РЕШЕНИЕ
№
град София, 16. 11.
2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г
въззивен състав,
в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при секретар АЛ.Тодорова,
като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4983/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №
19743/29. 11. 2016 год., постановено по гражданско дело № 23431/2016 год. на
Софийски районен съд І ГО 47 състав, е осъдена Държавата в лицето на
Прокуратурата на РБ да заплати на Л.Ц.М., на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24990 лева, настъпили в резултат
на воденото срещу нея наказателно
производство по нохд № 20389/2012 год. по описа на СРС 9 състав, по което е
постановена влязла в сила на 10. 03. 2015 год. оправдателна присъда, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба 26. 04. 2016 год. до окончателното им
плащане, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК направените по делото разноски в
размер на 10 лева.
Недоволен от така
постановеното съдебно решение е ищецът, депозирал въззивна жалба срещу
неблагоприятната за него част.
Ищецът подава
въззивна жалба на 08. 12. 2016 год., като се навеждат доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Твърди се, че не е налице
една от кумулативно изискуемите се предпоставки по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ –
претърпени неимуществени вреди, за които по безспорен и категоричен начин да е
установено, че са в пряка причинноследствена връзка с незаконното действие на
правозащитните органи /обвинението/. Заявените в ИМ неимуществени вреди не следва
да се репарират, тъй като наличието им не е установено по безспорен категоричен
начин със съответните допустими доказателствени средства. Съдът се е позовал на
бракоразводно решение и амбулаторни листа неправилно. С бракоразводното решение
е утвърдено споразумение между страните за прекратяване на граждански брак по
взаимно съгласие, като съдът неправилно е приел да е налице причинноследствена
връзка между незаконното обвинение и влошаването на отношенията между ищцата и
съпруга й. С амбулаторен лист от 04. 08. 2010 год. за депресивен епизод
неправилно е прието от съда, че този период е провокиран от наказателното
производство, водено спрямо ищцата, а същата е привлечена като обвиняема на 18.
10. 2011 год. Амбулаторният лист от 21. 04. 2011 год. е издаден преди
привличането й като обвиняема. Амбулаторният лист от 08. 06. 2011 год. е
отпреди привличането като обвиняема на ищцата и не е обсъден от съда.
Амбулаторният лист от 05. 08. 2011 год. е издаден преди 18. 10. 2011 год.
Амбулаторен лист от 09. 10. 2012 год. е приет, но не е обсъден като
доказателство по делото. Амбулаторен лист от 23. 03. 2016 год. е приет и е
обсъден, като съдът е приел, че установява здравословното състояние на ищцата
преди ИМ. Всички приобщени листове са преди привличането й като обвиняема. Свидетелят
А.е кредитиран от съда, но твърди да е научил за разказаното от слух сред
колеги и от вестниците. Съдът неправилно е свързал последиците за ищцата с
поведението на органите на Прокуратурата на РБ – дисциплинарните производства
се водели срещу ищцата, като уволнението й било наложено и отменено
впоследствие около преди конституирането й като обвиняема. Отговорността на
ответника не следва да се ангажира за дейността на МВР по назначаване,
повишаване или наказване на служители на същото. Преместването на ищцата в
Метрополитен е депозирано до директора на СДВР, като е посочено, че длъжността
командир е вакантна от м. 01. 2011 год. Според показанията на А.и М.
твърденията ищцата да е превишила полицейските си правомощия при задържане на
лице и използване на физическа сила се тиражирали от пресата и интернет, като
въззивникът възразява срещу претендираните вреди от медийно отразяване на
воденото наказателно производство, тъй като информацията не е изложена от
длъжностни лица на ответника. Съдът е взел предвид и обстоятелствата, при които
е бил задържан Г., неговото поведение и неуважително отношение към полицаите,
извършващи рутинна проверка. Изразява несъгласие с извода на съда, тъй като
обосновава присъждане на обезщетение в пълен размер в полза на ищцата с
поведение на Г.– отправена към ищцата заплаха „ще ти разгоня фамилията“, която
фраза се използва в смисъл да се отмъсти на някого жестоко. Поведението е
осъществено около година преди повдигане на обвинението на ищцата. От
свидетелските показания не може да се направи категоричен извод, че проблемите
на ищцата със съпруга й, преживяната депресия и влошаването на отношенията с
колеги и познати се дължи на наказателното преследване. Оспорва се размерът на
обезщетението като завишен силно. Позовава се на чл. 52 ЗЗД. Наказателното
преследване е с продължителност около 3 години и 5 месеца, като няма
доказателства за взета мярка за неотклонение, както и за прилагане на други
мерки за процесуална принуда. Привличане като обвиняема е станало на 18. 10.
2011 год., а внасянето в СРС на обвинителния акт е на 14. 02. 2012 год., тоест продължителността
на незаконното обвинение в досъдебна фаза е около 4 месеца, а за
продължителността на съдебната фаза не може да се държи отговорен единствено
ответникът. На ищцата не са причинени притеснения и неудобства, свързани с
многократно явяване пред разследващите органи. Моли съдът да отмени решението
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди като недоказан и
неоснователен. Алтернативно моли съдът да намали размера на присъденото
обезщетение като завишено, несъобразено с принципите по чл. 52 ЗЗД,
установената съдебна практика по аналогични дела, социалноикономическите
условия в страната, вида и обема на доказаните вреди.
В отговор ищцата
моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Наказателното
преследване срещу ищцата е започнало на 25. 01. 2010 год. при образуване на
досъдебното производство по жалба на И.П.против ищцата и Б.С.– полицаи от 06
РПУ - СДВР, а от самото начало по преписката са били налице доказателства, че
не е извършено престъпление спрямо Г., като е пренебрегнат запис от охранителна
камера, като ответникът е пренебрегнал и заключението на съдебната медицинска
експертиза. Досъдебното производство е образувано в нарушение на чл. 207 ал. 1
и чл. 211 ал. 1 НПК – на са били налице достатъчни данни за извършено
престъпление от ищцата, но са били налице достатъчно и непротиворечиви данни за
обратното. С постановление от 22. 06. 2010 год. СРП прекратява частично
производството по чл. 325 ал. 2 НК срещу Г., като приема, че не се доказва по
безспорен начин обвинението, разпоредено е разследването да продължи срещу
полицейските служители, тъй като е категорично установено наличие на средна
телесна повреда, причинена от полицейски орган. Тенденциозността и
пристрастеността на извършените процесуалноследствени действия от представители
на ответника спрямо ищцата датират от самото начало на разследването 25. 01.
2010 год. По отношение на дисциплинарното производство, същото е образувано
след м. 01. 2010 год., тъй като започва през м. 02. 2010 год. и е
непосредствено обусловено от наказателното производство и е за същия случай. По
отношение преместването в Метрополитен – негативно развитие на професионалната
реализация на ищцата е свързано с наказателното производство, тъй като
образуване на наказателно производство срещу служител на МВР по обвинение за
престъпление по служба задължава органите на МВР да проведат дисциплинарно
разследване на случая и предопределя резултата. Негативното отношение на
началниците и колегите на ищцата, дисциплинарното производство и преместването
й в Метрополитен са вследствие на наказателното преследване, което резултира
негативно и на професионалната й реализация. Разследването се е отразило
негативно на личния живот на ищцата. Разследването срещу ищцата е причина за
сериозното влошаване на отношенията със съпруга й, също полицейски служител.
Съпругът поискал да се разведат, тъй като ищцата щяла да навреди на кариерата
му. Наказателното преследване променила изцяло и личния живот на ищцата.
Неоснователно се твърди от въззивника, че не е налице връзка между наказателното
дело и негативите, претърпени от ищцата от разпространение на информацията в
медиите за това. Там е отразено съдържанието на обвинителния акт, както и
периодично са публикувани информации за повдигнатите й обвинения – те са
станали достояние на неограничен кръг от граждани, което се е отразило
негативно на доброто име на ищцата в обществото. Неоснователно е оплакването,
че преследването е било продължително, то е продължило около 5 години, както
правилно е приел съдът с решението си. Не е прекомерно и обезщетението по
размер – в пълно съответствие с доказателствата по делото и практиката на
съдилищата за справедливо възмездяване на претърпените вреди от незаконно
преследване районният съдия е приел, че е справедливо ищцата да получи
обезщетение в пълен претендиран размер.
С разпореждане по
чл. 267 ГПК от 26. 04. 2017 год. въззивен съдебен състав е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са заявени
доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
На 15. 11. 2017
год. е представена писмена защита на подробни съображения от въззиваемата
страна.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
от фактическа и от правна страна за установено следното :
Жалбата е допустима
като подадена в преклузивния за това срок и от легитимирана страна в процеса,
при наличие на правен интерес, против подлежащ на обжалване и съдебен контрол
съдебен акт, поради което следва разглеждане на спора по същество.
При служебно
осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния съдия
валидно и допустимо в обжалваните части, а с оглед въпросите, поставени с въззивната
жалба, същото решение е и правилно. В тази връзка съдът ползва законодателно
предоставената му възможност по чл. 272 ГПК, като с настоящите препраща към
мотивите на първата съдебна инстанция.
Отговорността за
дейност на правозащитните органи е предвидена в чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, което е
правно основание за исковата претенция, според което : Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при : обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С ИМ от 26. 04.
2016 год. ищцата предявява претенция за обезщетение на неимуществени вреди
против ответника с правно основание по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, на твърдения,
подробно изложени. Образувано досъдебно производство, посочено, на 21. 01. 2010
год. срещу Г.В.Г.по чл. 325 ал. 2 НК, като относно инцидента е образувано и
второ, посочено, срещу служители на 06 РПУ – СДВР. С постановление от 25. 01.
2010 год. на СРС производствата са обединени. С постановление от 22. 06. 2010
год. производството по чл. 325 ал. 2 НК срещу Г.е прекратено, като е
разпоредено разследването да продължи срещу полицейските служители – ищцата и С.по
чл. 131 ал. 1 т. 2 НК. На 18. 11. 2011 год. ищцата е привлечена в качеството на
обвиняема за престъпления по чл. 387 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, по
чл. 131 ал. 1 т. 2 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. С присъда от 17. 07. 2013 год. по посочено нохд на СРС ищцата е призната за
невинна, като е оправдана по повдигнатите обвинения. С решение от 10. 03. 2015
год. по посочено въззивно нохд СГС е потвърдил оправдателната присъда, като
решението за това е окончателно. Незаконното наказателно обвинение срещу ищцата
за извършени умишлени престъпления от общ характер, за които същата е
оправдана, са й причинили неимуществени вреди, за които отговаря Държавата по
чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ. Досъдебното производство е водено при начална липса на
обосновано предположение, че ищцата е извършила престъпление и при очевидно
игнориране на доказателствата в нейна защита – наличие на запис и по него
направена техническа експертиза, депозирана на 10. 02. 2010 год. Ответникът и
разследващите органи са игнорирали заключението на съдебно медицинската
експертиза, че не може да се посочи категорично причинноследствената връзка
между получените увреждания и конкретно действие на участниците в задържането
на Г.. Ищцата изпада в депресия през м. 08. 2010 год., през м. 06. 2011 год. е
в умерено тежък депресивен период, през м. 10. 2012 год. е в тежко рецидивиращо
депресивно разстройство, видно от етапна епикриза. Нанесената психическа травма
от неоснователното обвинение не е отзвучала и към момента. Претърпяла е
сериозни неудобства и притеснения, чувствала се е унизена пред семейството,
приятелите и колегите. Накърнени са честта и достойнството й, доброто й име и
авторитет, като е обвинена в извършване на умишлени престъпления от общ
характер, свързани с упражняваната от нея професия на полицай. Неоснователното
наказателно обвинение е причината съпругът да подаде молба за развод, тъй като
ищцата би могла да навреди на кариерата му. Наложило се е ищцата и
тринадесетгодишният й син да напуснат семейното жилище, да се преместят да
живеят при родителите й в двустайно жилище. Обвинението е дискредитирало ищцата
пред приятелите, които в голяма част се дистанцират от нея. Колегите й са
изпитвали недоверие към нея, започнало е дисциплинарно производство, в
резултата на което е уволнена, независимо, че впоследствие е възстановена,
недоверието на колегите остава. Подробното отразяване в медиите и придобилите
широка известност обвинения допълнително са задълбочили стреса у ищцата.
Медиите и печатни, и електронни
публикуват информация относно обвинителния акт срещу ищцата. Вредите са
значителни поради прекалената продължителност на преследването, което е
незаконно. От започване на разследването 25. 01. 2010 год. до оправдаването й
10. 03. 2015 год. минават повече от 5 години и 2 месеца. Вредите са пряк
резултат от незаконното обвинение в извършване на престъпления, за извършването
на които е оправдана. Иска се осъждане на ответника за сумата в размер на 24990
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
неоснователно обвинение, заедно със законна лихва от завеждане на ИМ в съда до
окончателно плащане на дълга. Направени са доказателствени искания. Приложени
са документи под опис. С присъда от 17. 07. 2013 год. по нохд № 20389/2012 год.
на СРС НО 9 състав ищцата е призната за невинна в повдигнатите й обвинения по
чл. 387 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, по чл. 131 ал. 1 т. 2 пр. 3 вр.
чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. С решение от 10. 03.
2015 год. по внохд № 4742/2014 год. на СГС НО VІ въззивен състав присъдата е
потвърдена, което решение е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране, според отразеното в края на диспозитива му. Според етапна
епикриза от 23. 03. 2016 год. ищцата страда от рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, като депресивен период започва на
04. 08. 2004 год., на 08. 06. 2011 год. следва умерено тежък депресивен епизод,
на 09. 10. 2012 год. рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод –
тежък без психотични симптоми, на 20. 08. 2015 год. рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. Представено е бракоразводно
решение на ищцата, с което бракът е прекратен с решение от 04. 10. 2012 год.,
като детето е оставено на грижите на ищцата, която с него е напуснала семейното
жилище, собственост на съпруга й. Представени са извадки от медии, в които е
отразен инцидентът с Г., като се посочва обвинителният акт срещу ищцата,
обвинението срещу нея, това, че е подсъдима, обстоятелства според
прокуратурата, отново какво е записано в обвинителния акт, качеството на ищцата
като подсъдима и пр.
В отговор
ответникът възразява против исковата претенция за обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в депресия, засягане силно на
честта, достойнството и репутацията на ищцата, душевни страдания, срам,
унижения и стрес, душевен дискомфорт и притеснения, изолиране от обществото,
влошени отношения с колеги и приятели. Претенцията се оспорва по основание и по
размер. Искът се оспорва като недоказан. Оспорват се и неимуществените вреди по
размер. Съображенията са идентични като тези във въззивната на ответника жалба.
Взема се становище по доказателствените на ищцата искания. Иска се отхвърляне
на претенциите изцяло или алтернативно да се присъди обезщетение в размер,
по-нисък от претендирания, който действително отговаря на претърпените вреди.
С определение от
14. 07. 2016 год. районният съдия е обективирал по реда и при условията на чл.
140 вр. чл. 146 ГПК проект за доклад по делото. Правната квалификация е
правилна с оглед твърденията на страните, възраженията, фактите и
обстоятелствата, които са изложени с ИМ и отговора й, а именно по чл. 2 ал. 1
т. 3 ЗОДОВ. Правилно е разпределена доказателствената на страните тежест – на
ищеца, че е образувано наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение
за извършено престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, че
са му причинени твърдените неимуществени вреди в резултат на посоченото
обвинение и че е налице причинноследствена връзка между вредите и обвинението.
На ответника е указано, че следва да докаже обстоятелствата, на които основава
възраженията си. Писмените доказателства към ИМ са приети. Допуснато е събиране
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
причинените и претърпени неимуществени вреди и причинноследствената връзка с
повдигнатото обвинение и то при условията на чл. 159 ал. 2 ГПК. Изискано е
наказателното дело на основание чл. 186 ГПК, не е допуснато изслушване на
комплексна психиатрично-психологическа експертиза, поради допускане на гласни
доказателства за същите обстоятелства. Впоследствие е изискано и кадровото
досие на ищцата на 05. 08. 2016 год. Представени са с молба от ищцата от 08.
11. 2016 год. документи под опис – медицинска документация – амбулаторни листа,
листовки за Ксанакс, Ривотрил, части от кадровото досие, видно от което, е че
ищцата е канена да даде писмени обяснения, втора такава покана, две писма.
Първият амбулаторен лист е от 04. 08. 2010 год., другите следват на 21. 04.
2011 год., 08. 06. 2011 год., 05. 08. 2011 год., 09. 10. 2012 год., 23. 03.
2016 год., тоест всичките са преди завеждане на ИМ в съда, след започване на
наказателното преследване против ищцата 25. 01. 2010 год. и са относими за
процесния период. Отново е представено бракоразводното решение от 04. 10. 2012
год. на СРС с отбелязване за влязло в сила на 04. 10. 2012 год. От предложение
от 28. 02. 2012 год. е видно, че до директора на СДВР е отправено предложение
за временно назначаване на държавен служител в МВР главен полицай ищцата като командир
на група Охрана на обществения ред на сектор Охрана на обществения ред и
превенция към 06 районно управление Полиция при СДВР, категория Д, да бъде
временно назначена за срок до една година на длъжност командир на отделение в
група Метрополитен към отдел Охранителна полиция по допълнителния щат към щата
на СДВР, с което ищцата на 29. 02. 2012 год. е отразила да не е съгласна.
Представени са двете покани за даване на обяснения от 06. 04. 2010 год. и 09.
04. 2010 год. до ищцата в дисциплинарното производство. Представена е
кореспонденция до министъра на вътрешните работи от Синдикална федерация на
служителите в МВР, от началника на кабинета на министъра на вътрешните работи
до заместник председателя на СФСМВР.
На 08. 11. 2016
год. районният съдия е обявил проектът за доклад по делото за окончателен без
възражения на страните. Приети са документите по нохд като писмени
доказателства без оспорване. Приети са представените от ищцата писмени
документи под опис като писмени доказателства без оспорване от ответника. Изискани
са документи от СДВР от кадровото на ищцата дело. Разпитани са свидетели на
ищцата Ц.Г.А.и А.Н.М.. Свидетелят А.познава ищцата от работата в периода 2005 –
2010 год. Ищцата е вършела перфектно служебните задължения. Чул слуха от колеги
за превишаване на полицейските правомощия от ищцата и С.и за нанесена физическа
вреда на лице във връзка с коментирания инцидент. Започнало да се тиражира в
медии и вестници. Престанал да комуникира с ищцата, защото му „паднала“ в
очите. Всички се дръпнали от ищцата и другия колега. Повечето колеги се
дистанцирали от тях. Началниците не ги гледали с добро око, ако се коментирал
случаят. След случая давали само вътрешни постове – от лица, нарушили
дисциплината или са в прегрешение. Чули, че се извършва проверка по случая,
знае ищцата да е преместена в Метрополитен, това се прави обикновено, ако си
извършил още по-голямо нарушение на служебната дисципл.или си в пререкание с
началниците. Неговото отношение към двамата се прекратило, когато разбрал, че
са възстановени на работа и оправдани. Веднага се разбирало за такива случаи.
Разбрали по записите, след като ги оправдали. Свидетелката М. е майка на ищцата
и заявява, че дъщеря й работила 22 години в полицията, баща й бил военнослужещ,
ищцата обичала работата си, това е било нейна мечта. Цяла България знаела, че
срещу ищцата се води наказателно дело – преса, вестници, интернет. Публикациите
внушавали, че ищцата е побойник, превишила правата си, че не е съвестен
служител на МВР. Започнали скандали в дома на ищцата, внукът й съобщавал за
неприятностите. Вследствие на това ищцата си прибрала багажа и дошла да живее у
дома й, като зетят решил, че трябва да се разведат. Ударът бил голям за всички.
Ищцата настоявала за взаимно съгласие, за да не притесняват детето. Когато
отишла да живее при родителите си, ищцата била много болна, от внука
свидетелката разбрала, че е на антидепресанти. Когато говорела с дъщеря си,
разбрала, че не е добре, изчервявала се и треперела. Избягвала да вижда хора.
Започнала да пие още по-тежки антидепресанти след разговор със съседка, която я
попитала как е допуснала да пребият човека. Приятелите започнали да си намират
поводи да не се срещат с ищцата. Тя е ходила при личен лекар и при психиатри.
Веднъж видяла, че дъщеря й и внукът й плачат прегърнати една вечер. Синът й бил
на 13 години и питал, като осъдят майка му, в Сливен ли ще я пратят и там ли ще
ходят на свиждане, сега е на 18 години, бил отличник в езикова гимназия, не
поддържал връзка с баща си, той го е търсил в училище, но М.му е казал, че е
забил нож в гърба на майка му и че не иска да се срещат. Разпитът е приключил
поради изчерпване на въпросите към свидетелката. Ищцата е отказала да поддържа
искането си за писмени документи, поради което съдът е отменил определението си
с указания в смисъла, доколкото в приложеното наказателно дело се съдържа и
дисциплинарната преписка.
Други искания по
доказателствата пред районния съдия страните нямат заявени.
За да постанови
крайния си резултат, районният съдия се е съобразил в мотивите на обжалваното
решение, че разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата, която се носи от правозащитните органи, а именно
прокуратурата, дознанието и следствието.
Приел е, че спрямо
ищцата е повдигнато обвинение, поддържано и по което е била оправдана, поради
което за действия на съответния прокурор при повдигане и поддържане на
обвинение, което е незаконно, се носи отговорност от Прокуратурата на РБ.
Съдът обосновано е
приел, че ищцата е търпяла неимуществените вреди, които е твърдяла като
фактически твърдения с ИМ, на база разпитани по делото свидетели, писмени
неоспорени и приети доказателства, приобщено наказателно производство.
Съдът намира, че
показанията на свидетелите, разпитани по делото, са правилно обсъдени като
непротиворечиви, последователни и при преки впечатления от състоянието на ищцата
– за втората свидетелка, като поотделно и общо корелират на останалия
доказателствен по делото материал, който е приет като неоспорен от никоя от
страните.
Следва да се
акцентира на това, че в отговора на ИМ ответникът се е позовал на две
възражения – за липса на доказателства, които да установят действително
претърпените вреди, респективно, че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер. Оплакванията с въззивната жалба следва да са във връзка с тези
възражения, останалите са преклудирани по смисъла на чл. 266 ГПК.
Районният съдия е
обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства – присъда, с
потвърдително решение, бракоразводно решение, извлечения от интернет страници
на различни печатни издания, амбулаторни листа, предложение, писмо, нохд, като
съдът няма задължение да обсъжда всички доказателства по делото, а само
относимите и необходимите, които в случая са и достатъчните.
Неоспорените
доказателства по делото удостоверяват
приетата за установена от районния съдия фактическа обстановка, а пред
въззивната съдебна инстанция от въззивника не са представени нови
доказателства, които да водят до друг, различен правен извод от приетия в
първоинстанционното съдебно производство за основателността на претенцията по главния
иск.
Районният съдия по
реда на чл. 52 ЗЗД е преценявал тежестта на обвиненията, продължителността на
наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук,
вземането на дисциплинарно отношение спрямо ищцата. Производството е приключило
след изтичане на почти 5 години и два месеца, като през цялото време ищцата е
била под стрес и безпокойство, изпаднала в депресия – притеснена и депресирана,
треперела и се изчервявала, когато се заговорело за случая, дистанцирала се е
от хората и не искала да се среща с никого, а когато се опитвала да контактува
със стари приятели, те на свой ред я избягвали. Налице са многобройни данни по
делото за проблеми на ищцата в общуването и професионални, респективно семейни
затруднения. Районният съдия е ценил показанията на двамата свидетели наред с
останалия по делото доказателствен материал, след като по делото не са събрани
никакви доказателства, оборващи установените от разпитите на свидетелите факти,
поради което показанията са кредитирани изцяло, както се кредитират и от
настоящата въззивна съдебна инстанция.
Едва след доказване
от страна на ищцата на претърпените неимуществени вреди в претендирания размер
в причинна връзка с проведеното наказателно преследване районният съдия е
определил едно справедливо обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД.
С ангажирането на
гласните доказателства по делото се доказват претърпените от ищцата
неимуществени вреди, като следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че
ако по делото са установени увреждащите действия/бездействия, то искът е
доказан в своето основание и съдът е длъжен да определи размера му по своя
преценка.
Взет е предвид
периодът от време на наказателното преследване, като съдът приема, че на
конкретната ищца обвиненията са се отразили по-неблагоприятно от обичайното.
Съдът е отчел
всички конкретни обстоятелства по фактическия състав на правната норма, като с
оглед посочените критерии, е определил размер на обезщетението на 24990 лева, с
който резултат е съобразил и претенцията за лихва и тази за разноски по делото.
Решението на тези
мотиви е правилно и законосъобразно, тъй като изводите на районния съдия са и
такива на въззивния съдебен състав, което води до неговото потвърждаване, с
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
По актуалната
практика на ВКС по дела по ЗОДОВ неимуществените вреди се изразяват в
накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси
/нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото/.
При доказването на
вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на подобно увреждане, в рамките на обичайното за подобни случаи.
Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване.
Ако по делото са
установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като
вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Дори не е
необходимо събирането на гласни или писмени доказателства, ако посредством един
логически извод могат да се разкриват явления от действителността, затова при
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост. А в коментирания случай
съдът е събрал и безпротиворечиви свидетелски показания, които са в подкрепа на
фактическите твърдения с ИМ.
В актуалната
практика на ВКС, конкретно във връзка с определяне на размера на обезщетенията
за търпени от неоснователни действия на правозащитни органи вреди, са утвърдени
няколко критерия.
От значение са
продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията
в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му състояние.
При преценката за
размера на дължимото обезщетение на ищцата за неимуществени вреди, съдът следва
да вземе предвид продължителността на наказателното преследване – около 5
години и 2 месеца, съответно действителното конкретно отражение върху личността
на ищцата, тоест след преценка на всички годни, допустими и относими писмени по
делото доказателства, събрани по надлежния ред, приети без оспорване от коя да
е от страните по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК, поради което и кредитирани
поотделно и в своята съвкупност. Налице са многобройни обстоятелства, които са
се отразили на психическото състояние и репутация на ищцата в негативен аспект,
като наказателното преследване е навредило в голяма степен на личностните,
семейните, професионалните й, приятелски и други контакти, съответно на
трудовите й права, както е и попречило на професионалната й реализация и
кариерно издигане, и изобщо в коментирания случай налице са данни, сочещи на
претърпени от ищцата вреди.
Съдът е отчел както
продължителността на делото, така и останалите правно значими факти и
обстоятелства относно преценка по смисъла на чл. 52 ЗЗД и съобразно
задължителната за съдилищата практика на ВКС на РБ по сходни случаи.
Предвид горепосоченото
жалбата на ответника следва да се остави без уважение като неоснователна, ведно
с акцесорните претенции.
Твърдението на
ответника, че ищецът не бил е доказал претърпени неимуществени вреди по реда на
чл. 154 ал. 1 ГПК, е неоснователно, стана реч вече, че практиката на съдилищата
е единна досежно това, че не е необходимо събирането дори на гласни или писмени
доказателства, ако посредством един логически извод могат да се разкриват
явления от действителността, затова при наличие на оправдателна присъда по
воденото срещу ищцата наказателно производство, без съмнение за нея са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Поради това съдът
правилно е приел, че за търпените неимуществени вреди на ищцата справедливо
репариране се постига със сумата, присъдена й с диспозитива на съдебното
решение.
Наказателното
преследване е проведено в рамките на достатъчно дълъг срок, както правилно е
приел и районният съдия, като обвинението е поддържано от ответника, включително
оправдателната присъда е била протестирана от прокурор, ето защо оплакванията с
въззивната на същата страна жалба, че присъденият размер от 24990 лева е
изключително завишен по смисъла на чл. 52 ЗЗД, установената съдебна практика,
че неправилно е прието от съда, че производството е траело около 5 години, са
несъстоятелни - по смисъла на чл. 271 ал. 1 ГПК въззивният съд е съд по
същество. Следователно няма правно основание да бъде отменено решението, както
е обжалвано от ответника, а именно в осъдителната част, както и в тази за
разноските, нито за алтернативно поисканото намаляване на размера на
присъденото обезщетение, тоест жалбата на тази страна следва да бъде оставена
без уважение ведно с акцесориите, ако такива са предявени, включая за разноски
пред въззивния съд.
По изложените
мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19743/29. 11.
2016 год., постановено по гражданско дело № 23431/2016 год. на Софийски районен
съд І ГО 47 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.