Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На
петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М. И.а-Даскалова
Секретар:
Галина Георгиева
Прокурор:
Владислав Томов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. И.а- Даскалова КНАХД №407 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба на И.К.А. от гр.Варна против Решение №260029/13.01.2021г. постановено по НАХД №4029/2020г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено НП №19-0819-002689/06.06.2019г. на Началник
група в сектор „ПП“-Варна към ОД на МВР-Варна, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение на чл.25,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП. С
решението А. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и несправедливо.
Поддържа се оплакването за неправилно приложение в случая на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Нарушаването й се осъществявало, когато отнемането на предимството е при
промяна на посоката на движение на два
автомобила. По делото се установило, че автомобилите не са променяли посоката
си на движение. Поради в АУАН и в НП не била отразена правилно фактическата
обстановка и неправилно бил приложен чл.25, ал.2 от ЗДвП. Това попречило на А.
да разбере в какво е обвинен и нарушило правото му на защита. Като не отчел
това и не отменил НП, ВРС постановил неправилно решение, което молят да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено. В
писмени бележки процесуалният представител поддържа касационната жалба и моли
да бъде уважена.
Ответникът Областна дирекция на МВР-Варна в депозирани от упълномощения
юрисконсулт писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Решението на ВРС било постановено при пълно и
всестранно установяване на относимите по делото факти, въз основа на анализ на
всички събрани доказателства. Правилно ВРС констатирал, че НП е издадено от
компетентен орган, в сроковете и съдържанието предвидени в ЗАНН, а нарушението
– правилно описано и квалифицирано. Правилно ВРС преценил, че деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива нарушения и
за него чл.28, б.“а“ от ЗАНН е неприложим. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при предявена претенция за присъждане
на касатора на адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено в минималния
размер.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира решението на ВРС за
правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима. Депозирана е от страна в производството пред ВРС, за
която е налице правен интерес и активна легитимация да оспори неблагоприятния
за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди наличие на всички касационни основания за отмяна в
чл.348 ал.1 от НПК, но са изложени съображения само по оплакването за
непаравилно приложение на закона.
ВРС е постановил валидно и допустимо решение.
Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя
или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно
заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е
постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за откритото
съдебно заседание, представлявани са от пълномощници, които са имали
процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствени искания. След като е разпитан като свидетел актосъставителя и
другия водач – участник в ПТП-то и са приети наличните в преписката
доказателства, както и справката за А. като водач правилно е отчетена липсата
на доказателствени искания и като намерил делото за изяснено от фактическа
страна със събраните писмени и гласни доказателства, ВРС дал ход на съдебните
прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при разглеждане на делото и при постановяване на решението на ВРС. В
него установяванията за релевантните факти и обстоятелства свързани с
нарушението и с проведеното производство пред АНО са основани на преценка по
отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и са
формирани правните изводи. Решението е мотивирано. Поради това не е налице
основание за отмяната му предвидено в чл. 348, ал. 1 т. 2 във вр. с, ал. 3 от НПК.
Въз основа на правилна преценка на събраните доказателства ВРС установил
фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и с издаването на НП. С оглед
забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания, настоящият състав
извърши проверката за правилното приложение на закона към установеното от фактическа
страна в Решението на ВРС: че на 17.04.2019г. около 08.10часа в град Варна по
бул. „Княз Борис I“ в посока център се движел л.а.“Форд“ с рег. №В **** НВ с водач свид. Л. К., когато от най-лявата
лента за движение в същата посока непосредствено пред предницата му се
пристроил л.а.“Опел“ с рег. №В****КМ. Въпреки, че водачът на л.а.“Форд“
натиснал спирачките настъпил удар между
двете МПС при който предния ляв калник на л.а.Форд се ударил в десния заден
калник на л.а.Опел, който бил управляван от И.А. и така настъпило ПТП с
материални щети по двата автомобила. ВРС установил, че на мястото на
произществието са били изплатени служители на ОД на МВР-Варна, като свид. Л. М.
съставил протокола за настъпилото ПТП, в който са описани участниците в
произшествието, механизма му и установените щети по автомобилите. Установил, че
мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД свид. Г. И. съставил АУАН на водача на
л.а.“Опел“ с рег. №В****КМ - И.К.А. за това, че при управление на лекия си
автомобил по булеварда предприел преминаване в съседна дясна пътна лента без да
пропусне движещия се по нея в права посока л.а. „Форд“, в следствие на което
възникнало ПТП с материални щети по двете МПС, което е квалифицирано като
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. ВРС установил, че А. подписал АУАН с отразяване
в графата за възражения, че не е съгласен, но не подал писмени възражения в
срока по чл.44 от ЗАНН. Констатирал, че въз основа на материалите в преписката
от началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е издадено
№19-0819-002689 на 06.06.2019г., в което е възприета описаната в акта
фактическа обстановка. С НП на И.А. като водач на МПС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2
вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за това, че не спазил предимството на водача на
ППС, което се намира в дясната пътна лента, в следствие на което настъпило ПТП
с материални щети, което квалифицирал като нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Правилно с оглед установените факти и обстоятелства и приложимите
разпоредби в Решението са направени решаващите изводи: че НП е издадено от
компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. ВРС намерил, че в
НП нарушението е описано пълно, точно и ясно; че е правилно квалифицирано и
привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото си на защита; че
не са допуснати нарушения на процедурните правила в производството по
издаването му. Касационният състав намира тези изводи за правилни и
законосъобразни. В случая не е имало спор между страните, че между двете МПС е
настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила, като по л.а. „Форд“
управляван от К. деформациите от удара са в предната му лява странична част, а
по л.а.“Опел“ управляван от А. деформациите са в задната му дясна странична
част. В съответствие с тези обективни находки и е извода на ВРС за механизма на
настъпване на произществието. Правилно след като е установено, че А. с л.а.Опел
е предприел маневра по пристрояване в съседна пътна лента в дясно, при
извършването й е следвало да спази правилото в чл.25, ал.2 от ЗДвП за
предимство на движещото се МПС в дясната лента и да премине в нея след като го
пропусне. Съгласно чл.25 ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента. Извършеното от А. преминаване в дясната
пътна лента без да пропусне попътно движения се по нея автомобил с водач К., а
непосредствено пред него е в нарушение на правилото в чл.25, ал.2 от ЗДвП. Това
правило важи за всяка маневра, при която едно МПС навлиза в съседната пътна
лента от дясно, независимо дали предприемащото това пристрояване МПС и МПС в съседната пътна лента се движат в
една посока или сменят посоката си на движение. Поради това изцяло неоснователни
са възраженията в касационната жалба за неправилна квалификация на нарушението,
тъй като автомобилите в случая не са сменяи посоката си на движение.
Основателно ВРС намерил за правилно приложени в случая при издаване на
АУАН и на НП чл.25, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП.
В чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание
глоба в размер 200лв., ако деянието не съставлява престъпление, на този, който
поради нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. В случая
глобата е наложена за нарушение по чл.179, ал.1 т.5 от ЗДвП – за неспазване на
правилото за предимство в чл.25 от ЗДвП, при което е създадена непосредствена
опасност за движението.
Правилно в Решението ВРС е преценено, че за конкретното нарушение чл.28 б.“а“
от ЗАНН не е приложим. В резултат на нарушението на правилото за предимство е
настъпил удар между двата автомобила на основен булевард в града, по който
трафикът на МПС е значителен, поради което са обособени множество ленти за
движение. Нарушението е обществено опасно и следва да бъда наказано, тъй като е
извършено в участък от булеварда до автобусна спирка на масовия градски
транспорт, с оглед на което при настъпилото в резултат на него ПТП и
преустановяване движението на двете превозни средства е създадена опасност от
последващ сблъсък в тях на други попътно движещи се МПС, вкл. на автобуси на
градския транспорт и опасност за намиращите се в района на спирката хора. С
оглед изложеното правилно ВРС и издателя на НП не са приложили чл.28 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание – глоба в размер на 200лв. е във
фиксирания от законодателя размер в чл.179, ал.2 от ЗДвП и въззивния съд няма
правомощия за неговата промяна. Неоснователни са доводите в касационната жалба
за несправедливост на Решението на ВРС, с което е НП е потвърдено.
Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. По изложените съображения оплакванията в касационната
жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС
приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил жалбата без уважение и потвърдил НП и
присъдил на ОД на МВР-Варна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора
искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр.
чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната
страна–ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260029/13.01.2021г. постановено по НАХД №4029/2020 г. на
Варненски районен съд.
ОСЪЖДА И.К.А. от гр.Варна с ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: