№ 27
гр. Монтана, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
в присъствието на прокурора М. Ив. Х.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20241630201576 по описа за 2024 година
Районна прокуратура – Монтана е внесла постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК спрямо обв.Г. В. Г., ЕГН **********,
роден на хххг. в гр. Монтана, обл. Монтана, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес в Република
Германия, за това, че на 28.07.2022 г. в гр. Монтана,обл. Монтана пред А. Г.а
П. — системен администратор в сектор „Пътна полиция" гр. Монтана
съзнателно е потвърдил неистина в писмена Декларация във връзка с чл. 13, т.
6 от Наредба № 1-57/2002 г, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се
дава пред орган на властта – пред системен администратор в сектор, пътна
полиция“ при ОДМВР Монтана, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка
на Европейския съюз – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, В хода на
разпоредителното заседание, съда е установил, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно че са налице
предпоставките по чл. 78а от НК, поради което делото е разгледано по реда на
Глава XXVIII от НПК.
1
В съдебно заседание Районна прокуратура град Монтана чрез
представителя си поддържа обвинението и моли съда да освободи по реда на
чл.78а от НК обвиняемия Г. Г. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание в минималния предвиден в правната норма
размер.
Защитникът на обв. Г. Г. – адв. А., счита че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 9 от НК. Моли съда, ако счете обвиняемия за виновен да
отчете многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и да го
освободи от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание „глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият - редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Обвиняемият Г. В. Г., ЕГН **********, роден на хххг. в гр. Монтана, обл.
Монтана, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, с настоящ адрес в Република Германия. Същият не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Обвиняемият Г. Г. от дълги години живее със семейството си в Република
Германия, там и учил. И понастоящем живее и работи в Германия. На
28.07.2022г. подал Заявление вх. № 2929/28.07.2022г. за издаване на СУМПС /
свидетелство за управление на моторно превозно средство/в ОДМВР -
Монтана - сектор « Пътна полиция», ведно с Декларацията във връзка с чл.
151, ал. 5 и 7 от Закона за движение по пътищата, в която дакларирал, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на
пар. 6, 1.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата на адреса в гр. Монтана, ж.к. « М.» 2, вх. А, ет.2, ап.5. Документите
музаявление и декларация/ били приети от съответния служител- системен
оператор при ОДМВР – Монтана- св. А. Г. П.. Лично предал и диплома за
завършено образование в чужбина. Към документите приложил и
Декларацията по чл. 151, ал. 5 и 7 от Закона за движение по пътищата, и
Директива 2006/126/ ЕО относно адрес на обичайното пребиваване, която
декларация е задължителна. Заявлението, ведно с останалите документи и
декларацията били входирани. Впоследствие на обвиняемия било издадено и
2
СУМПС № ********* от 01.08.2022г., което получил лично на 02.08.2022г.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебнопочеркова експертиза, се установява, че подписа и ръкописния текст в
декларацията са изпълнени от обвиняемия. Подписът за „, заявител“ и
ръкописно изпълнение текст в заявлението за издаване на СУМПС от името на
Г. В. Г. са изпълнени също така от него. Последният не оспорва това
обстоятелство по никакъв начин.
Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че
обв. Г. Г. не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел IV, глава VIII от НК.
Така изложените фактически положения се установяват от събрания по
делото доказателствен материал - свидетелските показания на св. А. П., както
и от приложените по делото писмени доказателства - заключение по
извършената по делото съдебно- почеркова експертиза, декларация,
заявление, справки, справка за съдимост, документи и други, прочетени на
основание чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че фактическите констатации в обвинителния акт са
безспорно установени от доказателствата по делото. По делото не са налице
противоречиви твърдения на свидетелите, които са били разпитани. Безспорно
е установено, че на 28.07.2022г. обвиняемият е подал процесната декларация,
приобщена по делото, както и че е декларирал в нея неверните обстоятелства,
за което даже същият потвърждава в дадените обяснения в хода на ДП.
Доколкото не е налице противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че следва да кредитира доказателствената съвкупност в цялост, без да
осъществява задълбочен доказателствен анализ на всеки от доказателствените
източници.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
От обективна страна е безспорно установено, че на 28.07.2022 г. в гр.
Монтана, обл. Монтана пред А. Г.а П. - системен администратор в сектор
„Пътна полиция" гр. Монтана съзнателно е потвърдил неистина в писмена
Декларация във връзка с чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-57/2002 г, която по силата
на закон — чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - пред
3
системен администратор в сектор, пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, в
сградата на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Монтана, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз
- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е формално и се явява довършено с
факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена
декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на
закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В настоящия
случай е налице деяние, което се е изразило в действие – потвърждаване на
неистина в писмена Декларация от 28.07.2022г., която по силата на закон
– чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Законодателят е поставил обществените отношения по
декларирането на посочените обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл. 313, ал. 1 от НК, тоест е налице
обективният признак, състоящ се в необходимост от деклариране на
обстоятелство по силата на закон, указ или постановление на МС за
удостоверяване на същото обстоятелство. От друга страна, установено е по
несъмнен начин, че обв. Г. Г.не живее и работи в Германия от няколко години,
което последният също лично признава, от което по категоричен начин следва,
че извършеното от обвиняемия деклариране е лъжливо.
От субективна страна, деянието по чл. 313, ал. 1от НК е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – обвиняемият е
съзнавал, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящо на истината
обстоятелство /че обичайното му пребиваване е в Република България/,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от лъжливото деклариране -
и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна на
деянието се установява по несъмнен начин от горепосочените доказателствени
материали, от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия Г. Г. деяние, е
съставомерно по чл. 313, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна
4
страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление, за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице
материалноправните предпоставки на чл. 78а НК, като същевременно, не са
налице пречките, посочени в същата разпоредба. Престъплението по чл. 313,
ал. 1 НК попада в кръга на престъпленията по чл. 78а ал. 1, б. "а" НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с глоба
от сто до триста лева; обвиняемият отговаря на изискванията по чл. 78а
ал. 1 б. "б" НК – не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, на основание чл. 78а НК, към момента на извършване на деянието;
с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият Г. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание – глоба в размер от 1000.
При определяне на размера на наказанието, съдът прецени обществената
опасност на деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, ниска – обвиняемият е неосъждан и спрямо него не е
прилаган института на чл. 78а НК, към датата на деянието. От представената
характеристична справка не се установяват криминалисти прояви, налице са
данни, че обвиняемият живее и работи извън пределите на страната.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, настоящият състав взе
предвид
направеното самопризнание. "Чистата" съдимост е абсолютна предпоставка за
прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и поради това, на самостоятелно
основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
На тази основа настоящият съдебен състав направи извода, че е налице
относително ниска обществена опасност на деянието и относително ниска - на
5
дееца, както и формален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че справедливият размер на
административното наказание е в минимума, предвиден в чл. 78а ал. 1 НК -
глоба в размер на 1000 лева.
Съдът счита, че така определения размер на административното
наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху обв. Г. Г., както и възпитателен и предупредителен
ефект върху обществото по-нисък размер.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в съответствие с изхода на
наказателното производство в тежест на обв. Г. Г. е да заплати направените по
делото разноски в размер на 158.73 лв. /сто петдесет и осем лева и 0.73
стотинки/ по сметка на ОДМВР– Монтана, направени в досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Г. В. Г., ЕГН **********, роден на хххг. в гр.
Монтана, обл. Монтана, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес в Република Германия, за
ВИНОВЕН, за това, че на 28.07.2022 г. в гр. Монтана,обл. Монтана пред А. Г.а
П. — системен администратор в сектор „Пътна полиция" гр. Монтана
съзнателно е потвърдил неистина в писмена Декларация във връзка с чл. 13, т.
6 от Наредба № 1-57/2002 г, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се
дава пред орган на властта – пред системен администратор в сектор, пътна
полиция“ при ОДМВР Монтана, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка
на Европейския съюз – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл.313, ал.1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от
НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв./ хиляда лева/, която следва да заплати по сметка
на Районен съд – Монтана, която следва да заплати по сметка на Районен съд –
6
Монтана.
ОТМЕНЯ взетата спрямо обв. Г. В. Г., ЕГН ********** мярка за
неотклонение „Подписка“.
ОСЪЖДА обвиняемия Г. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, да заплати сумата от 158.73 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7