ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2319
гр.Плевен, 15.11.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №593 по описа на
Административен съд – Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на
жалба от А.Н.И., ЕГН **********, чрез
адвокат Д.Т. от АК- Благоевград срещу Заповед №РД-05-01-14/24.06.2022г.,
издадена от Директора на ОДЗ – Плевен.
По жалбата е постановено Решение №484/21.10.2022 год.,
с което съдът :
-ОТМЕНЯ, по жалбата на А.Н.И., ЕГН **********, Заповед №РД-05-01-14/24.06.2022 г.,
издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен;
-ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен да заплати
в полза на А.Н.И., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева;
-ОТХВЪРЛЯ искането на А.Н.И., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения
размер от 500 лева до пълния претендиран размер от 1200 (хиляда и двеста) лева.
За да постанови този резултат по отношение на
разноските, съдът е приел, че с оглед изхода на делото и с оглед направеното искане
от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото
разноски. В жалбата е направено искане за присъждане на разноски. По делото на л.1203
е приобщен списък с разноските, които са в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение. На л.1204 е приложен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено договорено и изцяло платено в брой при подписване на договора
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Н. е направила възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът е приел възражението
за основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С оглед предмета на спора, въпреки
обема на събрания доказателствен материал и факта, че са изслушани петима
свидетели, и с оглед на това, че по делото е проведено само едно съдебно
заседание, и не са извършвани други процесуални действия, съдът е приел, че делото
не е с фактическа и правна сложност. Присъдил е на жалбоподателката разноски за
адвокатско възнаграждение в размер предвиденото минимално такова по чл.8, ал.3
– 500 лева, като за разликата над претендирания размер от 1200 лева е отхвърлил
искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Решението е връчено на жалбоподателката на 2.11.2022
год.
На 9.11.2022 год. е постъпила Молба с вх.№6170 от пълномощника
на жалбоподателя адв.П. от САК, с която се иска изменение на постановеното
съдебно решение в частта на разноските, като се развиват подробни съображения
относно приложимите разпоредби при определяне на разноските и тяхната дължимост
в пълния претендиран размер.
Молбата за изменение на постановеното решение в частта
за разноските е изпратена за становище на насрещната страна, която е депозирала
такова с вх.№6309/14.11.2022 год. чрез упълномощен юрисконсулт Н., която е
развила подробни съображения за неоснователност на претенцията за изменение на
решението в частта за разноските.
Настоящият състава на съда намира, че искането за
изменение на решението в частта за присъдените на жалбоподателя разноски е подадено в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, от страна, в полза на която не е присъден пълния претендиран размер на
разноски за адвокатско възнаграждение, до приключване на съдебното дирене е
представен списък на разноските, поради което молбата за изменение на решението
в частта за разноските е допустима.
По същество на молбата за изменение съдът съобрази
следното:
При определяне на дължимото възнаграждение на адвокат,
представляващ лица с прекратено служебно правоотношение, според настоящия
състав на съда е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Последната
предвижда размер на възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, каквито са делата за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, в който случай възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението. Вярно е, че §1 от ДР на Наредбата предвижда, че за
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия.
В случая обаче, не може да се приеме, че Наредбата не е уредила
възнагражденията за адвокатска защита по делата за прекратяване на служебно
правоотношение, които са административни, а не граждански. Напротив, след като
в разпоредбата на чл.8, ал.1 е регламентиран редът за определяне на
възнагражденията в случаите на дела с определен материален интерес, а в ал.2 са
предвидени конкретни нормативни актове, въз основа на които се е развило административното
производство по издаване на оспорения акт и за които е предвиден също конкретен
размер на минимално възнаграждение, в ал.3 на чл.8 са уредени всички останали
хипотези на определяне на адвокатско възнаграждение по дела, неуредени от ал.1
и ал.2 на чл.8. А това са делата без определен материален интерес, необхванати
от конкретните хипотези на ал.2, между която попада и настоящият случай.
Защото, от една страна, ако законодателят е искал да регламентира конкретен
размер на възнаграждение по този вид дела, е щял да ги изброи измежду конкретно
посочените в ал.2 на чл.8, а от друга страна, ако се допусне , че може да се
прилага някоя разпоредба по аналогия, това не би била разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.1, към която няма нарочно препращане, каквото има например в чл.8, ал.1
към разпоредбите на чл.7 на Наредбата. По-близка за прилагане по аналогия би
била разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3, където е регламентиран размерът на
възнаграждението по дела по реда на ЗМВР, които дела са такива във връзка с възникване,
изменение, съществуване и прекратяване на служебни правоотношения, както и
отмяна на наложени дисциплинарни наказания, които по своя характер са по-близки
до делата за прекратяване на служебни
правоотношения по ЗДС от трудовите спорове по реда на КТ, каквито са делата за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа. Ето защо според настоящия
състав на съда е приложима в случая разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, а
не тази на чл.7, ал.1, т.1 от същата.
На второ място, съдът не намира основание да промени
становището си, че това конкретно съдебно производство не се отличава с
фактическа и правна сложност. Вярно е, че делото съдържа над 1000 листа
доказателствен материал, но това преди всички се дължи на факта, че по същото е
приобщено цялото служебно досие на жалбоподателката от момента на назначаването
й на държавна служба при ответника през 2005 год., т.е. преди 17 години, за който
дълъг период в досието са съхранени всички заповеди за изменение на служебното
правоотношение, заявление за разрешаване на отпуск и заповеди за разрешаване на
такава, длъжностни характеристики и други, по –голяма част от които не са били
относими към конкретната оспорена заповед, а са приобщени по делото , защото
именно жалбоподателката в подадената от
нея жалба е направила искане за приобщаване в цялост на служебното й досие. А
фактът, че същото е приобщено в цялост, не прави делото фактически сложно, а
по-обемно. От друга страна, всички петима свидетели, са разпитани в едно
съдебно заседание, трима от тях-отново по искане на жалбоподателката, и то за
едно и също обстоятелство-относно надлежното връчване на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение. Разпитът на всички свидетели за едно
и също спорно обстоятелство не изисква подготовка в разнопосочни направления,
което да е друг индикатор за сложност на делото. Не са искани, възлагани и
изготвяни съдебни експертизи, не са провеждани очни ставки, нито извършвани
други процесуални действия. От правна страна се касае за производство за
прекратяване на служебно правоотношение и при липса на други предходни
провеждани съдебни производство или други процесуални усложнения в самото
производство, настоящият състав на съда намира, че делото не се отличава и с
правна сложност.
Що се касае до твърдението, че по делото са извършвани
множество физически справки по делото от упълномощения адвокат, следва да се има предвид, че по искане на
последния, са му изпращани копия от събрани доказателства по делото по
електронна поща. А ако справките са изисквали физическо присъствие в
деловодството на съда, за тези обстоятелства изобщо няма приложени
доказателства-на контролните листи на кориците на всички томове от делото няма
отбелязвания за извършени от упълномощените адвокати справки. От друга
страна, разходите , направени за
пътуване от гр.София до гр.Плевен с оглед извършване на справка, се възмездяват
като разходи за пътуване по друг ред и при други предпоставки, а не се включват
в размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде съобразено обаче обстоятелството, че
делото е образувано на 11.07.2022 год. и няколко месеца по-късно, с бр.88 на ДВ
от 2022 год. , Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите е
изменена, като е отчетена нарастващата в страната инфлация, и минималното
възнаграждение по този вид дела е нараснало в двоен размер – от 500 лева на
1000 лева. Вярно е, че
това
се е случило след подписване на договора за правна защита и съдействие между
страните, но до приключване на делото в тази инстанция, но отразява обективно
всички онези икономически показатели , довели до оскъпяване на живота,
намаляване на покупателната способност на населението и отразяващ в частност обективното, съразмерно на
положения труд и справедливо
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и положен труд от
адвоката.
Ето защо съдебното решение в частта за разноските
следва да се измени , като се увеличи дължимото възнаграждение за положения от
пълномощника на жалбоподателката труд от 500 на 1000 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от 1200 лева искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното Решение №484/21.10.2022 год по
адм.дело №593/2022 год. на Административен съд-Плевен, в частта на разноските ,
както следва:
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен да
заплати в полза на А.Н.И., ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Н.И., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения
размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 1200 (хиляда и двеста)
лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/