Р Е Ш Е Н И Е
384/25.4.2018г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в
открито заседание, на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Д.Д.
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3419/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба от „Уникредит Булбанк“ АД гр. София, против Д.С.Д. по предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, положителни установителни искове, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване,
като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор № ССIR-332-00369-2016/07.09.2016
г. за кредитна карта за физически лица, сключен между ТБ „УниКредиБулбанк“ АД и
ответника, за което по образувано заповедно производство – ЧГД № 2200/2017 г.,
по описа на РС – Шумен, има издадена Заповед № 1335/27.07.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която ответникът
е осъден да плати, както следва: 2 378.42 лева (две хиляди и триста седемдесет и осем лева и четиридесет и
две стотинки) – главница по Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016
г.; 179.81 лв. (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки) – просрочена лихва по Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016
г. за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г. и законната лихва върху
главницата от 27.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и 51.16 лв. (петдесет и един лева и шестнадесет стотинки) - държавна
такса и 383.45 лв. (триста осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност срещу ответника са предявени осъдителни
искове,
с правно основание по чл. 430, вр. чл.
288 ТЗ, вр.
чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
както следва: 2 378.42 лева /две хиляди триста седемдесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/ - главница по Договор № 1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за
физически лица, Анекс № 1/10.02.2014 г. към същия договор и Договор № CCIR-322-00369-
2016/07.09.2016 г. за кредитна карта за физически лица; 179.81 лева (сто
седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки) - просрочена лихва по Договора
за кредит, за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г., както и 385.30 лева (триста осемдесет и пет лева и тридесет
стотинки) - просрочена лихва по Договора за кредит,
за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017 г., ведно със законова лихва върху
главницата от датата на подаване на искова молба - 09.11.2017 г., до
окончателно плащане на вземането.
Ищцовата
страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че по ЧГД № 2200/2015 г.,
по описа на PC
- Шумен, по реда на чл.
417 ГПК, срещу ответника е издадена Заповед № 1335/27.07.2017 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист за сумите: 2 378.42 –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на Заявлението в съда - 27.07 2017 г. до окончателното плащане;
179.81 лева - просрочена лихва за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г.;
51.16 лева - платена държавна такса, както и 383.45 лева - адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че паричното вземане произтича от сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и ответника Договор № 1129/27.07.2012 г. за кредитна
карта за физически лица, по силата на който ищецът открил на името на ответника
картова сметка BG 75 UNCR 700 015 206 489 99, с
кредитен лимит в размер на 2 000.00 лева, на риск, отговорност и за сметка на
оправомощения държател и му издал кредитна карта VISA Classik, № 4042566217011719, получена на същата
дата - 27.07.2012 г.. По искане на ответника между страните бил подписан Анекс
№ 1/10.02.2014 г. към Договора, по силата на който кредитният лимит бил
увеличен на 2 600 лв.. Поради изтичане срока на валидност на картата на
07.09.2016 г. ответникът получил нова карта VISA Classik №
4042*************1719, като едновременно с това между страните бил подписан нов
Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта - физически лица, по силата на който е запазен кредитният лимит
от 2 600 лв., както и сметката, по която се усвоява и погасява лимита /BG75UNCR70001520648999/. Твърди се, че през месец септември 2016 г.
ответникът изтеглил от банкомат сума в общ размер 480 лв., както следва: на
07.09.2016 г. – 300 лв., на 12.09.2016 г. – 100 лв. и на 13.09 2016 г. - 80лв.,
при което към 30.09.2016 г. кредитния лимит бил надвишен с 31.76 лв. През
месеците октомври и ноември 2016 г. ответникът не извършил плащания по кредита.
Последното плащане било на 14.12.2016 г., когато внесъл 110 лв., която сума
била недостатъчна да покрие натрупаните просрочия. Ищецът намира, че е налице
неточно изпълнение и на 21.12.2016 г. задължението по кредитния Договор е
станало изцяло предсрочно изискуемо в пълен размер, поради просрочие в
плащанията над 61 дни, на основание чл. 10.1.1., вр. чл. 10.3.5 от Договор № CClR-322-00369-2016/07.09.2016 г. за кредитна карта за физически лица.
Твърди, че изявлението на кредитора за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, представляващо Уведомление по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, било връчено на 18.07.2017 г.. Ищецът счита, че между страните е налице
валидно сключен и породил действие между страните Договор за банков кредит, по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ вр. чл. 58 и сл. ЗКИ, като намира, че ответникът се
явява неизправна страна, тъй като е допуснал просрочие в погасяването на
дължими плащания, поради което на 27.06.2017 г. е подал Заявление по чл. 417 ГПК, по което било образувано ЧГД № 2200/2017
г., по описа на ШРС и срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист, за сумите, посочени в него. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът направил възражение за
недължимост на вземането, от което кредиторът извежда правен интерес за
предявяване на установителен иск по чл. 422 вр. 415 ГПК, като моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като предявява
и искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на Заявлението до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност, моли ответникът да
бъде осъден да плати на ищеца: 2 378.42 лева - главница по Договор №
1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за физически лица, Анекс № 1/10.02.2014 г.
към същия и Договор № CCIR-322-00369- 2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта за физически лица; 179.81 лева - просрочена лихва, за периода от
21.12.2016 г. до 26 07.2017 г., по Договора за кредит; 385.30 лв. - просрочена
лихва, за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017 г., по Договора за кредит,
ведно със законовата лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно плащане. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор като счита исковата молба за
допустима, но неоснователна и недоказана. Твърди, че е изпълнил изцяло
задълженията си по договорите. Оспорва изцяло
твърденията в исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира
разноски.
В открито съдебно ищецът, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба, а ответника поддържа
отговора. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, със задачи формулирани
от ищцовата страна.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа следното:
Страните по
делото не спорят, а и от приложеното ЧГД № 2200/2017 г., по описа на ШРС, се
установява, че по Заявление рег. № 10931/27.07.2017 г., по описа на ШРС, с
приложено изпълнително основание: „Извлечението от счетоводните книги на ТБ“ /л. 6 по ЧГД/ и Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016
г. /л. 9-15 по ЧГД/, в полза на „УниКредитБулбанк“ АД, срещу Д.С.Д., е
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист за сумите:
2 378.42 лева (две хиляди и триста
седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) – главница по
Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016 г.; 179.81 лв. (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и една
стотинки) – просрочена лихва по Договора за периода от
21.12.2016 г. до 26.07.2017 г.; законната лихва върху главницата от 27.07.2017
г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 434.61 лв.. С Определение
№ 368/17.11.2017 г., постановено по ВЧТД № 188/2017 г., по описа на ШОС,
допуснатото незабавно изпълнение на Заповедта е отменено, а издадения
Изпълнителен лист – обезсилен. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение. Настоящата искова молба е
подадена едномесечен срок.
От Договор за кредитна карта на физически лица № 1129/27.07.2012 г.
/л. 8-10 по делото/ се установява, че на 27.07.2012 г., въз основа на Искане от
06.07.2012 г. за издаване на кредитна карта /л. 15-18 по делото/, между „УниКредитБулбанк“
АД и Д.С.Д. – като оправомощен държател, е сключен договор, по силата на който
Банката е открила на името на оправомощения държател, картова сметка и му е
издала една основна кредитна карта – „Visa Classic“, с персонален идентификационен код /ПИН/. Съгласно т. 1 от Договора, Банката предоставя и дава на
оправомощения държател, право да ползва кредитен лимит до размера и във
валутата по т. 2, а именно, в размер на 2 000.00 лева. Ответникът се е задължил,
при условията на договора, да ползва картата, като усвоява в рамките на периода
за клиентски плащания и възстановява ползваните суми от кредитния лимит по т. 2
или поне минимална погасителна вноска или минимално дължимата сума. Според
уговорката в т. 4.1 от Договора минималната погасителна вноска е в размер на 60
лв. Съгласно т. 4.2. от Договора, крайният срок на ползване и погасяване на
разрешения кредитен лимит е до 31.07.2014 г.
С Анекс № 1 към Договор за кредитна
карта на физически лица № 1129/10.02.2014 г. /л. 14 по делото/, въз основа на
Искане /л. 11-13 по делото/, разрешеният кредитен лимит е увеличен на 2 600
лв., а погасителната вноска съгласно т. 4.1. – от 60 лв. на 78 лв., като
периода за погасяване на задължението е от първо до петнадесето число на всеки
текущ месец следващ периода на клиентски плащания.
От приет по делото Договор за кредитна
карта на физически лица № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016
г. /л. 21-28 по делото/ се установява, че на 07.09.2016 г., въз основа на
Искане за промяна на данни по карта /л. 19 по делото/, между страните е сключен
договор, по силата на който Банката е открила на името на оправомощения
държател, картова сметка и му е издала една основна кредитна карта –„Visa Classic Кредитна“, с
персонален идентификационен код /ПИН/,
чрез който същата да се използва. С Протокол за получаване на карта от
07.09.2016 г. /л. 20 по делото/ ответникът е получил карта с № 4042****1719 и ПИН
код за картата. Съгласно т. 1 от Договора, Банката предоставя и дава право на
опровомощения държател да ползва при условията на договора, кредитен лимит по
картата до размера и във валутата по т. 2, а именно, в размер на 2 600.00 лева.
Ответникът се е задължил, при условията на договора да ползва картата, като
усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява ползваните
суми от кредитния лимит по т. 2 или поне минимална погасителна вноска или
минимално дължимата сума при условията на договора. Съгласно т. 3.1 от Договора
минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 78 лв., а периода за
погасяване - от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ
периода на клиентски плащания. Съгласно т. 3.2 от Договора, крайният срок на
ползване и погасяване на разрешения кредитен лимит е до 30.06.2018 г., който е
и краен срок за възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми за
главница и лихви. Съгласно т. 8.12. от Договора ако кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на
неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на банката не е
осигурил средства за покриване на дължимите суми на 62-ия ден задължението по
договора става предсрочно изискуемо. С т. 11.12 от Договора е уговорено, че от
Банката едностранно, с двумесечно писмено предизвестие или без предизвестие при
хипотезата на т. 10.3.5 от Договора по всяко време в случай на неизпълнение, на
което и да е задължение на Кредитополучателя по договора и ОУ блокира
използването на картата и изисква връщането й, като в този случай се прилага
установеното в т. 10 от Договора.
Същият ден - 07.09.2016 г. между ищеца и
ответника е сключен Договор № CPIR-322-00369-2016
за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти
като електронни платежни инструменти /л. 29-31 по делото/, с краен срок на
договора 30.06.2020 г.
От приетата по делото Справка за
движение на суми по картовата сметка на ответника /л. 32-33 по делото/, се
установява, че в периода 29.07.2013 г. - 14.12.2016 г. системно са извършвани
транзакции, като за периода от 10.09.2013 г. до 17.09.2013 г. са изтеглени на
АТМ общо 1900 лева, от допустимия по договор кредитен лимит от 2000 лева, след
което ежемесечно са правени погасителни вноски, както и теглене на различни по
размер суми, а от Лихвен лист /л. 34 по делото/ - че към 27.07.2017 г.
дължимата от ответника сума е в размер на 2 378.42 лв. - главница и 179.81 лв. -
лихва.
С Уведомление /л. 35 по делото/, връчено
на 17.07.2017 г. съгласно Известие за доставяне /л. 36 по делото/ Банката е
уведомила ответника, че към 27.06.2017 г. задължението му по Договор № CPIR-322-00369-2016 за кредитна
карта за физически лица от 07.09.2016 г. възлиза на 2 378.42 лв. главница и
148.77 лв. лихва.
От приетата ССчЕ се установява, че размерът
на предоставения от банката и усвоен от ответника кредитен лимит по Договор №
1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за физически лица, Анекс № 1/10.02.2014 г.
към същия договор и Договор № CCIR-322-00369- 2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта за физически лица, е в размер на 2 600 лв.;
размерът на непогасената главница към 27.07.2017 г. и към датата на депозиране
на исковата молба 09.11.2017 г. е 2 378.42 лв.; размерът на лихвата върху
просрочената главница, за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г., е в размер
на 179.81 лв., а за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017 г. - в размер на
112.38 лв.
Представени са и други
неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК иск е положителен установителен за вземания с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
който като подаден в срок след своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, е допустим и има за предмет
вземанията посочени в издадената Заповед за
изпълнение № 1335/27.07.2017
г. по ЧГД № 2200/2017 г., по описа на ШРС, въз основа на приложеното
изпълнително основание: „Извлечението от счетоводните книги на ТБ“ и Договор за
кредитна карта на физически лица № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016 г..
По този иск ищецът се позовава само на Договор
за издаване на кредитна карта от 07.09.2016 г., чиято правна регламентария,
като вид договора за банков кредит, се съдържа в Търговския закон и в Закона за
кредитните институции /ЗКИ/. В общия случай, когато кредиторът се
позовава на Договор за банков кредит, съгласно легалното определение в разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика Договорът за банков
кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за
която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В изпълнение на вече сключен Договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената парична
сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване изпълнението на задължението на банката
за отпускане на сумата по кредита е достатъчно надлежно заверяване на сметката
на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на
банката. С това цялата сума по кредита се счита за усвоена /предоставена/ на кредитополучателя. В
частния случай когато кредиторът се позовава на Договор за издаване на кредитна
карта, въз основа на „Извлечение от счетоводните книги на ТБ”, последното
трябва да удостоверява задължението на картодържателя на кредитна карта към
банката, като съдържа данни освен за договора и размера на кредитния лимит,
така и произхода на сумите, формиращи претендираното задължения, т. е.
достатъчно информация, както за претендираното вземане, така и за неговата
ликвидност и изискуемост. Ако лимитът е завишен трябва да е ясно кога и как е
усвоен и кога е бил завишен, респ. кога плащането е спряло и кога длъжникът е
изпаднал в забава. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
В този смисъл предвид посочените материалноправни
норми, на които се основава присъденото с процесната Заповед за изпълнение
парично вземане, уважаването на иска е обусловено, както от наличието на
установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата
на сключен между тях Договор за издаване на кредитна карта, по който е изправна
страна, така и размер на кредитния лимит; произхода на сумите, формиращи
претендираното задължения - кога и как е усвоен кредитният лимит /теглене пари
в брой, плащане при търговец, такси и пр./ и кога е бил завишен; кога длъжникът
е изпаднал в забава - настъпил падеж за плащането на цялата сума по него,
съответно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на
претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, както
и период и стойност на лихвения процент т. е. доказателства, както за
претендираното вземане, така и за неговата ликвидност и изискуемост. Респективно ответникът следва
да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или
наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приетия като писмено доказателство по
делото – Договор № CPIR-322-00369-2016
за кредитна карта за физически лица от 07.09.2016 г., съдът приема за
установено, че на 07.09.2016 г. страните по делото, са сключили договор, по
силата на който „УниКредитБулбанк“ АД, е открила на името на ответника -
оправомощен държател, картова сметка и му е издала една основна кредитна карта
– Visa Classic, № 4042****1719, с предоставен на
ответника, кредитен лимит по картата до размера на 2 600 лв., със срок на
ползване до 30.06.2018 г.
Приложеното към Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 2200/2017 г., по описа на ШРС, „Извлечение от счетоводните книги“, не
съдържа данни за произхода на сумите, формиращи претендираното задължения -
кога и как е усвоен кредитният лимит от 2 600 лева /теглене пари в брой,
плащане при търговец, такси и пр./ и кога е бил завишен; кога длъжникът е
изпаднал в забава - настъпил падеж за плащането на цялата сума по него,
съответно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ
Предвид, че от представените
и събрани по делото доказателства, не се установява отпуснатият кредитен лимит
в полза на оправомощения картодържател от 2600 лева да е завишен, както и че длъжникът е изпаднал
в забава, искът, с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване, като установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане – главница в размер на 2 378.42 лв. и просрочена лихва, за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г., в размер на 179.81 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване, произтичащо от
Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016 г., по който
ответникът е длъжник, следва да бъде признат за неоснователен.
