като ищците са били освободени от заплащането на държавна такса и разноски
по делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за
производството държавна такса в размер на 10 400 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, да заплати на С. Г. К., ЕГН
**********, и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес- **** сума в размер
от по 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв. на всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица № ****, със срок на действие от 09.09.2016 г. до 09.09.2017 г., за
претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сина им И. Н. К. с ЕГН **********, починал при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на *** г. в гр. ***, причинено противоправно и виновно от И.Б. Ч. при
управление на лек автомобил „СААБ“ с рег. №****, ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 07.02.2020 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените суми от по 130 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв., както
и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за периода от *** г. до
07.02.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес- **** да заплатят на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, сума в размер на
913, 50 /деветстотин и тринадесет лв. и петдесет ст./ лв. - разноски по делото, изчислени
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сума в размер на 10 400 /десет
хиляди и четиристотин/ лв.- дължимата за производството държавна такса, изчислена
съобразно уважената част на исковете.
Присъдените на ищците суми да се изплатят от ответника ЗАД”ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД по следните банкови сметки: IBAN: ***, ***, в *** с титуляр С. Г. К.; IBAN:
***, *** в „***” ЕАД с титуляр Н. П. К..
Решението е постановено при участието на И.Б. Ч., с адрес- ****, трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10