РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Радомир, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100842 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищцата Р. А. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Г.“ ., вх.., ет.., ап., със
съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., чрез адв.Б. Б. от АК- П., е предявила иск срещу ответника
„Е. М.“ ЕООД, ЕИК ., с адрес: гр.С., кв.“М. д.“, ул.“Р. П. К.“ № ., сграда М. Т.,
представлявано от управителите Р. И. М.- Т. и Т. И. В., с който моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите
по изпълнителен лист по ч. гр. дело № ./2011 г. по описа на Районен съд - П., които са
принудително събирани по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ С. Б., рег. № ., с район
на действие Окръжен съд - П., в общ размер на 9312.40 лв., от които олихвяема сума в
размер на 2761.15 лв., ведно със законната лихва в размер на 3371.31 лв., неолихвяема сума
в размер на 3079.94 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищцата се води изпълнително
дело № . по описа на ЧСИ С. Б., рег. № ., с район на действие Окръжен съд - П., образувано
на основание изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1419/2011 г., издаден по ч.гр.д. №
./2011 г. по описа на Районен съд – П., в полза на кредитора „П. П. Ф.“ ЕАД. Твърди, че
взискател по изпълнителното дело е „Е. М.“ ЕООД, но на ищцата не е бил предявяван
договор за цесия между кредитора по заповедното производство и взискателя. Поддържа, че
изпълнителното дело е образувано след изтичане на 5-годишния давностен срок и се
1
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания, за които е
издаден изпълнителния лист.
В срока за отговор ответникът „Е. М.“ ЕООД е депозирал такъв със съображения
за неоснователност на иска. Оспорва иска с твърдения, че са предприемани регулярни
действия по принудително изпълнение, които са прекъсвали погасителната давност. Твърди,
че по искане на първоначалния кредитор - „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, е било образувано
изпълнително дело № ./2014 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № ., което е прекратено през 2017
г. Поддържа, че давността на вземането не е текла до постановяване на ТР № ./2013 г. от
26.06.2015 г., като след тази дата е прекъсната с предприетите действия по изпълнително
дело № ./2014 г. На 13.07.2020 г. бил сключен договор за цесия между „Б. П. П.Ф.“ ЕАД и
„Е. М.“ ЕООД, по силата на който ответникът е придобил качеството кредитор по
отношение на процесното вземане. Ответникът изпратил уведомление до ищцата за цесията,
но поради недобросъвестно поведение от нейна страна не било редовно връчено.
Уведомлението било приложено и при образуване на изпълнителното дело. Намира, че
фактът на уведомяване на длъжника за договора за цесия не се отразява върху валидността
на договора за цесия между двете страни по него, като моли искът да бъде отхвърлен.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори от страните, че срещу ищцата Р. А. Е. се води изпълнително дело № .
по описа на ЧСИ С. Б., рег. № . с район на действие Окръжен съд - П., за сумата от 9312.40
лв., от които олихвяема сума в размер на 2761.15 лв., ведно със законната лихва в размер на
3371.31 лв., неолихвяема сума в размер на 3079.94 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв., дължащи се по изпълнителен лист по гр. дело № ./2011 г. по описа на
Районен съд – П..
Видно от постъпилото писмо с рег. № ./13.12.2023 г. от ЧСИ Г.С. К., с район на
действие СГС, на когото е прехвърлен служебния архив на ЧСИ А. В., образуваното при
последната изп.дело № ./2014 г. е внесено в архив на 18.04.2017 г. и с оглед разпоредбата на
чл.5, ал.5, т.1 от Наредба № ./06.02.2006 г., за служебния архив на частните съдебните
изпълнители на 21.07.2022 г. е унищожено. Взискател по делото е първоначалния кредитор
„Б. П. П.“ Ф.“ ЕАД, с който ищцата е сключила договор за паричен кредит от 22.01.2009 г.,
като вземането е прехвърлено в последствие на ответника по делото „Е. М.“ ЕООД с
договор за цесия от 13.07.2020 г.
Приложено е и изпълнително дело № ./2023 г., Стилян Василев Бадев, по което
взискател е ответникът „Е.М.“ ЕООД с длъжник ищцата Р. А. Е..
От правна страна.
По допустимостта:
Ищцата е предявила иск по чл.439 от ГПК, с който моли съда да постанови
2
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е
налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че щом по отношение
на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично задължение,
съответно било е образувано изпълнително производство за претендираните задължения,
предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищцата се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищцата, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание
съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост
на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, което по отношение на ищцата е станало преди датата на издаване на
изпълнителния лист- 27.07.2012 г., като по делото не се твърди и не се ангажират
доказателства същата да е подала възражение срещу нея. След влизане в сила на заповедта
за изпълнение погасителната давност е била прекъсната с молбата на първоначалния
кредитор за образуване на изпълнителното дело.
По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна за прекъсване на
давността от момента на образуване на изпълнителното дело от първоначалния кредитор.
До 26.06.2015 г. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд
№./1980 г., съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство
/Тълкувателно решение №./26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с т.10 от което постановлението
е обявено за изгубило сила, поражда действие от датата на постановяването му и не се
прилага по отношение на юридически факти, настъпили преди това /в този смисъл- Решение
№ .от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № ./2017г., ІV г.о./. В тази смисъл погасителна давност за
3
процесните вземания би могла да започне да тече от 26.06.2015 г. и изтича съответно на
26.06.2020 г. От събраните по делото доказателства не е видно да са предприемани
изпълнителни действия за прекъсване на давността. По делото са налице единствено данни
за образуване на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ С. Б., рег. № ., с район на действие
Окръжен съд - П., по молба от новия кредитор- ответника „Е. М.“ ЕООД, с дата 01.09.2023 г.
В горния смисъл съдът не възприема становището, че давността е прекъсвана със
сключването на договор за цесия между първоначалния и последващия кредитор от
13.07.2020 г. Съгласно даденото в т.10 от ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № ./2013 г. на ОСТК на
ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и
др. в настоящия случай не е налице каквото и да било действие по изпълнително дело след
датата на внасянето на първоначалното такова в архива- 18.04.2017 г. Същото се отнася и за
съобщението от първоначалния кредитор до длъжника за извършената цесия, като освен
това то не е било връчено по надлежния ред.
Предвид това, след като не се доказаха от ответната страна, в съответствие с
разпределението на доказателствената тежест, съобразно доклада по делото, наличие на
действия, спиращи или прекъсващи давността, искът се явява изцяло основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПС, ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.
Ищцата е направила разноски в размер на 1 672.50 лв., от които: 1 300 лв.- изплатено
адвокатско възнаграждение и 372.50 лв.- внесена държавна такса.
С отговора си ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като моли, в случай, че искът бъде уважен, същото да бъде
намалено, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразявайки се с чл.36 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че искането се явява
4
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба, при интерес
от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
Ръководейки се от тези разпоредби, минималното адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на 1231.24 лв. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на заседанията и необходимостта от събиране на доказателства съдът намира, че
изплатеното възнаграждение от 1 300 лв., което леко надминава минималния размер за
подобен род дела, не следва да бъде намалявано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1, вр. чл.439 ГПК, от ищцата Р. А. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Г.“ . вх., ет.,
ап.., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ № 10, чрез адв.Б. Б. от АК- П., срещу ответника „Е.М.“
ЕООД, ЕИК., с адрес: гр.С., кв.“М. д.“, ул.“Р. П. К.“ № ., сграда М.с Т., представлявано от
управителите Р. И. М.- Т. и Т. И. Вълчев, че ищцата не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист по ч. гр. дело № ./2011 г. по описа на Районен съд - П., които са
принудително събирани по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ С. Б., рег. № ., с район
на действие Окръжен съд - П., в общ размер на 9312.40 лв. (девет хиляди триста и
дванадесет лева и четиридесет стотинки), от които олихвяема сума в размер на 2761.15 лв.
(две хиляди седемстотин шестдесет и един лева и петнадесет стотинки), ведно със законната
лихва в размер на 3371.31 лв. (три хиляди триста седемдесет и един лева и тридесет и една
стотинки), неолихвяема сума в размер на 3079.94 лв. (три хиляди и седемдесет и девет лева
и деветдесет и четири стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ., с адрес: гр.С., кв.“М. д.“, ул.“Р. П. К.“ № . сграда
М. Т. представлявано от управителите Р. И. М.- Т. и Т. И. В., да заплати на Р. А. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Г.“ ., вх.., ет.. ап.. със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С. № ., чрез
адв.Б. Б. от АК- П., сумата от 1 672.50 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и два лева и
петдесет стотинки) – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5