Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 28.11.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 66/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от Г.Д.Ц. *** чрез пълномощник против Изпълнителна агенция „Автомобилна
Администрация“ (ИААА) гр. София с почено правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и искане да
бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 480,00 (четиристотин и осемдесет)
лева – главница, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди -
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в съдебни производства против отменено
наказателно постановление
(НП) №
*********/01.07.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна Администрация“( ООАА) гр. Ловеч ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените разноски по
настоящото административно дело.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощник поддържа исковата молба .Претендира присъждане на направените разноски
по настоящото дело.
Ответникът – ИААА гр. София – редовно призован – не се представлява
в съдебно заседание. Представил е писмена молба, с която оспорва предявения иск
по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възражение в производството по адм. дело № 702/2019 г., както и за производството по настоящото
дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност и доказаност на предявения иск. Счита, че същия
следва да бъде уважен изцяло.
От доказателствата по делото се установява, че
Началникът на ООАА гр. Ловеч с НП № 31- 0000090/01.07.2019 г. е наложил на Г.Д.Ц.
административно наказание глоба в размер на две хиляди лева за нарушение на чл. 12,ал.1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП),
както и глоба в размер на десет лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Г.Д.Ц. чрез пълномощник е обжалвал издаденото НП пред Ловешкия районен съд (ЛРС), който с Решение №
328/31.10.2019 г. по НАХД № 702/2019 г. е отменил НП в частта, с която на Ц. е наложена
глоба в размер на две хиляди лева за извършено от него нарушение на чл. 12,ал.1 от ЗАвП и е потвърдил
НП в частта, с която на Ц. е наложена глоба в размер на десет лева за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
на ЛРС не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.11.2019 г.
Във връзка с обжалването на
издаденото НП ищецът е ангажирал правна
помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство. В производството
по НАХД №
702/2019 г. на ЛРС е представено пълномощно за процесуално
представителство и Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2019 г. с предмет защита и
процесуално представителство във връзка с обжалване на издаденото НП.
Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на четиристотин и осемдесет
лева, като е отразено, че е изплатено изцяло в брой.
Упълномощеният адвокат е
осъществил защита по образуваното дело
пред ЛРС в производството по жалбата срещу издаденото НП. Изготвил е жалбата,
въз основа на която е образува делото пред ЛРС, в която е направил
доказателствени искания. Явил се е в проведеното съдебно заседание на 09.09.2019
г. и е участвал в разпита на свидетелите
Д.П.И. и Й.П.Й.. Взел е участие в проведеното публично заседание по делото на
21.10.2019 г., когато е задавал въпроси на допуснатите свидетели Й.В.Й. и И.К. Ц.
и е изразил становище по същество на правния спор.
По настоящото
административно дело е представено от ищеца пълномощно за процесуално представителство и
Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2019 г.. Ищецът е упълномощил
адв. И.К. и адв. В. К. да го представляват по делото при договорено
възнаграждение в размер на триста лева, което е изплатено в брой.
Упълномощеният адвокат И.К. е изготвила исковата молба, по която е образувано
настоящото административно дело и е взела участие в проведените публични
заседания на 06.06.2022 г. и 13.06.2022 г., когато е изразила становище по
същество на правния спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е от гр. Червен бряг, област Плевен, но нарушението е
извършено на територията на област Ловеч, а НП, с което е наложено
административно наказание, от което той твърди, че е претърпял имуществени
вреди е издадено от Началника на ООАА гр. Ловеч Правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани
от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред
с другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност.
НП не се издава
по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП да
бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът приема, че от незаконосъобразното НП – издадено
и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е
претърпял вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП.
По силата на чл.4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Съдът счита, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено отмененото НП. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, с което са наложени административни
наказания, които ищецът е считал за незаконосъобразни. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за
обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Ищецът не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ИААА гр. София да заплати на ищеца сумата от четиристотин
и осемдесет лева за претърпени имуществени вреди, вследствие на издадено срещу
него НП и изразяващи се в направени разноски
за адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и
процесуално представителство пред ТРС.
Не може да се приеме, че размера на адвокатското възнаграждение е прекомерен,
както по делото пред ЛРС, така и пред настоящата инстанция. За изготвяне на
искова молба без процесуално представителство, възнаграждението е не по-малко
от 300 лв., съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая упълномощеният адвокат по
делото пред ЛРС е изготвил исковата молба, въз основа на която е образувано дело и е взел участие в проведените публични
заседания по делото, участвал е в разпита на допуснатите свидетели, изразил е
становище по същество на правния спор. По настоящото дело упълномощеният
адвокат е представлявал ищеца в проведеното публично заседание по делото, като е изразил становище
по съществото на правния спор.
При този изход на производството направеното искане от
ищеца за присъждане на направените по настоящото административно дело
съдебно-деловодни разноски е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
Администрация“ гр. София да заплати на Г.Д.Ц.
*** сумата
от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на наказателно постановление № *********/01.07.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
Администрация“( ООАА) гр.
Ловеч, отменено с Решение № 328/31.10.2019 г. на Ловешкия районен съд по НАХД №
702/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
Администрация“ гр. София да заплати на Г.Д.Ц. с горните
данни сумата от 310 (триста и десет) лева, от които 300 (триста) лева адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото
административно дело, съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие и 10 (десет) лева държавна такса за образуване на
административно дело.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: