РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Детелина К. Димова
в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600338 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е по по въззивна жалба на адвокат Красимира Астакова от
БАК, като служебен защитник на подсъдимия А. Х. А. с ЕГН **********,
против Присъда № 260023 от 01.02.2021 г., постановена по НОХД №
1927/2019 г. по описа на на Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда, подсъдимият А. е признат за виновен в това, че
на 16.11.2017 г. в гр. Бургас, на ул. „Александър Велики“ пред № **,
противозаконно унищожил чужда движима вещ – дясно странично огледало
за обратно виждане, на стойност 854 лева, на лек автомобил „Мерцедес Ц
200“ с рег. № ***, собственост на И. Ш. Й. с ЕГН ***, поради което и на
основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на пет месеца „лишаване от
свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено за
изпитателен срок от три години.
1
Със същата присъда, подсъдимият А. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – Бургас, направените по делото разноски в размер на 992,36
лева, както и сумата от 105 лева – по сметка на Районен съд – Бургас, от които
100 лева за възнаграждения на вещи лица и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Защитникът обжалва присъдата като незаконосъобразна, необоснована,
неправилна и постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствата, като в тази
връзка се излагат конкретни доводи. Изразява становище, че подсъдимият А.
не е извършил инкриминираното деяние, поради което иска отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В условията
на алтернативност, моли за преквалификация на инкриминираното деяние в
престъпление по чл. 216, ал.4 от НК и оправдаване на подсъдимия поради
липсата на частно обвинение, по чиято инициатива следва да се води
наказателното преследване.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, аргументирано с
конкретни доводи. Намира обвинението за безспорно доказано от събраните
по делото доказателства и възразява срещу искането за преквалификация на
инкриминираното деяние като маловажен случай, като в тази връзка се
аргументира със стойността на увреденото имущество, мястото на
извършване на престъплението и поведението на подсъдимия след
извършването му, а също и със съдебното му минало. Прокурора предлага на
въззивния съд да потвърди изцяло обжалваната присъда като
законосъобразна, обоснована и правилна.
Подсъдимият А.А., редовно призован, се явява и поддържа въззивната
жалба. Отрича да е чупил страничното огледало на лекия автомобил на
пострадалата. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия А. поддържа въззивната си жалба на
основанията, посочени в нея. Твърди, че обвинението е останало недоказано,
2
тъй като по делото липсвали както преки, така и косвени доказателства, които
да го потвърждават. В тази връзка сочи, че обвинението е изградено
единствено и само на показанията на пострадалото лице Й., която е
заинтересована от изхода на делото. Според защитника, липсват
доказателства, че въобще огледалото е било счупено, като се аргументира с
противоречивите свидетелски показания на разпитаните полицейски
служители, пристигнали пред дома на пострадалата, а също и с оглед липсата
на огледен протокол и фотоалбум, както и с факта, че експертът, изготвил
оценителната експертиза не е виждал самото огледало и не е бил запознат с
действителното му състояние. Моли, първоинстанционната присъда да бъде
отменена като незаконосъобразна, неправилна, необоснована, като
постановена при непълнота на доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата при
постановяването й. В условията на алтернативност, изразява становище, че е
налице маловажност на извършеното деяние и моли въззивния съд да го
преквалифицира като такова.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е
предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. Х. А. е роден на **** г. в гр. ***, *** гражданин е, има
завършено*** образование, ***, ***. С определение по НОХД № 364/2012 г.,
влязло в сила на 03.09.2012 г., Районен съд – Поморие е одобрил
3
споразумение, с което А. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, осъществено на 22.08.2012 г. и му е
наложено наказание „пробация“, изпълнимо чрез двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК с продължителност от по
шест месеца за всяка от тях, както и чрез пробационната мярка по чл. 42а,
ал.2 т.5 от НК с продължителност десет месеца (л. 12 от съдебното дело).
Към 2017 г. свидетелката И. Ш. Й. е била собственик на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с peг. № *** (л. 40, т. ІІ от ДП).
Свидетелката И. Ш. Й. се познавала с подсъдимия А. Х. А., който
демонстрирал пред нея желанието си за интимна връзка с нея. На по-късен
етап, след като разбрал, че свидетелката е омъжена, отношенията между
двамата се влошили и към инкриминираната дата 16.11.2017 г. подсъдимият и
свидетелката вече не поддържали приятелски отношения.
