Р Е Ш Е Н И Е
№99/22.07.2019 г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На двадесет и осми юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
Секретар: П. Паскалева
Прокурор: Св. Курновска
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова НДВ № 195
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е
по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Образувано е по искане за
възобновяване на на наказателното производство и
отмяна на влязлата в законна сила присъда № 242/20.09.2018г., на ВРС, ІІІ
състав, потвърдена по ВНОХД № 1285/2018г на ВОС с решение № 16/22.01.2019
г. на Окръжен съд – Варна, депозирано от адв. Й. Ч. /ВАК/, защитник на осъдения
И.Р.Р.. В същото се развиват доводи за допуснато от двете редовни съдебни
инстанции /ВРС и ВОС/ нарушение на закона - излагат се съображения за
незаконосъобразност на направените фактически и правни изводи, довели до
неправилно осъждане на подзащитния му по възведеното обвинение, поради наличие
на доказателства за приложение на института на чл. 12 ал.1 от НК, алтернативно
се иска приложението на чл.12 ал.2 от НК. Прави искане за възобновяване на
делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния или
въззивния съд или за отмяна на така постановените съдебни актове и признаване
на подзащитния му за невинен.
В съдебно заседание пред настоящия съсътва на АС-Варна,
защитникът на осъдения Р. - адв. Й. Ч. поддържа искането за възобновяване, като
доразвива доводите си за необоснованост на изводите на първоинст. и въззивен
съдилища чрез анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирайки го в
насока на наличие на категорични доказателства за действие от страна на
подзащитния му при условията на неизбежна отбрана, или в краен случай – на
превишаване пределите й.
Представителят на АП-Варна изразява мотивирано становище
за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да
бъде оставено без уважение.
Осъденият Р. заявява, че е въвлечен в голяма измама и моли
да се се докаже тезата на защитата му за невиновност.
Варненският Апелативен съд, като провери материалите по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, предвид
предвиденото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на същото е акт от кръга
на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в
подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНО по
следните съображения:
С присъда № 242/20.09.2018 г. на РС-Варна – ІІІ състав,
постановена по НОХД № 5540/2017 г. по описа на съда, подс. И.Р.Р. е бил признат
за виновен в извършването на деяние по чл. 129 от НК и на основание чл. 54 от НК му е
било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години. Съдът се е произнесъл и по направените по
делото разноски в полза на частния обвинител Васил Георгиев и на Държавата.
С Решение № 16/22.01.2019 г. на Окръжен съд - Варна по
ВНОХД № 1285/2018 г. присъдата на първостепенния съд е била изцяло потвърдена.
Подс. е бил осъден да заплати направените от частния обвинител разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат,
че искателят в една част от тях се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване
чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
На първо място, съставът констатира, че развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за
възобновяване, като цяло преповтарят въззивната жалба, инициирала ревизията на
първоинст. съдебен акт. Т. е. пред настоящата инстанция не се навеждат нови
доводи, не се представят и доказателства за новооткрити обстоятелства, които да
не са били обект на проверка и преценка за правилност и законосъобразност на
действията и фактическите и правни изводи на първонист. съд - ВРС.
Извършената от състава на АС - Варна проверка сочи, че
посоченото в искането нарушение на закона не се констатира по настоящето дело.
Не могат да бъдат възприети направените в искането
оплаквания, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез
събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното
обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са
обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил както
осъденият Р., така и постр. В. Георгиев. И двете съдебни инстанции не са
допуснали нарушение на разпоредбата на чл. 16 от НПК, тъй като съвкупният анализ на доказателствените източници сочи, че
обвинението е несъмнено доказано. Взети са предвид фактическите обстоятелства,
събрани чрез:1. назначените по делото СМЕ и СПЕ /извършени по отношение на подсъдимия и пострадалия/; 2. показанията на
разпитаните свидетели-очевидци – Васил Георгиев-пострадал в резултат на
деянието, на съпругата му- В. Георгиева и сестра му Ст. Георгиева, както и тези
на свидетелите Н.Господинов, Г.Райчев-
полицейски служители, изпратени в с. Каменар по сигнал и на д-р Д.Чехларов – част от екипа на ЦСМП, и
тримата възприели видимите наранявания на св. Васил Георгиев; частичните
показания на св. Ив. Петров, описващи характера на съществуващите взаимоотношения
между подсъдимия и постр. В.Георгиев; 3. писмените доказателства. Чрез съпоставянето им, съдилищата са дали
подробен отговор на въпросите, защо и в кои части кредитират показанията на
така изброените свидетели, като същите не са били възприети безкритично /отчетено
е наличието на близките родствени връзки
между пострадалия и свидетелките В. Георгиева и Ст. Георгиева/ и преценени като
правдиви и кореспондиращи с тези на пострадалия и на останалата доказателствени
съвкупност, обосновано им е дадена вяра. Поначало
показанията на тези свидетелки- съпругата и сестрата на пострадалото лице касаят
много съществен въпрос – какви са били действията на пострадалия В. Георгиев,
за да се стигне до словесен конфликт с подс. Р., последван от нанасяне на множество
и по различно време удари от страна на последния по постр. Тук следва да се
подчертае, че показанията на пострадалия свидетел В. Георгиев, имащ качеството
на частен обвинител и защитаващ като страна по делото своите права и законни
интереси, са били подложени от първоинст. съд на много внимателна преценка и
анализ, с оглед на двойнствената им природа, чрез съпоставяне с останалите
гласни и писмени доказателствени източници, както и с установеното чрез
назначените на досъд. производство СМЕ и СПЕ. Закономерно и обосновано тези показания
не са възприети като тенденциозни, заинтересовани и недостоверни.
Правилно са били преценени като незаинтересовани частично
кредитираните от ВРС и ВОС показания на св. Ив. Петров, за наличие на
напрежение в отношенията между семействата на постр. и подс., чрез които
косвено се потвърждава тезата на постр. , /респ. се опровергават обясненията на
подс. Р./, за това че подс. е проявил спрямо него силна и с нищо непредизвикана
агресия, нанасяйки му множество удари с юмруци по тялото в областта на гръдния кош, а впоследствие след
намесата на сестра му и с юмрук в
лявата страна на лицето и с лопата в зоната на
дясното око.
Както първостепенният, така и окръжният съд са обсъдили
задълбочено възраженията на страните и са изложили съображенията си, въз основа
на които приемат, че обвинението е несъмнено доказано, отхвърляйки твърденията
на подс., че е действал при условията на неизбежна отбрана или е бил
предизвикан от постр. с противозаконни действия /обида или клевета/, от които
да са настъпили или са могли да настъпят за осъд. или негови ближни тежки
последици. Доколкото не е налице института на „неизбежната отбрана” е безпредметно
да се обсъждат доводи за наличие на превишаване пределите й.
Анализът на доказателствените източници е дал възможност
на съдилищата да направят верен извод за това, че И.Р. е извършил
престъплението, за което е признат за виновен. Събраната и проверена
доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически
изводи по отношение на главния предмет на доказването, поради което претенцията
на осъдения се явява неоснователна.
Възраженията на защитата на искателя досежно установеното
/увреждания и псих. състояние / чрез заключенията по СМЕ и СПЕ по отношение на
обв. , респ. не могат да се възприемат за състоятелни, доколкото вещите лица са
ги защитили в хода на съдебното следствие, подробно мотивирайки своите изводи и
отговаряйки на конкретно поставените им въпроси, поради което у
настоящата инстанция не възниква съмнение в тяхната правилност. Изводите на в.
л. не са изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив, както бе
отбелязано по-горе, те съответстват на възприятията на свидетелите В. Георгиев,
Ст. Георгиева, В. Георгиева, както и на писмените
доказателства.
Поради изложеното, настоящата инстанция не констатира
допуснато нарушение на закона, не са налице основания за възобновяване на
делото с отмяна на влязлата в сила присъда и признаване на искателя за невинен
и оправдаването му по обвинението по чл. 129 от НК или за връщане на делото за
ново разглеждане, каквото искане се прави.
Доколкото защитата на осъд. Р. навежда доводи и за
неправилно приложение на материалния закон, т. к. деянието било извършено при
условията на неизбежна отбрана следва да се отбележи, че в настоящото
производство съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон
само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения.
Видно от изложените по-горе съображения за липса на нарушения при осъществяване
на процесуалната дейност по доказване, не са налице основания за оспорване на
възприетите факти. Необходимо е да се посочи също, че за правилното изясняване
на делото от първостепенно значение е обективната страна на престъплението,
след което се обсъжда и субективната страна. Както вече беше отбелязано,
съвкупният анализ на доказателствените източници безпротиворечиво сочи, че
осъденият от обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което
е бил признат за виновен. Липсват и доказателства /налице са такива в обратния
смисъл/, които да навеждат на извода за наличието на предвидените в закона
материално-правни предпоставки за приложението на института на чл.12 ал.2 или
на чл.132 от НК.
Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да
приеме, че съобразеното от
съдебните инстанции по фактите и по правото е при спазване на процесуалните
изисквания, без да са били допуснати слабости при формиране на вътрешното
убеждение и установяването на обективната истина по делото. По делото не се
установяват съществени процесуални нарушения засягащи формата на проведеното
наказателно производство, съдържанието на съдебните актове, установяването на
правно значимите факти, приложението на материалния закон, поради което искането за възобновяване на
наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 424 ал. 1 от НПК съставът на АС-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за
възобновяване на наказателното производство и
отмяна на влязлата в законна сила присъда № 242/20.09.2018г., на ВРС, ІІІ
състав, потвърдена по ВНОХД № 1285/2018г на ВОС с решение № 16/22.01.2019
г. на Окръжен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1. 2.