Относно предявените в условията на
евентуалност
срещу ответника осъдителни искове,
както следва: обуславящ, с правно основание по чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обусловен, с правно
основание по чл. 430, ал. 1 вр.
чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Предвид, че правното основание на предявените
искове са: Договор № 1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за физически лица,
Анекс № 1/10.02.2014 г. към същия договор и Договор № CCIR-322-00369- 2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта за физически лица, доколкото въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
Заповедт за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност, в който смисъл са мотивите в ТР № 4/18.06.2014 г.,
ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК, настоящият състав на ШРС намира предявените
искове за допустими. Относно тяхната основателност намира следното.
Обуславящия осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е за присъждане на
сумата 2 378 /две хиляди триста седемдесет и осем/ лева - главница по Договор №
1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за физически лица, Анекс № 1/10.02.2014 г.
към същия договор и Договор № CCIR-322-00369- 2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта за физически лица.
Както от приетото Заключение по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, така и от приетото и неоспорено по
делото приложение към
Исковата молба „Описание на операциите по карта № 4042****1719 на клиент Д.С.Д.“
се установява, че по Договор № 1129/27.07.2012 г.
усвояването на кредитния лимит е в периода от подписване на договора до
13.09.2016 г., като в същия период са извършвани и плащания за погасяване на кредитното
задължение. След подписването през месец
септември 2016
г. на Договор № CPIR-322-00369-2016 от 07.09.2016 г., за
кредитна карта - физически лица, ответникът е изтеглил в брой от АТМ сума
в общ размер 480 лв., както следва: на 07.09.2016 г. – 300 лв., на 12.09.2016
г. – 100 лв. на 13.09 2016 г. – 30 лв. и на 13.09 2016 г. – 50 лв.. През месеците октомври и ноември 2016 г. не са извършвани
плащания и поради просрочие в плащанията над 61 дни, на 21.12.2016 г., на
основание чл. 10.1.1. вр. чл.10.3.5 от Договор № CPIR-322-00369-2016 г., задължението
в пълен размер е станало предсрочно изискуемо. Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на предоставения от банката и усвоен от ответника кредитен лимит
в периода от подписване на Договор № 1129/27.07.2012 г. до 13.09.2016 г., е в
размер на 2 600 лв.; размерът на непогасената главница към 27.07.2017 г. и към
датата на депозиране на исковата молба - 09.11.2017 г., е 2 378.42 лв..
Предвид изложеното обуславящият
осъдителен иск за главница съдът намира за основателен.
Обусловеният иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е за присъждане на
сумата 179.81 лв. - лихва върху просрочената главница, за периода от
21.12.2016 г. /датата на която кредита става изискуем/
до 26.07.2017 г. и сумата 112.38 лв. - лихва върху просрочената
главница, за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща
лихва по кредита, уговорен с банката. В т. 7 от процесния Договор
№ CPIR-322-00369-2016 от
07.09.2016 г., за кредитна карта - физически лица, за предоставения кредит
ответникът се е задължил да плаща на ищеца лихва формирана по посочени в
клаузата от договора и Общите условия правила. От
приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза - т. 3, се установява, че размерът на лихвата върху просрочената главница,
за периода от 21.12.2016 г. /датата на която
кредита става изискуем/ до 26.07.2017 г., е в размер на 179.81
лв., а за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017 г. е в размер на 112.38 лв.
или общо 292.19 лв.
Предвид
установеното обусловеният иск за лихва върху просрочената главница,
за периода от 21.12.2016 г. /датата на която кредита
става изискуем/ до 08.11.2017 г., се явява основателен до предявения
размер от общо 292.19 лв.
По възражението на ответника за
недоказаност на исковата претенция.
При приемане заключението на допуснатата по делото
ССчЕ, ответникът прави възражение, че не е получил отговор от вещото лице на
въпросите: колко е получил, колко е платил, каква е лихвата и каква е таксата,
като не оспорва заключението и не прави доказателствено искане за допълнителна
или повторна експертиза. Предвид събраните и неоспорени по делото писмено
доказателства - „Описание на операциите по карта № 4042****1719 на клиент Д.С.Д.“,
приложено към Исковата молба, от което се
установява, че в периода 29.07.2013 г. - 14.12.2016
г. с кредитната карта предоставена от ищеца на ответника системно са извършвани
транзакции, като само за периода от 10.09.2013 г. до 17.09.2013 г. са изтеглени
на АТМ общо 1900 лева, от допустимия по договора кредитен лимит от 2000 лева,
след което ежемесечно са правени погасителни вноски, както и са теглени други
различни по размер суми, а от Лихвен лист, че към 27.07.2017 г. дължимата от
ответника сума е в размер на 2 378.42 лв. - главница и 179.81 лв. – лихва,
съдът намира че кредитният лимит по Договор № 1129/27.07.2012 г. е усвоен в
периода от подписване на Договор № 1129/27.07.2012 г. до 13.09.2016 г., поради
което възражението се явява необосновано.
Относно разноските по делото:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Ответникът не претендира разноски. С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски.
По обективно кумулативно съединените в условията на
евентуалност
осъдителни искове се дължи такса
в размер
на 4%, но не по - малко от 50 лв.. Констатира, че ищцовата страна е внесла
държавна такса в размер на 143.98 лв. С оглед уважаването на предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове следва ответникът да бъде осъден да
доплати дължимата държавна такса в размер на 51.16 лв. Ищецът
претендира разноски в общ размер от 1 169.49 лева, от които 434.61 лева (51.16
лева - държавна такса и 383.45 лева – платено адвокатско възнаграждение) в
заповедното производство и 784.88 лева (143.98 лева – държавна такса, 150 лева
– депозит за вещо лице и 490.90 лева – адвокатско възнаграждение) в исковото
производство. Предвид неоснователността на исковата претенция по заповедното
производство, то следва да бъдат присъдени разноските предявени само за
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменския районен съд
Р Е Ш И:
Признава за установено, по отношение на “Уникредит
булбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: *** и адрес на
управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, че Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, не
дължи: сумата 2 378.42 лева (две хиляди и триста седемдесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки) – главница по Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016
г.; сумата 179.81 лв. (сто седемдесет и девет лева
и осемдесет и една стотинки) – просрочена лихва по Договор № CCIR-322-00369-2016/07.09.2016 г. за периода от 21.12.2016 г. до 26.07.2017 г.,
присъдени
със Заповед № 1335/27.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2200/2017 г., по описа на РС – Шумен, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.07.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като
неоснователен.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати на
“Уникредит булбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, сумата от 2 378.42 /две хиляди
триста седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ лева - главница
по Договор № 1129/27.07.2012 г. за кредитна карта за физически лица, Анекс
№ 1/10.02.2014 г. към същия договор и Договор № CCIR-322-00369- 2016/07.09.2016 г. за
кредитна карта за физически лица, по обуславящ осъдителен иск, предявен в условията на
евентуалност,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 09.11.2017 г. до окончателно плащане, на основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати на
“Уникредит булбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, сумата от 179.81 лв. (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки) - лихва
върху просрочената главница, за периода от 21.12.2016 г. /датата
на която кредита става изискуем/ до 26.07.2017 г., по обусловен осъдителен иск, предявен в
условията на евентуалност, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 09.11.2017 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 430, ал. 2
вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати на
“Уникредит булбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, сумата от 112.38 лв. (сто и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки) -
лихва върху просрочената главница, за периода от 27.07.2017 г. до 08.11.2017
г., по обусловен
осъдителен иск, предявен в условията на евентуалност, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
09.11.2017 г. до окончателно плащане, на основание чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати на “Уникредит
булбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: *** и адрес на
управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, сума в общ размер 784.98 (седемстотин тридесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) лева, от които 143.98 лева
– държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице и 490.90 лева – адвокатско
възнаграждение, разноски в настоящото исково
производство, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен: сумата 51.16 (петдесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева представляваща дължима държавна
такса на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и и 5.00 /пет/ лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: