РЕШЕНИЕ

 

№         46              9.02.2018г.             град  Пазарджик

 

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

на    девети януари  две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

          секретар:Нели Въгларова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

гражданско дело № 964  по описа за   2015  година

 

   В производството са предявени главни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове по чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и за лихви,както и обратен иск  по чл. 229 от КЗ (отм.), сега чл. 435 КЗ, в сила от 01.01.2016г. /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./

   Депозирана е искова молба от В.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв.А.А.Г. и адв.Г.К.М., със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото гр.С. 1000, район „С.", бул.„Ц.О." №8А, ет.4, срещу С.В.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З., като управители, в която ищецът, чрез пълномощниците си, твърди, че ответникът „Г.“ е собственик на хотел „Р.", адрес: гр.В., бул. С. №500 и е възложил с писмен договор техническата поддръжка на асансьорите в хотел Р. на ответника С.Р., упражняващ дейност като ЕТ „С.Р. - Елвес", ЕИК *******. Твърди се, че на 13.11.2014г. при опит да се качи в кабината на един от асансьорите в хотел Р.,ищецът В.Д. паднал в асансьорната шахта, в резултат на което са му пР.инени имуществени и неимуществени вреди. Изложени са подробни съображения, че на 13.11.2014 г. в 14:55 часа В.Д., като гост на хотела, се отправил към един от асансьорите на партерния етаж (т.е. на втора спирка на асансьора) и пристъпил, за да влезе в него. Вратите на асансьора, обаче, се затворили преди той да успее да влезе в кабината и притиснали десния му крак. Кабината потеглила към горния етаж при ненапълно затворени врати, като тялото на В.Д. било повлечено и увиснало с главата надолу. При движението на кабината нагоре кракът на В.Д., притиснат от асансьорните врати, се запречнал в рамката на етажните врати на асансьора и станал пречка кабината да стигне трета спирка. Поради това вратите на асансьора се отворили, освободили крака на В.Д., при падането си той ударил тила си в ръба между етажа и асансьорната шахта и паднал в асансьорната шахта.Сочи се, че инцидентът бил заснет от охранителните видеокамери на хотел Р.,а В.Д. бил изваден от асансьорната шахта през сервизната врата на асансьора на подземния етаж от екипа на спешна медицинска помощ-гр.В. и бил транспортиран до същата болница, но още същия ден го насочили към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", гр.С.. По случая било образувано досъдебно производство №647/2014г. на РПУ на МВР- гр.В. и прокурорска преписка №1365/2014г., по които с обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.В. било повдигнато обвинение срещу С.Р. за извършено престъпление по чл.134 ал.1, т.2 от НК,съответно образувано н.о.х.д. №434/2015г. по описа на РС гр.В..Твърди се,също че асансьора е с регистрационен №ПзАУ1249, заводски №0135/2005г. и е монтиран в хотел Р. на 21.03.2005г.,а първоначалният технически преглед, извършен от Инспекция Държавен технически надзор на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, проведен на 29.07.2005г. установява, че асансьорът отговаря на техническите изисквания.Твърди се,че асансьорът има фабР.но инсталирани механизми /контакти за безопасност/,които не позволяват движение на кабината при отворени шахтови и кабинни врати, както и отключване и отваряне на вратите, когато кабината се намира извън зоната на спирката и които отварят вратите, ако те срещнат съпротивление от > 150N и съобразно техническата му документация.Установявало се и при изпитване на асансьора за съответствие с приложимите технически изисквания, извършено към 19.11.2014г. след инцидента от лаборатория „Е.**".Твърди се,че още в деня на инцидента започнала проверка на ДАМТН, продължила до 19.11.2014г., която установила множество неизправности: контактът за безопасност на една от вътрешните кабинни врати на асансьора, който не позволява движението на кабината при отворена кабинна врата, не функционирал, устройството за заключване на шахтови врати (отбивачка) на първа и втора спирка, което не позволява отварянето им при кабина извън зоната на спирката, не функционирало правилно,както и че силата на натиск, която е необходима за отварянето на вратите е три пъти над нормата (412.48 N при норма < 150N) и захващайки крака на човек не отпускат. Установило се липсващи пластинки, капачета, извадени кабели на контактите за безопасност на вратите на Асансьора, които били видими.Твърди се,че посочените неизправности на асансьора се установявали от техническата експертиза, възложена в наказателното производство.Установило се, че контролните уреди, описани по-горе, не функционирали правилно, поради извършено премахване (шунтиране) на контакти, вместо да бъдат заменени или ремонтирани.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът „Г.“ ООД е собственик на хотел Р., като собствеността е придобита по силата на приращение съгласно чл.92 ЗС, доколкото хотелът е построен в собствен на Г. имот.          Като собственик на хотел Р., Г. бил собственик и на процесния асансьор,доколкото същият е трайно прикрепен към хотела по смисъла на чл.110 (1) ЗС. Това се установявало от паспорта на асансьора и актовете, съставени от производителя на асансьора   при   неговия   монтаж, както и акта за първоначален технически преглед на ДАМТН. Техническата поддръжка и аварийно обслужване на асансьора било възложено от „Г.“ ООД като ползвател на асансьора на С.Р. като едноличен търговец въз основа на договор за абонаментно и техническо обслужване от 13.03.2013г. с ЕТ С.Р. вписан в регистъра на ДАМТН по чл.36 от Закона за техническите изкисвания към продуктите като извършващ дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. В процесния период С.Р. е притежавал и свидетелство за правоспособност №0952/14.03.2013г. за монтьор на асансьор от втора степен, съгласно Наредба №3 от 17.01.2001г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията "монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори". Като такъв той е бил монтьорът с най-висока степен на правоспособност от персонала на ЕТ С.Р., и единствен е бил  правоспособен  да  поддържа  асансьори  с  автоматични  врати,в същото време С.Р. ***, поради което му било невъзможно да се отзове
незабавно при настъпване на авария с асансьора. Това се случило и при  злополуката с ищеца, когато на мястото на инцидента пристигнал друг служител на ЕТ С.Р., за да обезопаси асансьора.

Твърди се, че техническата експертиза, възложена в наказателното производство, установила, че С.Р. е извършвал функционални проверки на асансьора едва през няколко месеца, а не на всеки 10 дни, както изисква чл. 3 ал.1 от договора за техническа поддръжка и чл.9 ал.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, в редакцията му в сила до 24.10.2014 година.Твърди се,че като  лице  на което  е  възложена поддръжката и  аварийното  обслужване на асансьора, както и да следи за техническото му състояние и безопасна експлоатация, С.Р. бил допуснал експлоатацията на необезопасено съоръжение, като не е спрял от движение неизправния асансьор към датата на злополуката. Нещо повече, той  сам увеличил контрол натиска на вратите и шунтирал контрола за безопасност,както и бил извършил и други промени, несъвместими с безопасното използване на асансьора.

      Ищецът твърди, че при падането си в асансьорната шахта получил множество фрактури по цялото тяло и други травматични увреждания, а именно:полифрагментно счупване на първи лумбален гръбначен прешлен;счупване на десния страничен израстък на Л1; сътресение на мозъка; контузия и охлузване в лявата теменна област на главата; закрито счупване на бедрената кост в областта на пертрохантерния масив; три разкъсноконтузни рани на дясната  подбедрица; абрис  (откършек)  на дясната  навикуларна (ладиевидна) кост; долна парапареза (непълна парализа на долните крайници). Поради контузията на главата, получена при падането, ищецът изпаднал в безсъзнание,а състоянието му непосредствено след инцидента било констатирано от лекарския екип, който извършил реанимационните мероприятия при постъпването му в Пирогов, където бил приет с опасност за живота. В болница Пирогов на 18.11.2014г. и на 20.11.2014г. ищецът претърпял две последователни операции. Първата била извършена в клиниката по неврохирургия и включвала:ламинектомия на Л1, т.е. отваряне на гръбначния канал, декомпресия на гръбначния мозък,  метална остеосинтеза - поставяне на 8 винта в гръбначния стълб на нива 11-ти и 12-ти торакален гръбначен прешлен, Л2 и Л3. Втората операция била извършена в І-ва травматологична клиника и включвала: репониране (наместване) на фрактурата на бедрената кост и фиксация с 1 проксимален бедрен пирон, 2 проксимални и 1 дистален винт. В периода 27.11.2014 г.-04.12.2014 г. ищецът преминал рехабилитация по кинезитерапевтична програма отново в болница Пирогов,а след изписването му на 04.12.2014г. лечението продължило с рехабилитационни процедури, които в началото налагали стационарно лечение, а впоследствие чести посещения /ежеседмично или няколко пъти седмично/ на лечебни заведения за провеждане на рехабилитационни процедури. В началото на процеса на рехабилитация краката на ищеца били почти напълно парализирани и той не можел да ходи самостоятелно.Също така имал нарушена функция на пикочната система, което налагало постоянно използване на катетър и медикаментозно лечение.Твърди се, че към датата на исковата молба или 1 година след злополуката, след интензивна рехабилитация и грижи от семейството му, ищецът можел да ходи само с помощта на патерици. Въпреки, че имал подобрение във функциите на пикочната система, той бил на медикаментозно лечение и бил принуден да използва памперси.Фрактурата на Л1 била съпроводена със засягане на гръбначния мозък и увреждане на двигателни и сетивни влакна в долните крайници,което пР.инило парапарезата на долните крайници, както и дегенеративни вертебрални промени с дискова болест, поради което и бил неработоспособен.Твърди се, че травматичните увреждания, пР.инени на ищеца са от падането в асансьорната шахта и му пР.иняват разстройство на здравето и затрудняване на движението на снагата и на двата долни крайника и имат траен  характер. Това се  установявало и  от съдебно-медицинската експертиза. Множеството фрактури и травми, както и последвалите две операции, пР.инили на ищеца тежки физически страдания, много   силна  и  продължителна болка  по   време  на  и   в  периода непосредствено следващ инцидента.В първите дни след инцидента той съвсем основателно се страхувал за живота си, състоянието му било болезнено и към момента, повече от година след инцидента.Следвало да се има предвид и възрастта му- 67 години, която затруднява и забавя процеса на възстановяване и създава значително по-голям риск за живота и здравето му при всяка травма или оперативна интервенция.Ищецът изпитвал и силни негативни психологически изживявания,които били свързани с накърняване на достойнството му,тъй като до инцидента бил напълно работоспособен, работел активно и получавал сигурен и стабилен доход, който му позволявал да се грижи за себе си и за семейството си напълно самостоятелноукато собственик на дружеството „П.***" ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1836, район П., ж.к.Л., зона В, бл.6, вх.В, ап.47 и бил негов единствен служител.Ищецът от дълги години предоставял превозни услуги на „О** Б." ЕООД, по силата на писмен договор и съгл. чл.1 от този договор, изпълнителят имал задължение да осигури персонал за предоставянето на превозните услуги по всяко време на денонощието, като през целия период на този договор П. винаги изпълнявал задълженията си по него чрез лични действия като негов единствен служител. В резултат на пР.инените увреждания ищецът не само,че не можел да работи,но и  станал зависим от грижите на близките си, трудно се обслужвал сам, придвижвал се с патерици, дълго време използвал катетър, принуден бил да носи памперс, не можел да шофира. Всичко това силно накърнявало усещането му за лично достойнство и пР.инявало силно безпокойство от това, че е в тежест на близките си. Ищецът твърди, че физическите увреждания и физическите и психически болки и страдания, пР.инени или претърпени в резултат на деликта, следвало да бъдат оценени на 100 000 лева. Сочи се, че както се установило, от падането в шахтата на асансьора и фрактурата на Л1 ищецът получил частична парализа на долните крайници (долна парапареза), която имала траен и необратим характер, а за подобряване на състоянието му или не влошаването му, В.Д. се нуждаел от лечение, което включвало периодични рехабилитационни кинезитерапевтични процедури в специализирано лечебно заведение,каквото лечение се провеждало и в момента.Твърди се,че поради трайния и необратим характер на частичната парализа, рехабилитацията следвало да  продължи  неопределен  период  от  време  в  бъдещето,а  цената  на необходимите рехабилитационни процедури била 400 лева на месец. Твърди се още, че асансьорите са съоръжения с повишена опасност и дейността по тяхната техническа поддръжка и експлоатация е регулирана в Наредбата за асансьорите, а неизправностите на асансьора, установени по-горе, задължавали лицето, което извършва техническата му поддръжка, на основание чл.10 ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.7 от Наредбата за асансьорите да спре неизправния асансьор от движение до отстраняването им. Същото било потвърдено и от ДАМТН в акта за разследване на злополука и в заключението на техническата експертиза. Техническата поддръжка и аварийното обслужване на асансьора било възложено по силата на договора за поддръжка на С.Р. като търговец физическо лице, вписан в регистъра на ДАМТН като извършващ дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори и С.Р. като монтьор с най-висока степен на правоспособност от персонала си и единственият, който е имал право да поддържа асансьори с автоматични   врати,   какъвто   е   процесният,   имал   задължението   да   следи техническото състояние и безопасната експлоатация на асансьора на основание чл.8 от Наредбата за асансьорите.Твърди се,че Р. не спрял от движение процесния асансьор при наличие на неизправности по чл.10 ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.7 от Наредбата за асансьорите и увеличил контрол натиска на вратите, шунтирал контрола за безопасност, извършил и други промени, несъвместими с безопасното използване на асансьора,поради което към датата на злополуката и неизправностите станали пР.ина вратите на асансьора да притиснат крака на ищеца и довели до падането му в асансьорната шахта. В резултат на това на ищеца били пР.инени неимуществени вреди, които се изразявали в увреждания на здравето му с траен характер и претърпени болки и страдания в общ размер на 100 000 лева и имуществени вреди, които се изразявали в бъдещи разходи за лечение, в размер на 300 лева на месец. Твърди се, че С.Р. е следвало с личните си действия да изпълнява задълженията, произтичащи от договора за поддръжка, като търговец физическо лице и  монтьорът   с   най-висока  степен   на правоспособност от персонала си. Ответникът „Г.“ ООД като възложител имал достатъчен контрол върху изпълнението на договора за поддръжка, който му давал право да изисква извършването на функционални проверки на асансьора в сроковете по договора за поддръжка или да сключи договор с друг изпълнител,поради което следвало  да отговаря на основание чл.49 от ЗЗД, като възложител на дейността по техническото и аварийно обслужване, ремонт и профилактика на процесния асансьор, пР.инени от лицето, на което е възложена тази работа, а именно ответника Р..