След полунощ на 16.11.2017 г., подсъдимият А.А., в нетрезво
състояние, отишъл пред дома на св. Й., намиращ се в гр.***, на ул. „***“ №
*** и от улицата започнал да вика свидетелката да се покаже. През прозореца
си Й. видяла подсъдимия, но не се показала. Ядосан, че свидетелката не
отговаря на виковете му и не се показва на прозореца, подсъдимият А.
започнал да удря по автомобила й – марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с peг.
№ ****, който по това време бил паркиран отпред, пред дома й. Свидетелката
Й. видяла през прозореца си как подсъдимият А. счупва дясното странично
огледало за обратно виждане на автомобила й. Подсъдимият бил разярен и
продължил да вика и да настоява да се покаже, като отивал и до дома й и
тропал по входната й врата. Свидетелката Й. се уплашила от поведението на
подсъдимия и на три пъти (в интервала от 00:36 ч. до 00:58 ч.) сигнализирала
за случващото се на тел. 112 (л. л. 35 и 36, т. ІІ от ДП), като съобщила също,
че подсъдимият е счупил огледалото на автомобила й. На мястото на
инцидента пристигнали свидетелите М. Ж. и К. И. – служители на 01 РУ МВР
Бургас. Те установили, че там на място, на същия адрес, във видимо нетрезво
състояние се намирал подсъдимият А., който говорел на висок глас.
Полицейските служители огледали автомобила на св. Й. и установили, че
дясното му странично огледало за обратно виждане действително е счупено.
Свидетелката Й. видяла полицейските служители и излязла на улицата, но
4
подсъдимият А. започнал да крещи срещу нея и срещу полицейските
служители и станал по-агресивен. Тъй като не изпълнил разпорежданията на
служителите на реда да преустанови невъздържаните си действия спрямо тях
и спрямо св. Й., А. бил задържан и отведен в 01 РУ МВР – Бургас.
След случилото, в рамките на досъдебното производство, подсъдимият
А. изпратил на св. Й. сумата от 200 лева за възстановяване на щетите по
огледалото на автомобила й.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно –
оценителна експертиза, от писменото заключение на която е видно, че
стойността на счупеното дясно странично огледало за обратно виждане
възлиза на 854 лева, при MP3 за страната от 460 лева в периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г.
Настоящият съд, с оглед правомощието си да извършва цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения (когато има основания
за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до
изложените по-горе фактически констатации, които се припокриват с
приетото за установено от районния съд.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изложена ясно, разбираемо, хронологически и логически последователно в
мотивите на обжалваната присъда, и обхваща всички съставомерни факти и
обстоятелства, чието изясняване е от първостепенно значение за правилното
и справедливо разрешаване на правния спор. В мотивите си районният съд е
посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал,
за да изгради своите фактически изводи, както и защо кредитира едни
доказателства, а други – не. Доказателствата и доказателствените средства са
били изследвани и анализирани задълбочено, както в тяхната съвкупност,
така и поотделно, като в тази връзка районният съд не е допуснал логически
грешки. Извършената от първостепенният съд аналитична дейност е описана
в мотивите на обжалваната присъда достатъчно ясно, което позволява на
въззивната инстанция да разбере каква е действителната воля на решаващият
съд и как е формирана. Следователно първостепенният съд е изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.
5
Няма основание да се приеме, че фактическата обстановка по делото е
останала неизяснена. Посочените от решаващият съд и събрани по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са не само
относими към предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на
фактическата обстановка по правния спор. Изложените в мотивите на
обжалваната присъда фактически изводи се потвърждават напълно от
показанията на разпитаните в съдебното заседание пред районния съд
свидетели, от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства и доказателствени средства, в т.ч. от протоколите от проведени
в досъдебното производство разпити на свидетели, прочетени от районния
съд по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 т.5 от НПК и по реда на чл. 281, ал.5,
вр. ал.1 т.3 от НПК, от приложените по делото справка за съдимост на
подсъдимия, справка от КАТ (л. 12, т. II от ДП), писмо от Дирекция
Национална система 112 (л. 35 от т. II ДП), диск (л. 36, т. II от ДП), съдържащ
записи от тел. 112, както и от другите писмени доказателства по делото,
явяващи се относими към предмета на делото.
