Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова, с участието на П. Вълчев, прокурор при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 477 по описа за 2019 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, АЛ. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова молба от Ц.Н.Д. *** срещу РИОСВ –Шумен, представлявано от директора. В исковата молба се сочи, че правно основание за предявяване на иска са разпоредбите на чл. 39, и чл.104, ал.1 от ЗДСл, съобразно които ищецът претендира изплащането на сума в размер на 6764.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно прекратяване на служебно правоотношение със Заповед №47/11.05.2017г., в размер на основната заплата за длъжността „директор на дирекция“ в РИОСВ Шумен, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на служба в размер на 1533,00лв., за времето, през което ищецът не е заемал държавна служба, но не повече от 6 месеца, а именно за периода от 11.05.2017г. до 11.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019г. – датата на признаване на уволнението за незаконно, с влизането в сила на Решение №90/20.10.2017г., постановено по АД№163/2017г. по описа на ШАдмС.
В
исковата молба са изложени подробни съображения, подкрепящи основателността и
доказаността на иска. Ищецът моли изцяло да бъде уважен така предявения иск
като основателен и доказан. Претендира сторените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на РИОСВ - Шумен се представлява в процеса от
юрисконсулт Г., която изразява становище за неоснователност на предявения иск
по размер.
Представителят на Шуменската окръжна прокуратура
изразява становище за основателност и доказаност на иска по основание и размер.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Шуменският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът е процесуално допустим за разглеждане, като подаден
от надлежна страна и при наличието на предпоставките за неговата допустимост по
смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед №47/11.05.2017г. , издадена от директора на РИОСВ – Шумен,
на основание чл. 106 ал.1 т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение
между РИОСВ – Шумен и ищцата Ц.Н.Д. поради съкращаване на длъжността „Директор
на дирекция“ в дирекция „Контрол и превантивна дейност“, считано от същата
дата. Заповедта е връчена на лицето на 11.05.2017 г.
Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 90/20.10.2017 г.,
постановено по адм. д. № 163/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен
същата е отменена. С определение от 10.01.2019 г. по АД №13360/2017 г. на ВАС е
оставена без разглеждане касационната жалба срещу първоинстанционното решение и
производството по делото е прекратено. Определението е влязло в законна сила на
25.01.2019 г.
Ответникът е представил и писмен отговор на исковата молба, в който сочи,
че искът е процесуално недопустим, в условията на алтернативност счита иска за
неоснователен и недоказан.
По искане на ищцата e допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която да установи размера на основната заплата
за длъжността директор на дирекция при РИОСВ - Шумен към 25.01.2019 г.: размера
на месечното възнаграждение за длъжност Директор на дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ в РИОСВ-Шумен е 1533.00 лв. За периода 11.05.2017
г. до 11.11.2017 г. дължимото обезщетение е в размер на 9198.00 лв., от която
сума ищцата е получила обезщетение в размер на 2434.00 лв., респ. вещото лице е
определило сума в размер на 6764.00 лв. разлика за получаване. Размерът на
дължимата мораторна лихва за периода 25.01.2019 г. до 26.09.2019 г. върху
главницата от 6764.00 лв. е 460.33 лв.
В следващ вариант вещото лице е посочило, че към момента на съкращаване на
длъжността на ищцата основното месечно възнаграждение е в размер на 1217.00 лв.
За периода 11.05.2017 г. до 11.11.2017 г. дължимото обезщетение е в размер на
7302.00 лв., от която сума ищцата е получила обезщетение в размер на 2434.00
лв. и същата следва да се приспадне от обезщетението.
Като трети алтернативен вариант вещото лице се е позовало на
възнаграждението за длъжност Директор на дирекция „Административни, финансови и
правни дейности“ в РИОСВ-Шумен в размер на 1333.00 лв., съгласно Поименно
разписание от 03.12.2018 г., действащо към 25.01.2019 г. – датата на признаване
на уволнението за незаконно.
За периода 11.05.2017 г. до 11.11.2017 г. дължимото обезщетение е в размер
на 7998.00 лв., от която сума ищцата е получила обезщетение в размер на 2434.00
лв. и същата следва да се приспадне от обезщетението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след
влизане в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване на
служебното правоотношение е отменен, т.е. може да бъде предявен при наличие на
хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен при изпълнение
на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на 25.01.2019
г. Решение № 90/20.10.2017 г. по АД № 163/2017 г. по описа на ШАС, Заповед №47/11.05.2017г. , издадена от директора на РИОСВ – Шумен, с
която е прекратено служебното правоотношение между РИОСВ – Шумен и ищцата Ц.Н.Д.
поради съкращаване на длъжността „Директор на дирекция“ в дирекция „Контрол и
превантивна дейност“ е отменена.
Неоснователно е възражението за недопустимост на иска. Съгласно чл.232 от ГПК, ако ищецът оттегли исковата си молба, той може да предяви отново същият
иск, като може да използва събраните доказателства в новото дело, ако за
тяхното събиране е налице труднопреодолима пречка.
Вярно е, че ищцата е предявила иск с
правно основание чл.121 ал.1 т.3 във вр. с чл.104 от ЗДСл, във връзка с който е
образувано АД № 195/2017 г. по описа на ШАС, приключило с Определение от
07.03.2019 г., с което исковата молба е оставена без разглеждане, а
производството по делото е прекратено поради извършено оттегляне на иска.
Определението е влязло в законна сила на 19.03.2019 г. Доколкото обаче е налице
оттегляне, а не отказ от предходно предявеният иск, не е налице пречка същият
иск да бъде отново предявен пред съда, като съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК разглеждането му е допустимо.
По основателността на иска:
Нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл предвижда възможност за държавния
служител да оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение
пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да
иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради
прекратяването. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя
материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато
незаконно уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за
който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на
обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи
обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост
възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
Не се спори между страните, че за периода 11.05.2017 г. – 11.11.2017 г. ищцата
не е заемала служба в държавната администрация и, че това е именно предвидения
в нормата на чл. 104, ал. 1 шестмесечен период, за който ищцата може да търси
обезщетение.
Спорът се свежда до размера на определеното обезщетение и по-точно относно
основата, върху която същото е определено. В предявената искова молба ищцата
сочи, че към датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на
уволнението съществува длъжност Директор на дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ в РИОСВ-Шумен с размер на месечното възнаграждение
1533.00 лв.
Ответникът още в отговора по исковата молба, а впоследствие и в становището
по съществото на спора сочи, че обезщетението следва да се определи на база
размера на месечното възнаграждение за длъжността, която ищцата е заемала –
1217.00 лв., доколкото тази длъжност не съществува към момента на признаване на
уволнението за незаконно и предвид липсата на идентичност между длъжността „Директор на дирекция“ в
дирекция „Контрол и превантивна дейност“, която ищцата е заемала и
новосъздадената Директор на дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ .
Видно от представена по делото Заповед № 56/25.03.2019 г. на директора на
РИОСВ-Шумен, считано от 01.01.2019 г. е определено месечно възнаграждение за
длъжност Директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в размер
на 1533.00 лв.
Съгласно Поименно разписание от 03.12.2018 г., действащо към 25.01.2019 г.
– датата на признаване на уволнението за незаконно в раздел „Обща
администрация“ фигурира длъжност Директор на дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ с основна месечна заплата 1333.00 лв., а в раздел
„Специализирана администрация“ се съдържат длъжностите директор на дирекция
„Контрол на околната среда“ с месечна основна заплата 1370.00 лв. и директор на
дирекция „Превантивна дейност“ с месечна основна заплата 1333.00 лв.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на
ответника, че основното месечно възнаграждение на ищцата следва да се определи
на база възнаграждението за длъжността, която е заемала - „Директор на дирекция“ в
дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в размер на 1217.00 лв., съгласно първи
вариант по т.3 от Заключението на вещото лице.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл изрично предвижда, че база за
определяне на общата сума на обезщетението следва да се съобрази размера на
основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за
незаконно. Безспорен е факта, че уволнението е признато за незаконно на 25.01.2019
г., към която дата длъжността директор на дирекция „Контрол и превантивна
дейност“ не е съществувала в длъжностното разписание на РИОСВ – Шумен.
Както обаче беше отбелязано по-горе, в поименното длъжностно разписание от
03.12.2018 г. в раздел „Специализирана администрация“ се съдържат длъжностите директор на
дирекция „Контрол на околната среда“ с месечна основна заплата 1370.00 лв. и
директор на дирекция „Превантивна дейност“ с месечна основна заплата 1333.00
лв., които съдът приема, че са сходни с длъжността, заемана от ищцата „Директор
на дирекция“ в дирекция „Контрол и превантивна дейност“.
Доколкото ищцата е заемала длъжност, обединяваща съществуващите две нови
длъжности съм момента на признаване на уволнението за незаконно, съдът намира,
че размерът на обезщетението следва да се определи на базата на по-високото
възнаграждение, а именно в размер на 1370.00 лв., определено като основно
месечно възнаграждение за длъжността директор на дирекция „Контрол на околната
среда“, съответно в общ размер на 8220.00 лв., от която сума следва да се
приспадне получената от ищцата сума в размер на 2434.00 лв., респ. разликата за
получаване е в размер на 5786.00 лв.
Съдът не споделя твърденията на ищцата, че заеманата от нея длъжност е
идентична с длъжността директор на дирекция „Административни, финансови и
правни дейности“, поради което и обезщетението следва да се определи въз основа
на възнаграждението за тази длъжност.
В тази връзка е извършена подробна съпоставка между съкратената длъжност и
новоразкритите длъжности в Решение №90/20.10.2017 г., постановено по АД
163/2017 г. по описа на ШАС, поради което преповтаряне в настоящото производство не се
налага, доколкото този въпрос е разрешен между страните с влязъл в законна сила
съдебен акт.
Върху дължимата сума за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл се дължи
заплащане на законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Вторият иск е доказан по основание
и частично по размер.
Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г., ОСГК
началният момент на лихвата върху сумата на обезщетението е влизане в сила на
решението на ВАС, т.е. датата 25.01.2019г. Върху сумата от 5786.00 лв. за
периода 25.01.2019 г. – 26.09.2019г. лихвата е в размер на 393.77 лв.
За разликата до предявената сума от 978.00лв. искът ще се отхвърли като
неоснователен.
Върху сумата за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл се дължи и законна
лихва, считано от предявяване на исковата молба, т.е. от 27.09.2019г. до окончателното
му изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК ищцата има право на
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. Общата сума на
разноските е 140.00 лв., от които 10.00 лв. държавна такса за образуване на
дело и 130 лв. за вещо лице. Съобразно уважената част от иска дължимата сума на
разноските е 119.75 лв.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и ТР
№3/13.05.2010г. на ВАС по тълк.д.№5/2009г. ответникът има право на деловодни
разноски за юк възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 33.25 лв., определена при база 100лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и 130 лв. за вещо лице.
След извършено прихващане, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сума в размер на 86.50 лв.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана от директора да заплати на Ц.Н.Д.,
ЕГН ********** ***
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
Закона за държавния служител, за времето, през което поради
незаконното уволнение не е била на държавна служба в размер на 5786.00 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и шест/
лева и лихва по чл.86 от ЗЗД върху размера на обезщетението по
чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода 25.01.2019г. – 26.09.2019г.,
в размер на 393.77 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от завеждане на исковата молба - 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, до пълният предявен размер от 6764.00 лева /шест хиляди седемстотин
шестдесет и четири/ лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана
от директора да заплати на Ц.Н.Д., ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 86.50 лв. /осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен съд- Шумен пред Върховен
административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.