№ 16392
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110144118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „К...“ ООД против „К К...“ ЕООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл.101 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 504 лв., представляваща
задължение по ч.гр.д. № 3361/2013 г. на Врачански РС, за което е издаден
изпълнителен лист и за които е сключен Договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г.,
сумата от 24 807,47 лв., представляваща задължение по ч.гр.д. № 580/2009 г. по описа
на Районен съд Нова Загора, за което е издаден изпълнителен лист и за които е
сключен Договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сумата от 3 687,40 лв.,
представляваща задължение по ч.гр.д. № 377/2013 г. на РС - Берковица, за което е
издаден изпълнителен лист и за които е сключен Договор за встъпване в дълг от
22.01.2015 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното погасяване.
Ищецът „К...“ ООД твърди, че с ответника са страни по три договора за
встъпване в дълг на три различни физически лица, длъжници по образувани
изпълнителни делa. С договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., ответникът се
задължил да отговаря солидарно за задължението на Е..., в размер на 10 504,00 лева,
дължимо съгласно Заповед за незабавно изпълнение № 2472 по ч.гр.д. № 3361/2013 г.
по описа на Врачански районен съд, за което задължение е образувано изпълнително
дело № 20138380407752 по описа на ЧСИ М Б. С договор за встъпване в дълг от
22.01.2015 г., ответникът се задължил да отговаря солидарно за задължението на П..., в
размер на 12 732,00 лева, дължимо съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
580/2009 г. по описа на Районен съд Нова Загора, за което задължение е образувано
изпълнително дело № 122/2011 по описа на ДСИ при PC Нова Загора. С договор за
встъпване в дълг от 22.01.2015 г., ответникът се задължил да отговаря солидарно за
задължението на Милан Салтиров Миланов, в размер на 3 687,40 лева, дължимо
1
съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 377/2013 г. по описа на Районен съд
Берковица, за което задължение е образувано изп.д. № 7750/2013 г. по описа на ЧСИ М
Б. По-късно и трите образувани изпълнителни дела били преместени при друг ЧСИ. В
исковата молба твърди, че встъпилият в дълг „К К...“ ЕООД е конституиран като
длъжник по изпълнителните дела, но дължимите суми не са събрани. Поради горното,
ищецът претендира осъждане на встъпилото в дълга дружество да заплати
горепосочените суми. Посочва, че е ирелевантно за възникналото солидарно
задължение на встъпилия в дълг, съгласието на първоначалния длъжник. При тези
твърдения ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 10 504 лв.,
представляваща задължение по ч.гр.д. № 3361/2013 г. на Врачански РС, за което е
издаден изпълнителен лист и за които е сключен Договор за встъпване в дълг от
22.01.2015 г., сумата от 24 807,47 лв., представляваща задължение по ч.гр.д. №
580/2009 г. по описа на Районен съд Нова Загора, за което е издаден изпълнителен лист
и за които е сключен Договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сумата от 3 687,40
лв., представляваща задължение по ч.гр.д. № 377/2013 г. на РС - Берковица, за което е
издаден изпълнителен лист и за които е сключен Договор за встъпване в дълг от
22.01.2015 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът „К К...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Възразява по допустимостта на предявените
искове. Оспорва представените с исковата молба три броя договори за встъпване в дълг
да носят подписа на законния представител на ответника. Оспорва възникването на
дълг за ответника по силата на тези договори. Твърди, че никога не е встъпвал в
задължението на Е.... В случай че договорите са подписани твърди, че е налице
абсолютна симулация, тъй като нито една от страните не е имала намерение да встъпи
в правоотношенията, за които са учредени. Не е налице съгласие на страните за
сключването им. Твърди нищожност на договорите поради липса на основание и
невъзможен предмет, тъй като вземането на Петя Павлова е било погасено по давност,
към момента на сключване на договора за встъпване в дълг. Твърди, че по
образуваните изпълнителни дела не са предприемани никакви изпълнителни действия.
Възразява за изтекла давност по всяко едно задължение от трите договора на
ответника. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сключен между
„К...“ ООД, в качеството на кредитор и „К К...“ ЕООД, се установява, че дружеството е
встъпило в дълга на Е... за вземания в размер на 9 660 лева - главница, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 16.08.2013г. по ч.гр.д. № 3361/2013г. на Районен съд -
гр. Враца, както и разноски по делото в размер на 194 лева за държавна такса и 650
лева за адвокатско възнаграждение, въз основа на Запис на заповед издаден на
31.07.2012г. в гр. Враца; вземане за разноски, включително дължими такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20138380407752 на ЧСИ М... peг. № 838 от
КЧСИ. В т. 1 от договора е уговорено, че третото лице се задължава да отговаря
солидарно с длъжника за изпълнение на цялото вземане на кредитора по изпълнително
дело № 20138580407750. В т. 6 е уговорено, че за удовлетворяване вземането на
кредитора, последният може да поиска насочване на изпълнението върху
притежаваното от съдлъжника имущество по образуваното от кредитора изпълнително
дело № 20138380407752.
По делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
417 ГПК № 2472 от 15.08.2013 г. по ч.гр.д. № 3361/2013 г., по описа на Районен съд
гр.Враца, видно от която Е... следва да заплати на кредитора „К...“ ООД следните суми:
9660лв. – главница по запис на заповед, издаден на 31.07.2012 г. в гр.Враца, разноски
за внесена държавна такса от 194 лв. и 650 лв. - адвокатско възнаграждение, като на
16.08.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист за посочените суми.
От представената по делото молба с вх. № 51300/07.11.2013 г. до ЧСИ М Б се
установява, че взискателят „К...“ ООД е поискал образуването на изпълнително дело за
принудително събиране на сумите, предмет на издадения на 16.08.2013 г.
изпълнителен лист, като е поискано и извършването на конкретен изпълнителен
способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По така подадената
молба на същата дата – 07.11.2013 г. е било образувано из.д. № 20138380407752 по
описа на ЧСИ Б. С молба от 28.01.2015 г. взискателят е поискал „К К...“ ЕООД да бъде
конституирано като длъжник по из.д. № 20138380407752 въз основа на договор за
встъпване в дълг от 22.10.2015 г. С молба с вх. № 4160 от 28.01.2015 г. „К...“ ООД е
поискал из.д. № 20138380407752 да бъде прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ М.н П, като с протокол с изх. № 06019 от
28.01.2015 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М.н П. На същата дата е
образувано изпълнително дело при ЧСИ П под № 20158510400222. С молба с вх. №
05032 от 29.01.2015 г. взискателят е поискал налагането на възбрана върху собствен на
„К К...“ ЕООД имот, както и извършването на опис и оценка на имота, като с
разпореждане на ЧСИ от същата дата е наложена възбрана на посочения имот. С молба
с вх. № 63713 от 22.11.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, като с разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено
искането да се изпълни, след заплащане на такса. С молба с вх. № 67542 от 03.08.2018
г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като
на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от
същата дата е посочено искането да се изпълни, след заплащане на такса. С
постановление с изх. № 11500 от 09.03.2021 г. изпълнителното дело 20158510400222 е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От представеното удостоверение с изх. № 19979 от 09.04.2021 г. на ЧСИ М.н П
се установява, че задължението по изпълнителен лист, издаден на 16.08.2013 г. от
Районен съд гр. Враца на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по
ч.гр.д. № 3361 от 2013 г. на РС – Враца, към 09.03.2021 г. - датата на прекратяване на
изпълнително дело № 20158510400222, е в размер на 10 504 лв., както следва: главница
в размер на 9 660 лв., разноски по гр. дело: 844 лв. От датата на образуване на
изпълнително дело № 20158510400222 - 28.01.2015 г., били депозирани следните
молби за действия от взискателя: молба с вх. № 63713/22.11.2016 г. и с вх. № 67542 от
03.08.2018 г.
От представения договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сключен между
„К...“ ООД, в качеството на кредитор и „К К...“ ЕООД, се установява, че дружеството е
встъпило в дълга на П... за вземания в размер на 12 000 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2009г., за която сума е
издаден изпълнителен лист от 07.10.2009 г. по ч.гр.д. № 580/2009 г. на Районен съд -
гр. Нова Загора, както и разноски по делото в размер на 732 лева; вземане за лихви и
разноски, включително дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20138380406340 на ЧСИ М... peг. № 838 от КЧСИ. В т. 1 от договора е
уговорено, че третото лице се задължава да отговаря солидарно с длъжника за
изпълнение на цялото вземане на кредитора по изпълнително дело № 20138380406340.
В т. 6 е уговорено, че за удовлетворяване вземането на кредитора, последният може да
поиска насочване на изпълнението върху притежаваното от съдлъжника имущество по
образуваното от кредитора изпълнително дело № 20138380406340.
3
По делото е представен изпълнителен лист от 07.10.2009 г., издаден въз основа
заповед за изпълнение № 511/06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 580/2009 г. по описа на РС – гр.
Нова Загора, видно от който П... е осъдена да заплати на „К...“ ООД следните суми: 12
000.00 лева – главница по запис на заповед, издаден на 06.04.2009 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2009 г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото в размер на 732.00 лева.
С молба с вх. № 1394/12.10.2011 г. до ДСИ РС – Нова Загора взискателят „К...“
ООД е поискал образуването на изпълнително дело за принудително събиране на
сумите, обективирани в изпълнителен лист от 07.10.2009 г. По подадената молба с
разпореждане на ДСИ от 14.10.2011 г. е образувано изпълнително дело №
20112220400122. С молба с вх. № 1503 от 04.07.2013 г., взискателят е поискал
проучване имущественото състояние на длъжника. С молба с вх. № 1968/10.09.2013 г. е
поискано делото да бъде прехвърлено на ЧСИ М... като с постановление на ДСИ от
10.09.2012 делото е изпратено на ЧСИ М Б за продължаване на изпълнителните
действия. С молба с вх. № 4121 от 28.01.2015 г. по из.д. № 20138380406340 по описа на
ЧСИ Б взискателят е поискал „К К...“ ЕООД да бъде конституирано като длъжник по
из.д. № 20138380406340 въз основа на договор за встъпване в дълг от 22.10.2015 г.,
като с разпореждане на ЧСИ от същата дата ответникът е конституиран като длъжник
по посоченото дело. С молба с вх. № 4162 от 28.01.2015 г. „К...“ ООД е поискал из.д. №
20138380406340 да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия
при ЧСИ М.н П, като с протокол с изх. № 06014 от 28.01.2015 г. изпълнителното дело е
изпратено на ЧСИ М.н П, като на същата дата е образувано изпълнително дело при
ЧСИ П под № 20158510400223. С молба с вх. № 05050 от 29.01.2015 г. взискателят е
поискал налагането на възбрана върху собствен на „К К...“ ЕООД имот, както и
извършване на опис и оценка на имота. С молба с вх. № 60354 от 10.11.2016 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като с
разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено искането да се изпълни, след
заплащане на такса. С молба с вх. № 69022 от 09.08.2018 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като на ЧСИ са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено
искането да се изпълни, след заплащане на такса. С постановление с изх. № 11504 от
09.03.2021 г. из.д. № 20158510400223 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
От представеното удостоверение с изх. № 19996 от 09.04.2021 г. на ЧСИ М.н П
се установява, че задължението по изпълнителен лист от 07.10.2009 г. по ч.гр.д. №
580/2009 г. по описа на РС – Нова Загора към 09.03.2021 г. - датата на прекратяване на
изпълнително дело № 20158510400223, е в размер на 26 807,47 лв., както следва:
главница в размер на 12 000 лв., законна лихва върху главницата в размер на 14 075,47
лв., разноски по гр. дело: 732 лв. Посочено е, че от датата на образуване на
изпълнителното дело - 28.01.2015 г., са депозирани следните молби за действия от
взискателя: молба вх. № 60354/10.11.2016 г. и молба вх. № 69022 от 09.08.2018 г.
От представения договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сключен между
„К...“ ООД, в качеството на кредитор и „К К...“ ЕООД, се установява, че дружеството е
встъпило в дълга на М за вземания в размер на 3 370 лева, по издаден на 01.12.2012г. в
гр. Монтана Запис на заповед, за която сума е издаден изпълнителен лист от
14.08.2013г. по ч.гр.д. № 377/2013г. на Районен съд - гр. Берковица, както и разноски
по делото в размер на 67,40 лв. за държавна такса и 250 лева за адвокатско
възнаграждение; вземане за разноски, включително дължими такси и разноски по ТТР
към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20138380407750 на ЧСИ М... peг. № 838 от КЧСИ.
В т. 1 от договора е уговорено, че третото лице се задължава да отговаря солидарно с
длъжника за изпълнение на цялото вземане на кредитора по изпълнително дело №
4
20138380407750. В т. 6 е уговорено, че за удовлетворяване вземането на кредитора,
последният може да поиска насочване на изпълнението върху притежаваното от
съдлъжника имущество по образуваното от кредитора изпълнително дело №
20138380407750.
От представената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 2472 от 14.08.2013 г. по ч.гр.д. № 377/2013 г., по описа на Районен съд
гр. Берковица, се установява, че Милан Салтиров Миланов следва да заплати на
кредитора „К...“ ООД следните суми: 3 370 лева – главница по запис на заповед,
издаден на 01.12.2012 г. в гр. Монтана, както и направените разноски за държавна
такса от 67,40 лв. и 250 лв. - адвокатско възнаграждение., като на 14.08.2013 г. е
издаден изпълнителен лист за посочените суми.
С молба с вх. № 54298/07.11.2013 г. до ЧСИ М Б взискателят „К...“ ООД е
поискал образуването на изпълнително дело за принудително събиране на сумите,
предмет на издадения на 14.08.2013 г. изпълнителен лист, като е поискано и
извършването на конкретен изпълнителен способ – запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. По така подадената молба на същата дата е образувано
изпълнително дело № 20138380407750 по описа на ЧСИ Б. С молба от 28.01.2015 г.
взискателят е поискал „К К...“ ЕООД да бъде конституирано като длъжник по из.д. №
20138380407750, въз основа на договор за встъпване в дълг от 22.10.2015 г. С молба с
вх. № 4161 от 28.01.2015 г. „К...“ ООД е поискал изпълнителното дело да бъде
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ М.н П. С
протокол с изх. № 06017 от 28.01.2015 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М.н
П, като на същата дата е образувано изпълнително дело при ЧСИ П под №
20158510400224. С молба с вх. № 61789 от 16.11.2016 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като с разпореждане на ЧСИ
от същата дата е посочено искането да се изпълни, след заплащане на такса. С молба с
вх. № 72151 от 21.08.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, като на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С
разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено искането да се изпълни, след
заплащане на такса. С постановление с изх. № 11506 от 09.03.2021 г. изпълнително
дело № 20158510400224 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От представеното удостоверение с изх. № 20006 от 09.04.2021 г. на ЧСИ М.н П
се установява, че задължението по изпълнителен лист, издаден на 14.08.2013 г. от РС –
Берковица на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 377 от
2013, към 09.03.2021 г. - датата на прекратяване на изпълнително дело №
20158510400224, е в размер на 3 687,40 лв., както следва: главница в размер на 3 370 и
разноски по гр. дело: 317,40 лв. Посочено е, че от датата на образуване на
изпълнително дело № 20158510400224 - 28.01.2015 г., били депозирани следните
молби за извършване на изпълнителни действия от взискателя: молба с вх. №
61789/16.11.2016 г. и молба с вх. № 72151 от 21.08.2018 г.
Представена е по делото справка за банкови и платежни сметки на юридическо
лице от 29.10.2021 г. на БНБ, от която се установяват наличните банкови сметки на
ответника за периода от 31.10.2016 г. до 28.10.2021 г.
От представеното по делото удостоверение с изх. № 147 от 02.11.2021 г. от
„Юробанк България“ АД се установява, че за периода от 01.01.2015 г. до настоящия
момент по сметки на ответника при банката е бил наложен запор на 22.08.2019 г. по
из.д. № 20199230400073 по описа на ЧСИ Г Н, а от представената банкова референция
с изх. № Кз014 от 02.11.2021 г. от БАКБ се установява, че по сметка на ответника при
банката е бил наложен запор на 22.08.2019 г. по из.д. № 20199230400073 по описа на
ЧСИ Г Н.
5
По делото са постъпили три броя писма с изх. № 13794, № 13796 и № 13795 от
23.02.2023 г. от ЧСИ М... от които се установява, че ответникът е бил конституиран
като длъжник по из.д. № 20138380406340, № 20138380407752 и № 20138380407750 по
описа на ЧСИ Б, след което делата са изпратени на ЧСИ М.н П, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
От постъпилото по делото писмо с изх. № 14658/24.02.2023 г. от ЧСИ М.н П се
установява, че по из. д. № 20158510400222, № 20158510400223 и № 20158510400224
няма представен изпълнителен лист срещу „К К...“ ЕООД, както и че не са извършвани
изпълнителни действия по посочените дела.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и безпристрастно
изготвена се установява, че съгласно оборотна ведомост за 2015г. на сметка 498 -
Други дебитори, вземането на кредитора „К...“ООД от длъжника Е... (по Дебита на с/ка
498/12 - Други дебитори-Е...) в размер на 9 660,00 лв. е прехвърлено като вземане от "К
К..."ЕООД, за което е била съставена счетоводна статия. С така извършеното
осчетоводяване, „К...“ ООД намалява вземането си от длъжника Е... в размер на 9
660,00 лв. и увеличава вземането си от "К К...“ ЕООД в размер на 9 660,00 лв., като
съгласно справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални
сектори към 31.12.2015г. на „К...“ООД, вземането от "К К..."ЕООД в размер на 9
660,00 лв. е намерило отражение в Раздел - Други вземания - Нефинансови
предприятия, вкл.централните управления - 535 хил.лв. Установява се, че „К...“ООД е
извършило осчетоводяването съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
Националния сметкоплан. От заключението на вещото лице се установява, че в
счетоводството на ответника не се констатира извършено осчетоводяване на
задължение на "К К..."ЕООД към „К...“ООД на сума в размер на 9 660,00 лв.
Установява се още, че в счетоводството на ищеца, съгласно оборотна ведомост за 2015
г. на сметка 498 - Други дебитори, вземането на кредитора „К...“ООД от длъжника П...
(по Дебита на с/ка 498/1 - Други дебитори - П...) в размер на 12 000,00 лв., е
прехвърлено като вземане от "К К..."ЕООД. С така извършеното осчетоводяване,
„К...“ООД е намалило вземането си от длъжника П... в размер на 12 000,00 лв. и е
увеличило вземането си от "К К..."ЕООД в размер на 12 000,00 лв., което е намерило
отражение в Раздел - Други вземания - Нефинансови предприятия. Ищецът е извършил
осчетоводяването, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Националния
сметкоплан. Установява, се че в счетоводството на ответника липсва извършено
осчетоводяване на задължение на "К К..."ЕООД към „К...“ООД на сума в размер на 12
000,00 лв. От експертизата става ясно, че в счетоводството на ищеца няма
осчетоводено вземане на кредитора „К...“ООД от длъжника Милан Салтиров Миланов
и счетоводно не е отразено прехвърляне на това вземане, като вземане от "К
К..."ЕООД, като осчетоводяване на задължение на "К К..."ЕООД към „К...“ООД на
сума в размер на 3 370 лв. липсва и в счетоводството на ответника. Вещото лице дава
заключение, че от представените счетоводни справки от двете дружества не се
установява насрещното задължение на „К...“ООД, поето срещу встъпване от страна на
"К К..."ЕООД в задълженията на трите физически лица. Установява се още, че ищецът
е обявил ГФО за 2015 г. в Търговския регистър.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл.101
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните правопораждащи факти: 1) наличието
на действително правоотношение по 3 бр. договори за встъпване в дълг с твърдения от
ищеца предмет, по силата на които са възникнали за ответника сочените задължения.
6
Ответникът носи доказателствената тежест да установи всички свои
правоизключващи, правонамаляващи и правопогасяващи задължения, както и че е
заплатил претендираните суми, в случай, че се установи действителното им
възникване.
Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да
поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва
правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря
солидрано със стария длъжник. Договорът е уреден в чл.101 ЗЗД и е неформален.
Относно допустимостта на предявените искове: съгласно разпоредбата на чл.
426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист не само удостоверява посоченото
право, но и разрешава упражняването му от кредитора по реда на принудителното
изпълнение и овластява изпълнителя - да предприеме такова, след като бъде сезиран за
това по надлежния ред. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото
право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по
правоотношението. Изпълнителния лист определя активната и пасивна легитимация на
страните по - взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като
кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното
правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и
осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен
в изрично посочени от процесуалния закон случаи, в които изпълнителния лист има
действие и за/срещу трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и, ал. 3 ГПК.
Встъпването в дълг не е предвидено в закона основание за правоприемство на
длъжника по изпълнителния лист, поради което за ищеца е налице правен интерес за
осъждане на ответника и снабдяване срещу него с изпълнителен лист за процесните
вземания – така Решение № 60148 ОТ 22.06.2021 г. по гр. д. № 3531/2020 г., Г. К., ІV г.
о. на ВКС.
Установява се по делото, че ищецът притежава ликвидно и изискуемо вземане
срещу Е..., материализирано в изпълнителен лист 16.08.2013 г., издаден въз основа
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2472 от 15.08.2013 г.
по ч.гр.д. № 3361/2013 г., по описа на Районен съд гр.Враца, за следните суми: 9660лв.
– главница по запис на заповед, издаден на 31.07.2012г. в гр.Враца, разноски за внесена
държавна такса от 194лв. и 650 лв. - адвокатско възнаграждение, за събирането на
които било образувано изпълнително дело № 20138380407752 на ЧСИ М Б. Ищецът се
легитивмира като носител на ликвидно и изискуемо вземане по отношение на П...,
материализирано в изпълнителен лист от 07.10.2009 г., издаден въз основа заповед за
изпълнение № 511/06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 580/2009 г. по описа на РС – гр. Нова
Загора, за следните суми: 12 000.00 лева – главница по запис на заповед, издаден на
06.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2009 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 732.00 лева, за
събирането на които било образувано изпълнително дело № 20138380406340 на ЧСИ
М Б. Изискуемо и ликвидно вземане има и срещу длъжника М по силата на
изпълнителен лист от 14.08.2013 г., издаден въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 2472 от 14.08.2013 г. по ч.гр.д. № 377/2013 г.,
по описа на Районен съд гр. Берковица, за следните суми: 3 370 лева – главница по
запис на заповед, издаден на 01.12.2012 г. в гр. Монтана, както и направените разноски
за държавна такса от 67,40 лв. и 250 лв. - адвокатско възнаграждение, за събирането на
които било образувано изпълнително дело № 20138380407750 на ЧСИ М Б.
7
От представените по делото три броя договори за встъпване в дълг от 22.01.2015
г., сключени между „К...“ ООД, в качеството на кредитор и „К К...“ ЕООД, в
качеството на трето лице, се установява, че встъпилият в дълг се е задължил да
отговаря солидарно с длъжниците Е..., П... и М за изпълнение на цялото вземане на
кредитора по водените срещу длъжниците изпълнителни дела, съответно из.д №
20138380407752, из.д. № 20138380406340 и из.д. № 20138380407750, и трите по описа
ЧСИ М... peг. № 838 от КЧСИ. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за несъществуване на договорите в обективната действителност, доколкото с
молба с вх. № 14.06.2023 г. ищецът е представил процесните договори в оригинал,
подписани от управителя на ответника Е Л, поради което неоснователно се явява
възражението на ответника за неподписване на договорите от страна на управителя на
дружеството. Договорите не се оспорени от ответника, досежно авторството им. Ето
защо съдът намира, че между страните валидно са възникнали облигационни
правоотношения по процесните договори за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., с които
ответникът се е задължил на основание чл. 101 ЗЗД да отговаря солидарно със старите
длъжници за задълженията по водените срещу тях изпълнителни дела.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че не се е задължил да
отговаря солидарно за задължението на Е..., доколкото в един от трите договора от
22.01.2015 г. в б. А (i) е описано задължението на Е Т към ищеца, а именно: сумата в
размер на 9 660 лева - главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от
16.08.2013г. по ч.гр.д. № 3361/2013г. на Районен съд - гр. Враца, както и разноски по
делото в размер на 194 лева за държавна такса и 650 лева за адвокатско
възнаграждение, въз основа на Запис на заповед издаден на 31.07.2012 г. в гр. Враца;
вземане за разноски, включително дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по
изпълнително дело № 20138380407752 на ЧСИ М... peг. № 838 от КЧСИ, а в т. 1 от
договора е уговорено, че ответникът се задължава да отговаря солидарно с длъжника за
изпълнение на цялото вземане на кредитора по изпълнително дело № 20138580407750,
като съдът намира че в случая при посочването номера на изпълнителното дело в т. 1
от договора е налице техническа грешка и че, ответникът се е задължил да отговаря по
из.д. № 20138380407752, доколкото същото е посочено в б. А (i) и т. 6 от договора и
което е било образувано за събиране на описаното в б. А (i) вземане.
За недоказано съдът намира възражението на ответника за привидност на
процесните договори. Сключеният договор е привиден, когато страните са се
съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили,
че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си
дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че
сделката е привидна е да докаже симулацията. В отношенията между страните
привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно
със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може
да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което
при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят "обратно
писмо", в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност,
или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията
между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е
необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски
показания и при наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство" - документ,
който не е "обратно писмо", тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е
случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва
да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган,
което прави симулацията вероятна. В тази връзка ответникът е направил
доказателствено искане, като е поставил въпрос на вещото лице по допусната съдебно-
8
счетоводна експертиза да отговори дали в периода след датата на сключване на трите
договора за встъпване в дълг, ищецът е предоставял информация за водените от него
счетоводни записвания пред органите на НАП, пред други държавни органи и дали е
обявявал счетоводните си баланси и отчети за дейността си в ТРРЮЛНЦ, с което
ответникът се е опитал да установи наличието на т.нар. „начало на писмено
доказателство“. Документът "начало на писмено доказателство" не доказва
симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати
свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Ето защо,
доколкото по делото не е представено от страна на ответника нито „обратно писмо“,
нито се установи наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство“, доколкото от
заключението на вещото лице по поставения въпрос е установено, че ищецът е обявил
ГФО за 2015 г. Поради изложеното не може да се направи извод за вероятно
съществуване на симулацията, нито са поискани събиране на свидетелски показания за
установяване на симулацията и възражението се явява недоказано.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за нищожност на
договорите, поради липса на основание. Основанието на договора е типичната
непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената облага по
договора. Встъпването в дълг е договор, по силата на който едно лице се съгласява да
поеме едно задължение като солидарен длъжник. Когато, както в случая, встъпването в
дълг е съглашение между кредитора и новия длъжник, то наподобява поръчителството
и както него има сила само ако съществува валидно старо задължение. Договорът е
каузален, като каузата може да бъде различна, вкл. желанието на новия длъжник да
обезпечи кредитора. В случая - основанието за сключването на договора
за встъпване в дълг, типичната и непосредствена негова цел, е едно лице да поеме
чуждо задължение, като по този начин снабди първоначалния кредитор с още един
длъжник. Причините, мотивите, поради които това трето лице решава да встъпи в
чуждия дълг, нямат отношение към основанието на договора за встъпване в дълг и
стоят вън от него. По силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД наличието на основание се
предполага, като в доказателствена тежест на ответника е да обори установената
презумпция. По делото не е проведено оборване на презумпцията от страна на
ответника, поради което недоказано се явява възражението за нищожност на
договорите на соченото основание.
На следващо място, ответникът възразява, че съглашението за встъпване в дълга
на П... е нищожно, поради невъзможен предмет, доколкото към момента на сключване
на договора за встъпване в дълг – 22.01.2015 г., вземането е било погасено по давност.
Съгласно мотивите на ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС предметът на сделката се
свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните
по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали
съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна, поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента
на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала
преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането
с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. Съгласно чл.118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението
си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макара и в
9
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. По аргумент от по-
силното основание, не само самия длъжник може да плати доброволно погасено по
даност задължение, но и трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение било то и погасено по давност. Възражението на ответника се явява
неоснователно, доколкото няма пречка да се встъпи в погасено по давност задължение,
от една страна, а от друга давността не се прилага служебно, съответно дори и да е
била изтекла по отношение на задълженията на Петя Толева, при положение, че
длъжникът Толева не се е позовал на нея, задълженията продължават да съществуват,
съответно встъпването в дълг е валидно, тъй като е извършено по отношение на
съществуващи задължения. Встъпването в дълг има предмет само при наличие на
действително старо задължение, в противен случай договорът би бил с невъзможен
предмет и без основание.
Установява се, че въз основа на сключените договори за встъпване в дълг от
22.01.2015 г. и молби на взискателя и ищец в настоящото производство от 28.01.2015
г., на същата дата ответникът е бил конституиран като длъжник по из.д. №
20138380407752, № 20138380406340 и № 20138380407750. С молба образувано
изпълнително дело при ЧСИ П под № 20158510400222. С молба с вх. № 05032 от
29.01.2015 г. по образуваното при ЧСИ П под № 20158510400222 изпълнително дело –
старо № 20138380407752, взискателят е поискал налагането на възбрана върху
собствен на „К К...“ ЕООД имот, както и извършването на опис и оценка на имота, като
с разпореждане на ЧСИ от същата дата е наложена възбрана на посочения имот. С
молба с вх. № 63713 от 22.11.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, като с разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено
искането да се изпълни след заплащане на такса. С молба с вх. № 67542 от 03.08.2018 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като на
ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от същата
дата е посочено искането да се изпълни след заплащане на такса. С молба с вх. №
05050 от 29.01.2015 г. по образуваното изпълнително дело при ЧСИ П под №
20158510400223 – предходно из.д. № 20138380406340 при ЧСИ М... взискателят е
поискал налагането на възбрана върху собствен на „К К...“ ЕООД имот, както и
извършването на опис и оценка на имота. С молба с вх. № 60354 от 10.11.2016 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като с
разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено искането да се изпълни след
заплащане на такса. С молба с вх. № 69022 от 09.08.2018 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като на ЧСИ са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от същата дата е посочено
искането да се изпълни след заплащане на такса. С молба с вх. № 61789 от 16.11.2016 г.
по образуваното изпълнително дело при ЧСИ П под № 20158510400224 – предходно
из.д. № 20138380407750 по описа на ЧСИ М... взискателят е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, като с разпореждане на ЧСИ от същата дата е
посочено искането да се изпълни, след заплащане на такса. С молба с вх. № 72151 от
21.08.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, като на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане
на ЧСИ от същата дата е посочено искането да се изпълни, след заплащане на такса.
По силата на изричната разпоредба на чл. 101 ЗЗД възниква солидарна
отговорност между ответникът и лицата, в чиито дълг е встъпил, като в отношенията
между ответника и кредитора, съответно между него и лицата, в чиито дълг е встъпил,
са приложими общите правила за солидарността, включително и относителното
действие на давността като способ за погасяване на задължения, като задълженията на
солидарните длъжници се погасяват самостоятелно по давност, съответно никой от тях
не може да прави възражение за погасяване на собствените си задължения, поради
10
погасяване на вземанията на кредитора срещу другия длъжник, а още по-малко може
да се позове на давност, изтекла преди възникването на солидарността, стига тя да не
се отразява на валидността на възникването й – арг. от чл. 125, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения
изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа
искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки.
В настоящия случай съдът намира, че не са налице валидни действия, водещи до
спиране и/или прекъсване на давността по отношение задълженията на ответника. Това
е така, доколкото съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство,
поради което извършените изпълнителни действия без изпълнително основание, т.е.
при липсата на акт, подлежащ на принудително изпълнение, е нарушение на закона и
представлява незаконосъобразно действие. Субективните предели на изпълнителния
лист са посочени в разпоредбата на чл. 429 ГПК. Съгласно ал. 2 и ал. 3 от същата
издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от
наследството или че са го приели по опис, изпълнителният лист срещу длъжника има
сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга,
когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Встъпването в дълг не е
предвидено в закона основание за приемство на длъжника по изпълнителния лист,
поради което действията на съдебния изпълнител, с които е конституирал ответното
дружество като длъжник в изпълнителното производство и последвалите изпълнителни
действия срещу него са незаконосъобразни.
По възражението за погасяване на задължението по давност съдът намира, че
смяната на длъжника при заместване в дълг не променя съдържанието на
правоотношението. За разлика от новацията, то остава такова, каквото е било към
момента на заместването. Започналата да тече давност срещу стария длъжник се
зачита. Признанието на дълга произвежда предвидените в чл. 116, б. "а" ЗЗД правни
последици, свързани с прекъсването на давността. Със сключване на процесните
договори на 22.01.2015 г. ответникът е признал задълженията, в които встъпва, като на
основание чл. 116 б. "а" ЗЗД е започнала да тече нова давност по отношение на него,
която на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че е 5-годишна, като към момента
на предявяване на настоящите искове – 27.07.2021 г. 5-годишната погасителна давност
е изтекла.
С оглед на гореизложеното предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 400 лв., представляваща депозит за вещо лице, както и сумата в
размер на 2040 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по настоящото производство и
680 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 2320/2022 г. на СГС. Съдът
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и предвид действалата към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие - 27.10.2021 г., разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 1,
11
7 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, ул. „С..., представлявано от управителя К К срещу „К К...“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т...“ № 45 – офис
„Инвестиционна група “Beso homes” – вх. от бул. „Т...“, представлявано от Е Л, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл.101 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 504 лв., представляваща задължение
по ч.гр.д. № 3361/2013 г. на Врачански РС, за което е издаден изпълнителен лист и за
което е сключен Договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сумата от 24 807,47 лв.,
представляваща задължение по ч.гр.д. № 580/2009 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, за което е издаден изпълнителен лист и за които е сключен Договор за
встъпване в дълг от 22.01.2015 г., сумата от 3 687,40 лв., представляваща задължение
по ч.гр.д. № 377/2013 г. на РС - Берковица, за което е издаден изпълнителен лист и за
които е сключен Договор за встъпване в дълг от 22.01.2015 г., ведно със законна лихва
върху всяка една от главниците от датата на завеждане на исковата молба до датата на
окончателното погасяване, като неоснователни поради изтекла давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. „С..., представлявано от управителя К К да
заплати на „К К...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Т...“ № 45 – офис „Инвестиционна група “Beso homes” – вх. от бул. „Т...“,
представлявано от Е Л, сума в размер на 2440 лв., представляваща разноски по
настоящото производство и сума в размер на 680 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2320/2022
г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12