Правилно районният съд се е доверил изцяло на показанията на
свидетелите М. Ж. и К. И., тъй като същите са последователни, логични и
взаимосвързани, и са дадени от лица, които по никакъв начин не са
заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са относими към
предмета на делото, доколкото чрез тях се възпроизвеждат съставомерни
факти и обстоятелства, възприети лично от свидетелите, а именно – било ли е
счупено страничното огледало за задно виждане на автомобила на
пострадалата, бил ли е на мястото на произшествието подсъдимия, какво е
било неговото поведение. Достоверността на свидетелските показания не
може да бъде оспорена, доколкото те кореспондират не само помежду си, но и
с останалия доказателствен материал. Неоснователни са възраженията на
защитата, че по отношение обстоятелството, дали огледалото е било счупено,
е налице противоречие между показанията на двамата свидетели, поради
което относно този съставомерен факт те не могат да бъдат използвани като
доказателствено средство, установяващо настъпването на изискуемия от
законодателя общественоопасен резултат от разследваното престъпление. Тук
следва да се посочи, че между показанията на двамата свидетели, дадени в
хода на съдебното следствие, не е налице противоречие в класическият
6
смисъл на тази дума. Вярно е, че св. К. И. заявява в съдебно заседание, че при
отиване на мястото на произшествието е заварил огледалото изкъртено и
паднало на земята, а св. Ж. заявява, че не си спомня къде се е намирало
огледалото, но това негово изявление неправилно се тълкува от защитата като
свидетелство, че огледалото е било здраво, доколкото свидетелят не заявява
изрично това. Така или иначе, показанията на двамата свидетели, дадени в
хода на досъдебното производство, не са противоречиви относно
обстоятелството било ли е счупено страничното огледало при пристигането
им на местопроизшествие, поради което и доколкото същите са били
прочетени от първостепенния съд по реда на чл. 281, ал.4, т.2 от НПК,
правилно са били приети от решаващият съд като годни доказателствени
средства, въз основа на които да изгради относимата към правния спор
фактическа обстановка.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло на показанията
на пострадалата свидетелка Й. от досъдебното производство, прочетени в
съдебното следствие на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК. Макар
същата да е заинтересована от изхода на делото, достоверността на нейните
показания не може да бъде оспорена, след като възпроизведените от нея, по
време на разпита, факти и обстоятелства се установяват и посредством други
доказателствени източници, и това ги прави обективно верни. Не може да
бъде споделено твърдението на защитата, че цялото обвинение се гради само
върху показанията на пострадалата. Тук следва да се посочи, че
обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние – в тъмната
част на денонощието, но в ранните му часове, принципно не предполагат
наличието на много свидетели – очевидци, поради което нормално е основен
доказателствен източник да бъдат именно показанията на пострадалата.
Обстоятелството, че тя е претърпяла вреди от престъплението и е
заинтересована от изхода на делото, не може да води до извод, че нейните
показания априори са недостоверни, и като такива автоматично следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В конкретният случай,
достоверността на показанията на Й. се потвърждава от показанията на
полицейските служители И. и Ж., както и от съдържанието на записите от
обажданията й на тел. 112, и от другите доказателствени източници по
делото, които установяват същите съставомерни факти и обстоятелства, които
7
тя посочва в показанията си.
Не търпи критика решението на първостепенният съд да се довери
отчасти на обясненията на подсъдимия А.. Както е посочил районният съд,
обясненията на всеки подсъдим имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за упражняване правото на
защита, поради което достоверността им следва да се преценява от гледна
точка на това, доколко изнесените от подсъдимия факти и обстоятелства се
потвърждават от останалите доказателствени материали по делото. В
конкретният случай, обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата, че
между него и св. Й. е имало взаимоотношения, че А. е бил на 16.11.2017 г. в
гр. Бургас, на ул. „Александър Велики“ пред № **, както и че е изпратил
сумата от 200 лв. на св. Й., следва да бъдат кредитирани като достоверни
поради потвърждаването им от другите доказателства по делото. В останалата
им част, обясненията на А. правилно са ценени от решаващия съд като израз
на възприетата от него защитна позиция.
Не предизвиква възражения решението на първостепенният съд да се
довери изцяло на писмените доказателства и доказателствени средства,
приложени по делото. Писмените доказателства не са оспорени от страните и
са относими към предмета на делото. Писмените доказателствени средства са
изготвени при спазване на предвидения за това ред в НПК, не са оспорени от
страните, поради което като достоверни и относими могат да послужат за
установяване на фактическата обстановка по делото. Не търпи критика и
решението на първостепенният съд да изгради своите фактически изводи въз
основа на писменото заключение по назначената в досъдебното производство
оценителна експертиза, тъй като същото не е било оспорено от страните, а
съдът няма основания да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта.
Неоснователни са възраженията на защитата за допуснати в хода на
разследването съществени процесуални нарушения, свързани със събирането
на доказателствения материал по делото. Не провеждането от страна на
разследващите органи на конкретни процесуално-следствени действия и
евентуалните пропуски да се приобщят към доказателствената съвкупност
определени доказателства или доказателствени средства, макар да е
8
процесуално нарушение, не е от категорията на съществените, доколкото не
засяга пряко упражняването правото на защита на подсъдимия, който няма
задължение да доказва, че е невинен. Некачествената и непрофесионална
дейност на разследващите органи оказва влияние донякъде само върху
доказателствената обезпеченост на обвинението, с всички произтичащи от
това последици, тъй като досъдебното производство е подготвителна фаза в
наказателния процес, а процесът на доказване се развива в пълни мащаби в
хода на съдебното производство. В конкретният случай, липсата на
процесуална активност от разследващите и проявената известна немарливост
при разследването не се е оказала фатална, тъй като и наличната
доказателствена съвкупност позволява да се установи по категоричен начин
настъпването на основните съставомерни факти и обстоятелства.
Предвид установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира за законосъобразен, обоснован и правилен категоричният
правен извод на първостепенният съд, че с деянието си подсъдимият А. Х. А.
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по чл. 216, ал.1от НК, тъй като на 16.11.2017 г. в гр. Бургас, на ул. „***“, пред
№ *, противозаконно унищожил чужда движима вещ – дясно странично
огледало за обратно виждане, на стойност 854 лева, на лек автомобил
„Мерцедес Ц200“ с рег. № ***, собственост на И. Ш. Й. с ЕГН ****.
От обективна страна подсъдимият А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата е
унищожил чужда движима вещ – дясното странично огледало за обратно
виждане на лек автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. № ***, собственост на св.
И. Й., което е на стойност 854 лв.
Безспорно е, че счупената вещ е била чужда за подсъдимия.
Безспорно е установено, че върху процесната вещ е било упражнено
непосредствено въздействие, което е довело до нейното унищожаване, т.е. до
нарушаване на нейната физическа цялост до степен на невъзможност тя да
бъде използвана по първоначалното си предназначение. Неоснователно е
възражението на защитата, че липсата на оглед на местопроизшествието и
липсата на съдебно-техническа експертиза, касаеща предмета на
престъплението, не позволява да се направи обоснован извод, че
9
инкриминираната вещ действително е била унищожена. Действително,
провеждането на посочените процесуално-следствени действия значително би
облекчило прокуратурата в процеса на доказване на обвинението й, но и сега
настъпването на вредоносният общественоопасен резултат се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Й. и И., от които става ясно,
че огледалото е било отчупено/откъснато от автомобила (изкъртено и
паднало на земята, според И.). Това обуславя и наличието на обективния
признак унищожаване на вещ, по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК.
Унищожаването на процесната вещ е в пряка причинно-следствена
връзка с действията и поведението на подсъдимия А.. Неоснователни са
възраженията на защитата за липса на доказателства, че именно подсъдимият
А. е извършител на престъплението. Авторството на инкриминираното деяние
се установява от показанията на св. Й., която лично е видяла подсъдимия да
чупи огледалото, както и от показанията на полицейските служители, които
след като са се отзовали на сигнал, подаден от пострадалата, че е тормозена
от подсъдимия, както и че той е счупил страничното огледало на автомобила
й, пристигайки на посоченото място са установили подсъдимия в нетрезво
състояние и с агресивно поведение пред дома на пострадалата, а огледалото
на автомобила й – действително счупено. В този смисъл, възражението на
защитата, че не е установен механизмът на унищожаване на инкриминираната
вещ, в конкретният случай е ирелевантно, тъй като анализът на всички преки
и косвени доказателствени източници, установявяващи съставомерните факти
и обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, налага
единственият възможен извод за авторството на инкриминираното деяние, а
именно че извършител на престъплението е подсъдимия А..
Подсъдимият А.А. е вменяемо лице, т.е., може да разбира свойството и
значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Престъплението е
извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. В съзнанието на А. е била формирана
представа не само, че обектът на посегателството му е чужда вещ, но и че
неин собственик е именно пострадалата Й. Подсъдимият, като вменяемо и
пълнолетно лице с достатъчен житейски опит, е съзнавал също, че
упражнявайки физическа сила върху огледалото, то ще се счупи до степен на
10
пълна невъзможност да се използва по предназначение, но воден от лични
подбуди е упражнил такава сила върху вещта, с което постигнал целеният от
него общественоопасен резултат - фактическото унищожаване на вещта.
Пред първоинстанционния съд както и пред въззивната инстанция,
защитата прави възражение за приложението на чл. 216, ал.4 от НК.
Районният съд е изложил в мотивите на обжалваната присъда своите
аргументи против това искане. Настоящият съдебен състав ги споделя изцяло
и също приема за неоснователно твърдението на защитата, че деянието на
подсъдимия А. покрива състава на чл. 216, ал.4 от НК. Както правилно е
посочил районния съд, съдебната практика е константна в разбирането, че
приложението на чл. 93 т.9 от НК изисква задълбочена съдебна преценка за
степента на обществена опасност на деянието, която трябва да съответства на
фактическите данни по делото, отнасящи се до характера на обществените
отношения, които са застрашени, тяхната значимост, начина на извършване
на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Преценката за маловажност на деянието не трябва да бъде формална, не
трябва да се обуславя от някакво количествени или абсолютизирани
критерии, а да бъде реална и съответстваща на характерните особености на
всеки конкретен случай. В конкретният случай, деянието на подсъдимия е
довело до вредоносен резултат, имащ имуществен характер, като стойността
на имотната вреда не е малка. Предвид характера и предназначението на
унищожената вещ, инкриминираното деяние на подсъдимия е предизвикало и
затруднение, и неудобство в обичайния ритъм на живот на пострадалата, тъй
като я е ангажирало с допълнителни действия по отстраняване на
причинената повреда на автомобила, както и временни трудности по
качественото използване на автомобила в ежедневието. Обстоятелствата при
извършване на престъплението не позволяват да се направи извод, че същото
е маловажен случай – деянието е извършено в тъмната част на денонощието, в
ранните часове на деня, подсъдимият е бил агресивен и в нетрезво състояние,
крещял е името на пострадалата и е блъскал по вратата на дома й, като тези
обстоятелства безспорно са предизвикали силен стрес у пострадалата.
Обществената опасност на подсъдимия също не е по-ниска от обичайната.
11
Макар подбудите и мотивите за извършване на престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство, по-скоро да се коренят в ниската
правна култура на А., от данните за съдимостта на подсъдимия, може да се
направи извод, че инкриминираното деяние не се явява случаен акт в неговия
живот. Предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК, макар той да е реабилитиран по него, разгледано в контекста на
настоящото престъпление, води до извод, че употребата на алкохол от
подсъдимият А., намалява задръжките му и го прави склонен да извършва
противообществени прояви. Ето защо, с оглед изложените съображения,
неоснователно е искането на защитата за квалифициране на инкриминираното
деяние по чл. 216, ал.4 от НК.
За извършеното престъпление в Особената част на НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до пет години. Първостепенният съд е
индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимия А. Х. А. при
условията на чл. 54, ал.1 от НК, като е определил наказание „лишаване от
свобода“ от пет месеца, което по своя размер се намира под средния,
предвиден за престъплението в Особената част на НК и към законовия
минимум, предвиден в чл. 39, ал.1 от НК и приложим поради липсата на
установен в чл. 216, ал.1 от НК минимум на наказанието „лишаване от
свобода“.
Първоинстанционният съд изрично е посочил в мотивите си, че
определя размерът на наказанията „лишаване от свобода“ при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно като
такива са били отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия (видно от
справката съдимост същият следва да се приеме за реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал.1, т.2 от НК), както и стойността на унищожената
движима вещ, която не е с ниска стойност, но все пак не е и със значителна
такава. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
добрите характеристични данни на А., както и частичното възстановяване на
причинените от престъплението имуществени вреди.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че районният
съд е спазил задължението си и е определил наказанието на подсъдимия А.А.,
спазвайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
12
наказанието. Липсват основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не
се установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Наказанието от пет месеца лишаване от свобода е определено
съобразно закона и се явява справедливо по своя вид и размер, доколкото
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на
останалите индивидуализиращи го обстоятелства и поради това би
допринесло за постигане на специалната и генерална превенция.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че А.А. следва да заплати направените по делото
разноски общо в размер на 992,36 лева. Решението на съда да възложи на
подсъдимия деловодните разноски намира своето законово основание в чл.
189 ал.3 от НПК, като размерът на тези разноски е определен в съответствие
със съдържащите се по делото разходно-оправдателни документи.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящият въззивен състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338
от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260023 от 01.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 1927/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14