Присъда по дело №1472/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта:	20
Дата:	22 април 2025 г.
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20244110201472
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Наказателно дело
частен характер № 20244110201472 по описа за 2024 година
въз основа данните по делото и Закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: **********, роден на
00.00.0000 г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, български
гражданин, *** и Д. Д. Д., ЕГН: **********, роден на 00.00.0000 г. в гр. ***, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, български гражданин, ***, за ВИНОВНИ
в това, че като съизвършители на 00.00.0000 г. в гр. Велико Търново, около
13:00 часа, пред търговски обект ***, находящ се в гр. ***, чрез нанасяне на
удари с юмруци и ритници по тялото на В. Х. Б., ЕГН ********** от гр. ***,
му причинили комбинирана лека телесна повреда – дълбоко охлузване в
дясната част на гърба на носа, оток и кръвонасядане на долния клепач на
дясното око и под него, болезнен оток в лявата тилна окосмена област на
главата, неуточнено по място кръвонасядане на шията; клинични данни за
мозъчно сътресение, които са довели да временно разстройство на здравето
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление
по чл. 130 , ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на същата дата и място
1

пострадалият В. Х. Б., ЕГН **********, е отвърнал веднага на подсъдимите Д.
Д. Д. и Д. Д. Д., като им е причинил същите по вид леки телесни повреди по
чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като на Д. Д. Д.
са причинени телесни увреждания – кръвонасядане и оток в средната трета на
лявата буза на лицето; разкъсно-контузна рана в левия ъгъл на долната устна с
локален оток на меките тъкани, а на Д. Д. Д. са причинени телесни
увреждания – обширно кръвонасядане и оток на меките тъкани на гърба на
дланта на дясната ръка; кръвонасядане по гръбната повърхност на пръстите на
дясната ръка с оток на меките тъкани, поради което и на основание чл. 130, ал.
3 от НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА подсъдимите Д.
Д. Д. и Д. Д. Д., както и тъжителя В. Х. Б. от налагане на наказание.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: ********** и Д. Д. Д., ЕГН:
**********, да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец В. Х. Б., ЕГН
**********, сумата от 2500.00 лв. /две хиляди и петстотин лв./
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
04.03.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск за сумата до 5000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: ********** и Д. Д. Д., ЕГН:
**********, да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец В. Х. Б., ЕГН
**********, сумата от 215.00 лв. /двеста и петнадесет лв./ имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.03.2024 г. до
окончателното плащане.
Веществените доказателства по делото: флашка със запис Lexar и 1 бр.
CD, предоставен на съда от РЦ 112 – Русе, да останат приложени към
материалите по делото.
Направените от страните разноски по настоящото дело остават за сметка
на страните, така, както са ги направили предвид приложения от съда
институт на реторсията.
Присъдата подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №20 от 22.04.2025г., постановена по НЧХД
№1472/2024г. по описа на ВТРС.

Повдигнато е обвинение по тъжба на В. Х. Б., ЕГН **********, гр. ***
срещу Д. Д. Д., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. *** и Д. Д. Д., ЕГН:
**********, роден на *** г. в гр. *** с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, за
това, че като съизвършители на 04.03.2024 г. в гр. Велико Търново, около
13:00 часа, пред търговски обект за ***, находящ се в гр. Велико Търново, ***,
чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото на В. Х. Б., ЕГН
********** от гр. *** му причинили комбинирана лека телесна повреда –
дълбоко охлузване в дясната част на гърба на носа, оток и кръвонасядане на
долния клепач на дясното око и под него, болезнен оток в лявата тилна
окосмена област на главата, неуточнено по място кръвонасядане на шията;
клинични данни за мозъчно сътресение, които са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК – престъпление по чл. 130 , ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Частният тъжител в тъжба, твърди, че на 04.03.2024год. около 12 ч. е
пътувал от с.Самоводене към гр.В.Търново. На входа на гр.В.Търново
предприел изпреварване на лек автомобил, като при тази маневра водача на
другия автомобил, се опитал да му прегради пътя. При повторния му опит за
изпреварване отново бил направен опит да бъде изхвърлен извън пътното
платно. Твърди, че е извършил изпреварване, като е спрял на пътното платно
пред хотел „Янтра“, другия зад него. Водач на този автомобил бил познатия му
подс.Д. Д.. Б. поискал обяснения, но вместо отговор бил обиждан от Д.. По
късно получил телефонно обаждане от Д., който му казал да дойде пред „***
на баща му. Б. отишъл на мястото на ***, като се опитал да разкаже на *** Д.
Д. за инцидента. При това бил постоянно обиждан от Д. Д.. След това решил
да си тръгне и подаде сигнал в полицията. При отдалечаване към автомобила
си, по него бил хвърлен метален предмет/тресчотка/ от Д. Д., при което се
отдръпвал встрани и ключа ударил калника на колата. Обидите продължили,
като междувременно *** и сина Д.и се нахвърлили върху него, като му
нанесли множество удари с юмруци и ритници. Б. твърди за нанесен силен
удар в тила му, като почувствал замайване и бил припаднал. След това подал
сигнал на тел.112, като изчакал пристигането на екип на полицията и спешна
помощ. На място били писани обяснения от страните в конфликта и
предоставен записа от камера на автосервиза. Откаран бил с линейка в
болницата, където останал на болнично лечение за 48 часа. Твърди, че
негативните последици от нанесения му побой продължили в по-късен
период, което наложило преглед при невролог.
С допълнителна молба към тъжбата са предявените граждански
искове от В. Х. Б., с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв.
Б. Р. от САК, срещу подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: ********** и Д. Д. Д.,
1

ЕГН:**********, както следва:
- Граждански иск, с оглед обвинение с частна тъжба за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за СОЛИДАРНО
заплащане на сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лв./, представляваща
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
04.03.2024 г. до окончателното плащане;
- Граждански иск, с оглед обвинение с частна тъжба за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за СОЛИДАРНО
заплащане на сумата от 215.00 лв. /двеста и петнадесет лв./, представляваща
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
04.03.2024 г. г. до окончателното плащане.
В съдебно заседание тъжителят поддържа жалбата.
Повереникът адв.Б.Р. поддържа повдигнатото обвинение в
наказателната и гражданската част. Счита обвинението за безспорно и
категорично доказано от гласните и писмените доказателства по делото, както
и приложения видеозапис към предварителната проверка от
местопроизшествието. При това на посочените в тъжбата място и дата е
възникнал инцидент между тъжителя и подсъдимите. В резултат на това
тъжителят е получил увреждания, установени от представените медицински
документи и СМЕ, като телесната повреда е лека с увреждане на здравето.
Процесуалният представител счита установено авторството на деянието.
Позовава се на показания на свидетел В.Б. за последиците от тел.увреждания.
Показанията на свидетелите посочени от защита били избирателни, като
същите били в служебна зависимост от един от подсъдимите. Оспорва
механизма на получените травматични увреждания от подсъдимите. При това
уврежданията на единия/***/ се дължали на нападателните му действия. С
оглед СМЕ подсъдимите са получили също леки телесни повреди с
разстройство на здравето. Техните увреждания обаче били с по незначителен
интензитет от уврежданията на тъжителя. Предвид на това не можело да се
обсъжда института на реторсията. Счита, че гражданските искове са
основателни и доказани по основание и размер. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимите – адв.Б.Н. от ВТАК счита, че следва да се
постанови оправдателна присъда, а гражд.искове да не бъдат уважавани.
Твърди, че преди процесия инцидент е имало друг такъв при пътуване на
подс.Д. Д. с неговия автомобил с пътник св.В.В.. При това инцидента е
предизвикан от частния тъжител по време на пътуването от входа на
гр.В.Търново в участъка до Община В.Търново. Позовава се на снимка и
запис от мобилния телефон на Д., като твърди, че тъжителя е препречил пътя
за обществено ползване пред хотел Янтра, като е обиждал Д.. Счита
действията му за провокативни, като се позовава на прокурорски
постановления по предварителната проверка. След това тъжителя Б. отишъл
пред автосервиза за гуми, собственост на Д. Д./*** на Д. Д./. При това двете
страни имали личен конфликт, тай като майката на сина Д. и бивша жена на
2

*** Д., имала лични отношения с тъжителя. На мястото Б. поискал обяснения
от момчето. Частният тъжител първи блъснал Д. в областта на раменете, като
провокирал Д. Д. с реплика по отношение на майка му. При това момчето
хвърлило металния ключ, който ударил автомобила на Б.. Възниква инцидент
и физическо съприкосновение между *** и сина от една страна и В. Б.. В
резултата на това тримата получават леки телесни повреди с разстройство на
здравето. Счита за приложим института на реторсията. Позовава се на
показанията на свидетелите очевидци Д.П., Т.Й. и Ал.Г.. Техните показания
кореспондирали с приложения видеозапис от камера на сервиза. Оспорва
претенцията на другата страна за разноски.
Подсъдимите Д. Д. и Д. Д. не се явяват в съдебно заседание.
Обвинението с тъжбата е за леко престъпление, като явяването им не е
задължително. При това са упълномощили защитник.
Съдът след преценка на събраните доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
От показанията на св.В.В. се установява, че познава подс.Д. Д. и
неговия баща от 3-4 години. Не познава тъжителя Б., но знаел за него от Д.. На
04.03.2024год. около пътувал в лекия автомобил ***, управляван от Д. Д.. При
това в района на хотел „Асеневци“ били застигнали от лек автомобил ***,
управляван от тъжителя. Последният се опитал многократно да ги изпревари,
но не успял поради стеснения участък на пътя. След това ги изпреварил, като
принудил насрещно движещ се автобус да спре. Пред хотел „Янтра“
тъжителят спрял напреки на пътното платно и блокирал движението. При
това се приближил до автомобила с момчетата, като обиждал и заплашвал Д.
Д.. По късно на същия ден възникнал подобен инцидент пред Община
В.Търново със засичане на автомобилите и отново обиди от страна на Б..
Впоследствие св.В. се прибрал в къщи, като бил уведомен по телефона от Д.,
че впоследствие е имало инцидент пред автосервиза за гуми. Съдът приема за
достоверни показанията на св.В. за възникнал инцидент в района на хотел
„Янтра“, тъй като съвпадат със съдържанието на записите, предоставени от
защитника адв.Н. от мобилния телефон на подс.Д. Д.. На записа не се чуват
обидни реплики, но е видно, че до автомобила, управляван от Д. спира
автомобил - черен джип с отворен прозорец, а от фотоснимката е видно
преграждането на обществения път. Това е признак за достоверност на
показанията на св.В..
Видно от показанията на св.Т. Й., то същият работи в сервиз *** във
В.Търново, който е ръководен от подс.Д. Д.. При това познавал и тъжителя В.
Б.. Свидетелства, че назад във времето страните са били в приятелски
отношения, а Б. често посещавал сервиза. Св.В.Й. бил седнал на пейка пред
вратата на сервиза, а в близост до него бил негов колега св.А. Г.. По късно на
място да пие кафе дошъл св.Д. П., като св.Б. бил вече в сервиза.. На
04.03.2024год. В. Б. пристигнал с автомобила си джип и спрял пред сервиза
след 13.00 часа. При това поискал обяснения от Д. Д., за някакво засичане
3

преди това с автомобилите, като го нарекъл „мухльо“. Двамата взаимно се
обвинявали. Д. Д. му заявил да си заминава. Тъжителят Б. поискал да говори с
*** Д. Д.. След това тръгвайки си Б., се обърнал към сина Д. и му казал „***.
При това Д. Д. хвърлил метален ключ/тресчьотка/ в посока Б., като същата
ударила калника на автомобила му. След това Б. се приближил към Д. Д. и го
ударил по лицето. Тогава *** защитил сина си и станало взаимно сбиване
между от една страна подс. Д. Д. и подс.Д. Д. и от друга тъжителя В. Б..
Свидетелите Д. П. и Т. Й. се намесили, като разтървали страните, т.е.
отдалечили лицата едно от друго. Никои от тримата свидетели не съобщава в
показанията си, че В.Б. е губил съзнание. *** и сина Д.и отишли към сервиза
си, а В.Б. влязъл в автомобила си като подал сигнал на тел.112. В хода на
съдебното следствие е приобщен записа от нац.тел.112. Обаждането е било в
13.30 часа със съобщение , че е нападнат и му е нанесен побой, като е
посочено мястото на инцидента. Съобщението е предадено към РУ В.Търново
и съответно ЦСМП за дежурни екипи. На място е пристигнал полицейски
екип, като била установена фактическата обстановка чрез беседи с
участващите лица и съответно снемане на обяснения от очевидците.
Пристигнала линейка, като В.Б. бил откаран с нея.
Показанията на тримата свидетели очевидци съдът приема за
достоверни, тъй като съвпадат със съдържанието на видеозаписа, приобщен
към доказателствените материали, като съдържанието на същия не е оспорен
от страните в края на съдебното следствие. Съдебното следствие е
приключено при окончателна липса на доказателствени искания от страните.
Този видеозапис е предаден с протокол за доброволно предаване на
05.03.2024год. от подс.Д. Д., като същият е прехвърлен на технически носител
СД от паметта на видеокамера, разположена на фасадата на сервиз за гуми на
кръстовище гр.В.Търново, к*** т.е. камерата е фиксирала
местопроизшествието. Техническият носител СД е приобщен като веществено
доказателство в хода на преписка ЗМ-236/2024год. на РУ В.Търново,
приключена с постановление за отказ за образуване на ДП по материали от
преписка №2140/2024год. на ВТРП. От записа и докладна записка на пол.Т.Т.
е видно, че на 04.03.2024год. в 13.23 часа на площадката на сервиза спира лек
автомобил *** с рег. ***. Автомобилът е с десен волан, като от дясната му
страна слиза тъжителя В. Б./разпознат в докладната записка от пол.Т./. След
това Б. се насочва към младо момче/разпознато като подс.Д. Д./. Следва
разговор, като Б. ръкомаха с ръце и движи тялото си. След това Б. обикаля
района на сервиза, като се приближава към подс.Д. Д. и го блъска с ръце в
областта на раменете, като двамата взаимно се побутват по ръцете и раменете.
След това Б. обяснява нещо с вдигната ръка, като между него и младото
момче/Д./ е застанал подс.Д. Д.. Разговора продължава, като в 13.28.30 часа
частния тъжител В. Б. се отправя към автомобила си, като се обръща и отново
влиза в спор с баща и син Д.и. При това отправя реплики, което кореспондира
с показанията на св.Й., св.П. и св.Г., че в този момент е отправена реплика към
св.Д. Д., а именно - „***. След това подс.Д. Д. взема предмет и го хвърля в
4

посока Б., като последния се навежда и предмета удря горната част на преден
ляв калник на автомобила му и отхвръква на пътното платно. Тъжителят Б. се
насочва към подс.Д. Д. и го удря с дясната си ръка в областта на лицето. След
това последния посяга и се опитва да удари Б. в областта на главата. При това
Д. Д. хваща В.Б. за ръката, но същият се отскубва, след това замахва и удря в
лицето Д. Д.. Тогава подсъдимите Д. Д. и Д. Д. тръгват нападателно към Б.,
като му нанасят удари, същият отстъпвайки също им нанася удари, като
следва взаимно дърпане и блъскане. След това тримата се озовават в близост
до автомобила на Б., като същият се обръща към автомобила си, като са му
нанесени от двамата подсъдими удари в гърба и врата. В 13.29 се намесват
двама от свидетелите, като ги разтървават. Б. е с лице към автомобила си и
получава удар в задната част на главата от Д. Д., след което се опира на
предния капак на автомобила си с цяло тяло и остава с наведена глава
известно време, но без да губи устойчивост. Двамата подсъдими Д.и и двамата
свидетели, които ги разтърват се оттеглят към сградата на сервиза. Тъжителят
Б. оглежда предната част на автомобила и сяда в него на мястото на водача.
След това пристига екип на полицията, следват разговори с присъстващите
лица и снемане на писмени обяснения.
Показанията на св.Б. *** не разколебават установената фактическа
обстановка. От показанията е видно, че на същата е известно, че е имало
между баща й и подс.Д. Д. засичания с автомобилите. Същата не е очевидец,
свидетелства на база разказаното от Б.. На деня на процесния инцидент е била
уведомена по телефона от баща си, че след поредното засичане е отишъл да
говори с *** на Д.. При това бил нападнат, като след това е откаран и
настанен на лечение в болницата. Твърди, че 6 месеца се грижила за баща си,
като главоболието продължавало във времето. При това 2-3 месеца имал
странно поведение.
Видно от заключението на вещото лице д-р Я. К. по
съдебномедицинската експертиза, на В. Х. Б. била нанесена комбинирана лека
телесна повреда, а именно дълбоко охлузване в дясната част на гърба на носа,
оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око и под него, болезнен
оток в лявата тилна окосмена област на главата, неуточнено по място
кръвонасядане на шията; клинични данни за мозъчно сътресение, които са
довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При това Б. е имал субективни
оплаквания от зашеметяване, дезориентация, главоболие и гадене,
световъртеж, непълен спомен за случилото се. Проведено било болнично
лечение за три дни, след което на 14.03.2024год. е потърсена медицинска
помощ от специалист-невролог, като е предписано лечение с медикаменти.
Няма медицински документи за по късен период. Обичайният период за
възстановяване след мозъчно сътресение е до 3-4 седмици, а за външните
увреждания около 10-14 дни.
Видно от заключението на вещото лице д-р Я. К. по
съдебномедицинската експертиза, на Д. Д. Д. е причинена лека телесна
5

повреда, изразяваща се в следните увреждания: кръвонасядане и оток в
средната трета на лявата буза на лицето; разкъсно-контузна рана в левия ъгъл
на долната устна с локален оток на меките тъкани. Имал е субективни
оплаквания от болки на бузата, главоболие и световъртеж. Тази рана е
свързана с нарушаване на целостта на кожата, смущаваща временно
храненето, т.е. налице е временно разстройство на здравето неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В случая липсват данни за
провеждано лечение и други медицински прегледи във връзка с оплакванията.
Обичайният срок за възстановяване е 7-10 дни.
Видно от заключението на вещото лице д-р Я. К. по
съдебномедицинската експертиза, на Д. Д. Д. е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в следните увреждания: обширно кръвонасядане и
оток на меките тъкани на гърба на дланта на дясната ръка; кръвонасядане по
гръбната повърхност на пръстите на дясната ръка с оток на меките тъкани.
Имал е болезненост при движения на пръстите, сгъване и разгъване. В
резултат на получените увреждания, поради отока и болката при движение на
ръката/смутена функция/, са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В случая
липсват данни за провеждано лечение и други медицински прегледи във
връзка с оплакванията. Обичайният срок за възстановяване е 7-10 дни.
Горните фактически констатации, съдът извежда от показанията на
разпитаните свидетели и заключенията на вещото лице. От тях безспорно се
установява, времето и мястото на събитията и участващите лица. От
свидетелските показания на свидетелите очевидци – св.В., св.Й., Г. и П., както
и съдържанието на приобщения видеозапис от камера в района на
местопроизшествието, е установена първопричината за инцидента, а именно
възникнал по рано пътен инцидент по взаимно засичане с автомобилите
между подс.Д. Д. и ч.тъжител В.Б., както и последяващото посещение на Б.а в
сервиза на баща и син Д.и. При това се установи, че е възникнало сбиване
между двете страни с упражнено физическо въздействие.
Съдът счита, че с оглед събраните доказателствени материали е
доказано по безспорен и категоричен начин повдигнатото с тъжбата
обвинение. Телесните увреждания са били причинени на тъжителя В.Б. от
подсъдимите/баща и син Д.и/ чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата
и тялото, с което му причинили комбинирана лека телесна повреда, а именно
дълбоко охлузване в дясната част на гърба на носа, оток и кръвонасядане на
долния клепач на дясното око и под него, болезнен оток в лявата тилна
окосмена област на главата, неуточнено по място кръвонасядане на шията;
клинични данни за мозъчно сътресение, които са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. Налице е доказано авторство. При това двамата подсъдими са
съучастници под формата на съизвършителство, тъй като имат участие в
самото изпълнително деяние. Налице е общност на умисъла за нанасяне на
телесна повреда, като е без значение кой от двамата кои удари е нанесъл и
6

съответно кои телесни увреждания е причинил. По делото няма данни за
екцес, за да се приема, че някой от тях има различен принос.
Подсъдимите Д. Д. и Д. Д. са осъществили престъпния състав по чл.130,
ал.1вр.чл.20ал.2 от НК. От обективна страна, с деянието си са причинили на
пострадалия В. Б. комбинирана лека телесна повреда с разстройство на
здравето с оглед най-тежкия резултат. От субективна страна подсъдимите са
действали с общ пряк умисъл, като са съзнавали всички обективни признаци
от състава, на престъплението, като пряко са целели, чрез действията си да
нанесат телесни увреждания на тъжителя.
Същевременно при възникналото взаимно сбиване, частният
тъжител, чрез нанасяне на удари с ръце - юмруци, е причинил на Д. Д. и Д. Д.,
телесни увреждания, при описания инцидент. На Д. Д. - кръвонасядане и оток
в средната трета на лявата буза на лицето; разкъсно-контузна рана в левия
ъгъл на долната устна с локален оток на меките тъкани. На Д. Д. - обширно
кръвонасядане и оток на меките тъкани на гърба на дланта на дясната ръка;
кръвонасядане по гръбната повърхност на пръстите на дясната ръка с оток на
меките тъкани. При това е налице реторсия с оглед установения механизъм на
причиняване и вида на тези телесни увреждания, тъй като са еднакви по вид с
причинената от тях на Б., а именно лека телесна повреда с разстройство на
здравето.
Съдът приема, че следва да бъде приложена реторсия, тъй като
страните в конфликта са изравнили позициите си. Засегнатият субект на
практика е взел дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда.
Двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон.
Това е довело до изключение от правилото, че за всяко престъпление,
извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание.
Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са
причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди, което бе
констатирано и подробно обсъдено по-горе. Институтът на реторсията
съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и процесуален
характер от принципни положения в правото. Едно от тях касае наказателната
репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна
отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и
изтърпяване на съответно наказание. При реторсията законодателят е
съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно
увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил
възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете страни.
Без значение е коя от тези страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа сезира съда/ в този смисъл
Решение № 255/17.06.92 г. по н. д. № 144/92 г., първо н. о. , Решение № 49 от
29.I.1972 г. по н. д. № 42/71 г., ОСНК/, както и коя страна е провокирала
ситуацията. В допълнение следва да се отбележи, че за приложението на
института на реторсията не е необходимо да е депозирана насрещна тъжба.
7

Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че са налице основанията
за прилагане на института „реторсия“- в случая по чл. 130, ал. 3 от НК, както и
да признае подсъдимите Д. Д. и Д. Д. за виновни по така повдигнатото им
обвинение, като на основание чл. 130, ал. 3 от НК ги освободи от наказание.
Съдът не споделя и изложеното от повереника на частния тъжител, че не се
установява последния да е отвърнал веднага със същата телесна повреда.
Същият е отвърнал непосредствено при възникналото взаимно сбиване. При
това се явява първопричина за него, тъй като отива на местоработата на
подсъдимите, за да иска лични обяснения и провокира подс.Д. Д. с реплика.
По отношение на предявените граждански искове.
При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се
явява и гражданския иск за заплащане на сумата от 2500 лв., като обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди - болки и страдания. По
делото се установи фактическия състав пораждащ отговорността при
непозволено увреждане, съдържащ факта на извършеното престъпление от
подсъдимите в съучаствие, причинната връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди в резултат причинените увреждания и свързаните с
това физически болки и страдания, претърпени от пострадалият В. Б..
Нанесеният побой, претърпените болки и страдания в резултат на него и
изживяната уплаха от случилото се, предполага и закономерно води до
накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия и на личността
му като цяло. При определяне конкретния размер на обезщетението, съдът взе
предвид характера на комбинираната лека телесната повреда. Ето защо, съдът
уважи частично предявения граждански иск, като осъди подсъдимите да
заплатят солидарно на пострадалия сумата от 2500 лв., обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 04.03.2024год. до окончателното
плащане, като отхвърли иска за горницата до 5000 лева, като неоснователен и
недоказан. Това обезщетение, според съда, справедливо ще репарира
причинените неимуществени вреди - съгл. чл.52 от ЗЗД.
При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се
явява и гражданския иск за заплащане на сумата от 215 лв., като обезщетение
за причинените от деянието имуществени вреди. Същите се изразяват в
направени разходи за снабдяване със СМУ, както и разходи за закупени
медикаменти във връзка с увреждането, за което са представени оправдателни
документи – касови бонове. Присъдена е законната лихва.
По отношение направените разноски съдът отчете константната
съдебна практика, според която при прилагане на реторсия разноските остават
за сметка на страните така, както са направени /Решение №255/92г. на ВС/.
Поради това съдът не уважи претенцията на същите за заплащане на разноски,
направени във връзка с воденето на делото.
Предвид изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
8

Съобщи за изтекли лични данни