№ 41
гр. Русе, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500796 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори
М.К и С.С чрез юрисконсулт Н.Й против Решение № 11214/03.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 6349 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, с което
е отхвърлен предявения от фонда срещу Д. И. Л., ЕГН: ********** от гр.
Русе, ******* иск за сумата от 638,17 лв, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета № 19110423/16.09.2019 г. обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № Р 2915
ВС от настъпило на 11.08.2023 г. ПТП като неоснователен. В жалбата са
развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение
като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
1
формираните изводи относно правно релевантните факти по спора.
Жалбоподателят счита, че неправилно и необосновано, в противоречие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че
предявения иск е неоснователен, тъй като суброгацията, уредена в
разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от KЗ не е настьпила, поради това, че ищецът
Гаранционен фонд в процесния случай не е изплатил обезщетение на
увреденото лице от настъпилото ПТП на 11.08.2019 г.
Акцентира на наличието на трайна практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 oт ГПK, съобразно която се приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 oт ГПK, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверително
волеизявление, като цитира в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т.д.
№ 768/2008 г. на ВКС, II TO, Решение № 24810.03.2011 г. по т.д. № 444/2010
г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 на ВКС, I TO
и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 75082011 г. ВКС, II TO. Сочи, че
собственичка на увреденото MПC А.Г.Г лично е подала и подписала
уведомлението дo Гаранционния фонд.
В тази връзка счита, че извoдът на съда за неполучаване на
застрахователното обезщетение oт „увреденото лице, собственик С." е
напълно погрешен и неоснователен. Сочи, че от всички събрани по делото
писмени доказателства безспорно е видно, че собственик на увредения л.а.
"Мерцедес", модел „Ц 220, с peг. № P 2915 BC e именно А.Г вкл. и съгласно
Протокол за ПТП № 1688574, представен и в оригинал, изискан пo служебен
ред от ПП-КАТ, на която правилно и законосъобразно е изплатено
застрахователното обезщетение.
Моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважена изцяло
предявената претенция срещу виновното лице Д. И. Л.. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата Д. И. Л. чрез особен представител
адв. Е. М. счита същата за неоснователна поради неправилно тълкуване на
ефекта на суброгацията във връзка със събраните доказателства. Моли да
2
бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е основателна.
За да отхвърли ищцовите претенции първоинстанционният съд е
приел, че не е настъпила суброгацията, уредена в разпоредбата на чл.558, ал.7
от КЗ, тъй като в случая ищецът не е изплатил обезщетение на увреденото
лице от настъпилото ПТП на 11.08.2019 г. Изхождайки от подаденият от
С.С. С. сигнал до органите на МВР съдът е мотивирал извода си, че именно
С. е собственик на увреденото МПС и на него е следвало да се изплати
обезщетение, а не на А.Г.Г, както всъщност е платено. В тази насока са и
разсъжденията на съдебния състав изхождайки от съставения протокол за
ПТП, където според съдебният състав лицето С. С. е вписано като собственик
на увреденото МПС, а лицето А.Г е вписано като водач и видно от
представеното по делото преводно нареждане от 20.12.2019г. обезщетението
за причинените имуществени вреди е било изплатено не на собственика на
лек автомобил „Мерцедес” с ДК № Р 2915 ВС С.С. С., който се явява
увреденото от настъпилото ПТП лице, а на А.Г, която е била само водач на
автомобила към момента на настъпилото ПТП и след като тя не е собственик
на автомобила, не се явява и увредено от настъпилото ПТП лице, т.е.
„Гаранционен фонд” – гр.София са извършили плащане на ненадлежно лице.
Тези изводи на първоинстанционният съд не кореспондират с
доказателствата по делото. В изготвения от органите на МВР Протокол за
ПТП настъпило на 11.08.2019 г. ясно и четливо за собственик на увредения
лек автомобил марка "Мерцедес", модел „Ц 220, с peг. № P 2915 BC е
вписана А.Г.Г, а за водач С.С. С.. Като собственик на автомобила именно Г.
се явява увредено лице и по тази причина именно на нея е заплатено от
Гаранционен фонд по щета № 19110423/16.09.2019 г. обезщетение в размер
на 638,17 лв за причинени имуществени вреди. Извършеното плащане е на
надлежно лице, в резултат на което е възникнало и материалното
правоотношение суброгация в полза на Гаранционен фонд гр. София, въз
основа на което е възникнало и правото на претенция към ответника Д. Л.
като причинител на ПТП.
3
Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е
постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и
вместо него бъде постановено решение, с което заявената претенция бъде
уважена изцяло.
С оглед изхода на спора в тежест на въззиваемата страна са
направените от въззивния жалбоподател разноски съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11214/03.08.2023 г., постановено по гр.д. №
6349 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. И. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на Гаранционен фонд ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно
от изпълнителните директори М.К и С.С сумата от 638,17 лв, представляващо
изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 19110423/16.09.2019 г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. /датата на
завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените в производството разноски в размер на 1 025,00 лв, от които 150,00
лв юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лв държавни такси, 400,00 лв
възнаграждение за особен представител и 400,00 лв – възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5