При условията на евентуалност, ако по делото бъде установено, че затискането на крака на В.Д. от вратите на процесния асансьор и падането му в асансьорната шахта не се дължат на неизправност на асансьора, се твърди, че се дължат на неговите свойства като съоръжение с повишена опасност, което не може да бъде напълно обезопасено при сегашното състояние на техниката и по силата на договора за поддръжка на Р. е била възложена техническата поддръжка, той е имал задължение да следи техническото състояние и безопасната експлоатация на асансьора. Следователно по време на инцидента асансьорът се е намирал под надзора на С.Р. който е  собственост на Г.,поради което следвало да отговарят солидарно за вредите, пР.инени на ищеца, доколкото са произлезли от вещта на основание чл.50 от ЗЗД.Твърди се също, че върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, травматични увреждания на здравето и претърпени болки и страдания, в размер на 100 000 лева, С.Р. и Г. солидарно дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането, а именно 13.11.2014г., до датата на завеждането на иска-  23.12.2015г., както и от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. За периода от датата на увреждането 13.11.2014г. до датата на завеждането на иска - 23.12.2015 г., това обезщетение било в размер на  11 268.81 лева.

Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди С.   В.   Р., с ЕГН ********** и „Г." ООД, с ЕИК ******** да заплатят солидарно на В.Н.Д., с ЕГН ********** за претърпените в резултат на неизпълнение от страна на С.Р. на произтичащи от чл.8 и чл.10 ал.1, 3, 7 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори задължения да следи за техническото състояние и безопасната експлоатация на пътнически асансьор с рег. №ПзАУ1249, зав. №0135/2005г., товароподемност 500 кг, скорост 1 м/с, 8 спирки, 6 лица, монтиран в хотел „Р.", с адрес: гр.В., бул. С. №500 и да спре асансьора до отстраняване на неизправности по чл.10 ал.1, 3, 7 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори: С.Р. на основание чл.45, във вр. чл.52 ЗЗД, а Г. ООД на основание чл.49, във вр. чл.52 ЗЗД сумата от 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в травматични увреждания на здравето и претърпени болки и страдания, и С.Р. на основание чл.45, вр. чл.51 ал.1 ЗЗД, а Г. ООД на основание чл.49, вр. чл.51 ал.1 ЗЗД сумата от 300 лева на месец, която представлява обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезотерапия, за период от 24 месеца, считано от завеждане на исковата молба -28.12.2015 година и   на основание чл.86, вр.84 ал.3 ЗЗД законна лихва в размер на 11 268.81 лева, за периода  от  датата  на  увреждането - 13.11.2014г. до завеждането на иска - 23.12.2015г., както и законната лихва, върху обезщетението считано от депозиране на исковата молба - 23.12.2015г., до окончателното изплащане и на основание чл.86 ЗЗД при забава на плащанията на месечните суми, законна лихва върху просрочената главница, считано от първо число на месеца, за който се дължи присъдената сума.

При условията на евентуалност, се моли ако съдът реши, че главните искове са недопустими и/или недоказани, поради което са неоснователни, да осъди С.Р., като упражняващ надзор върху асансьора и Г. ООД, като собственик на асансьора да заплатят солидарно на В.Д.  на основание чл.50,във вр. с чл.52 ЗЗД сумата от 100 000 лева, която представлявала обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на здравето и претърпени болки и страдания, пР.инени в резултат на използване на асансьора, и кумулативно на основание чл.50 ЗЗД сумата от 300 лева на месец,обезщетение за имуществени вреди, пР.инени в резултат на използване на асансьора, под формата на разходи за лечение в периода от завеждане на иска - 23.12.2015г., до отстраняване на трайните увреждания на здравето на В.Д., и на основание чл.86, вр. 84 ал.3 ЗЗД законна лихва в размер в размер на  11 268.81 лева, за периода  от  датата  на  увреждането - 13.11.2014г. до завеждането на иска - 23.12.2015г., както и  законната   лихва, върху обезщетението считано от депозиране на исковата молба - 23.12.2015г., до окончателното изплащане и на основание чл.86 ЗЗД при забава на плащанията на месечните суми, законна лихва върху просрочената главница, считано от първо число на месеца, за който се дължи присъдената сума.

С допълнителна уточняваща молба, ищецът, чрез пълномощниците си, сочи, че от падането в шахтата на процесния асансьор и фрактурата на Л1 Д. получил частична парализа на долните крайници (долна парапареза), която има траен и необратим характер. Парапарезата пР.инява нарушение на повърхностната и дълбока сетивност в областта на седалището и долните крайници и лявото ходило, плегия на подбедрени мускули, нарушена походка, инконтиненция на тазовите резервоари. Лечението, което било необходимо на ищеца Д. за подобряване, или поне, за да не се влоши състоянието му, включвало две групи рехабилитационни процедури: текар (токова)   терапия,   необходима  за   стимулиране   на   функцията   на засегнатите  части  от  нервната система  и  кинезитерапия,  необходима за подобряване на функцията на опорно двигателния апарат. Средната цена на текра терапията била 40 лв. на процедура, а на кинезитерапия - 20 лв. на процедура. Необходимата честота и на двете рехабилитационни процедури била по 5 процедури на месец. Сочи се, че тази рехабилитация се провеждала и в момента, като трябвало да продължи още поне 24  месеца,  считано  от завеждане  на ИМ,  освен  ако  не  се  наложи продължаване на рехабилитацията. Поради което имуществените вреди, които ищецът търпял, считано от завеждане на исковата молба, в резултат на пР.иненото му увреждане на здравето, представляващи     разноски за провеждана рехабилитация, били в размер на 300 лева на месец или 7 200 лева за 24-месечен период на рехабилитация, считано от завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника по така подадената искова молба С.В.Р., чрез пълномощника му адв.Е.П..Взема становище, че исковата молба е недопустима. Хотел „Р." гр.В., стопанисван и управляван от другия ответник фирма „Г."ООД, ЕИК ********, за времето на твърдяната злополука с ищеца - 13.11.2014г. имал валидно сключена застраховка „Злополука на туристи и гости при престоя им в туристически обекти", като при настъпване на злополука с гости на хотела за пР.инени неимуществени вреди и обезщетяването им, следвало да отговаря застрахователната компания, поемаща риска и обезщетяването на последиците от застрахователното събитие. Освен това разбрали, че ищецът е имал и застраховка като служител по време на изпълнение на задълженията си като шофьор на семинара, който се провеждал от фирма „О** Б." ЕООД в гр.В., а също така и лична застраховка, по които обезщетенията за неимуществени вреди също следвало да се поемат от застрахователните компании.Заявяват, че ответник по настоящето дело следвало да бъде застрахователната компания.Твърди, че исковата молба срещу ответника С.Р. е неоснователна.Оспорват се изцяло предявените искове, както по основание така и по размер.Оспорва се и твърдението, че пР.ината за настъпилия инцидент е немарливо изпълнение на занятие от страна на ответника С.Р.. Оспорват и иска при условията на евентуалност, че повреда в асансьора, който е под надзора на ответника, е довела до инцидента с ищеца.Твърди се, че пР.ината за настъпилия инцидент се дължи на неправилно боравене с асансьора от страна на ищеца, евентуално съпР.иняване от негова страна на вредоносния резултат. Твърди се също, че изложеното в исковата молба не отговаряло на действителното фактическо положение. Ищецът пропуснал да отбележи, че със свое действие е съпР.инил настъпването на злополуката, като пристъпвайки към вратата на асансьора и виждайки, че тя се затваря, си мушва крака между двете крила на вратата, под лъча на светодиодната клетка, която изпълнява защитна функция и чрез това свое действие ищецът  направил невъзможно да бъде задействана една от защитите на асансьора, а именно светодиодния датчик, който при наличието на препятствие пред лъча на датчика отваря вратите и не потегля от спирката. Заявява, че асансьорният електротехник Г.П.Г., работил по трудов договор при ответника  и отишъл няколко минути след инцидента на 13.11.2014г. в хотел „Р." гр.В., разбрал, че ключът за техническото помещение за асансьора, находящо се на последния етаж на хотела, не бил на рецепцията, където следвало да се съхранява,а от рецепцията разбрал, че това помещение е отворено,от което се прави предположение, че някой е отворил помещението и от таблото на асансьора неволно или умишлено е блокирал/шунтирал контакта за защитите на асансьора.

Оспорва се и размера на претендираните неимуществени вреди от ищеца. Смятат същите за силно завишени с оглед на настъпилите травматични увреждания, а също и противоречащи на принципа за справедливост на обезщетението.Оспорва се степента на настъпилите увреждания и с оглед възрастта на ищеца, като се смята, че не всички са в резултат на инцидента с процесния асансьор.Евентуално се претендира намаляваме размера на неимуществени вреди с оглед изплатено на ищеца застрахователно обезщетение от застрахователна компания, в която е имал сключена застраховка злополука/живот. Оспорва се размера на претендираните имуществените вреди от ищеца,тъй като нямало данни за реално заплащане на каквито и да било суми по неговото лечение. Твърденията за бъдещи, прогнозни,несигурни паР.ни плащания за лечение и рехабилитация, не можели да обуславят засягане на имуществената сфера на ищеца, тъй като реално такива имуществени вреди не били настъпили, тъй като не са заплащани. Смята, че едно бъдещо несигурно събитие, не обуславя настъпили имуществени вреди към момента на предявяване на исковите претенции.

