О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ / 2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с.
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
разгледа
докладваното от съдия СЪБЕВА
ч.гр.д.№
615/ 2020г.
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г.Х., представлявана от адвокат А.П., срещу определение № 808/ 15.01.2020г. по гр.д.№
11873/ 2019г. на Варненски районен съд-
46-ти състав, с което е постановено прекратяване на производството по
делото по съображение за приложимостта на чл.12 ,ал.1 б.“б“ от Регламент/ ЕО/ №
2201/ 2003.
Според частния жалбоподател определението е
незаконосъобразно и на това основание следва да бъде отменено и делото върнато
на първоинстанционния съд със задължителни указания за насрочване и
разглеждане. Във връзка с това искане
посочва, че с определение №3687/ 19.12.2019г.. по ч.гр.д.№ 2157/ 2019г. ВОС е
отменено предходно определение № 13209/ 09.10.2019г. ВРС, предвид
становището на въззивния състав за
компетентност на българския съд, на основание чл.12, §3 от Регламент № 2201/ 2003. Посочва, че на 22.10.2019г. е изтекъл срокът
на издадения задграничен паспорт на Сияна Петкова Стефанова, детето е български гражданин, не притежава белгийски
документ за самоличност и правна възможност да пътува без съгласието на бащата. На основание чл.76,т.9 от Закона за българските лични
документи въпросът следва да бъде разрешен от българския съд, а при спор между
родителите да се разгледа по реда на чл. 127а от Семейния кодекс
Счита за неправилен мотива на районния съд за
непризнаване на съдебното решение при неизслушване на детето, на основание т.19 от Преамбюла на Регламент
№2201/ 2003., и всички съображения за необходимостта да бъде изслушано детето
по приложимите норми на националното законодателство / чл.15 от Закона за
закрила на детето/, евентуалните затруднения при изготвянето на социалния
доклад поради пребиваването на детето в
Кралство Белгия. Счита, че в защита на висшия интерес на детето, прокламиран в
Хартата на основните права и свободи на ЕС и Конвенцията за правата на детето
на ООН, в сила от 03.07.1991г., българското / отечествено / право е
по-благоприятно за детето.
Съдът,
предвид възраженията на жалбоподателя и доказателствата към делото, приема
следното :
Частната
жалба е допустима и редовно предявена.
Производството пред районен съд е образувано по
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 127а
от СК, от А.Г.Х. срещу Петкова С.Д., за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Сиана
Петкова Стефанова, издръжка, и заместващо
съгласието на бащата разрешение за пътуване на детето извън пределите на
Република България, придружавано от своята майка.
При образуване на делото е посочен настоящ адрес по
местоживеене на майката и детето Сиана Д.
в Кралство Белгия, съвпадащ с адресната регистрация по издадено удостоверение
от длъжностно лице по гражданско състояние на гр.Зотегем, Източна Фландрия, в
превод от нидерландски език. Представена е декларация в превод от английски
език, за декларирано през нотариус съгласие от П.С. Д. дъщеря му Сиана Петкова Д. да пребивава и
учи в Белгия, с дата 15.11.2018г. Представени са доказателства в насока на
твърденията, че детето е записано и посещава училище в Белгия от 31.11.2018г.
Основание на търсената защита по реда на чл.127а от
Семейния кодекс е промяна в позицията на бащата за пътуване на детето
неограничено извън територията на
Република България, настъпила с оттегляне на декларация № 2526 / 01.10.2014г. през юли 2019г. Това
обстоятелство не е оспорено с писмения отговор.
С разпореждане № 41474 / 20.09.2019г. на ищцата са
дадени указания да уточни местоживеенето на детето / с посочен адрес и място на
посещаване на учебно заведение/ и настоящото му местоположение. С молба вх.-№
72939/ 08.10.2019г. от процесуалния представител на А.Х. е посочено, че детето
е изведено от пределите на Република България с разрешение на „Гранична
полиция“, и се намира на посоченият адрес по местоживеене в Кралство Белгия,
като към този момент посещава Основно училище Кралски Атенеум -022103.
С определение № 13209/ 09.10.2019г. е постановено
прекратяване на производството по делото , на основание чл.17 от Регламент /
ЕО/ № 2201/ 2003г. на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Отменено е по реда на обжалване с определение № 3687/ 19.12.2019г.по
в.гр.д.№ 2157/ 2019г. ВОС и с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След връщане на делото , с разпореждане от 27.12.2019г. на ищцата са дадени указания да
посочи дата на която може да осигури явяването на детето за изслушване от съда,
на основание т.19 от Преамбюла на Регламент № 2202/ 2003г. По изпълнението на
това разпореждане е депозирано становище от процесуалния представител, което по
съдържанието си е възражение по отношение правоприлагането на чл.15 от Закона
за закрила на детето / с оглед неговата възраст/ , и ограниченията за пътуване,
породени след изтичане срока на валидност на задграничния паспорт. Представено
е удостоверение, че детето посещава занятия от началото на учебната
2019-2020г., считано от 01.09.2019г.
Предмет
на разглеждане е определение № 808/ 15.01.2020г. на
исковия съд, с което повторно е прекратено производството по делото с аргументи,
идентични на изложеното в определение № 13209/ 9.10.2019г., обобщени до
недопускане на прогорация за компетентност регламентирана в чл.12,ал.1
б.“б“ от Регламент № 2201/ 2003г.,
доколкото разглеждането на спора от българския съд не отговаря на висшия
интерес на детето , което има обичайно местопребиваване на територията на друга
държава- член на ЕС.
Определението е незаконосъобразно.
На първо място с него се преповтарят първоначалните
мотиви на определението от 9.10.2019г., по които въззивният съд вече се е
произнесъл, давайки изрични и недвусмислени указания за разглеждане на спора, с
които първостепенният съд е длъжен да се съобрази ex lege, на основание чл. 278, ал.3 ГПК. Както и поради отсъствието на нови
обстоятелства, въз основа на които може да се формира становище за
недопустимост на производството.
Съображенията относно невъзможността да бъде изслушано детето пред
българския съд, да бъде изготвен адекватен социален доклад и евентуалните
затруднения при изпълнението на съдебно-психологична експертиза за установяване
родителския капацитет на страните и отношенията им с детето, са несъстоятелни.
Представляват процедурни въпроси при разглеждане на спорното правоотношение,
които съдът е компетентен да разреши с предвидените от закона процесуални
средства и чрез механизмите за проучване и събиране на информация на
територията на ЕС.
В предварителната фаза на разглеждане неправилно е
позоваването на процедурата за признаване и изпълнение на решението по
предвидените в регламент № 2201/ 2003г. критерии. Преценката за изслушване на
детето следва да бъде обоснована и съобразена с изискванията на чл.15 , ал.1 и
2 от Закона за закрила на детето. В случая такава преценка липсва. Маркирани за
процесуални действия , вкл.предстоящо
изслушване на детето, за необходимостта от които съдът не е изложил
мотиви.
Съобразно изложеното, на основание чл. 278,ал. 1 и
3 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ
определение № 808/ 15.01.2020г. по гр.д.№ 11873/
2019г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на
Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.