№ 468
гр. В., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20231320200867 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. Т.
Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул. „Е.Й. I“, №56, ет. 3, ап. 6, против
Наказателно постановление № 23-0953-000677/27.06.2023г. на ВПД Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2000 / две
хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и
четири месеца, за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема
становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление
като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети
1
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.05.2023г. в 02.40 часа в гр. В. на бул. „П.“ в посока от „К.“ към
„Л.“ жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №
ВН1272АВ, собственост на Б. Ц. Б., като при извършена проверка от
контролен орган на сектор „Пътна полиция“ – В. К. А. – младши
автоконтрольор, по повод ПТП, като жалбоподателят е участник в него,
същият отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ и отказал да получи талон за медицинско изследване № 136061.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля К. А. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Показанията на свидетеля Б. Б. не съдържат конкретика, същата
твърди, че не си спомня кога на жалбоподателя са му предложили да бъде
тестван с птехническо средство за алкохол, твърди, че едно такси пе блъснало
автомобила на жалбоподателя, в който тя се е намирала.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
2
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано
и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр.
с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0953-
3
000677/27.06.2023г. на ВПД Началник група в Сектор „Пътна полиция“ – В.
към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя В. Т. Ц., ЕГН: **********,
адрес: гр. В., ул. „Е.Й. I“, №56, ет. 3, ап. 6, са наложени административни
наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП–
„глоба” в размер на 2000 / две хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за извършено административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. Т. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул.
„Е.Й. I“, №56, ет. 3, ап. 6,, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4