Моли се съда да отхвърли исковете на В.Н.Д. срещу ответника С.В.Р., като неоснователни и недоказани. Алтернативно да бъде намален размера на претендираните неимуществени вреди като неоснователно завишени, несъответстващи на принципа за справедливост и получени в резултат на съпР.иняване от страна на ищеца. Претендират се  разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника „Г.“ ООД, чрез процесуалния представител – адв.П.К., заявява, че оспорва изцяло исковата молба  по основание и по размер.Счита, че не са налице предпоставки за водене на настоящото дело срещу посочения втори ответник „Г." ООД, гр.В., тъй като дружеството не било правно легитимирано да носи отговорност по заведените претенции, поради което исковите претенции били недопустими, а по същество неоснователни. Не били налице законови предпоставки за ангажиране отговорността на посоченото дружество.Оспорва се наличие на основание за отговорност за вреди на „Г." ООД, гр.В. и се оспорват твърденията, че за вредите на ищеца носят отговорност други лица - вредите били настъпили единствено в резултат на собствено виновно поведение и било налице самоувреждане, респ. твърди се, че има съпР.иняване в обем 95%.Оспорва се пР.инната  връзка на заявените вреди с твърдяната злополука, а дори да били настъпили такива вреди, същите били в значително по-малък обем.

По отношение на отговорността с правно основание чл.50 от ЗЗД се заявява, че за реализиране на тази отговорност не било достатъчно да се установи само собствеността на вещта. Отговорността за вреди, пР.инени от вещ е безвиновна отговорност, а в случая се твърдяло наличие на виновно поведение на С.Р., за извършено престъпление по чл.134 ал.1, т.2 от НК, във връзка с което имало образувано наказателно производство. Виновно поведение имал и ищеца при боравене с асансьора, за който се твърди, че е увреждащата вещ,а при наличие на виновно поведение не били налице предпоставки за реализиране на безвиновна отговорност.

По отношение на отговорността с правно основание чл. 49 от ЗЗД счита, че като се имат предвид заявените в исковата молба обстоятелства, че ЕТ„С.Р.-Е.", с ЕИК ******* има договор за техническа поддръжка на асансьорите в хотел  Р., гр.В., както и твърденията, че са допуснати редица нарушения при тази поддръжка от фирмата /лицето, осъществяващо поддръжката, следва извода, че отговорността за вредите е единствено на С.Р., упражняващ дейност като ЕТ „С.Р.-Е.". Работата по техническия контрол се извършвала от фирмата, на която това е възложено - ЕТ „С.Р.", като самата организация, ръководство и контрол принадлежат на тази фирма и последната извършвала работа в собствен интерес.Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства за начина на настъпване на увреждането, както и за настъпилите последици са неверни. Ищецът бил пострадал от самоувреждане, от собствените си неправомерни действия - в резултат на неправилно боравене с асансьора, техника с повишена опасност,а именно пъхането на крак от ищеца между затварящите се врати на шахтата, както бил правил и друг път, за да попречи принудително на асансьора да тръгне. Тези груби нарушения с боравене на техниката довели до настъпване на последиците и ако ищеца не бил си пъхнал крака между затварящите се врати инцидент е нямало да има. Твърди се още, че последиците от увреждането били много по-леки от заявените в исковата молба,няколко месеца след инцидента ищецът се придвижвал съвсем самостоятелно и без очевидни проблеми от травмите, периодът на възстановяване бил приключил и не били налице остатъчни увреждания. Травмите не се били отразили трайно на начина на живот, на работата и на възможностите на ищеца.Сочи, че фирма „Г."ООД  гр.В., имали   сключена     застраховка „Отговорност   на   хотелиера и ресторантьора" със ЗК „У." АД  -  гр.С.,   застрахователна  полица  №***********/********г. със срок на действие от 08.08.2014г. до 07.08.2015г.По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахования по повод  извършване   на  хотелиерска  дейност на  територията  на  хотела за пР.инените неимуществени и имуществени вреди на трети лица, в размер на 100 000 лв., за едно застрахователно събитие, какъвто бил настоящият случай.

Претендират се разноски,представен е списък по чл.80 от ГПК.

С писмения отговор  „Г.“ ООД е предявил и обратен иск против ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.“Ю.“ №**-**. Твърди се, че на 13.11.2014г. в хотел „Р.", собственост на „Г." ООД била настъпила злополука с госта на хотела В.Д., вследствие на която същият твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди. За настъпилите на територията на хотел „Р.“ имуществени и неимуществени вреди на гостите на хотела имало сключена застрахова „Отговорност на хотелиера и ресторантьора" със ЗК „У." АД гр.С., застрахователна полица №1423Z10001/********г. със срок на действие от 08.08.2014г. до 07.08.2015г. Твърди се, че по силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахования по повод извършване на хотелиерска дейност на територията на хотел Р. за пР.инените неимуществени и имуществени вреди на трети лица, в размер на 100 000 лева за едно застрахователно събитие, какъвто бил настоящият случай.Заявява се, че в случай,че се докаже отговорността на дружеството и същото бъде осъдено да плати исковите претенции бил налице правен интерес от обратния иск.

Във връзка с изложеното се моли съда,в случай,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Г.  ООД  гр. В. и дружеството бъде осъдено да плати обезщетение на В.Д. на основание чл.49 или чл.50 ЗЗД, да бъде осъдена  ЗК „У." АД, по силата на сключена застраховка  „Отговорност на хотелиера и ресторантьора" със ЗК „У." АД гр.С., застрахователна полица №***********/********г. да заплати на „Г." ООД, с ЕИК ********: сумата от 10 000 лв., представляващи частичен иск от 100 000 лв., обезщетение за неимуществените вреди и мораторна лихва в размер на 1 250 лв. - частичен иск от 11 268,81 лв., представляваща законната лихва върху сумата периода от увреждането 13.11.2014г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2015г.,както и  да заплати сумата от 300 лв. месечно за пР.инените имуществени вреди за 24 месеца, считано от 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане.

С Определение №495 от 08.09.2016г., постановено в производството по делото, съдът на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснал привличането на трето лице помагач - ЗК„У.“ АД, ЕИК ******** на страната на ответника „Г.“ ООД, с ЕИК ********, като са прието за разглеждане и обратните искове.

От третото лице помагач и ответник по обратния иск е постъпил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.Оспорва се предявения иск по основание и размер. Твърди, че за настъпилото събитие е отговорно лицето, натоварено с поддръжката на процесната асансьорна инсталация, поради което застрахованото дружество не можело да отговаря за пР.инената вреда.На самостоятелно основание твърди, че е налице висока степен на съпР.иняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като обезщетението бъде намалено в съответствие с установения принос на пострадалия.Заявяват, че искът е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.Твърди се, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид  разпоредбите на чл.52 от ЗЗД  и съгласно ППВС №4/1968г., т.8, понятието "справедливост" било свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябвало да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените болки и страдания и техния характер считат, че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.Следвало да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди цели да предложи паР.ен еквивалент на претърпените болки и страдания, а не да увеличава материалното благосъстояние на увреденото лице.В случая било налице сравнително леко телесно увреждане, обуславящо кратък възстановителен период, без последващи усложнения и остатъчни явления за здравето на увредения, поради което претендираната сума по никакъв начин не кореспондирала с това увреждане, не била съобразена с обществената и икономическа конюктура и целяла неоснователно обогатяване на пострадалия.Моли се съда да приеме,че иска на В.Н.Д. е неоснователен и недоказан, а алтернативно, за значително завишен по размер.Оспорва се обратния иск по неговото основание.Твърди се, че претенцията на „Г." ООД, базираща се на застрахователния договор, сключен с полица №*********** от ********г. за застраховка „Отговорност на хотелиера и ресторантьора" била изцяло неоснователна, като се излагат следните съображения:от приложената по делото полица №***********, както и общите условия, застраховката осигурявала покритие при „смърт или трайна загуба на работоспособност", настъпили в резултат на злополука /т.1 от полицата и т.2.1 от общите условия/. Твърди се, че в процесния случай липсвали каквито и да било доказателства, че ищецът В.Н.Д. е получил трайна загуба на работоспособността в резултат на претърпяната злополука.Налице било само временна загуба на работоспособност, а същата не подлежала на обезщетяване по смисъла на приложимите към застрахователния договор общи условия,респ. налице била реализация на непокрит риск, поради което отговорността на застрахователя не следвало  и не можело да бъде ангажирана. Възразява се на твърдението, че лимитът на отговорност по полицата възлизал на посочените от ищеца по обратния иск 100 000 лева, докато страните са уговорили подлимит при едно пострадало лице в размер на -10 000 лева.При евентуално уважаване на главния иск, следвало да бъде приложен цитираният подлимит и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до 10 0000 лева.Претендират се разноски за юриск.възнаграждение.

С молба с вх.№10154 от 31.10.2016г. ищеца е посочил нововъзникнали обстоятелства – влязлата  в сила присъда срещу ответника С.Р., с която бил признат за виновен за престъпление по чл.134 ал.1, т.2 от НК /присъда №6/24.02.2016г., постановена от ВлРС по н.о.х.д. №434/2015г. и потвърдена с решение №98 от 28.06.2016г. на ПОС по в.н.о.х.д. №332/2016 година.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писмените отговори,обратните искове и писмения отговор по тях и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

На се спори между страните,а и се установява от всички останали събрани доказателства,че ищецът В.Д. е бил гост на хотел „Р.“ на 13.11.2014 г. собственост на ответника „Г.“  ООД.

По делото е безспорно, че с присъда №6 от 24.02.2016г. по н.о.х.д. №434/15г. на РС гр.В. е признат за виновен втория ответник С.В.Р. ***, за това, че  на 13.11.2014 г. в гр. В., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като асансьорен монтьор с най-висока степен на правоспособност съгласно чл.8 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори във фирма ЕТ „С.Р." /на който е вменено задължението да следи за техническото състояние и безопасната експлоатация на обслужваното съоръжение/ е допуснал използване на неизправно съоръжение : пътнически асансьор рег. № ПзАУ1249, зав. № 0135, монтиран в хотел „Р." в гр. В., след като е увеличил контрол натиска на вратата на втора спирка и е шунтирал контакта за безопасност, което е довело до отворена /незаключена/ шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката и движение на кабината при отворена врата /нарушение на чл.10, ал.1, т.1, 3, 7 НБЕТН/, и е пР.инил на В.Н.Д.,с ЕГН **********, многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в - полифрагментно счупване на Л1 гръбначен прешлен със счупване на десния страничен израстък на Л1, пР.инило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на снагата по см. на чл.129, ал.1 от  НК за около 12 месеца от датата на травмата;

-            посттравматична долна парапареза /непълна парализа на долни крайници - крака/, получена в резултат на счупване на ЛI, пР.инила на пострадалия трайно затруднение на движението на двата долни крайника по см. на чл.129, ал.1 НК;

        - закрито счупване на дясна бедрена кост в областта на пертрохантерния масив, пР.инило на пострадалия трайно затрудняване на движението на десен долен крайник по см. на чл.129, ал.1 НК за около 8-10 месеца от датата на травмата,като съдът на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл.134,ал.1,т.2 от НК  и му е наложил административно наказание глоба  в размер на две хиляди лева.Тази присъда е била потвърдена с решение №98/28.06.2016 година по в.н.о.х.д. №332 по описа на окръжен съд гр.Пазарджик за 2016 година.

    По делото е представена мед.докумнетация: От епикриза на и.з.               № 39910 на клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД гр.С.,се установява,че ищецът В.Д. е постъпил на 13.11.2014 г. и изписан на 19.11.2014 г. с окончателна диагноза: Полифрагментно счупване на първи поясен гръбначен прешлен. Счупване на десен страничен израстък на Л1. Сътресение на мозъка. Контузия и охлузване на лявата теменна област на главата. Пертохантерно счупване на дясната бедрена кост. Три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица. Абриз (откършек) от дясната навикуларна (ладиевидна ) кост на ходилото.От снетата атавнеза се установява,че ищецът е „въведен в противошокова зала,обнубилиран. Неадекватен, некритичен. Съобщава с единични думи. Не знае какво е станало с него. При настойчиво подканване помръдва ляв крак (десният е с бедрена фрактура) . Веднага се започнаха реанимационни мероприятия. По данни от екипа на БМП , докарал болния от гр. В. - паднал в шахта от неизвестна височина.Бил известно време в безсъзнание. Прегледан в МБАЛ гр. В. и насочен към УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов". Приема се за диагнозтично уточняване и лечение. : ...охлузване , в ляво теменно на главата, палпаторна болка в тораколумбалната област на гърба.

„От предоперативна епикриза: Касае се за пациент с данни от образното изследване за полифрагментна фрактура на тялото на Л1 с фрагмент към гръбначния канал и долна парапареза. След обсъждане е прието, че подлежи на операция с цел метална стабилизация, дистракция и репониране на
фрагмента От оперативния протокол №842 и 843/18.11.2014г. - Ламинектомия   Л1.Задна   и задно-странична декомпресия. Екстирпация и репониране на фрагментите.

Осъществи се ламинектомия на Л1, задна и задно-странична декомпресия, осъществи се предна репозиция на фрагментите.

...Постигна се добра декомпресия...... На втори етап се осъществи перкутанно остеосинтеза с 8 винта на нива Тх 11-12-Л2-ЛЗ... Осъществи се дистракция и репозиция ня фрагментите. Постигна се добро алиниране    „

В епикризата е описан хода на заболяването : В съзнание. Съобщава за болка в оперираната област. Долната парапареза персистира. Проведена  е   пасивна  рехабилитация   в   леглото  , поради съпътстваща пертрохантерна фрактура на дясното бедро. Оперативната рана е спокойна, зараства първично. Афебрилен.“    

          От обективно състояние при изписването: Долна парапареза, не се оплаква от болка, оперативната рана е суха и спокойна.Афебрилен. Конци за сваляне на 30.11.2014 година.изход от заболяването:Без промяна.“

         От епикриза на и.з. № 40705 на ПЪРВА ТРАВМАТОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД гр.С. на името на В.Н.Д. 66г., се установява,че е постъпил на 20.11.2014г. и изписан на 26.11.2014г. с окончателна диагноза: Пертохантерно счупване на дясната бедрена кост - закрито: от анамнезата:височинна травма с давност от 13.11.2014 година.От обективно състояние:десен долен крайник -скъсен, вътрешно ротиран, с нарушена функция,а от оперативния протокол № 3178/20.11.2014 година –„ извършено открито наместване с вътрекостна метална остеосинтеза…“.От обективно състояние при изписването:.... с подобрение спокойна оперативна рана.

              От епикриза на и.з. № 41598 на ПЪРВА ТРАВМАТОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД гр.С. на името на В.Н.Д. 66г., се установява,че е постъпил на 27.11.2014 г. и изписан на 04.12.2014 година с окончателна диагноза: лечение включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от счупване на бедро........................... Функционална и диагностична оценка:Без самостоятелна походка, ограничени движения в дясна тазобедрена става, отслабена двигателна сила на бедро и подбедрица. Наличие на мускулен дисбаланс, намален функционален капацитет. Силно затруднени ДЕЖ.Предписана му е  кинезитерапевтична програма:1. Пасивни упражнения, 2. Активни мускулни упражнения. 3. Упражнения за двигатели на бедро и подбедрица. 4. Обучение за ходене с помощни средства.“От хода на заболяването : В хода на лечението се увеличи функционалния капацитет, повлия се мускулния дисбаланс, увеличи се обема на движения, болният бе обучен да

се придвижва с помощни средства, подобри се ДЕЖ.Изписан с подобрение.

            От магнитно-резонасната томография на лумбален отдел на гръбначния стълб проведена на 4.12.2014 година е със следното заключение: Метална стабилизация по повод компресионна фрактура на тялото на Л1 с посттравматична миелопатия в конус медуларис. Дегенеративни вертебрални промени с дискова болест.

       От епикриза и.з. №4252 на отделение по урология,се установява,че ищеца е постъпил на 04.08.2016 г. и изписан на 09.08.2016 г. с окончателна диагноза: Стриктура на уретрата.Състояние след дилатация на уретрата      .И налични придружаващи заболявания: Придружаващи заболявания:Орхиепидидимит в ляво. Невромускулна слабост на пикочния мехур. Състояние след фрактура на лумбален прешлен.Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.

   От допуснатата тройна СМЕ на вещите лица д-р П.М., д-р Д.П. и д-р С.П.,след преглед на медицинската документация и личен преглед състоял се на 7.03.2017 година се дава заключение,което съдът изцяло кредитира. От него се установява,че след получената тежка съчетана травма ищецът е откаран по спешност със санитарен транспорт до СО на ФСМП гр.В., откъдето след това е транспортиран в тежко състояние до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД гр.С. и при приемането са му поставили следните диагнози: Полифагментно счупване на Л1 гръбначен прешлен. Счупване на десния страничен израстък на Л1. Сътресение на мозъка. Контузия и охлузване на лявата теменна област на главата. Пертохантерно счупване на дясната бедрена кост.Три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица.Откършек от дясната навикуларна кост.Долна парапареза /непълна парализа на долните крайници/.В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД е приет за лечение в неврохирургична клиника, където на 18.11.2014г. е опериран. Извършена му е:Ламинектомия на Л1, задна и задно-странична декомпресия.Предна репозиция на фрагментите.Декомпресия на гръбначния мозък.Метална остеосинтеза.Дистракция и репозиция на фрагментите с добро алиниране.На 20.11.2014г.,В.Д. е приет в І-ва травматологична клиника за оперативно лечение на счупената дясна бедрена кост, на същия ден е опериран. Извършено е открито наместване с метална остеосинтеза /с къс проксимален интрамедуларен заключен бедрен пирон/.На 27.11.2014г. на В.Д. е започната рехабилитация по кинезитерапевтична програма,на 04.12.2014г. е изписан с подобрение, за да продължи лечението си при домашни условия.

Според заключението на вещите лица гореописаните травматични увреждания са пР.инени по механизма на действие на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при „падане от високо" /височинна травма/ - пострадал пасажер при падане в асансьорна шахта към момента на инкриминираната дата.Нараняванията по дясната подбедрица и дясното ходило са получени по директен механизъм от удара в горната греда на вратата на асансьора.Травмата на главата е получена от директна травма при падането на тялото върху долната греда на асансьорната врата след освобождаването приклещения десен крак.Взривната фрактура на Л1 е получена по индиректен механизъм след приземяването на тялото в асансьорната шахта върху седалището.Фрактурата на дясното бедро е получена също по индиректен ротационен механизъм при падането в шахтата.Пострадалият след момента на падането в асансьорна шахта не е губил съзнание.Контузията на главата със сътресението на мозъка, е протекло със степенно разтройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома и е пР.инило на пострадалия В.Н.Д. временно разстройство на здравето неопасно за живота,по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.Полифрагментното счупване на Л1 гръбначен прешлен със счупване на десния страничен израстък, наложило оперативно лечение с метална остеосинтеза,и е пР.инило на пострадалия В.Н.Д. – трайно затрудняване на движенията на снагата за около 12 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.Посттравматичната долна парапареза /непълната парализа на долните крайници/, получена в резултат на счупването на Л1 /първи поясен прешлен на гръбначния стълб/ персистираща при изписването на В.Д. от здравното заведение е пР.инило на пострадалия – трайно затруднение на движенията на двата долни крайника / като една телесна повреда/. Закритото счупване на дясната бедрена кост, в областта на трохантерния масив, наложило оперативно лечение с вътрекостна метална остеосинтеза е пР.инило на пострадалия В.Н.Д. – трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 6-8 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Разкъсно-контузните рани на дясната подбедрица, както и откършека от дясната ладиевидна кост на ходилото са пР.инили както заедно, така и поотделно на пострадалия В.Н.Д. - временно разстройство на здравето неопасно за живота за около 2 седмици от датата на травмата.Според заключението се касае за тежка съчетана травма - гръбначен стълб, крайници, глава, получени по механизма на височинна травма - падане от височина върху твърд предмет или удар с него.Увредени са прешлени на гръбначният стълб в лумбалната област, счупване на дясна бедрена кост,разкъсно контузни рани и охлузвания по главата и крайниците.От травмата на гръбначният прешлен, като последица се изявява долната тежка форма на парапареза, която води до нарушаване на функциите за самостоятелно придвижване до невъзможност.Тази увреда на функцията е настъпила веднага след травмата и персистира до момента.

Според вещите лица д-р П.М., д-р Д.П. и д-р С.П.  се касае за трайно увреждане на функцията за придвижване и не би могло да се очаква подобрение, поне на настоящия етап. В следствие на претърпяната травма на гръбначният стълб /счупването на прешлена/ е налице и синдром на нарушени функции на тазовите резервоари /проблеми при изхождане и уриниране/, както и смущения в половите функции.Фрактурата на лумбалният прешлен е довела до компресия и контузия на гръбначномозъчните коренчета, което е наложило извършването на оперативно лечение - декомпресия на споменатите структури и извършването на метална /титаниева / остеосинтеза - фиксиране на геометрията на гръбначният стълб.Тези травматични увреждания са довели до трайно нарушение на възможността за придвижване и трайно нарушение на контрола на тазовите резервоари.

Относно счупването на дясното бедро, опорната функция е възстановена напълно в нормални срокове без усложнения и отклонения от нормата.Клиничното развитие на страданието може да бъде стационирано, но пълно възстановяване на нарушените функции не можело да се очаква.Определянето на временна и трайна работоспособност било от компетентността на трудово експертна лекарска комисия /ТЕЛК/,но ищецът не се бил явявал на ТЕЛК до момента.При извършеният преглед и разпит на пострадалият не споменал и не се установяват страдания, имащи връзка с телесните увреждания пР.инени от травмата.Давността на получените увреди от претърпяната травма датирала от датата на травмата. Клиничното развитие на настъпилите усложнения било в пряка зависимост от самата травма.При увреждане на гръбначно - мозъчните коренчета се нарушавала и инервацията на участъците инервирани от съответните коренчета. При нарушаване на инервацията започвало да страда и кръвоснабдяването в съответните дерматоми, което водело до развитие на атрофия на мускулатурата и задълбочаване на нарушенията. За да се избегне ескалиране на тези нарушения се провежда съответно лечение и рехабилитация - операции , физиотерапия и балнеолечение.

Според заключението понесените травми предизвикват силна болка, която персистира продължително време и без прием на болкоуспокояващи е невъзможно преодоляването им.Болковият синдром ще персистира продължително време с периодичност.Ще има и пикове на болката в определени моменти.Тазоворезервоарните смущения и нарушенията на възможноста за предвижване са неоспорима предпоставка за постоянно усещане за дискомфорт и неудобство.

Относно възстановяването при фрактурата на прешлена и последващите усложнения,според заключението пълното възстановяване е невъзможно поради увреждането на гръбначномозъчните коренчета от компресията и контузията която са претърпели. В случая може да се очаква стациониране на състоянието и частично възстановяване за продължителен период от време, след провеждане на съответните рехабилитационни процедури постоянно, всяка година.Тези процедури са задължителни, за да се поддържат постигнатите резултати.Тазоворезервоарните смущения при пострадалият персистират и до момента. Проведените изследвания в следоперативният период - ЕМГ и МРТ показват данни за тежка периферностволова увреда на двигателните и сетивните влакна в долни крайници от типа на аксонална дегенерация и денервационна активност в мускулатурата, което поставя под съмнение възможностите за пълно възстановяване.

              Според заключението на вещите лица уврежданията изискващи неврохирургично лечение са оперативното лечение проведено непоспредствено след травмата в УМБАЛСМ „Пирогов",ищеца е бил приет в клиниката по неврохирургия и на 18.11.14 година е бил опериран.Извършена е ламинектомия на Л1прешлен, задна и задностранична декомпресия. Репозиция на фрактурираните         фрагменти,    декомпресия на гръбначномозъчните коренчета.Метална остеосинтеза с 8 винта на ниво Тн11,Тн12,Л2 и Л3.Дистракция и добра алиенация.На 20.11.14 година  пострадалият е преведен в първа травматологична клиника за продължаване на лечение на счупената бедрена кост – оперативно,на същия ден е опериран. Извършено е открито наместване с метална остеосинтеза (с къс проксимален интрамедуларен заключен бедрен пирон).Репозицията е извършена перфектно и фрактурата е зарастнала в нормални слокове.При желание от страна на пациента пиронът може да бъде отстранен оперативно.На 27.11.14 година пациентът е преведен в клиника по рехабилитация и физиотерапия по кинезитерапевтична програма.На 04.12.14 година В.Д. е изписан за продължаване на лечението в домашни условия.На 5.12.14 година и на 13.01.15 година е хоспитализиран за провеждане на рехабилитация и физиотерапия в МБДПЛР „Сердика" съобр.приложени епикризи.През 4.08.2016 година ищецът  е постъпил за лечение в урологично отделение по повод на ретенция (задръжка) на урина - в следствие от продължителната катетеризация - приложена епикриза. При пострадалия не се е извършвало етапно лечение.Отделните травматични увреди са лекувани от отделни специалисти и оперативните интервенции са били еднократни, а не етапни. Всяка една от интервенциите е постигнала поставените предоперативни цели , а именно извършването на декомпресия на гръбначно- мозъчния канал и структурите му, фиксиране на прешлените с добра алиенация.Проведеното лечение по отделните травматични увреждания и последващите рехабилитационни мероприятия са извършени по стандартите за добра медицинска практика и са провеждани професионално в реномирани и утвърдени лечебни университетски заведения от водещи в областта си специалисти.Относно предшевстващото здравословно състояние на ищеца,вещите лица правят заключение единствено по анамнестичните данни при разпитване на пострадалия, от приложените медицински документи по делото, от личната амбулаторна карта, според които липсват данни за тежко соматично страдание, което би повлияло в значителна степен възможното възстановяване.Провеждането на рехабилитационни мероприятия постоянно, по 2-3 курса всяка година са задължителни, за да се поддържат постигнатите резултати.

От приетата и неоспорена от страните физиотерапевтична експертиза на вещото лице доц. д-р Й.П.   се установява след извършен клиничен преглед /на 15.11.2017 год. и 28.11.2017 год в 11:зо и 12:00 респ. в ПУЦ на МУ-С./, че се касае за пациент с долна парапареза с изявен синдром на кауда  еквина /клинично манифестиран с нарушен контрол върху тазовите резервоари, съчетани с двигателен и моторен дефицит/ получен вследствие полифрагментна фрактура на първи поясен гръбначен прешлен Л1, фрактура на десен страничен израстък на първи поясен прешлен Л1.Наличие на постоперативен цикатрикс  вследствие пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост. Нарушена е дълбоката сетивност за долните крайници, и са налице тазоворезервоарни смущения-пострадалият носи памперс.Наличие на двустранна пареза т.н. тибиалис и на т.н. перонеус, вследствие на което походката е силно затруднена осъществява се с помощно средство - бастун.Пострадалият изминава разстояние не по-вече от 250 метра.

Установява се от заключението,че през последните три години пострадалият е провел физиотерапевтично лечение, в различни лечебни заведения в страната, с различна продължителност и с различни  клнични резултати. Физиотерапевтичното лечение на пострадалия  е започнато на 27.11.14 година по време на лечението му в „УМБАЛСМ" Пирогов, където е бил преведен в клиниката по физиотерапия и рехабилитация.В периода от 05.12.14 година до 13.01.15 год.  пострадалият е бил лекуван в МБДПЛР „Сердика", в периода от 21.04.2015 до 28.04.2015 пострадалият провел физиотерапевтично лечение в специализирана болница за рехабилитация - филиал П.и от 05.2015 година до към датата на изготвяне на заключението/6.12.2017г./ е провел продължително лечение, веднъж седмично, с продължителност два часа в спортно възстановителен център БМД „К." в град С..

Според заключението на вещото лице рехабилитацията при пациенти с долна парапареза и синдром на кауда еквина е мултидисциплинарен, дългосрочен и трудоемък процес,осъществява се от специалист по физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ), като се започва с преглед в който се снема рехабилитационния потенциал на пациента, въз основа на които ще се изгради по-нататъшната рехабилитационна програма. Проследява се наличието на придружаващи заболявания, като се цели избягване на усложнения.Крайната цел на всяко физиотерапевтичното лечение, а и на конкретното, е постигане на максимално възможно възстановяване гарантиращо самостоятелност, по-добро качество на живот и пълна ресоциализация на пострадалия. Рехабилитацията на такъв тип патология се провежда в добре оборудвани и добре организирани   рехабилитационни центрове, балнеосанаториуми и клиники.Рехабилитационните процедури вкл. освен приложението на кинезитерапевтични упражнения и редица преформирани физикални фактори като:Електролечебните процедури (ТЕНС, електростимулации и електрофореза): прилагат се с цел обезболяване и повишаване мускулната сила, тъй като при ищеца била налице характерната мускулна слабост, а електрофорезата с нивалин цели да повлияе наличния сетивен дефицит.Според заключението няколко са термотерапветичните фактори които могат да се приложат и те се класифицират като: фактори генериращи повърхностна топлина като водолечебни -балнеолечбни процедури. Потапянето във вани с мин. вода и провеждане на подводна гимнастика и плуване в басейн с минерална или морска вода,който ще ускори появата на благоприятни клинични резултати при пациента.Доказан е обезболяващия ефект от калолечението. В конкретния случай калолечението може да бъде проведено под форма различни кални апликации, кални бани и калоелектрофореза.Ултразвуковата терапия под формата на ултрафонофореза с помощта на нестероидно противовъзпалително средство (крем или унгвент), или под формата на подводен ултразвук биха били според вещото лице, също много ефективни процедури в борбата срещу болката.Използват се и фактори генериращи дълбока-ендогенна топлина като УВЧ, диатермия и трекар терапия. Адекватен за конкретната патология кинезитерапевтичен комплекс включва: активни и пасивни скелетно мускулни упражнения за увеличаване обема на движения на ставите, упражнения за подобряване мускулната сила, упражнения за баланс и координация, както и стречингови упражнения. Задължително е да се използват и проприоцептивно улеснитлени техники. Обучението в ходенето е съществена част от цялостната рехабилитационната програма и включва използването на различни уреди, техники и упражнения. Пациентът е необходимо да се обучи да ходи върху успоредка както и Rota Stan уред, което несъмнено ще доведе до по-голяма стабилност на долните крайници и ще увеличи мобилизацията. „Hands off“", терапията ще осигури възможно най-голяма независимост на пациента. Прилагането на съвременната МАТ техника съществено ще коригира мускулния дисбаланс и ще повлияе ограничения обем на движение и нестабилността на ставите. Не на последно място пациентът трябва да бъде обучен да ходи с помощни средства:канадки или патерици. Често в рехабилитационния комплекс е включено карането на велоергометьр.Трудотерапевтичните занимания, се провеждат от специалист ерготерапевт и са фокусирани върху подобряване изпълнението на дейностите от ежедневния живот (ДЕЖ) и самообслужването на пациента, и вкл. обучение в ресане, миене на зъби, обличане, хранене и тоалет и др. с оглед постигане сигнификантни резултати, продължителността на рехабилитационното лечението при ищеца не би могла да бъде по малка от три месеца като сеансите се провеждат 5 пъти седмично, а продължителността на всяко занимание не е по-малка от 60 мин.

Според заключението на вещото лице доц. д-р П.,след преглед на ищеца и събраните данни, проведеното до сега рехабилитационно лечение и използваните процедури в различните лечебни заведения са довели до подобряване състоянието на ищеца. В наличната медицинска документация отсъствали резултати и данни от специфични скали за функционална оценка, скали за степента на възстановяване, както и въпросници за качество на живот (напр. SF-36 и Low back pain screening questionnaire) способни да предоставят обективна информация за степентта на настъпилото подобрение в състоянието на ищеца. Към досега проведените рехабилитационни процедури, и с оглед постигане на по-високи резултати и целесъобразно би било да се прибавят хидротерапевтични процедури напр. подводна гимнастика, плуване, калолечебни процедури проведени в баленосанаториални условия, ултразвукови процедури във вид на субаквален ултаразвук и ултрафонофореза, каране на велоергометър, засилено обучение в ходене и трудотерапия. Конкретно ищецът имал право да бъде хоспитализиран в Клиника по Физикална и Рехабилитационна Медицина по 265 Клинична пътека - „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат", с диагноза по МКБ: Т91.1 Последици от счупване на гръбначния стълб,но условия за да бъде приет ищеца са: след проведено болнично лечение до 1 месец след дехоспитализация /при медицински противопоказания до 3 месеца/ от специалисти по профила на основното заболяване, удостоверено с епикриза, с насоченост за последваща болнична рехабилитация и Направление за хоспитализация /бланка на МЗ -НЗОК, № 7/ - 2 бр., издадени от болницата или ОПЛ /личен лекар/. Клиничната пътека № 265 се счита за завършена и се заплаща, ако са приложени и отчетени две основни диагностични (двукратно - при приемане и преди изписване от лечебното заведение) и три основни различни терапевтични процедури дневно посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно годишно за лечение на един пациент. При пациенти, лекувани по тази клинична пътека, се заплаща повторна хоспитализация в рамките на същата година само по диагнози, включени в рубрики Т91.1.Изпълнението на 265 клинична пътека може да се осъществи както в болнични така и в балнеосанаториални условия. Себестойността на 265 клинична пътека за 2017 година  е в размер на 330 лева.Според патологията на ищеца, последният имал право да бъде хоспитализиран и по 262 Клинична пътека „Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система" с диагноза по МКБ 082.0 - вяла параплегия. Пациентът се приема след проведено болнично лечение до 1 месец след дехоспитализация /при медицински противопоказания  до 3 месеца/ от специалисти по профила на основното заболяване, удостоверено с епикриза, с насоченост за последваща болнична рехабилитация и направление за хоспитализация /бланка на МЗ -НЗОК, №7/ - 2 бр., издадени от болницата или ОПЛ /личен лекар/. Клиничната пътека № 262 се счита за завършена и бива заплащана, ако са приложени и отчетени две основни диагностични (двукратно - при приемане и преди изписване от лечебното заведение) и четири основни различни терапевтични процедури дневно посочени в блок кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. Ищецът има право да бъде приет еднократно за една календарна година с минимална продължителност на хоспитализацията седем процедурни дни. Изпълнението на 262 клинична пътека може да се осъществи както в болнични така и в балнеосанаториални условния.Себестойността на 262 Клинична пътека за 2017 год. е 482 лева.Ищецът имал право да ползва ежемесечно амбулаторна рехабилитация проведена в ДКЦ или в медицински центрове където има отделение за ФРМ и сключен договор с НЗОК. Амбулаторно проведената рехабилитация се осъществява след издаден личния лекар талон № 3, които вкл. първоначален и заключителен преглед, лекар специалист по ФРМ - 20 процедури. Себестойността на амбулат. проведеното лечение е в размер на 50 лева.

В откритото съдебно заседание проведено на 12.12.2017 година, вещото лице д-р П. заявява, че проведеното физикално лечение е било необходимо и подходящо за подобряване на състоянието на ищеца, тъй като имал нужда от продължително лечение.От отговора му се установява още, че по НЗОК ищецът има право на 20 процедури месечно, като всяка процедура трае 20 мин. Освен това установява, че по голямата част от процедурите по клиничните пътеки са били използвани от ищеца, но не едновременно и продължително.

        Установява се безспорно от представения договор за абонаментно и техническо обслужване от 13.03.2013г. /и анекс от 10.03.2014г./ сключен  между „Г." ООД, в качеството на възложител и изпълнител  ЕТ „ С.Р. - Елвес", със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”Г.Бенковски”№118, представляван от С.Р., с  предмет на договора  техническо и аварийно обслужване на технически съоръжения, находящи се в обект на възложителя  хотел „Р." -два пътнически асансьора / вкл. и  асансьор с рег. № ПзАУ1249, зав. № 0135/ един товарен асансьор и един нафтов котел, че страните са  уговорили права и задължения на изпълнителя  и на възложителя, именно: повикване при повреда, срокове за отстраняване, абонаментно възнаграждение, неустойки и обезщетения и срок на договора. От този договор се установява,че изпълнителят ответника С.Р., се задължава да извършва техническото обслужване, ремонт и профилактика на съоръженията, предмет на договора, вкл. и функционални проверки и планово-предупредителни ремонти,/ което понятие е заличено с промените в НБЕТНА от 2014г. / най-малко веднъж на 10 дни, а аварийно обслужване - незабавно.

        Представена е техническа документация на асансьора и по делото са изслушани и приети три СТЕ.

Представен е акт за разследване на злополука от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор като констатираните неизправности са описани и в първата прието по делото СТЕ на в.л. К. нарушения на чл.10 ал.1 т.1,т.3 и т.7 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори.

От първата СТЕ на в.л. инж. Б.К. се установява,че след инцидента са констатирани следните неизправности – неправилно функиониращ контакт за безопасност на вътрешната кабинна врата и на външна кабинна врата на четвърта спирка,неправилно функциониращо устройство за заключване на шахтна врата на първа и втора спирка,голямо разстояние в долния край на кабината /10 см./,неправилно работеща отбивачка на асансьора и неправилно функциониращ контакт натиск.

От заключителната част се установява,че принципните правила за ползване на асансьор и за безопасност на лицата е следвало да бъдат поставени в кабината на асансьора.От заключението се установява,че асансьорът е можел да функционира  при установените му повреди с акт за разследване на злополука,но е бил опасен за ползвателите му и дори те да спазвали изискванията за безопасно боравене с асансьора е щяло да се стигне до увреждане на ищеца.

От заключението на вещото лице,се установява още,че пъхането на крак между затварящите се врати на шахтата не било в съответствие с правилното боравене на асансьора,но при техническо изправно съоръжение пъхането на крак,между затварящите се врати,не можело да доведе до някакви последици за лицето което е нарушило правилата за ползване на асансьора и винаги безопасността била гарантирана посредством фотодатчик и механизъм за натиск.

От допуснатата втора СТЕ на в.л. инж. М.К. се установява,че   според от системния часовник на системата за видеонаблюдение във „чч:мм:сек,де"(часове:минути:секунди,десети стотни от секундата).Вещото лице е пояснило механиката на човеш­кия ход: пример с движение по равна и хори­зонтална и повърхност (каквато е подът в конкретния случай).В хода си, човек извършва преместване на тялото си в хоризон­тално и вертикално направление.Движението във вертикално направление е възвратно-постъпателно,тялото описва траек­тория наподобяваща съединени, положителни полупериоди от вълна.Най-ниското положение на тялото е в момента, когато чо­век е направил стъпка напред, и е разпределил тежестта върху предния и задния крак т.е. стъпил е с двата крака на опора (в случая на пода). По-нататък, тежестта се пренася на предния крак. Задният крак се освобождава и след това премества на­пред. По този начин задният крак доближава до предния. В мо­мента, когато двата крака са един до друг, тялото достига най-високото си положение в траекторията.

В заключението се прави извод,че цялостното движение на ищеца се заключава, че той е стъпил на левия си крак пред вратата на асансьора. Лявото му стъпало и лявата му обувка не се виждат, но поради обстоятелството,че впо­следствие вратите на асансьора ще се затворят безпрепятствено до настъпването на инцидента, се заключава, че лявото му стъпало е извън кабината на асансьора.

В  оспорената част за времето от 14:55:43 до 14:55:44 часа,вещото лице е установило от кадрите,че /при максималното количество информация която видеозаписа съхранява и отделяне на съставните му кадри. В съответствие с посочената кадрова честота, времевият ин­тервал между два съседни кадъра е 4 стотни от секундата/ във времевия интервал около 14:55:43,84 - 14:55:43,92 сек. са първите кадри, на които се забелязва началното движение на дясната врата на асансьора в посока затваряне. Лявата врата не се вижда, защото е закрита изцяло от колоната. В тези моменти ищецът/като гост на хотела/ е стъпил на левия си крак   т.е. опорният крак е левият, поставен извън асансьора. Десният крак е махов и се намира зад левия. В по-късни моменти маховият крак ще достигне опорния. От това се заключава, че в момента в който започват да се затварят вратите на асансьора, гостът е с двата си крака извън вратите на асансьора.В следващите моменти десният крак продължава се движи на­пред. Десният крак не се вижда в целия си размер, защото долната му част е закрита от фотьойлите. Във времевия интервал 14:55:44,20 - 14:55:44,28 сек. тялото на госта е издигнато в най-високата точка от траекторията на вертикално колебание. От това се заключава, че в този времеви интервал десният, махов крак преминава край левия опорен крак.По-нататък десният махов крак започва да прекрачва прага на асансьора. Дясната му обувка не се вижда, защото е закрита от фотьойлите. Вижда се само бедрото и горната част на подбедрицата. Ето защо, не може да се установи точния момент в който върхът или токът на обувката преминават над прага на асан­сьора. Това става във времевия интервал 14:55:44,28 - 14:55:44,36 сек, в 14:55:44,40 сек. дясното стъпало на госта е прехвърлило изцяло прага на асансьора. В последствие десният ма­хов крак навлиза в кабината на асансьора. В 14:55:44,60 сек. вра­тите на асансьора доближават дясното бедро на госта на хотела. В 4:55:44,84 сек., гостът се опитва с ръце да противодейства на при­тискащите десния му крак врати на асансьора. В 14:55:45 сек. вра­тите на асансьора притискат все по-силно десния крак на госта.В 14:55:48 сек. асансьорът тръгва нагоре. В14:55:49 сек. асан­сьорът повлича десния крак на госта нагоре в образувалия се канал между двете врати. В 14:55:51 сек. гостът е вече във въздуха и е загубил опора на пода, вратите се отварят малко. И левият му крак попада в отвора между вратите, т.е. навлиза в асансьорната шахта. В 14:55:52 сек. гостът виси с главата надолу с разперени ръце, търсещи опора. Пиколо влиза в кадър от дясната страна, като до-тичва  до асансьорната спирка. В 14:55:53 сек. гостът пада с глава­та надолу, удря главата си на прага на асансьорната шахта и пада в шахтата. В 14:55:54 сек. вратите на асансьора се затварят.

Пико­лото се опитва да отвори с ръце вратите на асансьора и след като не успява, прибягва към рецепционист/жена/ в 14:55:58 сек., веро­ятно да я уведоми за инцидента.

В заключение според вещото лице К. и преглед на съдържанието на приложените видеозаписи от вещест­вено доказателство, вратите на асансьора са започнали да се затварят в момент, когато описаният гост на хотела/ищеца/ е бил с двата крака извън асансьора.

           По делото е приета и трета СТЕ.От заключението на вещото лице инж.К. след запознаване със записите от охранителната камера и извличане на снимки и кадри за периода от 14:55:39 до 14:55:54 часа  се установява,че  в интервала 14:55:44 ищеца прави крачка с десен крак за стъпване в асансьора и вратите започват да се затварят в този кадър.Вратите се затваряли непълно затискайки крака на лицето в областта над коляното.Според заключението на вещото лице в 14:55:48 асансьорът потегля нагоре и увлича със себе си  първоначално крака,в 14:55:51 на кадъра се вижда,че лицето е вече във въздуха,левият крак не докосва пода,а десният крак не се вижда,цялото тяло е повдигнато.Според разчитане на кадрите от заключението на инж.К. в 14.55.52 ищецът е с обърнато надолу тяло и разперени ръце,а междувременно асансьорът е започнал да отваря вратите си.При завъртане на тялото надолу левия свободен крак влиза в процепа между вратите.Всяко едно от тези движения се извършва с продължаващо изкачване на цялото тяло нагоре.Пред асансьора минавало лице от хотела.В кадъра в 14.55:52-53 ищецът започвал да пада,като главата е насочена надолу,ръцете са разперени,удря се в пода на ръба на асансьорната шахта и пада в шахтата.Според записа от видеокамерите в 14:55:54 асансьорът затваря вратите си.

По делото е представена сключена застрахова „Отговорност на хотелиера и ресторантьора" от ответника „Г.“ ООД  със ЗК „У." АД гр.С.,застрахователна полица №1423Z10001/********г. със срок на действие от 08.08.2014г. до 07.08.2015г.

Ищецът В.Д. при условията на чл. 176 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 02.05.2017 г. е завил, че не е имал сключена лична застраховка „Злополука“ или „Живот“ за период, обхващащ датата на инцидента 13.11.2014 г. На поставените въпроси отговаря, че не му е изплащано обезщетение по такава застраховка, не бил имал и служебна застраховка „Злополука“ или „Живот“, направена от страна на О** – България за деня на инцидента, включително обхващащ този период и не му е било изплащано обезщетение.

  По делото е разпитан свидетелят Г.Г., който заявява, че е работил във фирмата на ответника С.Р. като електротехник и е посещавал хотел „Р.“, когато Р. му се е обаждал, че има проблем. Първо той посещавал хотела, а по-късно и самият Р. пристигал за ремонт на асансьора. Заявява, че не е имал задължение да посещава и проверява асансьора в хотел „Р.“, нито от хотела са му възлагали такава работа. Задълженията му към С.Р. били в случай на авария, свидетелят отивал на място само, за да спре асансьора, после се обаждал на Р., който го отремонтирал. Обяснява, че в деня на инцидента, след обаждане от страна на Р., в рамките на около 5 минути от обаждането, бил във фоайето на хотела, където заварил управителката Р.З., при асансьорната врата, имало суматоха. Свидетелят установява, че се качил по най-бързия начин в машинното изключил и обезопасил асансьора, и слязъл в най-ниската точка, където бил пострадалият. Разказва, че вратата била отворена и екип от хотела оказвал и първа помощ на пострадалия. Казва, че за себе си не разбрал, каква точно била пР.ината за инцидента. Знаел, че до инцидента асансьорът си работел. Установява, че състоянието на пострадалия било тежко, имал охлузвания, натрошен крак, а самият той помогнал, съвместно с пожарникари, да го изведат със стълбата навън. От разпита му се установява, че 2 до 3 пъти в месеца, преди инцидента, асансьорът не функционирал правилно, като в тези случаи свидетелят само спирал асансьора, не участвал нито в отстраняването на повреди, нито в проверки.

От разпитания по делото свидетел Н.В.Д. – син на ищеца, се установява, че за инцидента научил от работодателя на баща си, който го информирал по телефона. Установява, че веднага тръгнали с майка му към В. и намерили ищеца в болницата, в Спешното отделение, като не можел да контактува и не разпознал свидетеля. Установява, че майка му престояла известно време при него в болничната стая, но излязла бързо, защото гледката била трагична. Установява, че с линейка баща му бил откаран в УМБАЛ „Пирогов“, където ищецът престоял около 10 дни, претърпял две операции, в първите няколко дни бил доста объркан, не знаел точно какво му се е случило, не знаел как е попаднал в болница. По-късно се появили някакви частични спомени. След цялото продължително лечение, ищецът се озовал в отделение за интензивна рехабилитация на болница „Д.“, където започнали процес на възстановяване с прохождане, клякане, ставане, и това продължило до Коледа. След това рехабилитатор го посещавал известно време в дома му, до периода, в който ищецът е започнал да се чувства по-добре, в кондиция, да може да излиза навън и да се придвижва до първия етаж на сградата с помощта на асансьор. Тогава започнал да посещава БМ „К.“ в Студентски град и това продължавало вече втора година. Установява, че по време на рехабилитациите винаги има някой с него – или свидетелят, или неговият брат, а понякога и майка им. Установява, че в резултат на всички травми към настоящия момент ищецът имал проблем с контрола на тазовите резервоари, което налагало да носи памперс 24 часа в денонощието, при условие, че преди това бил изключително активен и трудоспособен. Свидетелят установява още, че ищецът се притеснява да бъде далеч от дома си, не излизал, страхувал се да бъде сред хора, които не познава, а за двете години след инцидента не бил посетил дори апартамента на свидетеля. Установява също така, че преди инцидента имал договор с О**, занимавал се с организиране на транспортни дейности, извършвал е и сам транспорта, а сега, след инцидента, не е в състояние да извършва такава дейност, доколкото му се налага да ходи постоянно до тоалетна. Установява също така, че благодарение на силното му желание да се възстанови, той не спирал да провежда процедури и да изпълнява дадените му препоръки, но въпреки това, при промяна на времето, краката му се сковавали и той не можел да ги движи, изпитвал и болки. Свидетелят установява, че в настоящия момент баща му не можел да си обуе сам обувките, както и да ги завърже, изобщо не можел да стои прав без да се подпира. На поставен въпрос, защо ищецът не е преминал през ТЕЛК, свидетелят отговаря, че въпреки тежките травми и напътствията, които е получил от лекарите, че може да мине ТЕЛК, ищецът приел новината шокиран, тъй като бил концентриран върху възстановяването си, а не върху идеята, как да получи инвалидна пенсия.

От разпита на свидетеля Р.Б.С., работещ като пиколо в хотел „Р.“ се установява, че инцидентът се случил по време на негово дежурство.Даже не разбрал точно как,тъй като ищецът се движел бързо към вратите на асансьора,едновременно с влизането му вратата започнала да се затваря.Установява,че за първи път се случвало подобно нещо и веднага след инцидента направили ремонт на асансьора.Установява,че служителка от хотела останала при вратите на асансьора,а той изтичал и бутнал бушона му,след което тръгнал към асансьорната шахта,за да окаже първа помощ на ищеца.Според свидетелят ищеца му отговорил, че е добре.

 

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Предявения иск спрямо ответника С.Р. е по реда на чл.45 от ЗЗД,а по отношение на „Г.“ ООД по реда на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД,като всеки от ответниците отговаря на самостоятелно основание за пР.инените неимуществени вреди.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са – деяние /действие или бездействие/,вредата, противоправността на деянието,пР.инната връзка и вината,съединени от правната норма в единство.Деянието е един от елементите представляващо конкретна външна проява на дадено лице.Деянието може да се прояви както с действие,така и с бездействие, но то трябва да е противоправно и виновно.Вината се предполага до доказване на противното,но основният елемент на непозволеното увреждане е вредата, без наличието на такава не може да се говори за непозволено увреждане.

По делото безспорно се установи,че на 13.11.2014 г. в 14:55 часа В.Д., като гост на хотел  „Р.“, се отправил към един от асансьорите на партерния етаж и пристъпил, за да влезе в него. Едновременно с пристъпването му за влизане вратите на аснасьора се затворили  преди той да успее да влезе в кабината и притиснали десния му крак.От свид.показания и допуснатата СТЕ,се установява,че кабината потеглила  към горния етаж при ненапълно затворени врати,като тялото на В.Д. било повлечено и увиснало с главата надолу.Съдът след анализ на двете технически експертизи приема,че десния махов крак е навлязъл в кабината на асансьора едновременно със затваряне на вратите, /и двете действия са описани в техническите експертизи и са започнали в 14:55:43 секунди,а в 44 секунда тялото на ищеца е в посока напред и десния му крак прекрачва прага на асансьора/.От заключението на в.л. К. се установява,че в 92-рата стотна от 43 секунда е започнало движение на затваряне на дясната врата на асансьора,което предшества движението на десния махов крак,но няма как да бъде възприето от човешкото око и съзнание.След захващане на десния крак на ищеца,при непълно затворени врати асансьорът е потеглил нагоре ищецът е бил с обърнато надолу тяло и разперени ръце,а междувременно асансьорът е започнал да отваря вратите си и при завъртане на тялото надолу левия свободен крак влязъл в процепа между вратите,при което ищецът започнал да пада,като главата му била насочена надолу, ръцете били разперени,ударил се в пода на ръба на асансьорната шахта и паднал в шахтата.

В резултат на този сериозен инцидент развил се времево за 10 секунди от 14.55.43 сек. до 14.55.53 сек. ищецът получил следните увреждания, безспорно установени,както от обсъдената по-горе медицинска документация,така и от СМЕ,а именно:полифрагментно счупване на Л1 гръбначен прешлен със счупване на десния страничен израстък, което е наложило оперативно лечение с метална остеосинтеза,и е пР.инило на ищеца В.Д.  трайно затрудняване на движенията на снагата за около 12 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.Посттравматичната долна парапареза /непълната парализа на долните крайници/, получена в резултат на счупването на Л1 /първи поясен прешлен на гръбначния стълб/ персистираща при изписването на ищеца от здравното заведение му е пР.инило – трайно затруднение на движенията на двата долни крайника,като на десния за период от около 8 месеца.Установява се от прегледа на втория експерт доц. д-р Й.П.,че ищецът се движи с бастун и изминава,не повече от 250 метра, в резултат на травмите е нарушена дълбоката сетивност за долните крайници, и са налице тазоворезервоарни смущения-пострадалият носи памперс и към датата месец ноември-декември 2017 година.

По отношение на разкъсно-контузните рани на дясната подбедрица, както и откършека от дясната ладиевидна кост на ходилото,те са пР.инили както заедно, така и поотделно на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота за около 2 седмици от датата на травмата.Според заключението се касае за тежка съчетана травма - гръбначен стълб, крайници, глава, получени по механизма на височинна травма /падане/.В настоящия момент е налице трайно увреждане на функцията на придвижване според експертите и пълно възстановяване на нарушените функции не можело да се очаква.

В настоящето производство,тъй като има влязла в сила присъда,съобразно нормата на чл.300 от ГПК,са налице трите елемента: извършено деяние,неговата противоправност и виновността на дееца,/в случая ответника Р./,който е допуснал нарушения на чл.10 ал.1 т.1,т.3 и т.7 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като асансьорен монтьор с най-висока степен на правоспособност  и е оставил, използване на неизправно съоръжение:пътнически асансьор рег. №ПзАУ1249, зав. №0135, монтиран в хотел „Р." в гр.В., след като е увеличил контрол натиска на вратата на втора спирка и е шунтирал контакта за безопасност, което е довело до отворена /незаключена/ шахтна врата и кабина, намираща се извън зоната на спирката и движение на кабината при отворена врата.

Същите констатации на неизправния асансьор е направило и вещото лице К.,според която са били налице неправилно функциониращ контакт за безопасност на вътрешната кабинна врата и на външна кабинна врата на четвърта спирка,неправилно функциониращо устройство за заключване на шахтна врата на първа и втора спирка,голямо разстояние в долния край на кабината /10 см./,неправилно работеща отбивачка на асансьора и неправилно функциониращ контакт натиск.Всички тези неизправности са изисквали действия от страна на ответника Р. по спиране асансьора от движение.

  Предвид изложеното трите елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане,не следва да се обследват,тъй като са установени,със съдебен акт влязъл в законна сила.От събраните в хода на гражданското производство, доказателства, по категоР.ен начин се установи,че за ищеца са настъпили неимуществени вреди,свързани с търпяните от него болки и страдания от пР.инените травми описани по горе или най общо изразяващи се в тежка съчетана травма - гръбначен стълб, крайници, глава,като пълно възстановяване на функциите не можело да се очаква според лекарите експерти.  

С оглед времетраенето на търпените болки и страдания и степента на увреждането, което е претърпял ищеца,възстановяването отнело около една година,рехабилитационните процедури продължаващи  и до днес следва да му бъде присъдено обезщетение.

Продължителността на понесените болки и страдания от ищеца, /съгласно решение №142-76-І Г.О./, обезщетение за неимуществени вреди се дължи не само за създадените страдания и неудобства, но и за самото понасяне на увреденото състояние,което е продължило около година,а част от последствията забавено движение е и до настоящият момент.

Необходимо да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания. Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, пР.инените морални страдания и пр. /В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г./ Следва да се преценят вида и тежестта на пР.инените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че ищецът е преживял болки и страдания с особен интензитет в първите часове и дни след инцидента, продължили и след това по време на възстановителния период, като усещане за болка същият е имал и една година  след инцидента.И в настоящият момент търпи последици от травмите като забавено ходене,единствено с подкрепата на бастуни проблеми с тазовите резервоари,както и психическата травма от това.

Съдът приема за недоказано твърдението на ответниците за съпР.иняване от ищеца,както бе изтъкнато и по-горе в мотивите. Според чл.52 ал.2 от ЗЗД съпР.иняване е налице когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносният резултат,като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.Според решение №169/28.02.2012г. по т.д.762/10г. на ВКС ІІ т.о. – „приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен,както и обстоятелството,че без приносът не би се стигнало до този резултат. Безспорно се установи,че ищецът е пристъпил с десния си крак през вратите на асансьора едновременно със затварянето им което е станало в една и съща секунда /34/,в 14:55:34 часа, когато ищецът не е бил влязъл изцяло и асансьора е потеглел при непълно затворени врати.Не се установи ищецът да е „пъхнал“ крака си с цел да задържи затварянето на вратите.И двете СТЕ установяващи кадър от стотната на секундата установяват нормално движение напред и пристъпване с маховия десен крак.В този смисъл възраженията на ответниците са неточни и недоказани в см.,че ищецът е действал с цел да попречи на принудителното тръгване на асансьора,поради което претендират да е налице съпР.иняване.

С оглед на това и като се ръководи от критерия за справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и като взе пред вид характера и степента на полученото телесно увреждане,продължителността и интензитета на претърпените болки, страдания,физически и психически неудобства съдът намира за справедливо  обезщетение за неимуществени вреди,което съответства по размер на сумата от 37 000 лева,а не претендираната от 100 000 лева. Същото  се явява справедливо и съответстващо на обичайните необходими суми за репариране на вреди от подобен род. Над тази сума не следва да се присъжда обезщетение, т.к. същото би превишило справедливия размер.

 Поради което искът  следва да бъде уважен частично за сумата от 37 000 лева,а за разликата над тази сума,до претендирания размер от 100 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху присъдената главница се дължи и законната лихва като последица от предявяването на иска от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2015 година до окончателното й изплащане.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от деня на непозволеното увреждане. Доколкото лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от деня на събитието /увреждането/.

В случая ищецът претендира сумата от 11 268.81 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 13.11.2014г./инцидента/ до датата на предявяване на иска – 28.12.2015г. Изчислен с ПИС „Апис Финанси“, размерът на обезщетението за забава върху главницата от 37 000 лв. за периода от 13.11.2014г. до 28.12.2015 година възлиза на сумата от 4231.26 лева, като за разликата до първоначално предявения размер от 11268.81 лева искът подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на която е предявен иска -28.12.2015г.

За да се уважи искът по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД,спрямо ответника „Г.“ ООД, следва да са налице кумулативно елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две разпоредби, а именно: да е пР.инена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД, да е налице и пР.инна връзка между противоправното поведение  и настъпилите вреди за ищеца. Във връзка със специалния състав на института на непозволеното увреждане от възложител на работа по чл.49 от ЗЗД и за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа, е необходимо да се установи отговорността по чл.45 от ЗЗД на физическото лице /или лица/, на което е възложена работа, при и по повод изпълнението на която, е станало увреждането.

Изложените по-горе изводи касаещи първия ответник по делото С.Р. изпълват състава на непозволеното увреждане,а от друга страна е безспорно между страните,че вторият ответник „Г.“ ООД и С.Р. са имали сключен договор за абонаментно и техническо обслужване от 13.03.2013г. /и анекс от 10.03.2014г./ сключен  между „Г." ООД, в качеството на възложител и изпълнител  ЕТ „С.Р.-Е.", с  предмет на договора  техническо и аварийно обслужване на технически съоръжения, находящи се в обект на възложителя  хотел „Р." - два пътнически асансьора / вкл. и  асансьор с рег. № ПзАУ1249, зав. № 0135/ един товарен асансьор и един нафтов котел и страните са  уговорили права и задължения на изпълнителя  и на възложителя, като договора не е изпълняван съвестно. Отговорността на ответника „Г.“ ООД като възложител на работата на деликвента е за вредите, пР.инени при и по повод на тази работа, т.е. за чужди противоправни и виновни действия или бездействия/на отв.Р./. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице.Съответно възложителят не е проявил контрол по изпълнението,не е следил за профилактика на съоръженията, предмет на договора. Няма данни за функционални проверки и планово-предупредителни ремонти най-малко веднъж на 10 дни, което е достатъчно основание да му се ангажира отговорността и съдът приема,че направените от него възражения са несъстоятелни.Следва да се отбележи,че когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, в случая срещу прекия пР.инител на вредата на основание чл.45 ЗЗД и срещу възложителя на работата му на основание чл.49 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна /ППВС № 7/1958 година./.В този см. решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., ІІІ г.о. и решение № 223 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 900/2010 г. постановени от ВКС.Поради което ответника „Г.“ ООД,следва да бъде осъден солидарно със С.Р. да заплати на ищеца сумата от 37 000 лева-главница за претърпени неимуществени вреди,като иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 100 000 лева,следва да се отхвърли като неоснователен,както и за смута от 4231.26 лева лихва за забава за периода от инцидента до депозиране на иска,като иска следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендирания размер от 11 268.81 лева.

       Иск за имуществени вреди за бъдещ период.Предявената претенция е за заплащане на 300 лева месечно,за периода от депозиране на иска - 28.12.2015 година за 24 месеца напред ,като сумата представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия.Действително от втората приета СМЕ се установява,че ищецът е извършвал рехабилитационни процедури в БМД К. които е заплащал сам,но претенцията не е за тези разходи/ имуществени вреди/,а касае период от две години занапред.От заключението на вещото лице безспорно се установява,че подобряване на състоянието на ищеца се дължи именно на проведеното физикално лечение и процедурите са необходими и подходящи и за в бъдеще.Установява се обаче,че лечението на ищеца като на всеки български гражданин се покрива от НЗОК,която покрива подобна терапия,дори и в по-голям обем,а именно 20 процедури месечно в амбулаторни условия,без да се налага да лежи в отделение.Според заключението-„Ищецът има право да бъде приет еднократно за една календарна година с минимална продължителност на хоспитализацията седем процедурни дни. Изпълнението на 262 клинична пътека може да се осъществи както в болнични така и в балнеосанаториални условния.Себестойността на 262 Клинична пътека за 2017 год. е 482 лева.Ищецът имал право да ползва ежемесечно амбулаторна рехабилитация проведена в ДКЦ или в медицински центрове където има отделение за ФРМ и сключен договор с НЗОК. Амбулаторно проведената рехабилитация се осъществява след издаден личния лекар талон № 3, които вкл. първоначален и заключителен преглед, лекар специалист по ФРМ - 20 процедури. Себестойността на амбулат. проведеното лечение е в размер на 50 лева.“

Съдът счита претенцията на ищеца за изцяло недоказана,като намира възраженията на ответника „Г.“ ООД за правилни и като съобрази това обстоятелство и факта,че претендираните суми лечение за кинезитерапия се покриват от здравната каса,затова следва да я отхвърли като неоснователна.

       По разноските.

      С оглед изхода на делото на всяка от страните се полагат разноски.

    Ищецът е направил разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 18 782.63 лева,от които внесена държавна такса -2238.75,депозит в.л СМЕ-225 лева,депозит СМФЕ-238.88 лева, адв.възнаграждение-9500 лева за производството,адв.възнаграждение по в.ч.гр.д.№476/16г. на Апелативен съд П.- 3290 лева и адв.възнаграждение по в.ч.гр.д.№680/16г. на Апелативен съд П.- 3290 лева.На основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважения размер от исковете,от така направените разноски на ищеца се полагат 6537 лева,които ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят.

         Ответникът С.В.Р. не е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски.

    Ответникът „Г.“ ООД,чрез адв.К. е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на 7617 лева,от които депозити за в.л.- 1617 лева и адв.възнагр-6000 лева с ДДС.

В списъка по чл.80 от ГПК са включени и държавна такса по обратните искове в размер общо на 738 лева които обаче не следва да се включват към настоящите претенции.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника „Г.“ ООД,съобразно отхвърлената част от исковете се полагат от общо направените разноски в размер на 7617 лева, разноски в размер на 4965.96 лева.

  По отношение на обратния иск по чл.219 от ГПК предявен при условие на евентуалност, съдът прие за установено следното: По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно изпълнително основание.

От представената сключена застрахова „Отговорност на хотелиера и ресторантьора", сключена от ищеца „Г.“ ООД  със ЗК „У."АД гр.С., застрахователна полица №1423Z10001/********г. със срок на действие от 08.08.2014г. до 07.08.2015г.,се установява,че застрахователя поема отговорност в случай на смърт или трайна загуба на работоспособност от злополука и/или пълна загуба,като лимита на отговорността за имуществени и неимуществени вреди е ограничена за едно увредено лице в размер на 10  000 лева.Според общите условия на към застрахователната полица „Отговорност на хотелиера и ресторантьора" в т.2.1 е дефинирано понятието „трайна загуба на работоспособност“ – състояние на окончателно намалена или напълно загубена способност за извършване на обичайни действия или занятия вследствие получено телесно нараняване или увреждане.

Безспорно по делото се установи от тройната СМЕ,че ищецът е с трайна загуба на работоспособността в резултат на претърпения инцидент с асансьора с тежка парапареза на долните крайници.Експертите извършили прегледа са насочили ищеца към ТЕЛК,отделно от св.показания се установи,че той не е в състояние да шофира и да извършва ежедневно трудова дейност,поради затрудненото си движение и неразположението свързано с тазовите резервоари,поради което съдът приема,макари да няма представено решение на ТЕЛК,че се касае за трайна загуба на работоспособността.

Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), сега чл. 435 КЗ, в сила от 01.01.2016г. /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./,съгласно която застрахованият по застраховка"Гражданска отговорност" има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.  Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за пР.инените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Отговорността на застрахователя обаче е ограничена от изР.ната разпоредба на ал.2 на чл. 223 от КЗ, според която той заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването по чл. 224 КЗ. Съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" покрива задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента, включително и обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, но от момента на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. /решение №149/29.12.2015г. по т.дело № 1260/2014г. на ВКС, І т.о.; решение №57/18.03.2010 г. по т.дело № 800/2009 г. на ВКС/.

В случая не се твърди и не са ангажирани доказателства от ищцовата страна за уведомяване на застрахователя преди момента на привличането му като трето лице – помагач в производството, водено от пострадалото лице. С оглед липсата на ангажирани доказателства следва да се приеме, че застрахователят е уведомен в момента на привличането му като трето лице – помагач в производството по гр.дело №964/2015г. на ПРС с получаване на препис от определение №495/8.09.2016г. за привличането и копие от обратния иск на 27.09.2016 година.

  Следва да бъде уважен главния иск в размер на 10 000 лева като частичен от 100 000 лева и върху тази сума застрахователят дължи лихвата за забавено плащане от момента на уведомяването,т.е. от  27.09.2016г. до окончателното изплащане на  обезщетението.

Както бе изложено по-горе,поради липсата на доказателства за уведомяването на ЗК „У.“ преди завеждане на делото към момента на инцидента,застрахователното дружество не отговаря за лихвите за които е осъден ищеца,поради което предявения частичен иск за 1250 лева от иска за сумата в размер на 11 268.81 лева мораторна лихва за периода от 13.11.2014 година до депозиране на исковата молба -28.12.2015г. следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.223 ал.4 от КЗ /отм./ застрахователят носи отговорност и за разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, само когато е привлечен в процеса. В настоящия случай това законоустановено условие е изпълнено с привличането на настоящия ответник като трето лице-помагач в производството по гр.дело №886/2013г. на ВРС.Предявяването на обратен иск в рамките на воденото срещу деликвента производство не е предвидено в закона като задължително условие с оглед приложение на разпоредбата на чл. 223, ал.4 КЗ /отм./. Дължимостта на съдебните разноски е изР.но уредена като изключение от общата разпоредба на чл. 268, т.10 КЗ /отм./, съгласно която застрахователят не дължи лихвите и разноските освен тези по чл. 223, ал.2 и ал.4 КЗ /отм./.

Претендираните разноски в размер на 6537 лева са възложени в тежест на деликвента – „Г.“ ООД  по силата на уважените частично деликтни  искове и към тях следва да се добави сумата от 738 лева/заплатена държавна такса по обратните искове/, или общо разноски в размер на 7275 лева,като съобразно уважената част от исковете следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на разноски в размер на 6466.67 лева.

Ответника ЗК“У.“ също е претендирал разноски,но не е представен списък по чл.80 от ГПК до даване ход на устните състезания,не е посочен и размер на юриск.възнагр. към момента на депозиране на писмения отговор.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА С.В.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З.,със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К. солидарно да заплатят на В.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв.А.А.Г. и адв.Г.К.М., със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото гр.С. 1000, район „С.", бул.„Ц.О." №8А, ет.4,обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Р.“гр.В. /собственост на „Г.“ ООД/ сумата в размер на 37 000 лева,ведно със законната лихва,считано от 28.12.2015 година до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над размера от 37 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН,както и сумата от 4231.26 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата от 37 000 лв. за периода от 13.11.2014г. до 28.12.2015 година като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4231.26 лева до предявения размер от 11 268.81 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв.А.А.Г. и адв.Г.К.М., със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото гр.С. 1000, район „С.", бул.„Ц.О." №8А, ет.4, срещу С.В.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З. –управители, със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К.,с който се иска да бъдат осъдени ответниците С.В.Р. и „Г." ООД солидарно да заплатят на ищеца В.Н.Д. обезщетение за имуществени вреди,за претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Р.“ гр.В. /собственост на „Г.“ ООД/,в размер на 300 лева на месец, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия, за период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба - 28.12.2015 година,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.В.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и „Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З.,със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К. солидарно да заплатят на В.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв.А.А.Г. и адв.Г.К.М., със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото гр.С. 1000, район „С.", бул.„Ц.О." №8А, ет.4,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 6537 лева.

ОСЪЖДА В.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв.А.А.Г. и адв.Г.К.М., със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото гр.С. 1000, район „С.", бул.„Ц.О." №8А, ет.4, да заплати на  „Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З. –управители, със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К. разноски в размер на 4965.96 лева съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.“Ю.“ №**-**,представлявано от Н.Г.И.- гл.изп. директор и Д.С.Т. – изп.директор да заплати на Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З.,със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К.,на основание сключена застрахова „Отговорност на хотелиера и ресторантьора", по застрахователна полица №1423Z10001/********г.,сумата от 10 000 лева представляваща частичен иск от 100 000 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на привличането на ответника в процеса - 27.09.2016г.,до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за сумата от 1250 лева /от иска в размер на 11 268.81 лева/,представляващи законна лихва,считано от 13.11.2014г. до депозиране на иска - 28.12.2015 година,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.“Ю.“ №**-**,представлявано от Н.Г.И.- гл.изп. директор и Д.С.Т. – изп.директор да заплати на Г." ООД, вписано в ТР, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.В. 4600, бул.“С.“ №500, представлявано от З.З. и Р.З.,със съдебен адрес *** офис 10 адв.П.К.,на основание чл.223 ал.4 от КЗ /отм./ разноски в размер на  6466.67 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.П..

              Препис от решението да се връчи на страните.

 

        

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: